Конституционният съд (КС) единодушно прие, че не е имало нарушение на основния закон при приемането на закона за бюджета за 2018 г. и не е имало текст гласуван три пъти от депутатите, научи „Лекс“.

Делото срещу един от текстовете в закона беше образувано по искане на 66 депутати от „БСП-За България“. Според тях разпоредбата е гласувана три пъти в разрез с Конституцията, която предвижда, че законите се приемат на две четения.

Предмет на делото беше чл. 6, aл. 1, paздeл II, т. 1.2. „Субсидии и други текущи трансфери“, който се отнася до бюджета на Министерския съвет.

Проектът, внесен от финансовия министър Владислав Горанов, предвижда по това перо да бъдат предвидени 5 млн. лв., а депутатът от БСП Васил Антов предложи сумата е да е 6,13 млн. лв. Идеята му е тези 1,13 млн. лв. отгоре да бъдат дадени за xpaм-пaмeтниĸa „Cв. Aлeĸcaндъp Heвcĸи“ и зa мaнacтиpa „Cв.Гeopги Зoгpaф“ нa Aтoн.

Второто четене на въпросния текст от закона за бюджета в парламента започна на 29 ноември 2017 г. Тогава мнозинството (90 „за“, 28 „против“, 61 „въздържал се“) прие предложението на Антонов. Последва прегласуване, при което то беше одобрено дори с още по-голямо мнозинство – 101 „за“, 32 против“ и 68 „въздържал се“.

Тогава, каквато е практиката, на гласуване беше подложен целият чл. 6 от закона за бюджета за 2018 г., с инкорпорираното в него предложение на Антонов за 1,13 млн. лв., които да отидат за „Св. Александър Невски“ и Зографския манастир, но то не събра мнозинство. Последва искане за прегласуване, но по предложение на председателя на правната комисия Данаил Кирилов то беше отложено за следващия ден.

На 30 ноември целият чл. 6, с отразеното в него предложение на Антонов, отново не събра достатъчно гласове. А при последвалото гласуване беше одобрен бюджетът на МС, така както е предложен от финансовия министър.

Според БСП това значи, че на практика конкретната разпоредба от закона за бюджета за 2018 г., касаеща сумата за субсидии и текущи трансфери на МС, е гласувана три пъти.

КС не приема това виждане, но какви са аргументите му ще стане ясно по-късно, когато бъде публикувано решението.

Дебатът в Народното събрание постави серия от въпроси, като един от тях беше имат ли реално право и възможност депутатите да предлагат друго финансиране, различно от предвиденото от правителството, без да нарушат цялостната финансова рамка.

Тогава Владислав Горанов заяви от парламентарната трибуна: „Безспорно Законът за държавния бюджет е една сложна система от взаимно обвързани, даже не знам дали да ги наричам „норми“ или по-скоро – „показатели“, които много трудно се изменят между първо и второ гласуване не защото е невъзможно. Не защото е невъзможно, а защото предложенията, които се представят от народните представители понякога са незавършени и нарушават системата и логиката на Законопроекта във вида, в който той трябва да съществува, за да отговаря на Закона за публичните финанси, Конституцията и принципите на модерното бюджетиране. Не можем да упрекваме народните представители, които правят предложения между първо и второ гласуване, че не винаги успяват така да структурират предложенията, че те да запазват системата на закона, който сам по себе си е специфичен дотолкова доколкото в други закони отделните норми имат самостоятелна стойност и правни последствия, докато тук, в този специфичен закон отделните норми са обвързани по математически начин, да го наречем по-просто, и промяната на някои от тях, без да се променят другите, води до некачество на закона и до проблем на изпълнителната власт как да го изпълнява. Не случайно, между другото, конституционният законодател, макар че може би не с този аргумент, е запазил само за изпълнителната власт възможността да предлага Закона за държавния бюджет“.

Коментирайте

avatar