АдмС-Благоевград пита съда в Люксембург:
Може ли прокуратурата да използва данни от преписки, за да се защитава по граждански дела
Въпросите до СЕС
1. Следва ли член 1, параграф 1 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета да се тълкува в смисъл, че при посочване на целите изброява „предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления“ като аспекти на една обща цел?
2. Приложими ли са разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО спрямо Прокуратурата на Република България, поради това че събраната в качеството й на „администратор“ по член 3, точка 8 от Директива (ЕС) 2016/680 информация за едно лице, отнасяща се до образувана срещу него прокурорска преписка за проверка на данни за извършено престъпление, е използвана в защитата й пред съд като страна в гражданско производство – чрез съобщаване на факта на образуването й или чрез представяне на материалите от нея?
2.1. При утвърдителен отговор на този въпрос,
Следва ли изразът „легитимни интереси“ в член 6, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО да се тълкува в смисъл, че обхваща разкриването изцяло или частично на информация за едно лице, събрана в образувана срещу него прокурорска преписка за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, ако е в защита на администратора като страна в гражданско производство, и изключва ли съгласието на субекта на данните?
Може ли прокуратурата да използва информация от преписките си, за да се защитава по граждански дела срещу нея. Този въпрос поставя в преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) Административен съд – Благоевград (точната формулировка на въпросите виж в карето).
Поводът АдмС-Благоевград да се обърне към съда в Люксембург е делото на мъж – представен с инициалите Н.Х. в преюдициалното запитване (пълния му текст виж тук), срещу решение на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС). Самият той е сезирал ИВСС в качеството му на орган, който следи за защитата на личните данни в съдебната власт. Мъжът се е оплакал, че прокуратурата е използвала неправомерно личните му данни в два случая.
Сбиването пред една селска каравана
През 2013 г. Н.Х. пострадал при сбиване пред каравана, превърната в заведение, в село край Петрич и подал жалба. Районната прокуратура в града образувала досъдебно производство за хулиганство срещу неизвестен извършител. След две години като обвиняеми са привлечени четирима души, а през 2018 г. – всички участници в боя пред караваната, включително и Н.Х., който до този момент имал качеството на пострадал. През 2019 г. делото е внесено в съда и подсъдими по него са 8 души, сред които и Н.Х.
Районният съд в Петрич обаче го прекратява, тъй като е изтекла абсолютната давност.
Още преди това да се случи Н.Х. завел дело срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Той твърди, че продължилото 63 месеца досъдебно производство за хулиганство му е причинило голям стрес, серия от здравословни проблеми, загуба на вяра в справедливостта и в ефективността на прокуратурата и претендира 100 000 лв. Окръжният съд в Благоевград му присъжда обезщетение от 5000 лв.
На едно от заседанията обаче представителят на прокуратурата по делото по ЗОДОВ е поискал съдът да изиска три вече прекратени преписки от 2016 г., водени срещу Н.Х. Мотивите на обвинителя са: „… с оглед твърдяното …, че в резултат на делото е получил посочените здравословни проблеми. По този начин ще докажем, че не от делото, а от факта, че е бил предмет на проверка от РУП – П. и РП – П. за извършени от него деяния, които също са оказали влияние върху неговото здравословно състояние“. Съдът е задължил прокуратурата да ги представи и те са приобщени към гражданското дело.
Оплакванията до ИВСС и съда
Мъжът, чийто казус стигна до Люксембург, твърди, че на два пъти прокуратурата е обработила неправомерно личните му данни.
Първият път е при последващо използване на събраните данни в качеството му на пострадал по досъдебно производство за хулиганство от 2013 г. за привличането му като обвиняем по същото производство. Той твърди, че това е станало в противоречие с правата му на „пострадал“ по Директива 2012/29/ЕС от 25 октомври 2012 г. и с принципите на Директива (ЕС) 2016/680, а именно – за друга цел, различна от тази, за която са първоначално събрани.
Второто му оплакване е за неправомерно използване на прекратени прокурорски преписки срещу него по гражданското му дело срещу държавното обвинение. В случая Н.Х. твърди, че негови лични данни са обработени неправомерно за цели, различни от тези, за които са били събрани и след като е постановен отказ за образуване на досъдебно производство. И това противоречи на принципите на Общия регламент за защита на данните (ОРЗД, Регламент (ЕС) 2016/679).
ИВСС твърди, че в случая с повдигнатото обвинение за хулиганство на първоначално сочен за пострадал от престъплението няма неправомерно обработване на лични данни. Тезата на инспектората е, че нито директивата, нито българският Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД) разделят на групи целите, за които е допустимо обработване на лични данни от компетентните държавни органи – в случая прокуратурата. Предотвратяването не е отделна цел от разследването или разкриването на престъпления, а прокуратурата е компетентен орган и администратор на лични данни. „Макар по силата на чл. 47 ЗЗЛД да се провежда разграничение между категориите субекти на данни – на обвиняеми лица, осъдени лица, пострадали и свидетели, обработването на личните им данни не следва да се разбира като преследващо различни цели, нито обработването на лични данни за едно лице, събрани в качеството му на „пострадал“, за привличането му в качеството на „обвиняем“ може да се квалифицира като „последващо неправомерно обработване“ за цел, различна от първоначалната“, обяснява ИВСС.
Що се отнася до представянето на трите стари преписки по делото на Н.Х. по ЗОДОВ инспекторатът казва, че изложеното от мъжа в жалбата му до него не е позволявало да се определи нарушение на регламента, а и освен това тя е просрочена (подадена е повече от една година след заседанието, на което прокурорът е поискал преписките да бъдат приобщени към гражданското дело, т.е. от узнаване на нарушението).
Питането на благоевградския съд
Преди да се произнесе дали гражданинът, или ИВСС е прав, съдия Ваня Вълкадинова от АдмС-Благоевград решава да се обърне към съда в Люксембург, за да си изясни изискванията на директива 2016/680 и на Общия регламент за защита на данните (ОРЗД).
Тя посочва, че събирането на информация за едно лице в хода на досъдебно производство изглежда попада в обхвата на директивата за информацията, която би могла да се определи като „лични данни“.
„В същото време не е несъмнено дали обработването от същия администратор на лични данни за едно лице, събрани в контекста на разследване и разкриване на престъпление (в качеството на пострадал), за целите на наказателното преследване на престъпление (в качеството на обвиняем) представлява обработване за цел, попадаща в обхвата на Директива (ЕС) 2016/680, но различна от целта, за която данните са били събрани, предвид съображение 31 от същата директива, че „… следва да се прави ясно разграничение, където това е приложимо и доколкото е възможно, между личните данни на различните категории субекти на данни, като например заподозрени, лица, осъдени за престъпление, лица, пострадали от престъпление и други трети страни, като свидетели, лица, притежаващи релевантна информация или данни за контакт, и съучастници на заподозрени и осъдени престъпници“, обяснява АдмС-Благоевград. И затова поставя първия си въпрос (виж карето).
Приложението на ОРЗД е в основата на втория въпрос. Тук административният съдия коментира: „Позоваването в гражданското производство на информацията, че срещу жалбоподателя в главното производство са били образувани прокурорски преписки от Прокуратурата, е за цел, различна от целта, за която информацията по образуваните преписки е била събрана. Информацията в прокурорски преписки № 517/2016 г., № 1870/2016 г., № 1872/2016 г. и № 2217/2016 г., е събрана от структура на Прокуратурата, като компетентен орган за предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, но в рамките на гражданското производство Прокуратурата не изпълнява функциите си по предотвратяване, разследване, разкриване или наказателно преследване на престъпления“.
АдмС-Благоевград анализира практиката на съда в Страсбург, правилника на администрацията в прокуратурата и пита дали предоставянето на информация от прокурор за приключили преписки по последващо гражданско дело може да се определи като обработване на лични данни и попада в обхвата на ОРЗД.
Съдия Вълкадинова подчертава, че държавното обвинение е страна в производството по гражданското дело и предоставянето на информацията за образуваните срещу Н.Х. прокурорски преписки е в защита по предявения срещу него иск. Тя обяснява, че като страна в делото по ЗОДОВ прокуратурата разполага с всички процесуални способи за защита и доказване и по ГПК приобщаването на преписките е допустимо.
АдмС-Благоевград анализира кога според ЗЗЛД е допустимо администратор на лични данни да ги обработи за друга цел, а не за тази, за която ги е събрал. Най-общо това може да се случи, когато администраторът е оправомощен да обработва данните за тази втора цел, а това е необходимо и пропорционално и съответства на правото на ЕС и на българското законодателство, както и когато е съвместимо с целите, за които личните данни първоначално са събрани.
„В случая на гражданското производство информацията за образуваните срещу жалбоподателя прокурорски преписки е разкрита на гражданския съд от наблюдаващия прокурор за целите на защитата срещу предявения от жалбоподателя в главното производство срещу Прокуратурата иск за заплащане на обезщетение за вреди.
Разкриването на информацията не е извършено в „съответствие с правно задължение“, наложено на Прокуратурата като администратор на лични данни, нито може да се счита, че предоставянето на тази информация е „необходимо за изпълнение на задача от обществен интерес“, както е посочено съображение 45 от ОРЗД, нито може да се приеме, че Прокуратурата, като страна в гражданското производство, упражнява „официални правомощия“ по смисъла на съображение 50 от ОРЗД. Очевидно е също, че разкриването на информацията за образуваните прокурорски преписки не е в защита на „интерес от първостепенно значение за живота на субекта на данните или на друго физическо лице“ и не е необходимо за хуманитарни цели, както е посочено в съображение 46 от ОРЗД“, обяснява съдия Вълкадинова.
24
Коментирайте
Ванчеее, нема да стане с преюдициялни да блеснеш Душко и да те вземат във ВАС.
Доста ти е злобен коментара, колега
Не е колега – недоучил юрист, неуспял баща, с две думи – наш човек, титла няма – с три думи – нищо.
Добре че са хората, та да ни оправят нормативната уредба.
Тя от толкова оправячи ни е на това дередже.
От селската каравана, та чак до Люксембург.
До Чикаго и назад 🙂
Когато българското законодателство е станало толкова безполезно за защита от действията на Гестапо, че се налага да търсиш защита по GDPR… Правото в България е абсолютна гавра.
А си мислим, че сме демократична държава. Абсурд.
И правова държава дори не сме.
Получил се е един напълно безсмислен миш-маш с това запитване. Първият въпрос е тотално безсмислен, а дори и неразбираем, превеждам на български – Дали да се тълкувал Регламента в смисъл, че при посочване на целите „……….“ /еди кои си/, същите били изброени „като аспекти на една обща цел“? WTF??? То на български не се разбира какво питаш, камо ли като се преведе на английски или френски? Отговорът на втория въпрос е пределно ясен и не е въпрос, който да опира до СЕС, но да разясним на колегата административен съдия: В гражданския процес, за разлика от административния и наказателния, Прокуратурата е… Покажи целия коментар »
Ами да видим какво ще отговорят
Преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, да…
Надежди за добра комуникация.
Надежда всяка ето тука точно оставете 😀
Случая е повече от нелеп, извинете, но просто….
През 2013 г. Н.Х. пострадал при сбиване пред каравана, превърната в заведение, в село край Петрич и подал жалба. Районната прокуратура в града образувала досъдебно производство за хулиганство срещу неизвестен извършител. След две години като обвиняеми са привлечени четирима души, а през 2018 г. – всички участници в боя пред караваната, включително и Н.Х., който до този момент имал качеството на пострадал. През 2019 г. делото е внесено в съда и подсъдими по него са 8 души, сред които и Н.Х.
Сериозно? Толкова много години се протака един бой? Стига бе, това е нелепо.
А после прокуратурата има претенции, че досъдебното им е на ниво. Дръжки!
Определено е хубаво, че питат. Да видим сега
За мен няма право! Ето, казвам си мнението
Добре, че питат
Сега някой и да им отговори остана
Интересно, как ще отсъдят.
„Видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак.“