Комитетът на министрите на Съвета на Европа пита:

Възможно ли е Филчев да бъде разпитан за убийството на прокурора Николай Колев

Българските власти са приканени да представят информация с какви реформи ще осигурят независимостта на разследване срещу главния прокурор

Lex News 16 март 2018, 17:40 11490 2

Снимка: БГНЕС

Дали все още е възможно бившият главен прокурор Никола Филчев да бъде изслушан в контекста на новото разследване по делото за убийството на прокурора Николай Колев. Такъв въпрос отправя до българските власти Комитетът на министрите на Съвета на Европа, който следи за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). От съобщение до медиите става ясно, че Комитетът на министрите очаква да получи информация за възможностите за изслушване на Филчев до 1 октомври 2018 г.

Поводът за това е неприключилото наблюдение на изпълнението на постановеното през ноември 2009 г. осъдително решение срещу държавата по делото в ЕСПЧ „Колеви срещу България“. През 2001 г. Николай Колев от един от най-близките на бившия главен прокурор Никола Филчев се превърна в един от най-яростните му критици. Той беше задържан, въпреки имунитета си, а на 28 декември 2002 г. беше застрелян от неизвестен и до днес нападател пред дома си в София.

Делото в Страсбург беше заведено приживе от Николай Колев заради незаконното му задържане, а в последствие в него встъпиха вдовицата и децата му. Като към оплакванията беше добавено неефективното разследване на убийството на Колев. Държавата беше осъдена да плати обезщетения на наследниците му, защото разследването на убийството му е неефективно и защото в България, констатира Страсбург, няма достатъчно гаранции за провеждане на независимо разследване на престъпления, ако възможни заподозрени са главният прокурор или близки до него високопоставени служители.

По този повод Комитетът на министрите днес отново „приканва властите да представят информация за конкретни реформи, които предлагат, за да бъде осигурена независимостта, по закон и на практика, на евентуално разследване срещу главния прокурор. И особено на гаранции за независимостта на органите, които са отговорни за подобно разследване по време на различните му етапи“.

Предмет на наблюдение на Комитета на министрите е и делото „С. З. срещу България“, заведено от жена, която е била отвлечена и изнасилена през 1999 г. То стана повод за съда в Страсбург да обяви, че неефективността на разследването е системен проблем в България. С решението си той задължи страната ни да вземе мерки за решаване на проблема под надзора на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Съдът не предписа какво трябва да се направи, а остави това на българските власти. Магистратите в Страсбург обаче настояват мерките да са с практична насоченост и да предотвратят други подобни нарушения в бъдеще.

От Комитета на министрите определят като окуражаващи промените в Наказателно-процесуалния кодекс, с които беше въведено ускорителното производство. И отбелязват с интерес прогреса в идентифицирането на структурните проблеми, които водят до неефективност на разследването у нас. В прессъобщението се посочва, че от Съвета на Европа приканват българските власти да представят информация за други конкретни реформи, които предлагат за справяне с тези проблеми и как се прилагат в практиката ускорителното производство и задължителното разпоредително заседание.