• МАРИ ТУСЕН
  • СЕЛИМА ЙЕНБУ

Френски евродепутатки са в челните редици на борците за криминализирането на екоцида

През декември 2019 г. пред Международния наказателен съд в Хага посланикът на Вануату в ЕС прави радикално предложение – разрушаването на природата да бъде обявено за престъпление срещу човечеството.

Вануату, остров в Южния Пасифик, е сред най-тежко засегнатите от повишаването на нивото на моретата. Климатичните промени и скокът на температурите изправя жителите му пред екзистенциална криза и заплашва да ги превърне в климатични бежанци.

Дълго време малки островни държави като Вануату опитват да убедят по-големите да намалят вредните емисии, но промяната е бавна. Затова според посланик Джон Лайч може би е време да се промени самият закон. Промяна в договора, известен като Римския статут, с който се създава Международният наказателен съд, може да

криминализира

действия, които

водят до екоцид,

обявява той, посочвайки, че „тази радикална идея заслужава дискусия“.

На теория това означава, че никой не може да остане безнаказан заради унищожаването на природата. Екоактивистите предлагат с екоцида да се занимава Международният наказателен съд (МНС), който в момента може да преследва 4 вида престъпления – геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и „агресия“ в смисъла на посегателство срещу световния мир. МНС и сега може да наказва нанасянето на тежки поражения върху околната среда, но само по време на войни, не и в мирно време.

Държавите имат собствени закони, които се борят с този тип престъпления, но поддръжниците на екоцида са убедени, че масовото унищожаване на природата ще продължи, докато не се стигне до приемането на глобален закон.

Темата придобива актуалност в контекста на новите амбиции, които си поставя ЕС по отношение на опазването на околната среда. Само преди дни европейските институции постигнаха предварително споразумение в европейското законодателство да бъде записана целта за

намаляване на

парниковите

емисии с 55%

вместо

досегашните 40%

през 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. Крайният резултат е постигането на климатична неутралност в Европа до 2050 г.

Зелените в Европарламента обаче настояваха за още по-голямо орязване на вредните емисии, за да се преодолее климатичната криза, и обявиха, че няма да престанат да се борят за това.

„През 2015 г. в Париж бе подписано споразумение за намаляване на глобалното затопляне с 1,5-2 градуса, за което до 2030 г. е нужен ангажимент за орязване на емисиите с поне 65%“, разкритикува постигнатата договорка френската евродепутатка Мари Тусен от групата на Зелените/Европейски свободен алианс. Според нея Европа пропуска случая да заеме мястото на световен лидер по отношение на климатичните промени.

Тусен и сънародничката ѝ Селима Йенбу от същата парламентарна група в Европарламента са превърнали в кауза признаването на унищожението на природата за международно престъпление. На личната си уебстраница Тусен е започнала подписка под мотото: „Да сложим край на екоцида“. В нея се настоява

европейските

лидери да

въздадат

правосъдие

от името на

планетата

Паралелно тя е и сред активните поддръжници на подписката „Да спрем екоцида“, чиято цел е това престъпление да влезе в полето на компетенциите на Международния наказателен съд. Подписката е отворена за неопределено време и ще бъде използвана, за да се демонстрира пред правителствата степента на гражданска подкрепа за инициативата.

Според изданието „Политико“ Мари Тусен е успяла да вмъкне едно важно изречение в скорошен доклад на Европейския парламент за отговорността на компаниите за щети върху околната среда. А именно призив ЕС да проучи възможността екоцидът да се разглежда наравно с престъпленията срещу човечеството. „Ако европейските държави работят заедно за промяна на Римския статут за признаване на екоцида, нещата в борбата с климатичните промени ще се променят радикално“, смята френската евродепутатка. Между другото, тя припомня, че човечеството днес е изправено пред най-голямото предизвикателство – пандемията от COVID-19, именно заради хищническото отношение към природата, което е в основата на предаването на вируса от животните на човека.

Селима Йенбу пък успя през януари т. г. да постигне приемането с 340 гласа „за“, 323 „против“ и 17 „въздържали се“ на поправка в доклада за човешките права и демокрацията, която окуражава „ЕС и държавите членки да работят за признаването на екоцида като международно престъпление по силата на Римския статут за Международния наказателен съд“.

Идеята набира скорост и в рамките на европейските държави. Миналата година 99% от 150-те членове на френския Граждански конвент за климата гласуваха в нейна полза. Преди седмица френското Национално събрание одобри проектозакон, наказващ извършителите на екоцид на национално ниво с 10 г. затвор и 4,5 млн. евро глоба. Депутати в Швеция също поставят на дискусия темата, като настояват тя да бъде обсъдена както на национално, така и на глобално ниво. През декември Белгия стана първата страна в Европа, която се произнесе за вписването на екоцида в договора за създаването на Международния наказателен съд, припомня „Юроактив“.

Юристи обаче предупреждават, че терминът „екоцид“ има своите ограничения. Дейвид Уайт, професор по социално-правни изследвания от университета в Ливърпул и автор на книга върху екоцида, смята, че

приемането на

международен

закон няма да

е сребърният

куршум,

който ще преустанови унищожаването на околната среда. Корпорациите не може да бъдат преследвани според международното наказателно право, което се отнася само за физически лица, припомня той пред Би Би Си и посочва, че свалянето на един изпълнителен директор едва ли може да обуздае самия бизнес.

„Наистина е важно да променим езика си и начина, по който мислим за вредите спрямо природата. Добре е да въведем престъплението екоцид, но това няма да промени нищо, ако същевременно не променим модела на корпоративния капитализъм“, смята британският професор.

Проблем представлява и самата дефиниция на екоцида. „Какво ниво на вреда на околната среда би представлявало престъпление – мащабен разлив на петрол, загуба на биоразнообразие, унищожаване на видове, ядрена авария? В кой момент се пресича границата, в кой момент унищожаването на природата става толкова ужасно, че да е от интерес на цялата международна общност?“, пита Филип Сендс. Той е част от групата международни експерти, които в момента работят върху „ясна и правно обоснована дефиниция“ на екоцида, която да може да бъде предложена на международната общност. Някои все пак сочат като убедителен пример за такова „ужасно унищожение“

безогледното

обезлесяване

в последните

години на

амазонската

джунгла,

която е белият дроб на планетата.

Засега остава отворен и въпросът кое правителство би поело политическия риск да внесе официално предложение за промяна на Римския статут. Екозащитниците се надяват този проблем все пак да бъде решен бързо, тъй като все повече правителства застават зад приоритета за борба с климатичните промени. Но дори и при това положение пътят остава трънлив, тъй като трябва да се постигне мнозинство от 2/3 от държавите членки на Международния наказателен съд, които са 121, т.е. да се получи подкрепата на 82 страни. Смята се, че това може да отнеме от 3 до 7 г.

Но евродепутатки като Мари Тусен и Селима Йенбу не се обезкуражават. Те са убедени, че криминализирането на екоцида е начинът да се спечели време за оцеляването на екосистемите и на онези, които живеят в тях. Бизнесът и петролната индустрия наблюдават изкъсо, но засега избягват да се месят.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar