В становище до Конституционния съд
Главният прокурор защити последните промени в НПК
Забраната след разпоредителното заседание да се правят възражения за допуснати при разследването съществени процесуални нарушения не нарушава правото на защита, твърди Сотир Цацаров
Забраната да се правят възражения за допуснати по време на досъдебното производство съществени процесуални нарушения след провеждането на разпоредително заседание не нарушава правото на защита. Това заявява главният прокурор Сотир Цацаров в становище по конституционно дело №12/2017 г., по което предмет на оспорване са серия от последните изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Сред влезлите в сила от 5 ноември 2017 г. разпоредби от НПК, които Висшият адвокатски съвет поиска да бъдат обявени за противоконституционни, са тези, свързани с въведеното задължително разпоредително заседание по делата, задължително задържане при задочно повдигане на обвинението и налагане на обезпечителни мерки и конфискация на внесената гаранция. Адвокатурата твърди, че измененията противоречат на принципа на правовата държава, равенството на гражданите пред закона, на правото на защита, на правото на адвокатска защита, на конституционното задължение да не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието.
В становището си до Конституционния съд главният прокурор подробно аргументира позицията си, че последните промените в НПК не противоречат на основния закон. Голяма част от него е посветена на въведеното ограничение за страните да могат да правят възражения за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебната фаза след разпоредителното заседание по делото. Тази забрана залегна в разпоредбите на чл. 248, ал. 3, чл. 320, ал. 2, чл. 351, ал. 2 НПК.
„С тези норми се приложи радикален законодателен подход, с който се постави ограничение за страните да релевират възражения и да правят искания по повод допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, пред въззивната и касационната инстанции. Регламентира се преклузия, съгласно която, въпросът допуснати ли са били съществени нарушения на процесуалните правила във фазата на досъдебното производство, може да бъде предмет на обсъждане само от първоинстанционния съд и само в разпоредително заседание“, пише главният прокурор.
Той посочва, че целта на законодателя (така както е заявена в мотивите към проекта за НПК) е „да се предотврати възможност за констатиране на допуснати нарушения в досъдебната фаза на процеса едва в края на първоинстанционното или въззивното производство и връщане на делото в предходна фаза, което често обезсмисля проведените до този момент процесуални действия и забавя съществено наказателното производство с всички останали негативни последици“.
Сотир Цацаров се позовава на няколко решения на КС за правото на защита, според които то не се изчерпва с правото на адвокатска защита на задържания или обвиняемия, а е „предоставено на всеки гражданин, за да защити нарушени или застрашени права или законни интереси“. Следователно то се осъществява не само за себе си, а като средство, което съдейства за реализирането на други права или законни интереси, изтъква главният прокурор.
В становището си Цацаров напомня, че според чл. 7 НПК съдебното производство заема централно място в наказателния процес, а досъдебното производство има подготвителен характер. Както и че органите, които осъществяват досъдебната дейност не са правораздавателни.
Пред КС главният прокурор сочи, че всъщност с регламентираната нова преклузия принципите, залегнали в чл. 7 НПК, са въведени изцяло. Като припомня как през 2010 г. беше въведена забрана касационната инстанция да връща делото на прокурора заради съществени нарушения, допуснати в досъдебното производство.
„В НПК е създадена и необходимата гаранция – съдебен контрол от въззивната инстанция на определенията на първоинстанционния съд по чл. 249, ал.2, вр. чл. чл. 248, ал. 1, т.З НПК. Произнасяне на касационната инстанция по възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство не е необходимо и не е възможно, тъй като ВКС не може да върне делото на прокурора предвид чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК“, пише Цацаров. И заключава, че с тези промени в НПК не е нарушено правото на защита.
В становището си главният прокурор отхвърля тезата, че с въвеждането на нова презумпция за реалната опасност обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление в чл. 63, ал. 2, т. 4 НПК – наличието на задочно повдигнато обвинение, то се превръща в единствено основание за постановяване на постоянен арест.
„Необосновано в искането се приема, че „повдигането на обвинение при условията на чл. 269, ал. 3 НПК се превръща в единствено и достатъчно основание“, както и че „обективните критерии по чл. 63, ал. 1 НПК, .., се заместват с факта на задочното обвинение“, пише той. И подчертава, че тази презумпция е оборима, защото тя ще се приложи само ако от доказателството по делото не се установява противното.
„Тежестта на доказване на всички предпоставки, за да се приложи разпоредбата, принадлежи на органите на досъдебното производство по силата на чл. 103, ал. 1 НПК. Очевидно е, че законът не само не изключва, а задължава съда да изследва всички доказателства /обстоятелства/ по делото и едва, ако не се установи противното, да се позове на съответната презумпция“, се изтъква в становището.
В него Цацаров отхвърля и твърдението на адвокатите за неравно третиране на присъствено и на задочно обвинените. „Новата оборима презумпция не променя изискването на чл. 56, ал. 2 НПК мярка за неотклонение да се определя на обвиняемия след издирването му и с личното му участие в процедурата по чл. 64 пред съда, когато може да реализира защитата си по адекватен начин“, посочва той.
Каква е позицията на главния прокурор по отношение на останалите, оспорени като противоконституционни разпоредби от НПК, може да видите в пълния текст на становището му до КС.
4
Коментирайте
А що се касае за задочното обвинение ще кажа така : ами че дори и аз понякога не съм против .А съм защитник по професия.Но зная едно важно нещо – когато не съм на определено място, и не съм запознат нито с факти, нито с доказателства, нито със своите си права да отричам, или да признавам, АЗ НЕ СЪМ в своята пълнота на същност Човешка.Всичко, което е скрито и почти задкулисно, не само ме унижава-то ме унищожава.А да ми бъдат осигурени ефективни правни средства за моята защита е изискване на Европейското право, което има примат над националното.Или греша?!И сега казвам… Покажи целия коментар »
Истината, както винаги, е посредата.Защото вярно е , че предварителното досъдебно „производство“ не е съдебно.Но още по-вярно е това, че точно в тази фаза обвиняемият е в най-неизгодна позиция-затова следва да бъде защитен.Независимо от презумпцията за невиновност, която е само химера, и обвинителната предполагаемо основателна теза на „органите“, да са в противоборство, слабата страна е тъкмо обвиняемия и две мнения за това просто няма..И ако в учебниците ни по правни науки пише, че т.н.органи и прокурор, събират факти , които потвърждават обвинителната теза, така и фактите, които я оборват, ТАКОВА ИМЕННО събитие в практиката не съществува.Защото тези органи са на… Покажи целия коментар »
Дай направо да въведем англо-саксонската система. Нека народът избира прокурорите и съдиите и да закрием ВСС.
Щом вече възраженията ще са само в разпоредителното, появилите се по-късно вероятно ще бъдат разяснявани в оправдателните присъди…