В момента правим анализ как и при какви условия ББР е отпуснала големите по размер кредити на седем компании. Ако бъдат открити нарушения, казусът ще бъде даден на прокуратурата, заяви от парламентарната трибуна министърът на икономиката Кирил Петков.
Надзорният съвет на ББР подготвя сигнал до прокуратурата за заем, отпуснат от банката. Кредитът бил гарантиран с имот на висока стойност. В хода на погасяването консултантска компания предлага разделяне на дружеството, получило заема. Така затруднената компания се разделя на две отделни, заедно със заема, за чието погасяване в момента има трудности. „При това интересно разделение на риска и заема много ясно се вижда, че рискът на банката е бил изцяло сложен по най-неподходящия начин. По този казус Надзорът на ББР в момента събира тези данни и ще ги вкара в прокуратурата“, каза Петков.
Министърът на икономиката даде да се разбере, че това няма да е единственият кредит, за който ще бъде сезирана прокуратурата. „ББР е създадена с цел да подпомага развитието на малкия и средния бизнес. В момента за съжаление банката е раздавала големи кредити. Тези големи кредити са раздадени в определен кръг фирми извън закона за ББР и извън неговия устав и стратегия. 20-те най-големи кредита покриват 90% от средствата на банката. Говорим за над 2 млрд. лв., като средният размер на дълга е около 80 млн. В сравнение с повечето банки за развитие по света, това е нечувано. Канадската банка за развитие главно финансира заеми под 500 хил. лв. Сега, какво открихме в последния месец. Първото нещо, с което се оправдават, че са давали толкова големи кредити, е за да излезе банката на печалба. Нейната загуба обаче за 2020 г. е 130 млн. лв., а за полугодието на 2021 г. загубата ще е близо 100 млн. лв. Никой не е проверявал дали кредитополучателите са свързани фирми, поясни Петков . „Следващото нещо, което направи огромно впечатление, е, че средният матуритет на тези 20 заема надвишава 10 години. Освен това повечето от тях имат така нареченото балонно плащане накрая. Тези заеми съществуват по света, но те са високо рискови и обикновено обезпечението трябва да е много сериозно, когато очаквате някой да ви върне парите след 10 години“, каза министърът. Петков даде пример с кредит от 150 млн., който е обезпечен с имоти. В договора за кредитиране е записано, че кредитополучателят не може да се разпорежда с това недвижимо имущество по никакъв начин, докато този кредит не е изплатен. Ако го направи, глобата е 5000 лв. за 150 млн. заем. Съществуването на ББР има смисъл, просто трябва да се следи никога пак да не дава този тип кредити по този начин, каза министърът на икономиката. По думите му няма успешна държава без подобна банка.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar