Когато кредитът е обявен за предсрочно изискуем, а длъжникът е признал иска на банката, има ли значение за отговорността му за разноските по делото кога му е връчено изявлението на кредитора? Отговор на този въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото даде състав на Върховния касационен съд (ВКС) и отхвърли съжденията на предходните инстанции (пълния текст на определението виж тук).

Казусът

Мъж сключва договор за кредит с банка, но през 2018 г. не плаща 7 вноски. Заедно с лихвите – възнаградителна и наказателна, и с таксите, сумата е над 4500 лв.

В края на годината банката подава иск, с който, освен за тези 4500 лв., настоява длъжникът да бъде осъден да плати и цялата оставаща главница от малко над 48 000 лв., тъй като със самата искова молба обявява кредита за предсрочно изискуем. Банката претендира и разноски по делото от 2500 лв.

Мъжът признал иска още в отговора си на исковата молба и Софийският районен съд (СРС) постановил осъдително решение.

Спорът за разноските по делото

По отношение на разноските по делото СРС отхвърлил претенцията на банката за 2500 лв., а приел, че ѝ се дължат 225 лв. Според съда ответникът е дал повод за завеждане на делото само за 4500 лв., тъй като до този размер сумите по кредита са били изискуеми. Тезата на СРС е, че изискуемостта на останалите 48 000 лв. е настъпила в момента, в който ответникът е получил препис от исковата молба, а освен това за тях той не е дал повод за завеждане на делото.

Софийският градски съд се съгласява с първата инстанция. Той изтъква, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с получаването от длъжника на едностранното волеизявление на кредитора „Когато изявлението се съдържа в исковата молба, изискуемостта на непадежираните вноски настъпва с връчването на препис от нея на ответника. Затова претенцията за присъждането на тези вноски не се намира в причинна връзка с извънпроцесуалното поведение на ответника, каквато би била налице само ако кредиторът е упражнил преобразуващото си право преди предявяване на иска. Ето защо за частта от вземането, чиято изискуемост е настъпила след предявяването на иска, е приложима нормата на чл.78, ал.2 от ГПК, изключваща отговорността на ответника за разноски при признание на иска“, заявява градският съд.

Така спорът за разноските стига до върховните съдии Емил Томов (председател на състава), Драгомир Драгнев (докладчик) и Геновева Николаева и те се произнасят по него, за да разяснят какво е правилно приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК. Разпоредбата предвижда, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

„От съдържанието на разпоредбата е видно, че възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на две изисквания – с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. За възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а е важно поведението на ответника“, напомнят тримата върховни съдии.

Те подчертават, че ищецът, който има право на иск, не може да бъде задължен да защити правата си по друг ред. „Ето защо дължимостта на разноските при предявен иск за заплащане на вземане, което е било обявено за предсрочно изискуемо от кредитора, не може да бъде поставена в зависимост от това дали изявлението за предсрочната изискуемост е връчено преди завеждане на иска или направо се съдържа в исковата молба за присъждане на вземането. Кредиторът не е длъжен да упражни преди завеждане на иска това свое право, за да иска присъждане на разноските. От значение е извънпроцесуалното поведение на длъжника, който не е платил една или няколко вноски, чиято изискуемост е настъпила, изпаднал е в забава и е станал причина кредиторът да заведе делото, обявявайки с исковата молба предсрочната изискуемост на цялото вземане“, заявява ВКС.

Така върховните съдии стигат до извода, че предишните инстанции са приложили неправилно чл.78, ал.2 от ГПК и не е трябвало да освобождават ответника от заплащане на пълния размер на разноските, тъй като имено той с поведението си е станал причина за завеждане на делото. Затова осъждат кредитополучателя да плати още 2280 лв. на банката за разходите ѝ по делото.

21
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Гигова си е ...... топнала човката нявсякъде , но
Гигова си е ...... топнала човката нявсякъде , но
14 юни 2021 13:03
Гост

То че банките са красиви е ясно, както е и ясно че Гигова иска да лапне и командва всичко то за банките отдаван си знае !!!!
Но и че в случая банката е права пак си в вярно . Това че този път банките са прави , не противоречи на тяърдеити че в много други случаи не СС и то благодарение на Гигова . Откъде я извади тая голя сам сита тази женица

Анонимен
Анонимен
10 юни 2021 22:04
Гост

Толкова просто и ясно- в конкретния случая длъжникът с извън процесуалното си поведение е ДАЛ повод за завеждане на иска, и затова дължи разноски. Не е платил 7 вноски- дали банката ще си иска само тях, или ще обяви цялото вземане за предсрочно изискуемо- нейна воля, но в основата и на двете претенции стои все един и същи факт- този на неплащане на 7 -те вноски, настъпил несъмнено преди предявяване на иска. Дали длъжникът е платил, дали кредитът е станал предсрочно изискуем – въпроси по съществото на спора, другари от СРС и СГС. Ниво за семестриален изпит по ГПК.

Бай Ганьо
Бай Ганьо
10 юни 2021 20:15
Гост

Е не е толкова лобистко – Длъжникът не е плащал и провокирал делото, вкл. Банката да обяви предсрочната изискуемост – тогава кой е виновен че Банката претендира целия дълг и разноски за целия дълг?

Кредитополучател
Кредитополучател
10 юни 2021 13:51
Гост

‘Га тегли кредита – у-ха! Супер! И ‘га трябва да го връща – се мръщи… По-скоро не трябва да се сърдите на банките, че си искат парите и претендират за разноски, ами на регулатора, че позволява на куцо и сакато семейство да тегли по 40 хиляди потребителски кредит на глава от населението и още 150-200 хиляди за ипотека с общ месечен доход от 3-4 хиляди лева.
И все пак – добре че не са нашили от банката още разноски за събирането на кредита – например телефонни терористи, есемеси, писма, покани, колектори и др. подобни…

Анонимен
Анонимен
10 юни 2021 16:41
Гост

А защо банка в София ти дава 50 000 заем и връщаш 100 000, че и с ипотечна екстра, а банка във Виена дава 50 000 (евро) и връщаш 60 000(евро) и без ипотека? За един приятел питам, същия, който ми зададе на мен въпроса. Той си е от Виена.

Анонимен
Анонимен
10 юни 2021 17:40
Гост

Хайде стига глупости… в коя банка теглиш 50 000 и връщаш 100 000? И така да е – да си смени банката, като не му изнася! Ако не е на фиксирана лихва няма наказателни такси за предсрочно погасяване (по един там европейски регламент). Да си намери по-добри условия за погасяване на главницата. Нали не говорите за бързи кредити? А да сравняваш кредит в евро в еврозоната с еврозаплата с кредит в лева в България с български трудов договор е все едно да сравняваш чушки с дизелово гориво. Ако тегля кредит и напусна след два месеца? Ако кандидатствам за ипотечен кредит… Покажи целия коментар »

гражданин
гражданин
10 юни 2021 13:17
Гост

Българското „правосъдие“ винаги е в полза на по-силния и по-богатия!Затова и никой нито му вярва, нито го търси.Ползата от него е за такива като банките и за да се хвърля прах в очите на народа , че имаме някакъв правов ред!

Анонимен
Анонимен
10 юни 2021 12:57
Гост

Голямо разочарование е това решение.

Simeon
Simeon
10 юни 2021 12:59
Гост

В полза на банката. Как човек да се чувства защитен след такива лобистки решения!

санчо панса
санчо панса
10 юни 2021 10:46
Гост

Гледам банката е Пиреос и чакам пак някой да напише, че Гигова е виновна. Не за друго, ама няма статия под която дежурният трол да не я оплюе, та чак ми залипсва

Анонимен
Анонимен
10 юни 2021 11:03
Гост

Еми да не те разочаровам – Гигова е виновна, нали всички банки са при нея 🙂

Герасим
Герасим
10 юни 2021 12:52
Гост

Няма значение коя е банката. Всички са един дол дренки когато става въпрос за вземане на пари.

Анонимен
Анонимен
10 юни 2021 10:30
Гост

Виждам, че спорите, но истината е в отговора на въпроса колко ДТ е платила банката ищец по иска. Няма как да губи от неправомерно поведение на длъжника

хахаха
хахаха
10 юни 2021 10:21
Гост

чл. 290 дъвката на ВКС, всеки върховен съдия законотворец

възмутен
възмутен
10 юни 2021 10:10
Гост

Абсолютно лобистко произнасяне в полза на банката!

Анонимен
Анонимен
10 юни 2021 10:20
Гост

Който е станал причина с поведението си за завеждане на иска, той плаща масрафа! Нищо лобистко няма в това.

Фичо
Фичо
10 юни 2021 11:04
Гост

Пиши на Мая Манолова, тя е във фаза и ще излезе на протест срещу ВКС.

Анонимен
Анонимен
10 юни 2021 11:05
Гост

Айде, айде, как пък все банките са прави. Написаното от ВКС тук звучи като предварително взето решение, което после се облича в подходящи аргументи.

123
123
10 юни 2021 11:06
Гост

Някак ми е много странно все банките да печелят, а хората да биват осъждани.

Анонимен
Анонимен
10 юни 2021 12:54
Гост

От къде на къде и разноските да си плаща човекът?

Анонимен
Анонимен
10 юни 2021 12:53
Гост

За съжаление отново клиентите сме ощетени.