Екологоправен режим на енергийната ефективност по вторичното европейско право: Актуални проблеми
Проф. д.ю.н. Георги Пенчев – Юридически факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”
Увод
В настоящото изследване ще бъде разгледано преди всичко вторичното европейско право в областта на насърчаването на енергийната ефективност. Вниманието ще бъде насочено главно върху тези правни актове, които са задължителни за държавите-членки на Европейския съюз (ЕС) и имат по-голямо, макар и косвено, значение за опазването на околната среда.
Енергийната ефективност е един от подотраслите на енергийната политика и законодателството на ЕС, който има екологично значение в контекста на предотвратяването на изменението на климата. В тази област правните актове по вторичното право на ЕС условно могат да бъдат обособени в две групи: а) правни актове с по-общо значение за енергийната ефективност; и б) правни актове относно енергийната ефективност спрямо отделни обекти или продукти. Тяхното разглеждане цели да подпомогне както обучаващите се, така и практикуващите специалисти в нелеката задача по усвояване на необходимите знания относно- и по прилагането на изискванията на законодателстовото на ЕС в тази област. Във връзка с това преди всичко трябва да се има предвид, че насърчаването на енергийната ефективност и разработването на възобновяемите енергийни източници е изтъкнато като една от целите на енергийната политика на ЕС в чл. 194, § 1, б. „в” от Договора за функционирането на ЕС (OB C 83, 30.03.2010 г.)[1]. Енергийната ефективност несъмнено има важно значение за развитието на българската енергетика, тъй като тя може, според мен, да повлияе положително върху постепенното преодоляване на високата енергоемкост на производството у нас[2].
І. ПРАВНИ АКТОВЕ НА ЕС С ПО-ОБЩО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ
В тази насока могат да бъдат изтъкнати две директиви и един регламент, които ще бъдат разгледани в хронологична последователност.
На първо място трябва да се посочи Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21.10.2009 г. относно създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн на енергийните продукти (OВ L 285, 31.10.2009 г., в сила от 20.11.2009 г.).
С чл. 24 от тази директива е отменена Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6.07.2005 г. относно създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към енергоемките продукти, и за изменение на Директива 92/42/ЕИО на Съвета и на Директиви 96/57/ЕО и 2000/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 191, 22.07.2005 г.). Главната концептуална основа на разглежданата директива може да бъде извлечена от нейния преамбюл и се изразява в стремежа да се постигне “високо равнище на защита на околната среда” чрез намаляване на вредното въздействие на енергопотребяващите продукти (абз. 10), като това въздействие трябва да бъде изследвано за целия им жизнен цикъл още на етапа на тяхното проектиране (абз. 13). Следователно правните средства за постигане на енергийна ефективност на тези продукти и чрез нея – за опазване на околната среда, уредени в тази директивата, и които ще бъдат разгледани по-долу, имат ярко изразен превантивен характер. Основната й цел е създаването на “рамка” за определяне на изискванията на ЕС за екодизайн към продуктите, свързани с енергопотреблението с оглед на пускането им на пазара (по арг. от чл. 1, ал. 1). Тя не се прилага спрямо средствата за превоз на хора и товари (чл. 1, ал. 3). Правното понятие “екодизайн” е дефинирано в чл. 2, т. 23, където е указано, че това е “интегриране на екологичните аспекти в дизайна на продукта с цел подобряване на екологичното представяне на продукта през целия му жизнен цикъл”. Могат да бъдат изтъкнати следните правни мерки за насърчаване на енергийната ефективност и опазване на околната среда по директивата:
1) специални правила, свързани с пускането на пазара и/или в действие на енергопотребяващите продукти (чл. 3). Те се отнасят до: а) задължението за страните-членки да осигурят съответствието на тези продукти на “мерките по прилагане” на директивата и ако имат маркировка “СЕ” по чл. 5 (ал. 1); б) задължението за тези държави да определят компетентен орган, който упражнява надзор върху пазара на такива продукти (ал. 2); в) задължението за тези държави да информират Комисията на ЕС (наричана по-долу за краткост „Комисията”) за резултатите от надзора върху пазара на тези продукти (ал. 3); г) задължението на тези държави да осигурят правна възможност за потребителите да представят наблюденията си за съответствието на продукта на компетентния орган (ал. 4);
2) задължение за вносителя на такива продукти, когато не е установен производителят им, да гарантира съответствието им на изискванията на директивата (чл. 4);
3) задължение за производителят на тези продукти, преди пускането им на пазара и/или в действие, да им нанесе маркировката “СЕ” и да издаде ЕО декларация за съответствието им на изискванията на директивата (чл. 5);
4) забрана за държавите-членки да забраняват, ограничават или възпрепятстват пускането на пазара и/или в действие на енергопотребяващи продукти, които съответстват на изискванията на директивата (чл. 6);
5) правна възможност за налагане на предпазна клауза в случаите, при които пуснатият на пазара и/или в действие енергопотребяващ продукт носи маркировката “СЕ”, но не отговаря на изискванията на директивата, която се изразява в две насоки: а) задължение за производителя да приведе продукта в съответствие с изискванията на директивата, или б) в случай на неизпълнение на това задължение, правомощие за компетентния орган на засегнатата страна-членка да ограничи или забрани пускането на продукта на пазара и/или в действие, съчетано със задължението й да информира в тези случаи Комисията (чл. 7);
6) задължение за производителя да осигури оценка на съответствието на енергопотребяващия продукт с изискванията на директивата преди пускането му на пазара (чл. 8);
7) презумпция за съответствие на енергопотребяващия продукт с изискванията на директивата, ако той носи маркировката “СЕ”, която важи за всички страни-членки (чл. 9);
8) задължение за тези държави да уредят в законодателствата си правната възможност на “заинтересованите страни” да се консултират помежду си на национално равнище относно процеса на изготвяне и мониторинг на хармонизирани стандарти спрямо енергопотребяващите продукти (чл. 10);
9) задължение за производителя на компоненти и монтажни възли на пазара и/или в действие да предостави на производителя на енергопотребяващия продукт информация за състава на материалите и консумацията на енергия, материали и/или ресурси от компонентите и монтажните възли (чл. 11);
10) задължение за тези държави да насърчават компетентните си национални органи да си сътрудничат и да обменят информация помежду си, както и да предоставят информация на Комисията, свързана с прилагането на чл. 7, както и относно компетентните си органи по прилагането на директивата (чл. 12);
11) задължение за тези държави да уредят в законодателството си подпомагане на малките и средни предприятия при прилагането на изискванията на директивата (чл. 13);
12) задължение за производителите на енергопотребяващи продукти да предоставят информация на потребителите относно “устойчивото използване на продукта”, екологичния му профил и ползите от екодизайна (чл. 14);
13) специални правила относно “мерките по прилагането” на директивата (чл. 15).
Те се отнасят до критериите от организационно, техническо и екологично естество, на които трябва да отговарят енергопотребяващите продукти в процеса на тяхното проектиране;
14) задължение за Комисията да приеме “план за работа” за тригодишен период, който да включва приоритетни продуктови групи, свързани с мерките по прилагане на настоящата директива (чл. 16);
15) задължение за страните-членки и институциите на ЕС да оценяват доброволните споразумения или другите мерки за саморегулиране, представени като алтернатива на мерките по прилагане на директивата съгласно приложение VІІІ (чл. 17);
16) учредяване на “Консултативен форум” като специализиран орган на Комисията, свързан с прилагането на тази директива, в който трябва да участват представители както на страните-членки, така и на заинтересовани организации (напр. браншови, профсъюзни и търговски) по отношение на даден енергопотребяващ продукт или стокова група (чл. 18);
17) учредяване на комитет с консултативни функции спрямо Комисията (чл. 19);
18) задължение за държавите-членки да уредят в законодателството си санкции за нарушаване на въведените изисквания на директивата, които да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи (чл. 20);
19) задължение за Комисията до 2012 г. да извърши преглед и оценка на ефективността от прилагането на директивата (чл. 21);
20) правна възможност за поверителност на информацията, предоставяна от производителя по чл. 11 и приложение І към директивата (чл. 22). На практика става дума за информация, която представлява “производствена или търговска тайна”;
21) задължение за страните-членки да информират Комисията относно текстовете на основните разпоредби от националното си законодателство, приети в областта, регулирана от тази директива (чл. 23, ал. 2).
Към разглежданата директива фигурират 10 приложения, а именно: Приложение І. Метод за определяне на генеричните изисквания за екодизайн (съгласно чл. 15, ал. 6); Приложение ІІ. Метод за определяне на специфичните изисквания за екодизайн (съгласно чл. 15, ал. 6); Приложение ІІІ. Маркировка “СЕ” (съгласно чл. 5, ал. 2); Приложение ІV. Вътрешен проектен контрол (съгласно чл. 8, ал. 2); Приложение V. Управленска система за оценка на съответствието (съгласно чл. 8, ал. 2); Приложение VІ. ЕО декларация за съответствие (съгласно чл. 5, ал. 3); Приложение VІІ. Съдържание на мерките по прилагане (съгласно чл. 15, ал. 8); Приложение VІІІ. Саморегулиране (съгласно чл. 17); Приложение ІХ. (ненаименовано) в две части, озаглавени както следва: Част А. Отменена директива и списък на нейните изменения (съгласно чл. 24); Част Б. Срокове за въвеждане в националното право (съгласно чл. 24); Приложение Х. Таблица на съответствието[3].
Българското законодателство, свързано с Директива 2009/125/ЕС е фокусирано в Закона за техническите изисквания към продуктите (ДВ, бр. 86 от 1999 г., изм. и доп.)[4] и Наредбата за допълнителните мерки, свързани с прилагането на регламенти, приети съгласно чл. 15 от Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продуктите, свързани с енергопотреблението, приета с ПМС № 27 от 27.02.2015 г. (ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 20.02.2015 г., изм. и доп.).
Сред кръга на правните актове на ЕС, свързани с прилагането на Директива 2009/125/ЕС преди всичко трябва да се посочи Решение 2008/591/ЕО на Комисията от 30.06.2008 г. относно Консултативния форум по екодизайн (ОВ L 190, 18.07.2008 г.). Въпреки че това решение е свързано с прилагането на отменената Директива 2005/32/ЕО, то все още е в сила на основание чл. 24 от Директива 2009/125/ЕС.
Могат да бъдат посочени следните правни мерки за повишаване на енергийната ефективност по решението:
1) посочване на основните задачи на “Консултативния форум по екодизайн”, които са очертани в две насоки: а) даване на становища при изготвянето на “работния план” от Комисията, и б) консултиране на Комисията по определени въпроси, предвидени в чл. 16, 18 и 23 от Директива 2005/32/ЕО (отм.) (чл. 1);
2) правна възможност за Комисията да се консултира с този “форум” по всеки въпрос, свързан с прилагането на Директива 2005/32/ЕО (отм.) (чл. 2);
3) специални правила относно членството в Консултативния форум по екодизайн (чл. 3). Членовете на този консултативен орган се назначават от Комисията измежду “заинтересованите страни” по отношение на даден енергопотребяващ продукт или стокова група и които са отговорили на поканата й за представяне на кандидатури, като в него влизат и представители на страните-членки, а общият брой на членският състав е 60;
4) специални правила, свързани с функционирането на Консултативния форум по екодизайн (чл. 4);
5) специални правила относно възстановяването на разходите на членовете на този форум от Комисията (чл. 5).
Към разглежданото решение фигурира само едно приложение, озаглавено “Процедурен правилник на Консултативния форум по екодизайн”.
С редица регламенти на Комисията по прилагане на Директива 2009/125/ЕО се установяват изисквания за екопроектиране спрямо определени продукти. Те имат организационно-технически характер и няма да бъдат разглеждани. Достъпни са на Интернет-страницата на Комисията за законодателството на ЕС: www.eur-lex.europa.eu .
На второ място следва да се изтъкне Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (OB L 315, 14.11.2012 г., в сила от 03.12.2012 г., изм. и доп.).
С чл. 27, ал. 1 от тази директива са отменени, считано от 05.06.2014 г., Директива 2004/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно насърчаване на комбинираното производство на енергия, основаващо се на търсенето на полезна топлоенергия във вътрешния енергиен пазар, и за изменение на Директива 92/42/ЕИО (ОВ L 52, 21.02.2004 г.) и Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5.04.2006 г. относно енергийната ефективност при крайното потребление на енергия и енергийните услуги, и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета (OВ L 114, 27.04.2006 г.). Тя беше изменена и допълнена три пъти в 2018 г.[5] и има своеобразен рамков характер. Нейният предметен обхват е свързан със създаването на „обща рамка от мерки за насърчаване на енергийна ефективност” с цел постигането на 20% енергийна ефективност за 2020 г. и най-малко 32,5% за 2030 г. (чл. 1, § 1). Правното понятие „енергийна ефективност” е дефинирано в чл. 2, т. 4, където е указано, че това е „съотношението на изходното количество производителност, услуга, стока или енергия спрямо вложеното количество енергия”. В редица свои документи с незадължителен характер, адресирани до определени институции на ЕС, Комисията е обръщала внимание върху значимостта на разглежданата проблематика[6]. Така например в един такъв документ от 2014 г. Комисията подчертава приноса на подобряването на енергийната ефективност за реализацията на целите на политиката на ЕС в областта на предотвратяването на изменението на климата и развитието на енергетиката[7]. В друг аналогичен документ от 2015 г. тя посочва, че е необходимо „енергийната ефективност основно да се преосмисли и към нея да се подходи като към вид източник на енергия, като се отчете стойността на спестената енергия”[8], а в трети подобен документ от 2016 г. изтъква приоритетното значение на енергийната ефективност за постигането на т.нар. „чиста енергия”[9].
Могат да бъдат отбелязани следните правни мерки за осигуряване на енергийната ефективност по директивата: а) определяне на целите за постигане на енергийна ефективност (чл. 3); б) специални правила, свързани с ефективността на енергопотреблението (чл. 5-13), които се отнасят до: аа) ролята на образеца на сградите на публичните органи (чл. 5); бб) закупуването на продукти, услуги и сгради от публичните органи (чл. 6); вв) задължението за икономии на енергия (чл. 7), схемите за задълженията за енергийна ефективност (чл. 7а) и алтернативните мерки на политиката в разглежданата област (чл. 7б); гг) енергийните обследвания и системите за управление на енергията (чл. 8); дд) отчитането на: ааа) енергопотреблението (чл. 9); ббб) отоплението, охлаждането и топлата вода за битови нужди (чл. 9а); и ввв) разпределението и дяловото разпределение на разходите за отопление, охлаждане и топлата вода за битови нужди (чл. 9б), както и изискването за дистанционно отчитане (чл. 9в); ее) информацията за: ааа) дейността по фактуриране (чл. 10); и ббб) фактурирането и потреблението на отопление, охлаждане и топла вода за битови нужди (чл. 10а); жж) разходите за достъп до информация за: ааа) фактурирането и отчитането на електрическа енергия и природен газ (чл. 11); и ббб) отчитането, фактурирането и потреблението на отопление, охлаждане и топла вода за битови нужди (чл. 11а); зз) програмата за информиране и оправомощаване на потребителите (чл. 12); и ии) задължението за държавите-членки да определят в законодателството си санкции за неизпълнение на чл. 7-11 и 18 от директивата; в) специални правила относно ефективността на енергоснабдяването (чл. 14-15), които се отнасят до: аа) насърчаването на ефективността при отоплението и охлаждането (чл. 14); и бб) преобразуването, преноса и разпределението на енергията (чл. 15)[10]; г) определяне на „хоризонтални разпоредби” (чл. 16-21), които се отнасят до: аа) осигуряването на схеми за квалификация, акредитиране и сертифициране (чл. 16); бб) информацията и обучението (чл. 17); вв) енергийните услуги (чл. 18); гг) другите мерки за насърчаване на евергийната ефективност (чл. 19); дд) правомощието за страните-членки да създават национални фондове за енергийна ефективност, финансирането и техническата подкрепа (чл. 20); и ее) коефициентите за преобразуване, свързани с икономията на енергия (чл. 21); д) оправомощаване на Комисията да приема „делегирани актове” по прилагането на директивата (чл. 22-23); е) задължение за страните-членки да предоставят на Комисията ежегодно доклади относно „напредъка за постигане на националните цели за енергийна ефективност”, а на всеки 3 години – националните си планове за действие за енергийна ефективност (чл. 24); ж) задължение за Комисията да създаде онлайн платформа за подпомагане на прилагането на директивата (чл. 25); з) учредяване на „комитет” с консултативни функции към Комисията (чл. 26).
Към разглежданата директива фигурират 15 приложения с организационно-технически характер. Те са: Приложение I. Общи принципи за изчисление на електроенергията от комбинирано производство; Приложение II. Методология за определяне на ефективността на процеса на комбинирано производство на енергия; Приложение III. Изисквания за енергийна ефективност във връзка със закупуването на продукти, услуги и сгради от централната администрация; Приложение IV. Енергийно съдържание на определени горива за крайно потребление – таблица с коефициенти за преобразуване; Приложение V. Общи методи и принципи за изчисление на въздействието на схемите за задължения за енергийна ефективност или на други мерки на политиката съгласно членове 7, 7а и 7б и член 20, параграф 6; Приложение VI. Минимални критерии за енергийни обследвания, включително обследвания, провеждани като част от системи за управление на енергията; Приложение VII. Минимални изисквания за фактуриране и информация за фактурирането въз основа на действителното потребление; Приложение VIIа. Минимални изисквания за информацията за фактурирането и потреблението на отопление, охлаждане и топла вода за битови нужди[11]; Приложение VIII. Потенциал за ефективно отопление и охлаждане; Приложение IX. Анализ на разходите и ползите; Приложение X. Гаранция за произход на електроенергия, произведена чрез високоефективно комбинирано производство на енергия; Приложение XI. Критерии за енергийна ефективност при регулирането на енергийните мрежи и във връзка с електроенергийните мрежови тарифи; Приложение XII. Изисквания за енергийна ефективност за операторите на преносни системи и операторите на разпределителни системи; Приложение XIII. Минимални задължителни елементи за включване в договорите за енергоспестяване с гарантиран резултат, сключвани с институции от публичния сектор, или в свързаните с тях тръжни документи; Приложение XV. Таблица на съответствието[12].
Българското законодателство, въвеждащо Директива 2012/27/ЕС е съсредоточено в Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ – ДВ, бр. 98 от 2008 г., в сила от 14.11.2008 г., изм. и доп.) и някои подзаконови нормативни актове по неговото прилагане, сред които: Наредба № Е-РД-16-427 от 02.09.2015 г. за критериите, на които трябва да отговарят всеобхватната оценка, анализът на разходите и ползите и анализът на националния потенциал за високоефективно комбинирано производство на енергия, издадена от министъра на енергетиката (ДВ, бр. 71 от 2015 г., в сила от 15.09.2015 г.); Наредба № Е-РД-04-05 от 08.09.2016 г. за определяне на показателите за разход на енергия, енергийните характеристики на предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление, както и за определяне на условията и реда за извършване на обследване за енергийна ефективност и изготвяне на оценка за енергийни спестявания, издадена от министъра на енергетиката и министъра на икономиката (ДВ, бр. 81 от 2016 г.); Наредба № Е-РД-04-3 от 04.05.2016 г. за допустимите мерки за осъществяване на енергийни спестявания в крайното потребление, начините на доказване на постигнатите енергийни спестявания, изискванията към методиките за тяхното оценяване и начините за потвърждаването им, издадена от министъра на енергетиката (ДВ, бр. 38 от 2016 г., в сила от 20.05.2016 г.); Наредба № Е-РД-04-1 от 03.01.2018 г. за обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистрите по Закона за енергийната ефективност, вписването и получаването на информация от тези регистри, условията и реда за придобиване на квалификация от консултантите по енергийна ефективност, издадена от министъра на енергетиката и министъра на регионалното развитие и благоустройството (ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г.); Наредба № Е-РД-04-1 от 14.03.2019 г. за условията и реда за извършване на проверка за енергийна ефективност на отоплителните инсталации с водогрейни котли по чл. 50, ал. 1 и климатичните инсталации по чл. 51, ал. 1, условията и реда за извършване на оценка на енергийните спестявания, както и условията иреда за създаване, поддържане и ползване на базата данни по чл. 52 от Закона за енергийната ефективност, издадена от министъра на енергетиката и министъра на регионалното развитие и благоустройството (ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.); Наредба № Е-РД-04-2 от 19.04.2019 г. за условията и реда за извършване на оценка на енергийните спестявания, реализирани в резултат на изпълнени мерки за повишаване на енергийната ефективност при производството, преноса и разпределението на енергия и за потвърждаването им, издадена от министъра на енергетиката (ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.)[13]. Може да се направи констатацията за сравнително добро равнище на транспониране на изискванията на разглежданата директива в българското законодателство.
Като примери за някои документи на ЕС с незадължителен характер, свързани с прилагането на Директива 2012/27/ЕС могат да бъдат отбелязани: Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета. Прилагане на Директивата относно енергийната ефективност – насоки на Комисията. Брюксел, 2013 г. COM(2013) 0762 final – В: Eur-Lex. Достъп до правото на Европейския съюз [онлайн]. [прегледан 25.08.2021]. Достъпно от: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A52013DC0762 и Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка. Чиста енергия за всички европейци. Брюксел, 30.11.2016. COM(2016) 860 final – В: Eur-Lex. Access to European Union Law [online]. [viewed 25.08.2021]. Available from: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/HTML/?uri=CELEX:52016DC0860&from=EN .
На трето място следва да се отбележи Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета от 04.07.2017 г. за определяне на нормативна рамка за енергийно етикетиране, и за отмяна на Директива 2010/30/ЕС (OB L 198, 28.07.2017 г.).
С чл. 20, § 1 от този регламент е отменена, считано от 01.08.2017 г., Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19.05.2010 г. относно посочването на консумацията на енергия и на други ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, върху етикети и в стандартна информация за продуктите (OB L 153, 18.06.2010 г.). Предметният му обхват включва определяне на „рамката, приложима за свързани с енергопотреблението продукти (наричани по-долу „продуктите“), които се пускат на пазара или се пускат в действие” с цел предоставянето на потребителите на информация относно енергийната ефективност на съответните продукти (чл. 1). Понятието „свързан с енергопотреблението продукт” или „продукт” е дефинирано в чл. 2, т. 1, където е указано, че това е „всяка стока или система, оказваща въздействие върху енергопотреблението по време на употреба, която се пуска на пазара или се пуска в действие, включително части от такава стока или система, оказващи въздействие върху енергопотреблението по време на употреба, които се пускат на пазара или се пускат в действие за клиентите и които са предназначени за вграждане в продукти”.
Могат да бъдат отбелязани следните правни мерки за осигуряване на енергийната ефективност по регламента:
1) специални правила относно: а) „общите” задължения на доставчиците (чл. 3); б) задълженията на доставчиците, свързани с продуктовата база данни (чл. 4); в) задълженията на търговците (чл. 5); г) някои други задължения на доставчиците и търговците (чл. 6); д) задълженията на държавите-членки в разглежданата област (чл. 7);
2) специални правила, свързани с: а) надзора върху пазара на ЕС на продуктите-обект на регламента и контроля върху продуктите, които се въвеждат на пазара на ЕС (чл. 8); б) процедурата на национално равнище при работа с продукти, създаващи риск, вкл. за състоянието на околната среда (чл. 9); в) предпазната процедура на ЕС (чл. 10); г) процедурата за въвеждане на етикети и за преобразуване на техните скали (чл. 11); д) продуктовата база данни (чл. 12); е) хармонизираните стандарти (чл. 13);
3) учредяване на „Консултативен форум” към Комисията с представители, „при балансирано участие”, на страните-членки и на заинтересовани бранщови и други оргазизации на тези държави (чл. 14);
4) специални правила относно: а) задължението на Комисията да състави „работен план” за продукти и продуктови групи, смятани за приоритетни (чл. 15); б) оправомощаването на Комисията да приема делегирани актове, свързани с прилагането на регламента (чл. 16); в) условията за упражняване на това правомощие на Комисията (чл. 17);
5) учредяването на комитет с консултативни функции спрямо Комисията (чл. 18);
6) задължение за Комисията до 02.08.2025 г. да изготви и представи на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на регламента (чл. 19).
Към разглеждания регламент фигурират 2 приложения с организационно-технически характер, озаглавени както следва: Приложение I. Информация, която трябва да бъде въведена в продуктовата база данни и функционални критерии за публичната част на базата данни; Приложение II. Таблица на съответствието.
Като пример от българското законодателство, създаващо условия за прилагане на Регламент (ЕС) 2017/1369 може да се посочи Наредбата за енергийното етикетиране на продукти, свързани с евергопотреблението, приета с ПМС № 224 от 20.08.2020 г. (ДВ, бр. 75 от 2020 г.).
ІI. ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОТДЕЛНИ ОБЕКТИ ИЛИ ПРОДУКТИ
II.1. ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ НА ВОДОГРЕЙНИ КОТЛИ В ОТОПЛИТЕЛНИ СИСТЕМИ
В тази насока е приета една директива, а именно Директива 92/42/ЕИО на Съвета от 21.05.1992 г. относно изискванията за ефективност на новите водогрейни котли, предназначени за работа с течни или газообразни горива (OВ L 167, 22.06.1992 г., изм. и доп.).
Основната цел на тази директива е установяването на изисквания за енергийна ефективност на новите водогрейни котли, които работят с течни или газообразни горива с мощност 400 kW (чл. 1). Известно е, че водогрейните котли се използват в отоплителни инсталации. От приложното поле на директивата са изключени водогрейните котли, работещи с други горива, вкл. твърди горива, оборудването за бързо загряване на водата, котлите, работещи с горивни съставки различни от тези на течните и газообразните горива (напр. производствен отпадъчен газ, биогаз и др.), готварските печки и приспособленията, предназначени за затопляне на помещенията, в които са инсталирани с вторична функция да загряват вода за топлоснабдяване и за санитарни нужди, оборудването с мощност по-малка от 6 kW, функциониращо с гравитачна циркулация и предназначено единствено за загряване на вода за санитарни нужди и котлите за еднократна употреба (чл. 3). Могат да бъдат посочени следните правни мерки за повишаване на енергийната ефективност по директивата:
1) задължение за страните-членки да не забраняват, ограничават или възпрепятстват пускането на пазара или обслужването в сервиз на водогрейни котли, които отговарят на изискванията на директивата и да предприемат необходимите мерки тези котли да бъдат обслужвани в сервиз ако отговарят на изискванията за енергийна ефективност по чл. 5, ал. 1 (чл. 4);
2) специфични изисквания за енергийна ефективност на водогрейните котли – обект на директивата, които държавите-членки трябва да въведат в законодателството си (чл. 5);
3) правна възможност за тези държави да регламентират в законодателството си специфична система за етикетиране на водогрейните котли, ако те отговарят на техническите изисквания по чл. 5 и приложения І и ІІ към тази директива (чл. 6);
4) специални правила, свързани с маркировката на водогрейните котли със знака “СЕ” при спазване на изискванията на приложения ІІІ и ІV към директивата (чл. 7);
5) задължение за страните-членки да определят компетентният си орган по прилагане на разглежданата директива при спазване на изискванията на приложение V към нея и да уведомят за това Комисията и другите страни-членки (чл. 8);
6) задължение за тези държави да информират Комисията относно приетите разпоредби от националното им законодателство, свързано с предмета на директивата и да регламентират разрешителен режим за пускането на пазара и обслужването в сервиз на оборудването за водогрейните котли (чл. 9);
7) задължение за Комисията в тригодишен срок след влизането в сила на директивата да придостави доклад на Европейския парламент и на Съвета относно постигнатите резултати от прилагането й, включващ евентуално предложения за нейното изменение и допълнение (чл. 10).
Към разглежданата директива фигурират 5 приложения, а именно: Приложение І. Знаци за съответствие и допълнителни специфични означения; Приложение ІІ. Екомаркировка за енергийност; Приложение ІІІ. (ненаименовано), отнасящо се до оценката на типа ЕО; Приложение ІV. (ненаименовано), отнасящо се до типовото съответствие; Приложение V. (ненаименовано), отнасящо се до минималните критерии, които държавите-членки трябва да имат предвид при определянето на компетентния си орган[14].
Като пример от съдебната практика на ЕС, свързана с Директива 92/42/ЕИО може да се посочи Решение на Съда от 6.02.1997 г. по дело № С-205/96, с което е осъдено Кралство Белгия като нарушител на чл. 9, § 1 от директивата[15].
Българското законодателство, въвеждащо Директива 92/42/ЕИО на Съвета е фокусирано в ЗЕЕ[16] и някои подзаконови нормативни актове по неговото прилагане, сред които: Наредба № РД-16-932 от 23.10.2009 г. за условията и реда за извършване на проверка за енергийна ефективност на водогрейните котли и на климатичните инсталации по чл. 27, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност и за създаване, поддържане и ползване на базата данни за тях, издадена от министъра на икономиката, енергетиката и туризма (ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г.)[17] и Наредба за допълнителните мерки, свързани с прилагането на регламенти, приети съгласно чл. 15 от Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продуктите, свързани с енергопотреблението, приета с ПМС № 27 от 27.02.2015 г. (ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 20.02.2015 г.).
II.2. ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ НА ПЪТНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТА
В тази насока могат да бъдат отбелязани две директиви, които ще бъдат разгледани в хронологична последователност по-долу.
Първата от тях е Директива 2009/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009 г. относно насърчаване на чисти пътни превозни средства с цел да се подпомогне мобилността с ниски емисии (OВ L 120, 15.05.2009 г., изм. и доп.)[18].
Предметният обхват на тази директива е свързан с необходимостта възлагащите органи и възложителите при придобиването чрез обществена поръчка на някои пътни превозни средства да вземат предвид енергийните аспекти и въздействието върху околната среда през целия им експлоатационен живот, включително потреблението на енергия, емисиите на CO2 и емисиите на определени замърсители, с цел насърчаване и стимулиране на пазара на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства и увеличаване на приноса на транспортния сектор за политиките на ЕС в областта на околната среда, климата и енергетика (по арг. от чл. 1). Тя беше изменена в 2019 г. с Директива (ЕС) 2019/1161 на Европейския парламент и на Съвета[19] и се прилага по отношение на: а) договори за покупко-продажба на пътни превозни средства, сключвани от възлагащи органи и възложители, имащи задължения за възлагане на обществени поръчки по директиви 2014/24/ЕО[20] и 2014/25/ЕО[21]; б) обществени поръчки за услуги съгласно Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт (OB L 315, 3.12.2007 г.); в) договорите за услуги, посочени в таблица 1 от приложението към тази директива, доколкото възлагащите органи или възложителите са задължени да прилагат процедурите за възлагане на обществени поръчки, определени в директиви 2014/24/ЕС и 2014/25/ЕС (чл. 3, § 1). В чл. 4 са дефинирани следните правни понятия, както следва: “възлагащи органи” са възлагащите органи съгласно определенията по чл. 2, § 1, б. “а” от Директива 2014/24/ЕО и в чл. 3 от Директива 2014/25/ЕО” (т. 1); “възложители” са възложителите по чл. 4 от Директива 2014/25/ЕО” (т. 2); “пътно превозно средство” е превозно средство от категория M или N, съгласно определението в чл. 4, § 1, букви „а” и „б” от Регламент (ЕС) 2018/858”[22] (т. 3). Могат да бъдат отбелязани следните правни средства за повишаване на енергийната ефективност и за опазване на околната среда по директивата:
1) правомощие за страните-членки да освобождават от изискванията на разглежданата директива превозните средства, посочени в член 2, § 2, буква „г” и в член 2, § 3, букви „а” и „б” от Регламент (ЕС) 2018/858 и част А, точки 5.2—5.5 и точка 5.7 от приложение I към този регламент (чл. 2);
2) определяне на минимални цели при възлагането на обществени поръчки (чл. 5);
3) специални правила, свързани с методологията за изчисляване на разходите през целия експлоатационен цикъл на пътните превозни средства (чл. 6);
4) задължение за Комисията да адаптира към техническия прогрес данните за изчисляване на разходите през целия експлоатационен цикъл на пътните превозни средства съгласно приложението към директивата (чл. 7);
5) задължение за Комисията да улеснява и структурира обмена на знания и най-добри практики между държавите членки относно практиките за насърчаване на обществените поръчки за чисти и енергийноефективни пътни превозни средства от възлагащите органи и възложителите (чл. 8);
6) определяне за комитет с консултативни функции спрямо Комисията, този, който е създаден с чл. 9 от Директива 2014/94/ЕС[23] (чл. 9);
7) специални правила относно докладването и прегледа на изпълнението на директивата (чл. 10);
8) задължение за страните-членки да информират Комисията за текста на основните разпоредби от националното си законодателство, приети в областта, уредена с тази директива (чл. 11, ал. 2).
Към разглежданата директива фигурира само едно приложение, озаглавено “Данни за изчисляване на оперативните разходи през целия експлоатационен цикъл на пътните превозни средства”[24].
Българското законодателство, въвеждащо Директива 2009/33/ЕО е съсредоточено в Закона за обществените поръчки (ДВ, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г., изм. и доп.) и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.
Втората от тях е Директива 2014/94/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22.10.2014 г. относно разгръщане на инфраструктура за алтернативни горива (ОВ L 307, 28.10.2014 г.)
С тази директива се създава „обща рамка от мерки” за разгръщането в ЕС на инфраструктура за алтернативни горива, за да се сведе до минимум зависимостта от нефта и да се смекчи въздействието на транспорта върху околната среда (чл. 1). Правното понятие „алтернативни горива” е дефинирано в чл. 2, т. 1, където е указано, че: „алтернативни горива“ означава горива или източници на захранване, които поне отчасти служат за заместител на изкопаемите нефтени източници при снабдяването с енергия на транспорта и имат потенциал да допринесат за неговата декарбонизация и да повишат екологичните показатели на транспортния сектор. Те включват, inter alia:
– електрическа енергия,
– водород,
– биогорива, определени съгладсно чл. 2, б. „и” от Директива 2009/28/ЕО[25],
– синтетични и парафинови горива,
– природен газ, включително биометан, в газообразна форма (компресиран природен газ — (КПГ) и втечнена форма (втечнен природен газ — (ВПГ), и
– втечнен нефтен газ.”
Могат да бъдат посочени следните правни мерки за опазване на околната среда, вкл. енергийната ефективност по директивата: а) задължение за държавите-членки да приемат „национална рамка за политиката за развитието на пазара на алтернативни горива” (чл. 3, § 1); б) специални правила относно снабдяването на транспорта с електрическа енергия, които са от значение за използването от потребителите на електрически превозни средства и зарядни точки за тях (чл. 4); в) специални правила, свързани със снабдяването на автомобилния транспорт с водород (чл. 5); г) специални правила относно снабдяването на транспорта с природен газ (чл. 6); д) специални правила, свързани с информацията за потребителите относно превозните средства, които могат редовно да бъдат зареждани с отделните горива, пуснати на пазара, или да бъдат зареждани от зарядни точки (чл. 7); е) оправомощаване на Комисията да приема делегирани актове, свързани с прилагането на директивата (чл. 8); ж) учредяване на комитет с консултативни функции спрямо Комисията (чл. 9); з) задължение за страните-членки да предоставят на Комисията на всеки 3 години доклад за прилагането на националната си рамка за политиката относно алтернативните горива (чл. 10, § 1); и) задължение за тези държави да транспонират в законодателството си тази директива и да съобщят на Комисията „основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена от същата директива (чл. 11).
Към разглежданата директива фигурират 2 приложения с организационно-технически характер, озаглавени както следва: Приложение I. Доклад; Приложение II. Технически спецификации.
Българското законодателство, въвеждащо Директива 2014/94/ЕС е съсредоточено в Закона за енергетиката (ДВ, бр. 107 от 2003 г., изм. и доп.) и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.
I.2.3. ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ НА СГРАДИ
В тази насока е приета една директива, а именно Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19.05.2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (OВ L 153, 18.06.2010 г., в сила от 09.07.2010 г., попр., изм. и доп.).
С чл. 29 от тази директива е отменена, считано от 01.02.2012 г., Директива 2002/91/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.12.2002 г. относно енергийните характеристики на сградите (OВ L 1, 04.01.2003 г., изм. и доп.). Разглежданата директива е изменена и допълнена два пъти в 2018 г.[26]. Нейният предметен обхват е свързан с насърчаване на подобряването на енергийните характеристики на сградите в рамките на ЕС, като се вземат предвид „външните климатични и местни условия, както и изискванията за параметрите на вътрешния въздух и съотношението разходи-ефективност” (чл. 1). В чл. 2 фигурират редица дефиниции на правни понятия, някои от които са: „сграда“ означава конструкция със стени и покрив, в която се използва енергия за регулиране на параметрите на вътрешния въздух” (т. 1); „енергийни характеристики на сграда“ означава изчисленото или измереното количество енергия, необходимо за удовлетворяване на нуждите от енергия, свързани с обичайното използване на сградата, което включва, inter alia, енергия, използвана за осигуряване на отопление, охлаждане, вентилация, топла вода и осветление” (т. 4). Могат да бъдат отбелязани следните правни мерки за подобряване на енергийната ефективност по директивата:
1) задължения за държавите-членки да приемат дългосрочна стратегия за саниране на сградите (чл. 2а), методика за изчисляване на енергийните характеристики на сградите (чл. 3) и да определят в законодателството си минимални изисквания за енергийните характеристики на сградите (чл. 4);
2) специални правила относно: а) изчисляването на равнищата на оптималните разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики на сградите (чл. 5);
3) задължения за страните.членки да: а) осигурят съответствие с минималните изисквания по чл. 5 на новите сгради и съществуващите сгради (съответно чл. 6 и 7); б) определят изисквания спрямо: аа) техническите сградни инсталации, електромобилността и показателите „за подготвеност за интелигентно управление” (чл. 8); бб) сградите с близко до нулево нетно потребление на енергия (чл. 9); вв) финансовите стимули и отстраняването на пазарните пречки (чл. 10); гг) съдържанието на сертификатите за енергийни характеристики на сградите (чл. 11); дд) издаването на сертификати за енергийни характеристики на сградите спрямо определени обекти (чл. 12); ее) излагането на видно място, в определени случаи, на сертификатите за енергийни характеристики на сградите (чл. 13); жж) инспектирането на сградните отоплителни инсталации (чл. 14) и климатични инсталации (чл. 15), както и докладването за извършените такива инспекции (чл. 16); зз) издаването на сертификатите за енергийни характеристики на сградите от независими експерти (чл. 17); ии) системата за „независим контрол” върху сертификатите и докладването за резултатите от инспектирането (чл. 18); йй) информирането на собствениците и наемателите на сградите относно подобряването на енергийната ефективност на сградите (чл. 20); в) уредят в законодателството си санкции за нарушаване на националните разпоредби, въвеждащи директивата, които да бъдат „ефективни, съразмерни и възпиращи” (чл. 27); г) съобщават на Комисията „основните разпоредби” от националното си законодателство, които приемат в областта, уредена от тази директива (чл. 28, ал. 2);
4) задължения за Комисията да извършва преглед на прилагането на директивата (чл. 19) и да проучва реализуемостта за извършване на инспекции на „особените вентилационни инсталации” (чл. 19а), съчетани с правомощие за тази Комисия да приема делегирани актове по адаптиране на Приложение I към техническия прогрес при определени предпоставки (чл. 22 и 23);
5) правна възможност за държавите-членки да осигурят в законодателството си консултации между заинтересованите страни, вкл. местните и регионалните органи (чл. 21);
6) учредяване на комитет с консултативни функции спрямо Комисията (чл. 26).
Към разглежданата директива фигурират приложения с организационно-технически характер, озаглавени както следва: Приложение I. Обща рамка за изчисляване на енергийните характеристики на сградите (съгласно чл. 3); Приложение Iа. Обща рамка за оценяване на подготвеността на сградите за интелигентно управление; Приложение II. Системи за независим контрол на сертификатите за енергийни характеристики и докладите за инспекциите; Приложение III. Сравнителна методологична рамка за определяне на равнищата на оптимални разходи във връзка с изискванията за енергийни характеристики за сгради и сградни компоненти; Приложение IV (ненаименовано) в две части: Част А. Отмемена директива и нейното последващо изменение; Част Б. Срокове за транспониране в националното законодателство и за прилагане (съгласно чл. 29); Приложение V. Таблица на съответствието[27].
Българското законодателство, въвеждащо Директива 2010/31/ЕО е фокусирано в ЗЕЕ (чл. 15-25) и някои подзаконови нормативни актове по неговото прилагане, сред които: Наредба № Е-РД-04-1 от 22.01.2016 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради, издадена от министъра на енергетиката и министъра на регионалното развитие и благоустройството (ДВ, бр. 10 от 2016 г., в сила от 07.03.2016 г.) и Наредба № Е-РД-04-2 от 22.01.2016 г. за показателите за разход на енергия и енергийните характеристики на сградите, издадена от министъра на енергетиката и министъра на регионалното развитие и благоустройството (ДВ, бр. 10 от 2016 г., в сила от 07.03.2016 г.).
Заключение
Накря, могат да бъдат направени някои изводи от разгледаната правна уредба.
Първо, развитието на разгледана правна уредба на равнище ЕС е твърде динамично, а това налага навременно и качествено транспониране на изискванията на съответните правни актове на ЕС в българското законодателство.
Второ, поради комплексния характер на разгледаните по-горе правни актове, прилагането им изисква наличието на знания в различни области на науката, напр. в областта на инженерните науки, физиката, екологията, правото, икономическите науки и др. Това обстоятелство поражда необходимостта от ефективно сътрудничество между учени и практикуващи специалисти в различните области на науката и социалната практика.
Трето, уместно е да се обмисли възможността за по-широка държавна помощ при финансирането на проекти, свързани с енергийната ефективност у нас, съчетана с данъчни преверенции и финансови стимули за нейното развитие.
[1] Вж. в тази насока, напр. Пенчев, Г. Екологоправни аспекти на енергийната ефективност по европейското право. – Търговско право. С., 2012, № 1, с. 93-95 и цитираната там литература.
[2] Високата енергоемкост на производството у нас се изтъква от някои наши автори като М. Иванов в контекста на положителните и отрицателните страни на българската енергетика – вж. Иванов, М. Развитие на „зелена” енергетика в България. Иновации, технологии и социално-икономически зависимости. Автореферат на дисертация за присъждане на образователната и научна степен „Доктор”. С., БАН – Институт за изследване на обществата и знанието, 2013, с. 23-24. – В: Институт по философия и социология-БАН [онлайн]. [прегледан 22.08.2021]. Достъпно от: http://ips-bas.org/wp-content/uploads/2013/10/080713_Автореферат_MI_FINAL.pdf .
[3] Вж. за повече подробности относно тази директива, напр. Пенчев, Г. Екологоправни аспекти на енергийната ефективност по европейското право. – Търговско право. С., 2012, № 2, с. 88–91; Колев, К., Д. Баев, З. Георгиев, С. Тодорова. Анализ на нормативната уредба с фокус върху енергийната ефективност в индустрията. – В: Българска стопанска камера [онлайн]. С., Българска стопанска камера, 2019, с. 7. [прегледан 25.08.2021]. Достъпно от: https://www.bia-bg.com/uploads/files/Projects/1-%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%B0.pdf .
[4] Вж. Глава ІІІа (чл. 26а–26р), която е създадена с измененията и допълненията на закона в 2007 г. (ДВ, бр. 86 от 2007 г.).
[5] Вж. Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета от 30.05.2018 г. за изменение на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност (OB L 156, 19.06.2018 г.), Директива (ЕС) 2018/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 11.12.2018 г. за изменение на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност (OB L 328, 21.12.2018 г.) и Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11.12.2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (OB L 328, 21.12.2018 г.).
[6] Вж. напр. Колев, К., Д. Баев, З. Георгиев, С. Тодорова. Цит. съч., с. 5-6, 11.
[7] Вж. Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите. Рамка за политиката за климата и енергетиката за периода от 2020 до 2030 г., точка 2.3. „Енергийна ефективност”. Брюксел, 2014 г. COM(2014) 15 final/2 – В: Eur-Lex. Access to European Union Law [online]. [viewed 26.08.2021]. Available from: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/HTML/?uri=CELEX:52014DC0015R(01)&from=EN .
[8] Вж. Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка. Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата, точка 2.3. „Енергийната ефективност като принос за ограничаване на потреблението на енергия”. Брюксел, 2015 г. COM(2015) 80 final – В: Eur-Lex. Достъп до правото на Европейския съюз [онлайн]. [прегледан 25.08.2021]. Достъпно от: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A52015DC0080 .
[9] Вж. Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка. Чиста енергия за всички европейци, точка 2. „Поставяне на енергийната ефективност на първо място” (“Putting energy efficiency first”). Брюксел, 30.11.2016. COM(2016) 860 final – В: Eur-Lex. Access to European Union Law [online]. [viewed 25.08.2021]. Available from: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/HTML/?uri=CELEX:52016DC0860&from=EN . Вж. относно този документ на Комисията, напр. Fleming, R. Clean or renewable – hydrogen and power-to-gas in EU energy law. – Journal of Energy & Natural Resources Law. London, 2021, Vol. 39, Issue 1, p. 45; Sokolowski, M. Renewable Energy Communities in the Law of the EU, Australia, and New Zeeland. – European Energy and Environmental Law Review. Alphen aan den Rijn, 2019, Vol. 28, Issue 2, April, p. 36.
[10] По отношение на чл. 5-15 от директивата, Комисията е дала препоръки за прилагането им в нейн работен документ от 2013 г. – вж. Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета. Прилагане на Директивата относно енергийната ефективност – насоки на Комисията, точки 3.1 – 3.7. Брюксел, 2013 г. COM(2013) 0762 final – В: Eur-Lex. Достъп до правото на Европейския съюз [онлайн]. [прегледан 25.08.2021]. Достъпно от: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A52013DC0762 .
[11] Целта за постигане на 32,5% енергийна ефективност в ЕС за 2030 г., както и членове 7а, 7б, 9а-9в, 10а, 11а и Приложение VIIа са въведени с Директива (ЕС) 2018/2002.
[12] Чл. 4 относно санирането на сградите е отменен, считано от 24.12.2018 г., а Приложение XIV. „Обща рамка за докладване” е отменено, считано от 01.01.2021 г., с чл. 54, съответно §§ 1 и 4, от Регламент Регламент (ЕС) 2018/1999. Вж. относно Директива 2012/27/ЕС, напр. Колев, К., Д. Баев, З. Георгиев, С. Тодорова. Цит. съч., с. 7, 11-12.
[13] Вж. относно българското законодателство по енергийната ефективност, напр. Колев, К., Д. Баев, З. Георгиев, С. Тодорова. Цит. съч., с. 13-29.
[14] Вж. за повече подробности относно Директива 92/42/ЕИО на Съвета, Пенчев, Г. Сближаване на законодателството на Република България с правото на Европейския съюз в областта на опазване на въздуха от замърсяване. С., ЕТ „Хранов“, 1998, с. 104–105; от него. Екологоправни аспекти на енергийната ефективност по европейското право – Търговско право. С., 2012, № 2, с. 77-79.
[15] Вж. Дело № C-205/96 Комисията на Европейските общности срещу Кралство Белгия [1997] ECR І-795. – В: Eur-Lex. Access to European Union Law [online]. [viewed 10.08.2021]. Available from: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A61996CJ0205&qid=1628628044668 .
[16] Вж. чл. 26-32 от ЗЕЕ.
[17] Вж. приложения №№ 1 и 3 към наредбата относно въглеродния окис (СО) като един от параметрите на димния газ.
[18] Първоначалното наименование на директивата, до изменението й в 2019 г. беше „Директива 2009/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009 г. относно насърчаване на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства”. Струва ми се, че това първоначално наименование е по-сполучливо от новото и настоящо нейно наименование, въведено с директивата от 2019 г., тъй като не е необходимо в наименованието на правен акт да се изтъква неговата цел. Целта на правния акт, в светлината на правната техника, трябва да се посочи в първоначалните му разпоредби (напр. чл. 1 или чл. 2), а не в наименованието му.
[19] Вж. Директива (ЕС) 2019/1161 на Европейския парламент и на Съвета от 20.06.2019 г. за изменение на Директива 2009/33/ЕО относно насърчаване на чисти и енергоефективни пътни превозни средства (OB L 188, 12.07.2019 г.).
[20] Става дума за Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26.02.2014 г. относно обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (OВ L 94, 28.03.2014 г., в сила от 18.04.2014 г.).
[21] Става дума за Директива 2014/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26.02.2014 г. относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО (OВ L 94, 28.03.2014 г., в сила от 18.04.2014 г.).
[22] Става дума за Регламент (ЕС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета от 30.05.2018 г. относно одобряването и надзора на пазара на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, за изменение на регламенти (ЕО) № 715/2007 и (ЕО) № 595/2009 и за отмяна на Директива 2007/46/ЕО (OB L 151, 14.06.2018 г.).
[23] Става дума за Директива 2014/94/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22.10.2014 г. относно разгръщане на инфраструктура за алтернативни горива (ОВ L 307, 28.10.2014 г.).
[24] Вж. за повече подробности относно тази директива, напр. Пенчев, Г. Екологоправни аспекти на енергийната ефективност по европейското право – Търговско право. С., 2012, № 2, с. 86–88.
[25] В тази насока е необходимо да се има предвид Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11.12.2018 г. относно насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 21.12.2018 г.), която отмени Директива 2009/28/ЕО.
[26] Вж. Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета от 30.05.2018 г. за изменение на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност (OB L 156, 19.06.2018 г.) и Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11.12.2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (OB L 328, 21.12.2018 г.).
[27] Вж. относно Директива 2010/31/ЕО, напр. Колев, К., Д. Баев, З. Георгиев, С. Тодорова. Цит. съч., с. 8-9.
