Да бъдат създадени специални магистърски програми за хора, завършили бакалавърска степен преди поне 10 г., като така се помага за тяхната допълнителна квалификация.

Това е една от мерките на образователното министерство и университетите, включена в оперативен план за прилагане на стратегията за развитието на висшето образование до 2030 г.

Планът е за следващите 10 години, а първите такива специални магистърски програми би трябвало да се появят през 2024 г., става ясно от приетия в сряда от Министерския съвет документ.

Финансиране за тези магистърски програми ще се търси както от бюджета, така и от европейски програми. Мярката е част от пакета за повече гъвкавост във висшето образование.

Да се въведе 3-годишно обучение за бакалаври, предвижда още планът. В момента за образователна степен „бакалавър“ у нас се учи 4 г.

Планът предвижда да се стандартизира продължителността на обучението по едно и също професионално направление в различните вузове. Сега те имат право сами да определят колко семестъра се учи за всяка специалност.

След 3-годишния бакалавър се предвижда и въвеждането на възможност за

безплатна

магистратура

с продължителност 2 години, но само ако студентът я кара в същото професионално направление, в което е завършил бакалавърската си степен.

В момента без заплащане на каквито и да било такси е обучението само на студенти по определени от правителството защитени и приоритетни професии, като педагогиката например.

За защитените професии се предвижда и въвеждането на безплатни докторантури, както „24 часа“ вече писа.

Още догодина държавата трябва да започне да подготвя промени в закони и наредби, с които да бъде въведено различно

финансиране за

университетите,

които бъдат

признати за

изследователски, и тези, които не са.

В силните икономически региони на страната пък се предвижда да бъдат създадени и местни фондове, които да финансират научни изследвания.

„Една от важните цели на плана е въвеждането на механизъм за осъвременяване и усъвършенстване на учебните планове. Това трябва да го прави всеки университет. В нашия университет го правим по няколко направления – и в новия проект за модернизация на висшето образование, и в европейската мрежа от университети, а и ние самите го правим като дейност“, коментира пред „24 часа“ проф. Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство и главен секретар на Съвета на ректорите.

Сред другите цели са подобряване на качеството и

поддържане

на система от

индикатори за

качество –

нещо, което и сега работи. Оперативният план дава някои от инструментите. Поздравления за екипа на министъра проф. Николай Денков, който е предложил и внесъл за разглеждане оперативния план.

Дигитализацията и интернационализацията са следващите теми в оперативния план. Министерството на образованието и науката отдавна стимулира подобни процеси. Описани са и възможностите за национално финансиране по международни проекти МОН помага на университетите да осигурят собственото финансиране. Това е в мрежата на европейските университети“, добави проф. Димитров.

Планът на правителството, подготвен от екипа на проф. Денков, включва и поредица мерки за модернизация на висшето образование. Предвижда се например в някои технически специалности да се включи изучаването на хуманитарни дисциплини като философия, психология и пр. В хуманитарните специалности пък ще бъде застъпено изучаването на точни науки като математиката.

 

Софийският и Техническият университет в топ 1200 в света

3-ма зам.-ректори ще управляват СУ до изборите

Техническият университет в София дебютира в новата световна класация на университетите на Times Higher Education (THE). В подребдата за 2022 г. място намират две от общо 52-те акредитирани висши училища у нас.

Традиционно в класацията присъства Софийският университет. И двата български вуза са класирани сред първите 1200, а под черта е вписано и Висшето училище по мениджмънт във Варна – в групата, които не са подредени с пореден номер.

Общо 1600 университета от 99 държави са оценени с точки, за да се подреди актуалният рейтинг. В топ 10 отново доминират САЩ и Великобритания, като Оксфордският университет запазва челната си позиция. Харвардският и Калифорнийският технологичен институт делят второто място, следват „Станфорд“, „Кеймбридж“ и Масачузетският технологичен институт.

Пандемията е белязала рейтинга – университетите с публикувани научни медицински доклади, свързани с COVID, имат много повече цитирания, което е фактор за място в класацията.

Софийският университет ще бъде ръководен от трима от общо 6-имата си заместник-ректори, докато проф. Анастас Герджиков е в отпуск за кампанията си като кандидат за президент, научи „24 часа“. Това са доц. Георги Вълчев – зам.-ректор по учебната дейност, който отговаря за докторантите и продължаващото обучение, зам.-ректорът по информационни дейности и академичен състав проф. Елиза Стефанова и проф. Васил Маринов, който е на поста функционален ректор административна дейност.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar