„Доближиха се представите кой може да определя ограничението на основните права и свободи и може ли това да го прави прокурорът, който е страна по наказателното производство. Решението от Люксембург би означавало да не се изпълняват винаги постановленията на прокуратурата за задържане за 72 часа“. Това поясни пред БНР правозащитникът Здравка Калайджиева, бивш български съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Страните от Европейския съюз могат да започнат да отказват да изпълняват Европейските заповеди за арест, които идват от България, след като Съдът на Евросъюза установи липса на ефективната съдебна защита за лицата, чието предаване иска българската прокуратура.

По думите ѝ това е знак, че има нужда от промяна в законодателството, която обаче е трябвало да бъде направена доста по-рано.

„Възможностите на прокуратурата да се разпорежда с основни права, без да получи санкцията на съд, е проблематична от гледна точка на европейската конвенция за правата на човека и на изискванията на европейската харта за правата на човека. Не могат да се приемат закони, в които положението на засегнати от действието не подлежи на оценка от съд и правата на засегнатото лице остават в ръцете на прокуратурата, която не може да се разпорежда с тези права. Това е въпрос на философия на закона“.

В предаването „Неделя 150“ Калайджиева коментира и искането на президента Румен Радев за съдебно тълкуване на фигурата „специален прокурор“, което беше допуснато за разглеждане от Конституционния съд.

„Вече е ясно за всички, че главният прокурор и безконтролен и свръховластен. Но правителството се стреми към решение, което осигурява и вълкът да е сит, и агнето цяло. Това няма как да се случи… Не може да има власт, която да не бъде възпирана от други власти… При сегашния закон независимият прокурор ще осигури комфорт на главния като допълнение към досегашното му положение по Конституция и по закон“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar