В ново тълкувателно дело
ВКС решава: Трябва ли имотите да са еднородни, за да се разпределят между съделителите
Относими разпоредби
Трябва ли делбените имоти да са еднакви по вид и предназначение, за да се разпределят между съделителите, а да не се изнасят на публична продан. На този въпрос ще отговори Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в новото си тълкувателно дело №2/2021 г.
То е образувано по предложение на върховните съдии Маргарита Соколова (председател на състава), Светлана Калинова (докладчик) и Гълъбина Генчева (пълния текст на определението им виж тук). Те са установили, че през годините ВКС е застъпвал различни виждания дали съсобствените имоти трябва да са еднородни, за да може всеки от тях да бъде разпределен в дял на всеки от съделителите.
Повод за това е дело за делба от Русе във фазата на извършването. Четирима съсобственици с различни по размер дялове трябва да си поделят двуетажна сграда, в която могат да се обособят четири самостоятелни обекта. Три от тях са жилищни, а четвъртият – магазин.
Русенският окръжен съд приема, че при това положение имотът трябва да бъде изнесен на публична продан. И посочва, че за да се ликвидира съсобствеността чрез разпределяне на дяловете по реда на чл.353 ГПК, е необходимо да се образуват еднородни реални дялове за всеки съделител. Окръжният съд се позовава на серия решения на ВКС, че с оглед спазването на равенството на съделителите във всеки дял трябва да се включат по възможност еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, максимално съответстващи на дяловете, като неравенството се уравнява в пари. Върховният съд е посочвал, че е допустимо разпределение на различни по вид самостоятелни имоти само ако между страните липсва спор за обособяването им в самостоятелни дялове, а ако има такъв, за да се извърши разпределение по чл. 353 ГПК, трябва да се образуват еднородни дялове от делбеното имущество.
Върховните съдии Соколова, Калинова и Генчева са установили, че колегите им във ВКС са застъпвали най-различни виждания по въпроса и цитират възприетото в някои решения.
В едно се приема, че водещото е всеки съделител да получи реален дял без да се изисква еднородност на имотите и така на единия е дадена нива, а на друг – втори етаж от къща. Друг състав е разпределил на един съделител гараж, а на друг – апартамент, като изрично приема, че това, че имотите са от различен вид не изключва принципа за предоставяне на дял в натура и не нарушава равноправието между съделителите. Има и още множество решения, в които се изтъква, че принципът на реален дял е водещ в делбата и не може да бъде игнориран по съображения, че имотите са на различна стойност, защото чл.69 от Закона за наследството изрично предвижда, че в този случай неравенството в дяловете се изравнява в пари.
Състави на ВКС обаче са отказвали да се извърши разпределение между двама души на два имота, когато имотите не са от един вид и не са равностойни – жилищен етаж от сграда и гараж или апартамент и лозе.
Върховни съдии са застъпвали тезата за приоритет на получаването на дял в натура, като са посочвали, че едва на следващо място, с оглед особеностите на конкретния случай, може да се приложи идеята при обособяването на дяловете да се съблюдава изискването за приблизителна равностойност по вид и стойност на имотите, включени в тях. Така дворно място е разделено на два дяла – застроен и незастроен.
Друг състав обаче е постановил жилищен етаж и гараж и да бъдат изнесени на публична продан, а не ги е разпределил по чл. 353 ГПК. Той е изложил мотиви, че с оглед спазването на равенството между съделителите, при разпределянието във всеки дял трябва да се включат по възможност еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, респективно максимално съответстващи по стойност на дяловете на съделителите.
Това виждане е подкрепено и в друго решение, в което се сочи, че когато до делба са допуснати съществено различаващи се по стойност и разнородни имоти – един жилищен и няколко незастроени имоти, не е възможно оформянето на равностойни дялове между съделителите, дори когато техните части в съсобствеността са равни.
Затова върховните съдии Соколова, Калинова и Генчева предлагат Гражданската колегия на ВКС да образува тълкувателно дело по следния въпрос“ „Необходимо ли е, за да се извърши делбата по реда на чл.353 ГПК, допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни)?“.
И обясняват, че под „еднородни имоти“ се имат предвид имоти с еднакво предназначение – жилищни, предназначени за производствена или търговска дейности и др. и вид – застроени и незастроени, земеделски и градски и др.
Изготвянето на проект на тълкувателно решение е възложено на съдиите Маргарита Соколова, Бонка Дечева (докладчик) и Борис Илиев.
26
Коментирайте
Егати, сега остана и да трябва да са еднородни имотите, утре някой ще реши, че трябва да са напълно еднакви, и накрая делба ще се извършва чрез един-единствен възможен способ: публична продан. 😉
За мен трябва да се изисква еднородност на имотите. Как така едни ще получат жилище, а други- магазин.
Въпрос – ако има наследство написано на хартия, трябва ли да се съдят после наследниците, защото на един не му изнася резултата от наследството? Примерно там пише, че нищо не получава или получава едни паници?
Мисля, че ако завещанието е нотариално заверено, то не може да се оспорва.
Завещанието не се заверява. Освен това наследникът с накърнена запазена част може да иска по съдебен път възстановяването й.
Може такава да е волята на собственика. А и може ли един да отделя от времето си за да се грижи за възрастния си роднина, а друг да щтрака с пръсти и да очаква наследство.
Повод за това е дело за делба от Русе във фазата на извършването. Четирима съсобственици с различни по размер дялове трябва да си поделят двуетажна сграда, в която могат да се обособят четири самостоятелни обекта. Три от тях са жилищни, а четвъртият – магазин.
Евала. Поне е в хубав град, че можеше да е в Чурек!
Ах колко прекрасно е да се тълкува. Настръхвам, като чуя.
Вземете да ги пренапишете тия закони, не само да тълкувате, като алтави.
Тези тълкувателни решения се проточват много. А ако има подобен казус докато ВКС се произнесат.
Да тълкуват бе. Това е такава сложна тема, че няма как да се реши с едно тълкуване. Трябва пак да е гледа индивидуално.
Какво да тълкувате бе братче. Какво тълкувате непрекъснато? Единия гледал хората живели в къщата и им помага цял живот, другия не се вясвал при тях с години, че може и да не знае, че съществуват тия хора и накрая като починат и се окаже, че имота е на апетитно място и е завещан на този, който е гледал хората с години, то другия дето не се е вясвал скача и иска да получи наследство. За какво? Ти знаеше ли, че там има хора изобщо и имот? Ама иди обяснявай на съда, че единия човек се е грижил за тях с… Покажи целия коментар »
Джентиле, ти юрист ли си? Не личи да си разбрал какво ще тълкуват, ама да си изокаш…
Като стойност е важно. Защото може да е по-малко, но д ае на по-скъпо място, а друг да получава грамадна къща, но в изоставено село. Но все пак да са доволни и двете страни.
Абее трябва да е равнопоставено всичко между наследниците.
Важно е тълкувателните вървят
Лошото е, че те направо се влачат.
Като млад съдия, като чуех за делба и ми се изправяха косите, сега като чуя за тълкувателно на ВКС – ефектът е същият. Със здаве
Що бе? Толкова ли не можете да отсъдите?
Делбата е висш пилотаж. Добре е да има ТР по въпроса, за да имат яснота страните и съдът да стъпи на стабилна почва като извършва делбата.
Като не става со благо, става со кютек – то се знае, като се дърляш – публична продан и да си късаш косите. Но този критерий за еднородността, изведен от практиката, а не от закона, трябва да дойде доста по-назад от водещото всеки да получи дял в натура
То винаги ще има спорове, щом не е доброволна и съдебна, не разбирам логиката в някои решение. Все един ще е прецакан откъм имот, но пък делът му ще бъде уравнен в пари, логиката на ЗН е ясна
Е какво да е прецакан бе? Той единия дето е „прецакан“ ако толкова заслужава от имота? Защото другия просто винаги е бил близо до живелите в имота и им е помагал, без договори. Просто са били близки роднини. А „прецакания“ е братовчед, дето никога не с ее появявал да види тия хора дори на празник, но след кончината им мнаучава, че има апетитен имот в Бояна примерно? Какво да му е прецаканото. Защо трябва да получава нещо? Защото така си е решил?
Нищо общо няма това с темата.
Това за помагането и навестяването на наследодателя, имам предвид, че няма нищо общо.
П.П. Е, да, нива срещу жилище наистина не изглежда напълно съответстващо на духа на принципа за реални дялове за всички, особено ако разликата в стойноста е голяма. Но магазин срещу жилище, магазин срещу гараж и т.н. …