Проблемът с иззетите чужди вещи по дела стигна до Люксембург
Всички вещи, които бъдат иззети в хода на разследването и не бъдат върнати на собствениците им до внасянето на делото в съда, остават блокирани до окончателния край на процеса, който в България може да отнеме и повече от 10 години.
За проблема с веществените доказателства, когато те се окажат собственост на лица, които не са подсъдими и дори се докаже, че нямат никаква връзка с престъпната дейност, алармира съдията от Специализирания наказателен съд Иво Хинов, като отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) (пълния текст на запитването виж тук).
Конкретното дело, довело до питането, е за разпространение на наркотици, открити преди две години в „Ауди“ А6, в която пътували мъж и живеещата с него на семейни начала собственичка на колата. Автомобилът бил иззет по време на разследването, но прокуратурата прекратила делото по отношение на жената, след като са събрани доказателства, че тя не е знаела за пренасянето на наркотиците. След като делото е внесено в съда жената поискала да ѝ бъде върната колата, за да кара детето си на училище, но съдът констатира, че няма дори законов ред, по който да се произнесе.
Още по-фрапиращ е случаят на мъж, от когото по време на същото разследване, са били иззети два мобилни телефона, 5700 лева и 295 евро. На него дори не му е било повдигнато обвинение, нито е разпитан като свидетел, но по време на досъдебното производство му е отказано да му бъдат върнати парите и телефоните. Той доказва и законния произход на парите, като вече в съдебна фаза и прокуратурата няма против да му бъдат върнати, но и по неговото искане няма процедура, по която съдът да се произнесе.
Затова съдия Хинов е спрял делото, за да пита съда в Люксембург дали българското законодателство отговаря на Директива 2014/42 за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз.
Какво казва НПК
Иззетите по наказателни дела вещи се пазят не само като веществени доказателства, но и като такива, които могат да бъдат конфискувани след края на делото.
Според чл. 111 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство. В досъдебното производство, съгласно ал. 2 на чл. 111, прокурорът може да върне иззетите вещи на собственика им, ако прецени, че задържането им вече не е необходимо, а собственикът може и да обжалва пред съда евентуалния отказ на обвинителя (ал. 3).
Когато обаче делото влезе в съда, такива процедури вече няма и собствениците на отнетите вещи нямат никакви средства на защита, освен да чакат постановяването на присъда, когато съдът се произнася и за веществените доказателства.
Съдия Хинов пише, че нормата на чл. 111 НПК се намира в общия дял на закона и би следвало да се прилага както за досъдебното производство, така и в съдебното следствие. Според съдебната практика обаче, възможността прокурорът да върне веществени доказателства, а отказът му да се обжалва пред съда, се отнася само до досъдебната фаза на процеса.
Съдебната практика
„Поради което ако едно лице направи искане пред съда, който разглежда делото по същество, да му бъдат върнати иззетите вещи, то неговото искане не може да се разгледа с акт по същество. Т.е. дори и тези вещи да не са необходими по делото и законният им произход да е извън съмнение, дори и да няма основание за конфискацията им, нито друга причина за продължаване на задържането им, то съдът не може да постанови акт за връщането им. Защитата, която може да получи това лице, е едва с присъдата, когато ще бъде преценено дали тези вещи, иззети от него, следва да се върнат. То реално ще получи тези вещи след като присъдата влезе в сила“, пише съдия Хинов.
Според него, след като съдебният процес има централно място в производството, а гражданите имат право на защита на всяка негова фаза и собствеността им е неприкосновена и според Конституцията, това е основание и за различно тълкуване на чл. 111 от НПК, според което защитата на собствениците на веществени доказателства може да се приложи и в съдебна фаза.
„А именно съдът, който разглежда делото, да има правомощието да постанови акт по същество при направено искане за връщане на иззето веществено доказателство; отказът му да се обжалва от засегнатото лице. Това тълкуване е само теоретично възможно. Действителна съдебна практика в този смисъл няма“, подчертава Хинов.
В същото време съдията напомня, че за разлика от отнетите телефони и пари, автомобилът на жената, която живее с подсъдимия по делото, е послужил за извършване на твърдяното престъпление. Според чл. 53 от Наказателния кодекс обаче средствата на престъплението се отнемат от виновния.
Законът обаче говори за вещ, която „принадлежи на виновния”, тоест е негова собственост.
„Следователно, съобразно фактите по главното дело, ако подсъдимият не е собственик на автомобила, който е използвал за транспортиране на наркотични вещества, този автомобил не може да бъде конфискуван. Този автомобил следва да се върне на собственика му“, разяснява съдия Хинов и подчертава, че според българското право средства на престъпление могат да се конфискуват и от други собственици, само ако става дума за незаконен добив на подземни богатства, контрабандата и превозване на мигранти. Но дори и в тези случаи, собственикът на вещта няма никаква форма на правна защита.
Според Хинов изискването средството на престъплението „да принадлежи” на виновния евентуално може да се тълкува не само като изискващо подсъдимият да собственик, но и когато се докаже, че той ползва трайно тази вещ. Съдията обаче признава, че това е само теоретично тълкуване и няма такава съдебна практика, а в такъв случай остава въпросът с липсата на правна защита за собственика.
Затова той посочва и хипотетичната възможност спрямо тези собственици, които се явяват трети лица в процеса, да бъде приложена нормата на чл.89 от НПК за гражданските ответници.
Въпросите до Люксембург
Според чл. 8 от Директива 2014/42/ за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност, държавите-членки гарантират, че засегнатите имат право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, за да защитават правата си. Директивата изисква от държавите да предвидят и ефективна възможност за лицето, чието имущество е засегнато, да оспори решението за обезпечаване пред съд. Според нея решението за обезпечаване на имущество остава в сила само докато е необходимо за опазване му с оглед на евентуална последваща конфискация. Ако пък няма да бъде конфискувано, имуществото трябва да бъде върнато незабавно (чл. 8, ал.5).
Затова и съдия Хинов пита:
Чл.8 от Директива 2014/42 допуска ли национален закон, съобразно който след обезпечаване на имущество, иззето като евентуално средство или облага от престъпление, в съдебната фаза на процеса засегнатото лице няма право да се обърне към съда с искане за връщане на това имущество?
В мотивите към този въпрос, той отново посочва за пример мъжа, от когото са били иззети два телефона и пари, без да му е повдигнато след това обвинение, нито да се твърди връзка на вещите с разследваното престъпление.
„Следователно съобразно параметрите на повдигнатото обвинение, иззетите от него вещи (пари и два телефона) не са нито средство, нито облага на престъплението. Поради което е несъмнено, че те следва да му се върнат. Въз основа на отговора на Съда запитващата юрисдикция ще може да се произнесе по това връщане незабавно; респективно, при прилагане на националното право, това връщане ще настъпи след няколко години“, обяснява съдията.
За казуса с колата на жената той поставя втори въпрос пред СЕС:
Съответен ли е на чл.4 ал.1 вр чл. 2 ал.3 от Директива 2014/42 и чл.17 от Хартата на основните права на Европейския съюз национален закон, съобразно който конфискация на „средство на престъплението” не се допуска спрямо вещ, чиято собственост принадлежи на трето лице, което не участва в престъпната дейност, но е предоставило тази вещ за трайно ползване на подсъдимия по такъв начин, че във вътрешните им отношения именно подсъдимият упражнява правото на собственост?
В случая, ако обвинението бъде доказано в съда, автомобилът би бил средство за извършване на престъплението, но българското законодателство не допуска конфискацията му, ако подсъдимият не е негов собственик. Според чл.4 т.1 от директивата обаче се изисква конфискация на средството на престъплението, без да се уточнява кой е собственикът му.
Така се оказва, че националното право поставя допълнително условие за конфискация, което не фигурира в директивата, но служи за защита на правата на третите лица, които нямат връзка с престъпната дейност.
Затова съдия Хинов казва, че от тази гледна точка националното изискване средството на престъплението да „принадлежи” на подсъдимия е в съответствие с правото на ЕС, „доколкото е не само допустимо, но и необходимо отклонение от нормата на чл. 4 т.1 от Директивата“.
„При все това запитващата юрисдикция изпитва съмнения дали не се допуска неефективност на механизма по Директивата, ако под „принадлежи” се разбира само и единствено право на собственост“, допълва обаче Хинов, в контекста на конкретния случай, в който жената е отстъпила колата за трайно ползване на мъжа, с който живее.
Така при една осъдителна присъда за мъжа, колата няма да бъде конфискувана и ще бъде върната на жената, която в бъдеще може отново да му я даде за ползване.
„По този начин ще се наруши съображение 30, което се противопоставя на такива правни механизми, които имат за последица ползване от осъдените на вещите, които са били средство на престъплението, но не са били конфискувани“, подчертава съдията.
Ако пък Съдът на ЕС реши, че е допустима конфискация на колата като средство за престъпление, въпреки че не е собственост на подсъдим, то спецсъдът поставя трети въпрос, свързан с правото на защита на жената-собственик:
„При отрицателен отговор – чл.8 ал.6 изр.2 и ал.7 от Директива 2014/42 поставя ли задължение за такова тълкуване на националния закон, съобразно което на това трето лице, чието имущество е обезпечено и може да бъде конфискувано като средство на престъплението, се позволява да участва в производството, което може да завърши с конфискация и се позволява да обжалва решението за такава конфискация пред съд?“
Според съдия Хинов тази защита може да бъде получена през института на „граждански ответник”, като бъде приложен и за лицата, чието имущество е свързано с подсъдимия. За целта СЕС трябва да каже каква съдебна защита се полага за тези лица и в какъв обхват.
21
Коментирайте
Срамота! Да отнемат на човека с каскета втората най-голяма благинка след задържането под стража от Спец. мафиотски съд по абурдни обвинения! Каквото има Божков, Божковица или който и да е друг опонент на Доган сарай, трябва да може да бъде законно изземано и държано така едни 10-20 години! Понятие си нямат в ЕС от най-прогресивното и демократично в света Наказателно-каскетно право!
Аз пък бих го казала от гледната точка на изпълнителното производство по следния начин: имате кола взета под наем, шофьорът превозва наркотици, задържан. Прокуратурата иска ОЗ, привежда я в изпълнение. Колата е на паркинга на полицията в града в близост до мястото на задържане, а документите в областната. Съдебния изпълнител отива на опис, моли се като идиот на наблюдаващия прокурор (който в същия ден е открил глава „Изпълнително производство“ в ГПК), на началника на РУ, на разследващия полицай, на домакина и т.н. да станат пазачи на описаната вещ по ГПК, но те не и не. И тогава съдебния изпълнител определя… Покажи целия коментар »
Колега, някои от нас, преди да видят НПК, са работили по ДПК, ДОПК, ГПК….. Не слагайте етикети на всички, моля ви ….
Е, не казвам, че всички са еднакви и в никакъв случай не поставям под съмнение това, което върши прокуратурата. Но този млад и амбициозен П, се беше намърдал в ОП, воюваше на всички фронтове по най-безпардонни начини. И твореше глупост след глупост. Но винаги има и такива. Дадох пример с ОЗ, защото има известно отношение с поставения въпрос. Има и случаи, в които вещи, отказани да бъдат върнати, чрез ОЗ се заобикаля отказа и може да се върне на собственика. Защото говорим за друго производство. Но наистина това е дългогодишен проблем, който също може да бъде обсъден.
Може ли да се ползва Европейската конвенция за правата на човека? Щото там пише и за право на мирно ползване на собственост и забрана за злоупотреба в ограничаването на правата, ма не знам някой чете ли ги.
А за парите мисля е лесно: веществен доказ са само банкнотите, не и сумите, така че на трето лице сумата следва да се възстанови незабавно с други банкноти, пък ако ще да са и койни.
И сега кой ще се стресне от това?
Че някой изненадва ли се.
Тромавата българска съдебна система и нейните недоразумения
Еми дива страна сме си. Ориенталски закони. Дикатутра.
Ако човека се докаже, че е невинен, защо ще му задържаш нещата? Каква е логиката? Защото ги мързи да ги върнат, нали?Много писане и разправия. Я по-добре да се озъбим на собственика, че да не знае много и да не се дърви на полиция и следователи и до там.
Какво значи да се „дърви“? Искаш си нещата, защото си невинен и си неволен свидетел на престъпление. Случило се е в твоята кола, която примерно е била открадната. Колко време им трябва да за изземат улики да речем. 20 години ли?
Според мен ще трябва да върнат и вещи на Божков, защото там като гледам скоро няма да докажат нищо
Ами аз не смятам, че е норлано това задържане, но какво да се прави
Значи имам усещането, че сме станали свободна страна не преди 100 и кусор години, а преди 2. И сега се учим още на право и демокрация.
Еми в България кой ти ги гледа тия неща. Дива работа.
Лицата, чието имущество е свързано с подсъдимия не бива да бъдат третирани като него. Особено, ако се окаже, че са невинни.
Безумие е да се задържат пари. Та те ще се обезценят. Нали има опис?
Навярно отново ще има промени в нормативната ни уредба.
Е, за тояа пред 1-во РПУ ще висят коли с години, които гният. После надали ще вършат работа като веществени доказателства.
Тоест нашата практика е в разрез с директивите на ЕС.
И каква точно е пречката съдьт да разпоредби връщане, на основание чл. 8 Ал. 5 от Конвенцията?
Цялото питане е дървено философства е и правна схоластика