Инспекторатът към Висшия съдебен съвет ще извърши две тематични проверки – какви са причините за постановяване на оправдателни присъди за извършени от съдии, прокурори, следователи и лица, заемащи висши държавни длъжности, корупционни престъпления, както и причините за спиране на делата за корупционни престъпления. За да се захванат инспекторите с темата, явно има достатъчно основания.

Сред тях може да се окаже мониторинг на съдебни решения от последните 4 години по 15 знакови дела срещу магистрати и висши държавни служители на неправителствената асоциация „Форум“, представен наскоро пред гражданския съвет към ВСС. Става дума за едни от първите опити да се обърне внимание на някои често повтарящи се пороци по антикорупционните дела. В прегледа на делата, за който авторите не претендират за изчерпателност, става дума за процеси срещу съдии, кметове, шеф на агенции, министри, областен управител, прокурори.

Прегледът на делата от обществен интерес от 2014 до 2017 г. е довел до извода, че по всички тях има или оправдателни присъди, или най-много условни.

Изключение прави една ефективна присъда за прокурор

по обвинение за подкуп и няколко присъди на двама бивши депутати от ДПС за престъпление по служба. Всички останали са или оправдателни – основно, или пък най-много условни, ако не са някакви глоби или пробация.

Тези дела в съдебна фаза по правило продължават минимум 4-5 г., като много често този срок надвишава дори 7-8. Винаги съдът отчита този дълъг период като смекчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимия, автоматично водещо до налагане на условно наказание, без да се отчитат причините за тези протяжни процеси, пишат авторите на доклада. Те твърдят, че в много случаи делата се отлагат поради удобно разболяване на подсъдим или негов адвокат, или поради извънредната ангажираност на защитата. Например дело срещу министър за деяния от 1999 г. е приключило окончателно, и то с оправдателна присъда чак през 2013 г.

По правило по делата за длъжностни престъпления обвиненията винаги се основават на заключения на изготвени на досъдебната фаза експертизи – счетоводни, ценови, строително-архитектурни и др. В съдебната фаза винаги се назначават нови експертизи със същите задачи, но с участието на други експерти, които

в 90% от случаите давали заключения в полза на подсъдимите.

Това пораждало „основателно съмнение, че по този начин се елиминират неудобни експерти, за да се назначат удобни на защитата вещи лица, срещу което обаче по никакъв начин не се противодейства от съда“. Дори напротив – много често се назначавали тройни, петорни, седморни експертизи, докато подсъдимите получат заключение, което е изгодно за тях.

Много често съдилищата отхвърляли експертни заключения само поради факта, че изготвилото ги вещо лице не било вписано в списъка към съответния окръжен съд, а не защото експертът е некомпетентен или защото даденото от него заключение е необосновано. Това се прави въпреки обстоятелството, че в НПК липсва подобно изискване за вписване на назначаваните експерти, а единствените изисквания са те да имат съответното образование, специалност и компетентност.

Друг извод гласи, че по правило по обсъжданите дела

различните съдебни инстанции постановяват напълно противоречиви решения,

като за една от тях едни и същи доказателствата са напълно достатъчни за осъждането на подсъдимите, а за друга – точно обратното. Не са малко и случаите, в които например първоинстанционният съд дава тежка присъда, а на следващата инстанция се чете направо оправдателна присъда. Или пък случаи, при които цели две инстанции четат оправдателни присъди, а после Върховният касационен съд ги отменя и деликатно намеква, че все пак трябва да има осъдителна.

Като друг извод е посочено, че при сравнение с делата за други видове чисто криминални престъпления – като кражби, грабежи, убийства, разпространение на наркотици и т.н., при делата за длъжностни и корупционни престъпления постановените оправдателни присъди са много по-голям процент. По тези дела от съда се игнорират или не се кредитират по-голямата част от представените от обвинението доказателства за сметка на представените от защитата и от подсъдимите. Все неща, които пораждат съмнения за тенденциозност и предубеденост, твърдят авторите на анализа.

Те смятат, че по правило винаги, когато подсъдимите длъжностни лица са обвързани с някоя политическа партия, се правят опити водените срещу тях процеси да се представят като „политически“, инспирирани от техните политически опоненти. Авторите твърдят, че са се натъкнали на случаи, при които съдебни състави са ползвали това за мотив, за да не се приемат за достоверни свидетелски показания само защото били дадени от опонент на подсъдимия.

Когато подсъдим за подкуп е магистрат, защитната версия винаги е една и съща –

не се получава подкуп, а се връщат дадени назаем пари,

при което съдията се явява „натопен“ от своя длъжник. Според авторите има случаи, в които тезата със заемите минавала и била възприемана от съдебни състави. Друг мотив за постановяването на оправдателни присъди срещу магистрати пък било дискредитирането на свидетелите на обвинението, като много често в мотивите си съдилищата се занимавали с тяхната личност, живот и кариера, вместо да обсъждат обективно доказателствата по делото, твърдят още те.

Авторите са се натъкнали на абсурдни правни конструкции, заради които се стигало до оправдателни присъди. Например областен управител станал невинен заради непознаване на конституцията, че имало имуществени облаги от незаконно строителство по дело срещу кмет, че имало малозначителност на щетата, независимо че тя била от 365 358.86 лв., че цяла резиденция била оценявана като строителен материал, че можело да има законен начин за продаване на публична общинска собственост.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar