Първите закони, с които трябва да започне следващият парламент, са законите, свързани със съдебната власт – те са много и са приоритетни. Това заяви миналата сряда Ива Митева, бившата председателка на 45-тото Народно събрание, избрана с листата на партия „Има такъв народ“. В предаването „Лице в Лице“ Митева и зам.-председателят на партията Тошко Йорданов неочаквано конкретно отговориха на най-същностните въпроси по темата за съдебната реформа в противовес на постната програма на партията:

  • Време е за нов Висш съдебен съвет, който остава само за съда;
  • Прокуратурата трябва да излезе от съдебната власт, защото тя не правораздава. Най-добре е тя да стане част от изпълнителната власт, управлявана от прокурорски съвет;
  • Закриването на спецсъда и спецпрокуратурата е на дневен ред, крайно време е това да се случи, като внимателно се реши как да се прехвърлят висящите дела на другите съдилища. Спецсъдът и спецпрокуратурата са бухалка в момента, каза Тошко Йорданов;
  • Въвеждане на пряк избор на главния прокурор. При уговорката, че конституцията в момента не дава никаква опция на политиците да задвижат процедура за предсрочно прекратяване на мандата на настоящия главен прокурор. В Конституцията има основание за освобождаването на главния прокурор при тежки нарушения, системно неизпълнение на задълженията и уронване престижа на съдебната власт, но всичко е в ръцете на ВСС, каза Митева.

Визията на „Има такъв народ“ за съдебната реформа и тяхната готовност да встъпят в диалог по тази тема и да търсят консенсус ще са ключови за следващия парламент. Решаването на проблемите около функционирането на съдебната власт има основно значение за бъдещето на държавата като европейска демокрация, а отказът на партиите от статуквото да признаят това е просто едно потвърждение колко е важно да се намери достатъчно мнозинство за ефективни промени.

В търсене на консенсус или няма да си говорят

Останалите две от партиите на протеста – „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“, по един или друг начин заявиха, че за тях приоритет е ефективната съдебна реформа и на базата на тази тема ще оценяват възможностите за сътрудничество в следващия парламент. В тези две партии има и сериозна експертиза в областта на правосъдието – хора, градили професионална кариера в съдебната система и адвокатурата, в държавния апарат и академичните среди, експерти с дългогодишен опит в проследяването и оценката на законодателството и развитието на съдебната реформа.

Специфичен играч е БСП. Левицата от една страна усърдно се промотира като реформаторска сила и партия на протеста, БСП подкрепи протестите от миналото лято, в които основното искане беше за оставката на главния прокурор Иван Гешев и реформа на прокуратурата. Същевременно, БСП остава много предпазлива по отношение на съдебната реформа. Темата дори не е спомената в предизборните стратегически приоритети на партията, а в акцентите на предизборната платформа е засегната повече от семпло и най-вече – без да се засягат същинските проблеми като структирата и функционирането на ВСС, статута на главния прокурор, отчетността на прокуратурата и т.н.

Очевидно е обаче, че и в следващия парламент без подкрепата на БСП няма да могат да се направят дори и най-консенсусните реформи. Социологическите проучвания показват, че партиите на протеста най вероятно няма да разполагат с обикновено мнозинство, за да могат самостоятелно да прокарат дори закриването на спецсъдилищата, което принципно беше подкрепена на първо четене в предишното 45-то Народно събрание от четирите формации – „Има такъв народ“, “ Демократична България“, „Изправи се!“ и БСП, но срещна съпротивата на ГЕРБ и ДПС.

От ГЕРБ и ДПС очевидно може да се очаква само категоричен отпор за каквато и да е реформа (техните програми вижте в карето). За тях съдебната система – в лицето на ВСС, прокуратурата и някои ръководни позиции в съдилищата, е овладяна крепост и основен залог срещу пълното сгромолясване на досегашното задкулисно управление и държане на бизнеса в зависимост. Всичко това прави задачата много трудна, особено като се прибави и категоричната заявка на „Има такъв народ“, че няма да участва в никакви формати, които включват БСП, ГЕРБ и ДПС. Нещо повече, по време на предизборната кампания от партията на Слави обявиха, че няма да участват в никакви дебати, в които участват и представители на БСП, ГЕРБ и ДПС. Няма да си говорят!

В известен смисъл БСП като че ли няма друг изход, освен се очаква да приеме ролята на отговорния политически субект, който държавнически ще подкрепя важни законодателни решения, без обаче да й се признава правото на политически катарзис. Такова развитие не изглежда много реалистично.

Не с кого, а за какво

За съдружията в политиката у нас се съди по това „кой с кого“ е гласувал, вместо за какво е гласувал, какво е подкрепил и какво е отхвърлил. Принципно, в законодателството няма нищо лошо да гласуваш заедно с най-големия си опонент, дори и дискредитиран политически, когато става въпрос за общественополезна кауза. И обратното – политическото въздържане е най-уместно, когато коалиционният партньор вреди на обществото. Подобно поведение обаче е въпрос на политическа зрялост, каквато българското обещество не притежава.

Може би това е обяснението, че партиите на протеста, които заявяват категоричното си намерение да работят за радикални конституционни реформи на Висшия съдебен съвет, на прокуратурата и статута на главния прокурор, предвиждат това да стане отложено във времето, а на първо време да се започне с консенсусните законови промени. Такива общи идеи за промени има немалко:

  • закриването на спецправосъдието,
  • постепенно разширяване на съдебния контрол върху актовете на прокуратурата,
  • бързо и ефективно въвеждане на електронно правосъдие,
  • премахване на общия надзор за законност на прокуратурата,
  • въвеждане на индивидуална конституционна жалба – идея, която се радва на всеобща подкрепа, но която може да се реализира само с конституционна промяна. Това пък отваря възможност за размисъл дали не може да се договори промяна в конституцията на няколко етапа. И т.н.

При всички случаи реформата ще се случи бавно и трудно, въпросът е все пак да се случи.

И неслучайно някои коментират, че е дошло време разделно за съдебната реформа.

„Има такъв народ“ – много повече от радикално

Акцентите в програмата на „Има такъв Народ“ са също толкова кратки, обрани и тезисни като акцентите на БСП, но за разлика от тях са много конкретни и силно радикални.

Партията на Слави Трифонов предлага пряк избор на главния прокурор, извеждане на прокуратурата от съдебната власт в изцяло отделен независим орган и създаване на Висш прокурорски съвет, съдебен контрол върху всички актове на прокуратурата, засягащи пряко интересите на гражданите. Освен това – цялостна реформа на ВСС, който да остане кадрови орган само за съдилищата, като напълно се премахне т.нар. политическа квота – членовете, избрани от Народното събрание. Закриване на специализираните съдилища и прокуратури, промяна в начина за избор на председателите на върховните съдилища, публичност на протоколите от откритите съдебни заседания, въвеждане на задължителни срокове за произнасяне и др.

Прекият избор на главен прокурор е отдавнашна идея, лансирана от Шоуто на Слави, но тя се отрича категорично от експертите. Въпросите са много: как ще се прави предизборната кампания за главен прокурор, с какви пари, по какви критерии българските граждани ще преценят специфичните качества, които се изискват от един главен прокурор и т.н. Съдии споделят американски опит, според който в Щатите изборите на съдии струват толкова скъпо, колкото и президентските. Също толкова въпроси повдига и предложението за задължителни срокове за произнасяне, което при нашата правна система би означавало, че всеки един акт, произнесен извън срока, би бил атакуем като недопустим, иначе казано – да се бастиса цялото дело. Съдии, до които „Капитал“ се допита, коментираха, че не им е известно по света да има задължителен срок за постановяване на решения, а за дисциплинирането на магистратите има други механизми – дисциплинарна отговорност, административни мерки от председателите на съдилищата, норма на натовареност и др. Те правят паралел и с досъдебните производства, които понякога продължават с години. Друг е въпросът, че делата са различни и съдебните актове по тях са несъпоставими.

Повече логика има в предложението за пряк избор от гражданите на омбудсмана, който в момента се избира от парламента, от същото мнозинство, което излъчва правителството и кадрува в ред други институции, а ангажиментът на омбудсмана е да защитава правата на гражданите пред същите институции.

„Демократична България“: Амбициозна програма на два етапа

Очаквано програмата на ДБ е най-амбициозна. По нея са работили и и надграждали в продължение на години експерти с различни правни професии, тя е съобразена е с международните стандарти и с препоръките на европейските институции. Именно ДБ предлага най-ясно съдебна реформа на два етапа – краткосрочни мерки (до конституционните промени) и средносрочни, свързани с промени в конституцията, които също ще доведат до законови промени и други мерки. Така например се предлага до създаването на нов модел на ВСС с промени в Конституцията, да се въведе двойно мнозинство в съвета при вземане на решения, засягащи статута и функционирането на съдилищата и кариерното развитие на съдиите, а именно – от всички членове и от съдиите, избрани пряко от съдии, както и да се разширят функциите на общите събрания на съдилищата. Докато се стигне до конституционна реформа на прокуратурата да се въведе задължителна 3-месечна отчетност на главния прокурор пред парламента, да отпадне общият надзор за законност и да започне последователно въвеждане на съдебен контрол върху актовете на прокурора, отнасящи се до съществените етапи от движението на наказателното производство.

„Демократична България“ предлага 15-членен ВСС, от които само 5 души от парламенарната квота. Председателите на върховните съдилища не само да се предлагат от общите събрания на съдиите в тях (а не от членовете на ВСС), но и да са действащи съдии в съответния съд към момента на избора. Окончателното решение за освобождаването им длъжност да се взема от Конституционния съд, като предложението трябва да се подкрепи от две трети от състава на ВСС, включително с мнозинство от членовете, пряко избрани от съдии.

Главният прокурор да се избира от парламента с мнозинство три пети (144 от депутатите) по предложение на министъра на правосъдието, с мандат от 5 години, вместо сегашните седем. Прокуратурата да се изгради като самостоятелна независима институция, като кариерните и дисциплинарните правомощия по отношение на прокурорите се осъществяват от Прокурорски съвет. Въвеждане на процедура по импийчмънт на главния прокурор по инициатива на министъра на правосъдието или на една пета от народните представители, като се поддържа от парламента с мнозинство от 140 народни представители. Окончателното решение да се взема от Конституционния съд или президента.

Изправи се! Мутри вън!: Незабавен избор на нов ВСС, инициране на предсрочно прекратяване мандата на главния прокурор

Радикални мерки по върховете на съдебната система, предлагат от „Изправи се!“, което впрочем е логично, защото тази формация се роди от миналогодишните протести, където основното искане беше за оставката на главния прокурор Иван Гешев.

Незабавен избор на нов състав на Висшия съдебен съвет, приемане и иницииране на процедура за предсрочно прекратяване на мандата на настоящия главен прокурор, децентрализиране на прокуратурата, ограничаване безконтролната власт на главния прокурор, прекратяване на политическата намеса в съдебната власт, са само част от акцентите на организацията. За разлика от другите две партии на протеста, те не лансират изваждането на прокуратурата от съдебната власт, но също искат премахване на общия надзор за законност (като ДБ) в търговски и граждански дела, прерайониране на съдебната карта (като БСП), а също така и намаляване на формализма в наказателните производства, спешно и цялостно въвеждане на електронно правосъдие и др. Най-общо техните мерки са практични и реалистични, но паралелно с това – и доволно радикални, макар и малко некохерентни.

БСП: Нито дума за ВСС и статута на главния прокурор

Засега от предизборните акценти на БСП трудно може да се получи ориентир по темата. Социалистите предлагат съдебен контрол върху актовете на главния прокурор, без да е ясно дали (защо) се отказват от идеята си за обжалване на всички откази на прокуратурата да образува досъдебно производство, за което в 44-ото НС внесоха специален законопроект. Акцентират върху изграждането на нова съдебна карта (важна тема наистина), но нямат нито дума за реформа на ВСС и за статута на главния прокурор и т.н. Единствените радикални предложения на БСП са за закриване на специализираните съд и прокуратура и за нов закон и преуреждане на антикорупционната комисия КПКОНПИ (приоритет за цялостна реформа на КПКОНПИ заявяват и от „Демократична България“, чиято идея е разделяне на комисията на две – комисия за конфликт на интереси и комисия за установяване и отнемане на незаконно придобито имущество). БСП предвижда превръщане на Министерство на правосъдието в основен център за планиране и осъществяване на реформи, както и създаване на Съвет по криминологични изследвания към него.

И СТАТУКВОТО ГЕРБ се хвали с най-големите си провали – със специалния прокурор за разследване на главния и създаването на КПКОНПИ Програмата на ГЕРБ е 128 страници, най-вече в опит да се легитимират „постиженията“ на управлението на партията. Всъщност скромните 6 страници, посветени на върховенството на закона, сигурността и обществения ред, са отлична илюстрация доколко им се е получило. Показателно е, че още във встъплението на този раздел ГЕРБ сочи като основни постижения на своето управление въвеждането на фигурата на специалния прокурор за разследване на главния прокурор („в изпълнение на ключово решение на Европейския съд по правата на човека“) и създаването на „единния антикорупционен орган“ КПКОНПИ.Парадоксът е, че специалният прокурор за разследване на главния се оказа мъртвороден – на 11 май т.г. Конституционният съд, сезиран от президента, обяви тази фигура за противоконституционна, тъй като е безконтролна и само привидно създава гаранции за независимо разследване срещу главния прокурор. Въпреки това в програмата на ГЕРБ е заложена промяна в конституцията, с която механизмът за разследване на главния прокурор и заместниците му да бъде записан в основния закон.КПКОНПИ е друг голям провал на ГЕРБ в антикорупционната политика – една нерозрачна и безконтролна, действаща избирателно институционална бухалка за репресия на политически опоненти и бизнес рекет, поставена в ръцете на бившия главен прокурор Сотир Цацаров. КПКОНПИ е не само институционален провал, но и показно за кадровия подбор на ГЕРБ и олигархията зад него – парадоксално първият председател на тази комисия Пламен Георгиев влезе в грозен корупционен скандал с покупка на евтин мезонет и незаконна тераса и се наложи да си подаде оставката, след което бе скрит във Валенсия като консул. Скоро след това на поста застъпи Цацаров, прокаран от управляващото мнозинство на ГЕРБ и патриотите в съдружие с ДПС, въпреки крайно негативната оценка за мандата му като главен прокурор и скандалите, които го съпровождаха.Предизборната програма и платформа на ДПС има едно основно предимство – състои се от около страница и половина и може да бъде изчетена внимателно за по-малко от две минути. В нея се казва, че сред основните принципи на управлението е „върховенството на закона – гарантиране правата и свободите на всеки български гражданин, независимост на властите, свобода на информацията и медиите, пълен синхрон със законодателството на ЕС“. Това е всичко.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar