Адвокат атакува във ВАС инструкцията на главния прокурор за достъп до преписки
Из инструкцията:
Чл. 8, ал. 4
Достъп до материалите по преписки, до предаването им в архив след решаването им, вкл. такива по реда на административния надзор за законност, се осигурява след разрешение на прокурор, както следва:
- на лицето, направило съобщението или подало сигнал в прокуратурата, и негови упълномощени представители – след представяне на документ за самоличност и пълномощно, а в случаите когато упълномощеният представител е адвокат – и адвокатска карта;
- на адвокат, който не е изрично упълномощен – след писмено заявление и представяне на адвокатска карта. Информация за деловодното движение по преписката в тези случаи се предоставя на адвокат след представяне на адвокатска карта, без да е необходимо разрешението на прокурор;
- извън случаите по т. 1 и т. 2, достъпът се осигурява след писмено мотивирано заявление и представяне на документ за самоличност от заявителя.
ал. 6
В случаите на ал. 3, ал. 4 и ал. 5, когато наблюдаващият прокурор и прокурорът, решил преписката, отсъства, разрешението се дава от административния ръководител или негов заместник.
Чл. 9, ал. 1
Преписи от документи могат да се издават, при спазване на разпоредбите на процесуалните закони, Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация, след разрешение на прокурор по реда, предвиден чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от настоящата инструкция.
Инструкция на главния прокурор ограничава правото на адвокатите на достъп до приключени преписки, включително с отказ да бъде образувано досъдебно производство, като те трябва да искат изрично разрешение от прокурор, за да се запознаят с материалите.
Това сочи в жалба до Върховния административен съд (ВАС) си адвокат Диана Драгиева от Българския хелзинкски комитет (БХК), с която атакува текстове от Инструкцията за деловодната дейност и документооборота в прокуратурата. Тя не е обнародвана и не е публикувана на сайта на прокуратурата, а е предоставена на адвокатката след спечелено дело по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и е качена на сайта на БХК (текста на инструкцията виж тук).
Адвокат Драгиева оспорва на първо място чл. 8, ал. 4 от инструкцията, в която се казва, че достъп до материалите по преписки, до предаването им в архив след решаването им, включително такива по реда на административния надзор за законност, се осигурява след разрешение на прокурор. Право да искат разрешение имат лицата, направили съобщение или подали сигнал и техните упълномощени представители, след като представят документ за самоличност и пълномощно, а адвокатите – и адвокатска карта.
Неупълномощените адвокати пък трябва да представят писмено заявление и адвокатска карта. В останалите случаи достъпът се осигурява след писмено мотивирано заявление и представяне на документ за самоличност. Ако прокурорът отсъства, разрешението се дава от административния ръководител или негов заместник.
Другият оспорен текст е на чл. 9 ал. 1 от инструкцията, който предвижда, че преписи от документите могат да се издават отново само след разрешение на прокурор.
Адвокат Драгиева пише, че разпоредбите нарушават чл. 31 от Закона за адвокатурата, според който адвокатите могат да правят справки по дела, да получават копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат, което удостоверяват с представяне на адвокатска карта.
Тя подчертава, че инструкцията на главния прокурор въвежда общо ограничение на достъпа на адвокатите до материалите и преписи от тях, като правото им е поставено в зависимост от субективната преценка и разрешението на прокурор.
„Такова ограничение не е регламентирано в действащото законодателство и е недопустимо да се въвежда за пръв път с инструкция на главния прокурор, която не е приета съгласно изискванията за приемане на нормативни актове и не е обнародвана“, посочва защитникът.
Драгиева разказва пред ВАС, че тя е била възпрепятствана да получи материалите по преписка, по която прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство след сигнал на човек, че е станал жертва на престъпление. Адвокатката е била упълномощена да представлява жалбоподателя и посочва, че отказът да получи материалите по преписката я е възпрепятствал да изпълни професионалните си задължения, включително да обжалва постановлението за прекратяване.
Прокуратурата пък е мотивирала отказа си с текстовете от инструкцията и чл. 198 от НПК, който забранява разгласяването на материали от разследването без разрешение на прокурор. В случая обаче не става дума за основателната защита на следствената тайна, посочва адвокатката.
„Не така стои въпросът при преписките, по които е проведена единствено проверка по реда на чл. 145 от ЗСВ и които са решени с отказ да бъде образувано досъдебно производство. Произволното и немотивирано запазване в тайна на материалите по проверка, завършила с отказ да бъде проведено разследване и образувано наказателно производство, не обслужва интересите на правосъдието, тъй като е израз на разширяването на прокурорските правомощия за сметка на гражданите и техните адвокати“, пише Драгиева и пояснява, че извършените или възложени от прокурор проверки не представляват действия по разследване на престъпления, поради което материалите по тях не са следствена тайна. По думите ѝ, когато тези проверки са приключили със заключение за липса на достатъчно данни за извършено престъпление, няма причина достъпът на адвокат до материалите да е обусловен от задължително разрешение на прокурор.
Тъй като правото на адвокатите за достъп произтича от Закона за адвокатурата, ако е нужно ограничение, то трябва да бъде уредено в нормативен акт от по-висока степен или специален закон, обяснява още Драгиева в жалбата си до ВАС и добавя, че това няма как да стане с инструкция.
Освен това според нея главният прокурор не е компетентен да издаде нормативен акт, който да урежда достъпа на адвокати и страни до образувани преписки. Драгиева разяснява, че инструкцията е издадена на основание на Правилника за администрацията в прокуратурата, а той пък е издаден от Висшия съдебен съвет и не касае дейността на адвокатите.
„Липсата на законово определена компетентност за издаването на даден нормативен акт прави същия нищожен. Само законът може да оправомощи даден орган в държавата да издаде нормативен акт… Като е издал оспорените разпоредби с нормативен характер, без да има законова делегация за това, главният прокурор е издал нищожен акт“, посочва Драгиева.
В жалбата си тя изтъква още, че сегашното положение, при което достъпът до всички решени преписки е от изключителна компетентност на решилия ги прокурор, „е предпоставка за злоупотреби или, най-малкото, за липсата на отчетност и липса на обществено доверие в работата на прокуратурата“.
В заключение адвокатката посочва, че инструкцията е нищожна, тъй като не е обнародвана и поради това, че е издадена от некомпетентен орган.
От СРП, през САП и ВКП, та до АССГ
Казусът на адвокат Драгиева се развива от ноември миналата година, когато е поискала от Софийската районна прокуратура (СРП) достъп до материалите от преписката, по която било отказано образуване на досъдебно производство. Тя представлявала жалбоподател и искала достъп до информацията, за да прецени доколко е била задълбочена проверката. Заради извънредната епидемична обстановка помолила преписите да ѝ бъдат изпратени по електронна поща.
Районният прокурор отказал достъп, като я уведомил, че „няма предвиден правен институт, даващ възможност да се запознавате с материалите по преписката или респективно за получаване на копия от тях“.
Драгиева подала жалба срещу отказа до Софийската градска прокуратура (СГП), като се мотивирала, че той нарушава правото на информация, защитено в Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека, както и чл. 31 и чл. 29 от Закона за адвокатурата, според които адвокатите са приравнени на съдия по отношение на дължимото уважение и съдействие, като имат свободен достъп и могат да правят справки по дела и да получават копия от книжа само като представят адвокатска карта.
Градската прокуратура потвърдила отказа, като мотивите били, че „прокуратурата няма задължение да предоставя копия (преписи) от материали от преписки по извършени проверки”.
Тя обжалвала постановлението и в Софийската апелативна прокуратура (САП), която отменила отказа на първоинстанционната, но само по отношение на достъпа до преписката, като го потвърдила за отказаните преписи. САП се позовала на чл. 8 и чл. 9 от Инструкцията на главния прокурор, според които решението за достъп и преписи от материалите е изцяло в правомощията на прокурора.
Адвокат Драгиева обжалвала постановлението на САП пред Върховна касационна прокуратура (ВКП), която окончателно потвърдила отказа за достъп до преписи от документите по преписката. ВКП също се позовала на инструкцията и обобщила, че „липсва императивно задължение на прокурора в горния смисъл”.
След това адвокатката подала заявление по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до районния прокурор на София Невена Зартова, като поискала да ѝ предостави актовете, с които е определила организацията за предоставяне на достъп до материалите по преписки и досъдебни производства в СРП. Зартова обаче само я уведомила с писмо, че ,,достъп до информация за образувана прокурорска преписка или досъдебно производство се предоставя по реда на НПК“.
Драгиева подала жалба срещу писмото в Административния съд София-град, който отменил отказа на районния прокурор на София. Според съда прокурор Зартова незаконосъобразно е приравнила забраната за разгласяване на материали от разследването без разрешение на прокурора (чл. 198 от НПК) на актовете на административния ръководител, с които е определена организацията за предоставяне на достъп до материалите по преписки и досъдебни производства.
„На първо място, тази разпоредба се отнася за образуваните досъдебни производства, като не включва проверките, които се извършват по реда на чл. 145 от ЗСВ. На следващо място, с нея по никакъв начин не са регламентирани условията и редът, по който може да се поиска информация по образуваните в СРП преписки и досъдебни производства, като например кога може да бъде отказан достъп, в какъв срок трябва да се отговори на заявлението, с което е поискан достъп; как именно се осъществява достъпът; може ли същият да бъде предоставен по електронен път; по какъв начин се контролира и отчита достъпът до материалите по преписки и досъдебни производства, както и други организационни въпроси, които следва да бъдат решени от административния ръководител на съответната прокуратура“, се казва в решението на съда.
Накрая, след решението на АССГ, районният прокурор на София е уведомил Драгиева, че в СРП „достъпът до материалите по преписките и досъдебните производства се извършва по реда, разписан в Инструкцията за деловодната дейност и документооборота в прокуратурата“.
20
Коментирайте
То в СГС най-нагло отказват на адвокати достъп с адвокатска карта до образувани дела ако не представят и пълномощно, пък прокуратурата ли няма да се опъват… Няма по унижавана гилдия от адвокатурата в България.
Единственият абсурд тук е че лицето Иван Гешев изобщо е юрист, камо ли главен прокурор. Познавам юрисконсулти, които са много по-добри юристи от Гешев. Главния прокурор е същия Иванчо от вицовете за Иванчо … Дълбоко е възмущението ми, че този човек все още петни сградата на съдебната палата с присъствието си в нея. Надявам се скоро пак да я посещава, но като обвиняем!
Абсурдно е да се възпрепятстват адвокатите, за да получат материалите по преписка.
То цялата ни Гешефтура е абсурдна.
Стига, бе! За всичо ли ще трябва да се иска разрешение от прокурор?
По волята на гешевистите… 🙂
Поредната инструкция, която не е обнародвана и не е публикувана на сайта на прокуратурата.
8 месеца, 5 жалби, неизвестен брой часове и разходи само, за да се упражни едно абсолютно основно право. Прокуратурата не е нищо повече от едно ОПГ.
При този си шеф, какво друго може да се очаква.
Дано има резултат от всичко това.
Силно се надявам да се оправят нещата.
Яко жалене и нищо, като гледам
Проблема не е само в Гешев, но като цяло в закона.
Голям преход. От От СРП, през САП и ВКП, та до АССГ. Егати.
Бая се точи това нещо, а
Гешев трябва да се атакува по всички пафраграфи
Добре е, че се е сетил
Правилно
чл.31, ал.1 от ЗАДВ. е решил проблема още през 2012год.