Mилиардерът Уилям Браудър стои в основата на създаването на Глобалния закон „Магнитски“.

Пред NOVA бизнесменът коментира и наложените санкции на страната ни. Браудър смята, че те хвърлят тъмна сянка върху България и показват, че държавата ни не може сама да се справи с корупцията.

Ето каква е историята на американския закон, наречен „Магнитски“.

През 2005 г. на милиардера Уилям Браудър е отказано влизане в Русия, депортиран е в Обединеното кралство и е обявен за заплаха за руската национална сигурност. Бизнесменът възлага на своя приятел и адвокат Сергей Магнитски да разследва целта на нападението. Мaгнитcки e aрecтувaн, cлeд кaтo e cвидeтeлcтвaл зa кoрупциионната схема и умира в затвора. В негова чест името му е дадено за американския закон, който е призван да се бори с корупцията в глобален мащаб.

Какво заяви Уилям Браудър в предаването „Неделята на NOVA“.

Живял някога един мъж, който мислеше, че глобалният свят е отворен за бизнеса. Това изречение би стояло добре като начало на Вашата история, но дали светът наистина изглежда по този начин?

– Бил Браудър: Светът, който е отворен към бизнеса, създава възможности да се случат страхотни неща. В същото време обаче той би могъл и да създаде възможности за случването на лоши неща. Моята история е история за отиването ми в Русия през 1990 г. Там създадох инвестиционен фонд и всичко изглеждаше напълно нормално. В последствие обаче станах свидетел на корупция в същите тези компании, в които бях инвестирал. Разкрих ги и впоследствие бях изгонен от страната. Превърнах се в жертва на една много комплексна и грозна измама. Бях предаден от властите.

През 2005 г., 10 години, след като започвате да правите бизнес в Русия, попадате в „черния“ списък на тази държава, сочен сте за заплаха за националната сигурност. Изненадахте ли се тогава?

– Да, беше голяма изненада. Не очаквах нещо подобно, тъй като бях най-големият вложител в страната. Освен това, аз изваждах корупцията в Русия на светло, мислех си, че правя услуга на държавата. Когато ме спряха на границата, на летището в Шереметиево, бях задържан за 15 часа. После бях върнат в Лондон и направо не можех да повярвам какво се случва.

Какво се случва наистина?

– Това, което се случи в действителност, е че хората, чиито корупционни действия разкривах, мениджърите на много от руските компании, бяха доста силно свързани с Кремъл. Конкретно в моя случай – аз показвах как те крадат пари, правех го през медиите, чрез вестници като „Financial Times“, „Wallstreet Journal“ и т.н. Тези хора имаха много силна връзка с Кремъл и в основна тяхна цел се превърна спирането на моите разкрития. Пред тях имаше няколко възможности – да ме убият, което по онова време би било доста безразсъдна постъпка или пък да ме арестуват и да ме тикнат в затвора. Ако бяха избрали второто, и те щяха да се превърнат в заложници на ситуацията. Най-лесният им шанс да се справят с мен беше да ме изгонят от страната и да ме обявят за заплаха за националната сигурност. Тогава разбрах, че можеше да ми се случат доста по-страшни неща. Предприех две действия – продадох всичко, което имах в Русия – при това доста бързо и без излишен шум. Второто, което направих, беше да евакуирам целия си екип, да го изведа извън пределите на страната. Надявах се, че от Русия няма да имат никакви намерения спрямо мен и ще ми позволят спокойно да продължа с живота си. Оказа се обаче, че всъщност те имат далеч по-големи планове за мен.

Вие сте мъжът, чиято война с Русия довежда до ареста и може би до смъртта на Сергей Магнитски. Какво е усещането да загубиш един от най-близките си партньори, един от най-близките си приятели?

– Усещането е ужасно. Сергей Магнитски беше мой адвокат. След като ме изгониха от Русия, офисите ми бяха нападнати. Сергей се зае с разследването на нападенията и откри, че след тях властите са видели определени документи, които в последствие за използвали, за да откраднат 230 млн. от данъци, които моята компания плащаше на Русия. Той свидетелства срещу представителите на тези власти. Те му причиниха ужасяващи неща. След около шест месеца измъчване – Сергей отслабна с около 20 килограма и изпитваше ужасяващи болки в корема. Дори му беше поставена диагноза – панкреатит и камъни в жлъчката. Отказаха му адекватна медицинска помощ и през нощта на 16-и ноември 2009 г. той изпадна в критично състояние. Вместо да се погрижат за него, те го преместиха в изолирана килия, завързаха го за легло и го пребиваха, докато умре. Разбрах за смъртта му на следващата сутрин. Това беше най-съкрушителната новина, която някога съм чувал. Сергей Магнитски беше убит, защото стана мой адвокат. Ако не беше приел да работи с мен, вероятно все още щеше да бъде жив в момента. Тъжно е, защото този мъж остави жена и две деца.

Имате ли някаква нова информация за смъртта на Магнитски, информация, която да се различава от наличната до момента?

– Това, което аз направих след убийството на Сергей, беше да организирам провеждането на сериозно разследване. Имаше факти и от самия Сергей, който оказа се, че е записал всичко под формата на показания. На всичкото отгоре разполагахме и с информация от московския комитет, който е неправителствена организация, която разследва евентуалните престъпления от страна на правителството. Освен това, имахме и информация от президента на Русия, който по онова време беше Дмитрий Медведев. Всички те стигнаха до едно и също заключение, което гласи, че Сергей е бил измъчван и убит. Отказано му е всякакво право да живее. В резултат на разкриването на тази информация, Европейският съд по правата на човека излезе със становище, че руската държава е убила Сергей Магнитски. Той беше от хората, които могат да правят десет неща за същото време, в което другите правят само едно. Той наистина беше необикновена личност. Не само като адвокат, но и като човек. Сергей Магнитски беше мъж, който наистина вярваше във върховенството на закона, вярваше в идеалистичните си виждания. Той вярваше, че Русия трябва да се превърне в модерно и свободно място, на което хората могат да живеят спокойно.

Какво се обърка и как извървяхте пътя от най-големия инвеститор на Русия до най-големия враг на Кремъл? Отношенията Ви с Владимир Путин през годините бяха доста динамични, нали?

– Не точно. Никога не съм се запознавал лично с Владимир Путин. Никога не съм говорил с него. Мога да кажа, че имаме припокриване на интересите. В началото, когато заедно се борехме с олигарсите, защото те се опитваха да откраднат силата от него, а аз се борех с олигарсите, които крадяха пари от мен, но борбата на Путин с олигархията приключи, когато той арестува най-големия руски олигарх – човек на име Михаил Худорковски. Той го предаде на съда и позволи на телевизионните камери да заснемат как най-богатия човек в Русия седи в клетка. След убийството на Сергей Магнитски аз се впуснах в кампания, за да намеря справедливост за неговата смърт. В този момент разбрах, че щом не мога да открия справедливост вътре в Русия, трябва да я търся извън пределите на тази държава. Погледнах отново цялата история и заключих, че става дума за престъпление заради пари, престъпление заради 230 милиона долара. Осъзнах, че хората, които откраднаха тези пари, не ги пазят в Русия, те ги пазеха на Запад – в банкови сметки в Ню Йорк и Лондон, в имоти в Южна Франция и т.н. Отидох във Вашингтон и споделих историята на Сергей Магнитски с двама сенатори един демократ и републиканецът Джон Макккейн. Попитах ги дали можем да блокираме авоарите и визите на виновните за убийството. Те казаха: „да“. Така създадохме закона Магнитски. Причината, поради която Путин ме мрази толкова много е, защото актът „Магнитски“ се превърна в закон на 14.12.2012 г. и постави всичките му пари на риск. Вярвам, че той цени парите повече, отколкото човешките животи.

Интересен факт за връзката между Русия и Съединените щати. През юли 2017 г. свидетелствате пред съдебния комитет на Сената. Става дума за евентуалната намеса в президентските избори отвъд океана. Имаше ли такава?

– Имам информация от първа ръка, защото законът „Магнитски“ обърна внимание и на този казус. Това, което научихме, беше, че на 9-и юни 2016 г. руски адвокат, представител на правителството, се е срещнал с Доналд Тръмп Джуниър и още двама души. Тази среща се случва преди избирането на Тръмп за президент. Целта на срещата била да се провери дали ако Тръмп бъде избран, той ще подкрепи отмяната на закона „Магнитски“.

През юли 2018 г. по време на пресконференция с тогавашния американски президент Доналд Тръмп, Владимир Путин заявява, че сте финансирал предизборната кампания на Хилъри Клинтън с внушителната сума от 400 милиона долара. Как бихте отговорили на това обвинение?

– Твърдението е абсолютна измислица. Толкова беше абсурдно, че на следващия ден те се поправиха и излязоха с изявление, че сумата не е била 400 млн., а 400 хиляди. Но трябва да подчертая, че реалната сума е 0. Не съм дарил на Хилъри Клинтън нито едно пени. Но причината за подхвърлянето на тези големи числа е, защото Путин искаше да накара Тръмп да ме предаде на властите. И той знаеше, че Доналд Тръмп мрази Хилъри Клинтън, тоест чрез измислянето на тази история, че съм дал на Хилъри Клинтън 400 млн., той би се ядосал толкова, че да се съгласи. Защото по време на тази пресконференция Путин също поиска аз да бъда предаден от Доналд Тръмп на руснаците, за да бъда убит като Сергей Магнитски.

Казахте, че президентът Путин е най-големият руски олигарх, както и най-богатият мъж в света. Какво точно имате предвид?

– Това, което знам за Владимир Путин е, че в Русия няма такова нещо като независимо богатство. Когато видиш руски олигарх с мрежа от порядъка на 10 или 20 млн. долара, тази сума не е изцяло тяхна. Този олигарх държи половината от сумата за Владимир Путин като негов довереник. Стига се до невероятно големи суми – по-големи от тези на Бил Гейтс, на Джеф Безос. И причината за тези големи суми е, че Путин получава дял от всичко. Той е като мафиотски бос – той взима част от всичко. В резултат на мафиотските схеми за конфискуване Путин се е превърнал в най-богатия човек на света. Той иска да остане на власт на всяка цена, за да спаси парите си и да се спаси от влизане в затвора. Вероятно трябва да остане на власт и ако иска да остане жив.

През годините контактувал ли сте с български инвеститори или политици? Какво знаете за България?

– Не съм имал никакъв контакт с български инвеститори или политици. Не съм много запознат с България, с изключение на скорошните предприети действия от САЩ – включването на някои българи в листите на осъдените по закона „Магнитски“.

Какво означават санкциите за страната ни?

– Означават много. Първо, фактът, че САЩ са сметнали, че е необходимо да се намесят в корупционните схеми в България, показва, че в България има сериозен проблем с ограничаването на корупцията. Явно става дума за доста необичайна ситуация, която изисква такива крайни мерки срещу държава членка на ЕС, членка на НАТО. И държава, в която на теория има върховенство на закона.

Ще имат ли санкциите някаква форма на политически или стратегически последици за България?

– Мисля че санкциите хвърлят тъмна сянка върху България – те показват, че страната не може сама да се справи с проблемите си и затова САЩ трябва да се намеси. Смятам, че това повдига сериозни въпроси за управлението на България – защо това се случи и какво ще се направи занапред, за да се поправи ситуацията. Всеизвестно е, че България достига до най-високите нива на корупция сред държавите членки на ЕС. Действията на САЩ отново подчертаха това. Повдигнаха се въпроси, на които трябва да се отговори веднага и които трябва да бъдат коментирани от лидерите на вашата държава.

Къде живеете в момента? Опитва ли се някой да Ви притеснява?

– Притесняват ме постоянно. Непрекъснато съм заплашван от руското правителство. Опитват се да ме арестуват. Не мога да пътувам свободно, без да се притеснявам, че ще бъда арестуван. Получавам заплахи за отвличане. Съдят ме по целия цвят заради делегати на руското правителство. Животът ми е постоянна борба. Искам да подчертая, че бях изгонен през 2005 г., минали са 16 години. И лошите чувства, които Владимир Путин изпитва към мен, продължават и до днес.

Мит ли е представата за така наречения „глобален свят“? Продължава ли „Студената война“?

– Мисля че преживяваме нова Студена война днес. Преди Студената война беше между комунизма и капитализма. Сегашната е между престъпността и законността. Имаме диктатори като Владимир Путин и Александър Лукашенко и други, които искат да живеят в беззаконен свят и да изнасят беззаконията си и навън. От другата страна имаме цивилизования свят. И цивилизованият свят трябва да се изправи и да се бори срещу това.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar