Пълен абсурд – 36 законопроекта чакат в НС, а няма кой да ги разгледа
Депутатите бълват предложения за намаляване на данъци и вдигане на пенсии, но не са избрали нито една постоянна комисия
46-ото Народно събрание твори абсурд след абсурд. Скоро ще се навърши месец от старта на парламента – първото пленарно заседание бе на 21 юли, а все още не е сформирана нито една постоянна комисия. Народните представители бълват законопроекти, но те стоят на трупчета, защото няма кой да ги разгледа. В същото време вече са съставени пет временни анкетни комисии, които се занимават със стари и не толкова стари скандали.
До момента в деловодството на НС са заведени 36 проекта с различни предложения за корекции на закони, засягащи данъци, социално осигуряване, заетост, училища, изборен процес и какво ли още не. За да бъдат приети (или отхвърлени), те трябва първо да бъдат обсъдени и гласувани в съответните ресорни парламентарни комисии – по бюджет и финанси, по социалната политика, по образованието, по правни въпроси и т.н., а после да се разгледат и в пленарната зала. Но улисани в политически схватки, компроматни войни и драми с мандати, отказали се кандидат-премиери и нехаресвани проектоминистри, депутатите досега не намериха време да свършат една от най-важните организационнни работи – да изберат постоянни комисии, които да започнат да придвижват проектозаконите към пленарната зала.
Парадоксално е, че напоследък всички оживено коментират актуализацията на тазгодишния бюджет (някои твърдят, че няма нужда от корекции, но други плашат с апокалипсис, ако не се увеличат парите за пенсии и за разходи заради новата ковид вълна), служебното правителство дори внесе готови проекти за промени – в държавния и в „малките“ бюджети – на здравната каса и на НОИ, но в парламента няма кой да работи по тях. Политици от ляво и от дясно коментират ниските пенсии и колко е належащо осъвременяването им, но служебното правителство и партиите в НС имат различни визии и „формули“ за преизчисляване, а комисиите, които трябва да ги обсъдят сериозно и намерят най-доброто решение, не са учредени.
Така поради липсата на постоянни комисии в НС бъдещето на бюджет 2021 и съответно плановете за държавните разходи в следващите месеци остават притеснително неясни.
Въпреки това депутатите намериха време да сформират временни анкетни комисии, които да се ровят в миналото. До момента вече са съставени цели пет „разследващи“ комисии: комисия по ревизията, която трябва да нищи прахосването на бюджетни средства и корупцията по времето на ГЕРБ; комисия за сараите на Доган в Росенец и бездействието на държавните органи; комисия за подслушването на политици и участници в протестите миналата година и др. За да отвърнат на ударите, ГЕБР и ДПС успяха да прокарат и парламентарна комисия, която да се занимава с бездействието на държавата при застрояването на Буджака край Созопол (където издателят на медийната група на Капитал Иво Прокопиев има имот).
Така вместо да вършат същинската си работа – да творят закони, народните представители от реколта НС 46 се занимават с ревизии и разследвания. Въпросните временни комисии могат да произвеждат много шум и скандали, но общо взето са безплодни, защото темите, по които те работят, всъщност са за други институции – разследващи органи, ДАНС, прокуратура, съд.
В очакване на Годо
В момента „на опашка“ в очакване да бъдат разгледани са се наредили 36 законопроекта, внесени от депутати от различни партии и от служебния кабинет. БСП например предлага вдигане на данъчните облекчения за деца и премахване на общинските такси за ясли и градини, а също и сваляне на ДДС за лекарствата от 20% на 9 на сто. От Демократична България настояват да се вдигне летвата за задължителна регистрация по ДДС, Мая Манолова е внесла проектоуредба на лчиния фалит, а друг проект на „Изправи се.БГ! Ние идваме“ предвижда премахване на синия контролен талон за шофьорите като хартиена отживелица. Част от предложенията са разумни, други – спорни, трети – откровено популистки. Така или иначе, засега няма кой да ги разглежда.
А поведението на партиите в Народното събрание дотук все повече показва, че те не смятат да вършат това, за което са избрани – да подобряват законодателството, те се готвят за следващите предсрочни парламентарни избори и вече водят своите кампании. Най-лошото е, че вероятно и важната тема за състоянието на държавните финанси и за спорната необходимост от бюджетна актуализация ще бъде сведена до политическо надцакване.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте