Компания за анализ на данни, използвана от предизборния екип на Доналд Тръмп и от печелившата страна в референдума за Брекзит, е злоупотребила с милиони профили на американски гласоподаватели във „Фейсбук“ – един от най-големите течове в историята на социалната мрежа, като на тяхна база е изградила мощна софтуерна програма за прогнозиране и манипулиране на избори. През уикенда британските „Обзървър“ и „Гардиън“ публикуваха мащабно разследване за аферата, продължило повече от 1 година. Намесата в президентските избори в САЩ и в референдума за Брекзит вече е обект на проверки от редица комисии от двете страни на океана. След като месеци наред всички замесени категорично отричаха разкритията пред тези органи, сега с лицето и името си пред публиката застава основният източник на разследващите журналисти – Кристофър Уайли, канадец с розова коса, който в центъра на събитията, за които става дума, е едва на 24 г., а сега – на 28. Уайли открито разказва и доказва с документи как „Фейсбук“ е „отвлечена“ и препрограмирана да се превърне в стартова площадка на една от най-удивителните атаки срещу демокрацията в САЩ.

––

Компанията в дъното на тази история е с име на британски университет – „Кембридж Аналитика“, но финансирането й идва от другата страна на океана – неин инвеститор е хедж фонд милиардерът Робърт Мърсър, крупен донор на Републиканската партия, а в ръководството е Стив Банън, ключовият съветник на Доналд Тръмп и мениджър на предизборната му кампания. Историята започва през 2014 г., когато Банън е още шеф в ултраконсервативната новинарска мрежа „Брайтбарт“, а Уайли работи във Великобритания за Александър Никс, по това време изпълнителен директор на SCL Elections – част от корпоративна група с интереси в отбранителната индустрия и електоралните стратегии. Експертизата на SCL са психологическите операции – не чрез убеждения, а чрез „информационна доминация“, комбинация от техники, сред които слухове, дезинформация и фалшиви новини. SCL е работила в повече от 200 изборни кампании по целия свят, основно в слабо развити демокрации. С парите на Робърт Мърсър SCL Elections създава „Кембридж Аналитика“. Нейната цел е да се впрегнат огромни масиви с лична информация и социални медии в изпитана военна методика – „информационни операции“, след което да я обърнат към американските гласоподаватели. Източник на информацията – „Фейсбук“.

„Експлоатирахме „Фейсбук“, за да се сдобием с профилите на милиони американци. А след това направихме модели, с които да експлоатираме всичко, което знаем за тях и да атакуваме техните вътрешни демони. Това беше основата, върху която изградихме цялата компания“, казва днес Кристофър Уайли. За извличането на информацията е привлечен професорът от Кембридж Александър Коган – молдовец с американско гражданство, за който тези дни се разбра, че е стипендиант на руската държава и асоцииран професор в Санктпетербургския държавен университет.

Коган използва разработеното от него приложение thisisyourdigitallife (това е твоят дигитален живот). Чрез компанията си Global Science Research (GSR), съвместно с „Кембридж Аналитика“ Коган плаща на стотици хиляди потребители във „Фейсбук“ да направят психологически тест, в края на който участникът подписва съгласие личната му информация да се използва за научни цели. Парите – почти 1 милион долара, идват от „Кембридж Аналитика“, която налива общо 7 млн. долара в целия проект. Приложението източва информация и за приятелите на участвалите в теста, създавайки база с данни на милиони хора. Според правилата на „Фейсбук“ събирането на данни за приятелите на потребителите е разрешено само с цел подобряване на тяхното „преживяване“ в мрежата и не може да се продава или ползва за реклама. Тестът е отворен само за потребители, които имат профил във „Фейсбук“ и са регистрирани гласоподаватели в САЩ, за да може десетки милиони профили да се напаснат към избирателните списъци.

В крайна сметка „Кембридж Аналитика“ се сдобива с над 50 млн. индивидуални профили. След това резултатите от теста и данните от „Фейсбук“ се използват, за да се изработи алгоритъм, който може да анализира индивидуални профили във „Фейсбук“ и да определя качества и нагласи, свързани с политическата ориентация. Заедно алгоритъмът и базата данни се превръщат в мощен политически инструмент. Той позволява в една кампания да се идентифицират колебаещите се гласоподаватели и те да се атакуват с фино настроени послания. „Крайният продукт е създаването на „златен стандарт“ за разбирането на една личност от информацията в нейния профил във „Фейсбук“, пише в договора между „Кембридж Аналитика“ и GSR. Към онзи момент над 50-те милиона профила представляват около една трета от активните потребители на „Фейсбук“ в Северна Америка и почти четвърт от потенциалните гласоподаватели в САЩ. Но въпреки това, когато е запитан от депутати дали информацията в неговата фирма идва от GSR, Никс отговаря: „Имахме договор с тях, те правиха проучвания за нас през 2014 г. От тях обаче не излезе нищо, затова отговорът е отрицателен“.

Документи, с които „Обзървър“ разполага и които се потвърждават и от изявление на „Фейсбук“, показват, че към края на 2015 г. екипът на социалната мрежа вече е наясно, че информацията на нейните потребители се източва в безпрецедентни количества. И въпреки това никой не предупреждава за това засегнатите граждани, а предприетите стъпки са твърде ограничени, за да се запуши течът и да се защити личната информация на над 50 милиона души. Според „Ню Йорк таймс“ копия на извлечените от „Фейсбук“ данни за „Кембридж Аналитика“ все още могат да се открият в интернет.

В петък, четири дни след като „Обзървър“ иска коментар за подготвяната публикации, но повече от 2 години след първите публикации за изтичането на данни на милиони потребители, „Фейсбук“ най-сетне обявява, че блокира достъпа на „Кембридж Аналитика“ и на Александър Коган от платформата. Миналия месец и „Фейсбук“, и изпълнителният директор на „Кембридж Аналитика“ Александър Никс обявиха пред парламентарната комисия, която разследва фалшивите новини, че компанията не е разполагала с лични данни от „Фейсбук“ и не е ползвала такива. Запитан имала ли е „Кембридж Аналитика“ информация от „Фейсбук“, Саймън Милнър, шеф на мрежата за Великобритания, заявява: „Те може да имат всякакви данни, но те не са от „Фейсбук“. Може да имат данни за потребители на „Фейсбук“, които са събрали сами, но това не е информация, предоставена от нас“. „Не работим с информация от „Фейсбук“ и не разполагаме с такава“, твърди пред разследващите и Никс.

Кристофър Уайли показва документи, които оборват тези твърдения. Документацията е изпратена на звеното по киберпрестъпления на британската Национална криминална агенция и до офиса на комисаря по информацията. В нея има имейли, фактури, договори и банкови трансфери. В досието, което Уайли предава на британските власти, има и писмо от адвокатите на „Фейсбук“, изпратено му през август 2016 г. с искане да унищожи всичките данни, събрани от GSR – фирмата, с която Александър Коган източва профилите. Писмото е изпратено няколко месеца след като „Гардиън“ съобщава за пръв път за теча и дни преди да бъде официално обявено, че Банън поема кампанията на Тръмп и води със себе си „Кембридж Аналитика“. В писмото се казва: „Тъй като информацията е придобита и използвана без разрешение и тъй като GSR не е била упълномощена да я споделя и да я продава на вас, тя не може да бъде използвана легитимно в бъдеще и трябва да бъде изтрита незабавно“. Писмото остава седмици без отговор, тъй като по това време Уайли е във ваканция, но „Фейсбук“ не го търси повторно. Нито пък прави проверка по съответния ред дали Уайли е изтрил данните.

„Кембридж Аналитика“ твърди, че в договора й с GSR е заложено условието Коган да има съгласие за ползването на лични данни и не е имала основание да се съмнява, че той няма такова съгласие. Според говорител на „Кембридж Аналитика“ GSR е ръководена от представител на научните среди с висока репутация, който работи в международно призната институция и е поел ясни договорни ангажименти относно законното му право да предоставя информация на SCL Elections. Последната фирма твърди, че е положила усилия съвместно с „Фейсбук“ през въпросния период да гарантира, че няма „съзнателно нарушение“ на правилата и че е унищожила всички данни и техните деривативи. „Кембридж Аналитика“ също твърди, че не е използвала информацията в президентската кампания през 2016 г. Адвокатът на Стив Банън претендира, че клиентът му няма никаква представа за тези твърдения. „Г-н Банън за пръв път чу за тези твърдения от въпросите на медиите в последните няколко дни“, твърди той и препраща всички въпроси към Никс.

Русия, „Фейсбук“, Тръмп, Мърсър, Банън, Брекзит – всички тези сюжетни линии минават през „Кембридж Аналитика“, които според Уайли „са готови да работят за всекиго“. Дори за чуждо правителство на избори в чужда държава? „Да“, казва канадецът. В НАТО или извън НАТО? „И двете. Това са наемници. Ще работят за всеки, който плаща“. Невероятно разкритие. И в средата му са гражданите – нашите най-интимни семейни отношения, нашите „лайкове“, трохите от лична информация, всичко това изсмуквано в една черна дупка, която расте и се развива и в момента е в ръцете на милиардер с политическа мотивация.

Странната връзка с „ЛУКойл“

В досието, което Уайли предава на британските власти, има и други драматични документи, например презентация за „ЛУКойл“ – втората по големина нефтодобивна компания в Русия. В имейл от 17 юли 2014 г. относно първичните избори в САЩ Никс пише на Уайли: „Поискаха ни меморандум за „ЛУКойл“, в който да обясним как нашите услуги могат да се приложат към нефтодобивния бизнес. Никс казва, че руснаците „разбират поведенческото микротаргетиране в контекста на избори“, но „не могат да направят връзката между гласоподавателите и техните клиенти“. Според това писмо презентацията ще стигне и до изпълнителния директор на фирмата Вагит Алекперов. „Не виждах никаква логика в това – обяснява сега Уайли. – Не разбирах откъде накъде руска нефтена компания ще иска информация за американските гласоподаватели?“

Разследването на Мълър открива следи от първите етапи на руското вмешателство в американските избори до 2014 г., когато руската държава изглежда прави първите си опити да впрегне силата на американските социални мрежи, вкл. „Фейсбук“. В късното лято на същата година „Кембридж Аналитика“ представя на „ЛУКойл“ информация за своите бази данни, възможности и методология. Тя има малко общо с „потребителите“. Вместо това документът се съсредоточава върху техники за намеса в избори. Първият слайд илюстрира как фирмата всява страх и паника на изборите в Нигерия през 2007 г., като организира „кампания от слухове“ и разпространява внушението, че изборите ще бъдат опорочени. Последният слайд, брандиран с логото на „ЛУКойл“ и на SCL Group и SCL Elections, изрежда предлаганите услуги под рубриката „психографски послания“.

Миналия месец Никс казва пред депутати от парламентарната комисия, разследваща фалшивите новини: „Никога не сме работили с руски организации в Русия или с други компании. Нямаме никакви отношения с Русия и с руски граждани“. Няма доказателства, че „Кембридж Аналитика“ е работила някога за „ЛУКойл“. От документите ясно се вижда обаче, че през 2014 г. една от най-големите компании в Русия е била подробно брифирана за „Фейсбук“, микротаргетирането, анализа на данни, вмешателството на избори.

Алгоритъмът

Алгоритъмът в сърцето на аферата звучи почти нереално дистопично. Програмата „тралира“ наглед най-тривиалните, безсмислени постинги – лайковете, които потребителите пръскат при ровичкането си в мрежата и събира от тях чувствителни лични данни за сексуална ориентация, раса, пол, дори интелигентност и проблеми в детството. Петдесетина лайка могат да дадат доста сигурна прогноза за кого ще гласува потребителят, да разкрият пола му, дали партньорът му е мъж или жена, да подскажат дали е израснал при разведени родители и дали е предразположен към злоупотреба с алкохол и дрога. И всичко това, без да трябва да се рови в личните съобщения, постинги, статуси, снимки и пр.

Звучи малко като съвременна версия на детективска работа, а не като софистициран анализ на данни. Преди пет години обаче психолози доказват, че от профилите могат да се извлекат невидими на пръв поглед модели, които подсказват много по-сложни особености на характера. Така няколко на пръв поглед безразборни лайка може да станат основа за смущаващо сложни психологически профили. Когато например потребителите лайкват „къдрави картофи“ и козметика от „Сефора“, това разкрива ключ към интелигентността, един лайк на „Хелоу Кити“ може да покаже политически пристрастия, а „объркан/а след следобедна дрямка“ се свързва със сексуалността.

Това са само някои от неочакваните, но последователни зависимости, описани в научна публикация в Журнала на Националната академия на науките през 2013 г. „При малцина потребители се наблюдава директна връзка между експлицитните лайкове и техните особености. Например – по-малко от 5% от потребителите, определени като хомосексуални, са свързани явно с експлицитно гей групи“, установява докладът. Авторите му – Михал Козински, Дейвид Стилуел и Тор Грепъл, съзнават потенциала на изследването и споделят тревога за неприкосновеността на личната информация.

„Предсказуемостта на индивидуални характеристики от дигиталните записи на поведение може да има значителни негативни последици, защото може лесно да се приложи към голям брой хора без тяхно съгласие и без тяхно знание. Търговски компании, правителствени институции, дори вашите „Фейсбук“ приятели могат да използват софтуер и да правят заключения за вашата интелигентност, сексуална ориентация и политически възгледи – информация, която може да не сте искали да споделяте публично“, пишат учените. Мнозина обаче виждат в това чудесна бизнес възможност.

Звучи безкрайно атрактивно, а също така и доста незаконно, най-вече защото Коган няма право да събира или използва информация за търговски цели. Разрешението му от „Фейсбук“ е за ползване на данни само за академични цел. По това време социалната мрежа позволява на приложенията да събират информация за приятелите, но само за употреба в контекста на „Фейсбук“, с цел да насърчи общуването. Продажбата на тази информация или използването й за други цели, включително политическия маркетинг на „Кембридж Аналитика“ са стриктно забранени.

По всичко изглежда проектът нарушава и законите за защита на информацията във Великобритания, според които е забранено да се продават и употребяват лични данни без съгласие. И това включва случаи, при които информацията е дадена с една цел, а е използвана с друга.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar