ДАНС получи контрол над имотите и парите на политическия елит
Президенти, депутати, министри, съдии, офицери, кметове, банкери, посланици, както и техните роднини и приятели ще бъдат обстойно проверявани при всяка сделка
ДАНС получава контрол върху имотите и парите на хората от политическия елит в страната, както и върху всички операции, транзакции, сделки, свързани с въпросните имущества. Това става факт, след като вчера депутатите приеха изцяло нов закон за мерките срещу изпирането на пари. Проектът бе внесен през лятото на миналата година от правителството с аргумент, че българското законодателство трябва да се синхронизира с европейското.
Според закона „видни политически личности“ са президент, депутати, премиер, министри, конституционни и върховни съдии, кметове, шефове на държавни предприятия, висши офицери, посланици, ръководители на централната банка и на Сметната палата, членовете на управителните съвети на политическите партии. На практика под контрол ще са и свързани с тях лица – съпрузи или лица, с които са във фактическо съжителство, както и техните деца, майки, бащи, братя, сестри. Допуска се събирането и обработването на информация и по отношение например на физически лица, за които има данни, че са в близки „търговски, професионални или други делови взаимоотношения“ с въпросната видна политическа личност или негови роднини.
Законът предвижда, ако даден политик стане клиент например на банка, нотариус, застраховател, обменно бюро, правен консултант, реши да участва в приватизация или обществена поръчка и др., веднага да му бъде направена разширена комплексна проверка. Какво точно ще включва тя, ще бъде разписано в правилник. Със сигурност обаче, ако политикът реши да открие сметка, да преведе или изтегли пари, да вземе кредит от банка, ще се провери цялата му история във въпросната кредитна институция. Ако политикът реши да купи имот или кола, нотариусът също ще трябва да му направи пълна проверка.
Интересното в случая е, че според закона цялата „информация, събрана при прилагането на мерки за разширена комплексна проверка на клиентите, се документира и съхранява така, че да е на разположение на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, на съответните органи за надзор и на одиторите“. Във всеки момент те могат да я искат и използват.
На проверки ще подлежат видни политически личности не само от България, но и от ЕС. Така например, ако председател на парламент или пък премиер от страна от ЕС иска да открие сметка в българска банка, то по закон ще му се приложи разширена комплексна проверка.
Авторите на закона очевидно осъзнават какъв риск крие концентрацията на огромна по обем информация в службите и особено в ДАНС, защото на няколко пъти в мотивите посочват, че данните ще се ползват единствено за целите на закона, а именно пресичането на прането на пари. На практика законът разрешава на службите постоянен достъп до регистри, събиране и обработване на всякаква информация, създаването на изключително обемни и деликатни имуществени и финансови досиета.
Контролът по прилагането на закона ще се упражнява от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Той ще определи контролни органи, които ще са част от състава на дирекция „Финансово разузнаване“ на агенцията.
Със закона, който е от над 120 члена, се забранява откриване или поддържане на анонимна сметка или сметка на фиктивно име, както и откриване или поддържане на анонимни депозитни сертификати. Забраняват се и сделки с банки фантоми. Дава се и определение на прането на пари – „преобразуване или прехвърляне на имущество, придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност, за да бъде укрит или покрит незаконният му произход или да се подпомогне лице, което участва в извършването на такива действия“.
ЗЛОУПОТРЕБА
Софийският градски съд осъди вчера М. М. – началник отдел в Специализирана дирекция „Финансова сигурност“ на ДАНС, за разгласяване на държавна тайна. Съдът му наложи 3 години условно заради това, че е разгласил информация от 11 класифицирани документа, представляваща държавна тайна. Те са му били поверени по служба. Според прокуратурата и съда от престъплението са настъпили особено тежки последици за сигурността на държавата. В обвинителния акт се твърди, че М.М. е давал информация и копия от въпросните документи на други лица, „за да си набави допълнителни парични средства“.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте