След решение на СЕС
България трябва да въведе предварителен съдебен контрол над ЕЗА
Министерството на правосъдието спешно събира работна група
Министерството на правосъдието предприе действия във връзка с решението на Съда на Европейския съюз от 10 март 2021 г. по дело C‑648/20, решено по преюдициално питане на Обединеното кралство във връзка с издадена европейска заповед за арест (ЕЗА) от Районна прокуратура-Свищов, съобщиха от ведомството.
Министър Десислава Ахладова е издала заповед в бърз порядък да се свика работна група с представители на съдебната власт, Висшия адвокатски съвет и академичната общност, която да предложи изменения в законодателството, така че да се отговори на поставения въпрос в решението за регламентиране на съдебен контрол върху издаваните от прокуратурата европейски заповеди за арест.
България не е изпълнила изискванията за ефективна съдебна защита при издаването на европейска заповед за арест (ЕЗА), тъй като не е осигурила съдебен контрол преди предаването на издирваното лице. Това заявява Съдът на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално запитване на британски съд по повод на ЕЗА, издадена от прокуратурата в Свищов (пълния текст на решението виж тук).
Решението на СЕС гласи: „Член 8, параграф 1, буква в) от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и практиката на Съда, трябва да се тълкува в смисъл, че не са изпълнени изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита, от която трябва да се ползва лице, срещу което е издадена европейска заповед за арест за целите на наказателното преследване, ако както европейската заповед за арест, така и съдебният акт, на който тя се основава, са издадени от прокурор, който може да бъде квалифициран като „издаващ съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 1 от това рамково решение, но не подлежат на съдебен контрол в издаващата държава членка преди предаването на издирваното лице от изпълняващата държава членка“.
Т.е. трябва да бъде упражнен съдебен контрол или над постановлението на прокурора за 72-часово задържане, въз основа на което е издадена ЕЗА, или над самата европейска заповед арест, преди България да я изпрати на изпълняващата държава.
Решението на СЕС поставя серия от въпроси, на които тепърва съдиите и прокурорите, а и законодателят ще трябва да търсят отговор. Кой акт ще трябва да премине през съдебен контрол – постановлението на прокурора по чл. 64, ал.2 НПК или самата ЕЗА. Ако е постановлението, по чия инициатива трябва да започне съдебното производство – на прокурора или на обвиняемия (практика обвинителят сам служебно да изпраща актовете си за съдебен контрол няма, а пък на този етап лицето, за което е постановено задържане, може въобще да не знае за него). Освен това се поставя въпросът дали може да се гледа мярка за задържане на обвиняем в негово отсъствие, нещо което досега съдебната практика отхвърля, тъй като приема, че липсва правен интерес да се обжалва арест преди да е осъществен на практика, а и целта на това производство е лицето да бъде изправено пред съда, което в хипотезата на постановление за задържане издадено, за да обоснове последваща ЕЗА, няма как да се случи.
Решението на СЕС обаче е основание за другите държави да откажат да изпълнят ЕЗА, издадени от България, докато не бъде въведен съдебен контрол и това означава, че трябва да се намери бързо разрешение. В момента обаче парламентът не заседава и по-скоро практиката ще трябва да намери решение, при което и без изменения в законодателството, само въз основа на решението на СЕС да бъде осъществяван съдебен контрол. Той ще може да бъде приложен и по казуси с ЕЗА, чието изпълнение вече отказано, защото няма пречка след отказ прокурорът да издаде нова европейска заповед за арест. Когато няма изричен процесуален ред в закона, могат да се търсят аналогии с мерките за неотклонение или с издаването на разрешения за претърсване и изземване, макар че по последните се поставя под въпрос дали биха гарантирали ефективен съдебен контрол, тъй като при тях няма участие на защитник и не се провежда открито съдебно заседание.
Класическият казус от Свищов
Казусът, заради който се произнася СЕС, е типичен и не се отклонява от общата практика в България по издаване на ЕЗА. Мъж, заподозрян за кражба на пари и бижута за близо 15 000 лв. през 2019 г., е задържан във Великобритания, въз основа на европейска заповед за арест, издадена от прокурор в Свищов.
Преди да я издаде обвинителят е постановил задържането на мъжа за 72 часа. Районният съд в Уестминстър обаче оспорва валидността на издадената от българския прокурор ЕЗА и твърди, че тя не е съобразена с Рамково решение 2002/584. Според британския съд проблемът е в това, че нито актът на прокурора, с който се разпорежда задържането на издирвания, нито самата ЕЗА подлежат на съдебен контрол преди предаването на издирваното лице. Т.е. за първи път задържаният ще се изправи пред съд в предаващата държава, а съдебният контрол в изпращащата ще е едва след като ѝ бъде върнат в изпълнение на самата ЕЗА.
Решението на СЕС
Преди да отговори на съда в Уестминстър СЕС напомня, че процедурата по издаване на ЕЗА стъпва на принципа на взаимното признаване и доверие между държавите членки. А ефективността и доброто функциониране на опростената система за предаване на осъдени и заподозрени за престъпление се основават на установени в Рамково решение 2002/584 изисквания, чийто обхват е уточнен в практиката на Съда.
След това изрично уточнява, че българският прокурор, независимо че не е юрисдикция, е „издаващ съдебен орган“ и качеството му на такъв не се влияе от това дали има възможност за упражняване на съдебен контрол върху решението му за издаване на европейска заповед за арест.
СЕС подчертава и че постановлението за задържане за 72 часа, издадено от прокурора, е „подлежащ на изпълнение съдебен акт със същата юридическа сила“ като национална заповед за задържане по смисъла на рамковото решение.
Стъпвайки на тази основа – че няма проблем българският прокурор да издава ЕЗА и да я основава на постановлението по чл. 64, ал. 2 НПК, съдът в Люксембург заявява, че сега „следва да се прецени дали наказателнопроцесуална система, по силата на която както европейската заповед за арест, така и решението, на което тя се основава, са издадени от прокуратурата, като съдебният контрол в това отношение може да се извърши едва след предаването на издирваното лице, отговаря на изискванията на Рамково решение 2002/584, а именно зачитането на двойното ниво на защита на правата, от което трябва да се ползва това лице, съгласно тълкуването му в практиката на Съда“.
СЕС припомня предишния свои решения, че има две равнища на защита на процесуалните и основните права, от които трябва да се ползва издирваният – „доколкото към съдебната защита, предвидена на първото равнище, при приемането на националното съдебно решение, каквато е националната заповед за задържане, се добавя тази, която трябва да се осигури на второто равнище, при издаването на европейската заповед за арест, до което евентуално може да се стигне в кратък срок след приемането на посоченото национално съдебно решение“.
И посочва, че трябва да бъде осигурена ефективна съдебна защита поне на едно от двете нива – било по отношение на европейската заповед за арест, било по отношение на съдебния акт, въз основа на който е издадена тя, преди да се пристъпи към изпълнението ѝ.
„Когато правото на издаващата държава членка предоставя компетентност за издаване на европейска заповед за арест на орган, който, въпреки че участва в правораздаването на тази държава членка, сам по себе си не е юрисдикция, решението за издаване на такава заповед за арест, и по-специално пропорционалният характер на такова решение, трябва да може да подлежи в посочената държава членка на съдебно обжалване, което изцяло отговаря на изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита“, пише СЕС за българския казус.
Предишната практика на СЕС
Съдът в Люксембург специално се спира на свои предишни решения, в които беше посочил, че когато ЕЗА е издадена от прокурор, е допустимо съдебният контрол по нея да е и последващ. Той обаче заявява, че те са били по казуси от държави, при които той не като в България единствено след предаването на издирвания (а например самият акт за задържане, въз основа на който след това е издадена ЕЗА от прокурор, е постановен от съд).
СЕС коментира и постановеното преди малко повече от месец негово решение по запитване от Специализирания наказателен съд за валидността на ЕЗА (повече за него виж тук, а с коментар на отправилия го съдия Иво Хинов и на конституционния съдия Павлина Панова тук и тук).
„В това решение Съдът не се произнася изрично по въпроса дали българското производство по издаване на европейска заповед за арест от прокурор в досъдебната фаза на наказателното производство отговаря на изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита, а само постановява, че при липсата на отделно правно средство за защита в правото на издаващата държава членка правото на Съюза предоставя на юрисдикция на тази държава членка компетентност да упражнява инцидентен контрол на валидността на европейската заповед за арест. Поради това от това решение не може да се направи извод, че в него Съдът е решил, че наличието на такава възможност за последващ съдебен контрол може да отговори на изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита на правата на издирваното лице“, пише сега СЕС.
И заключава: „Наличието на съдебен контрол върху акта на прокурор за издаване на европейска заповед за арест едва след предаването на издирваното лице е в разрез със задължението на издаващата държава членка да въведе процесуални правила, позволяващи на компетентна юрисдикция да упражни, преди това предаване, контрол за законосъобразност на националната заповед за задържане или на съдебния акт със същата юридическа сила, приети също от прокурор, или също на европейската заповед за арест“.
В решението се подчертава, че всяка държава може сама да избере какви процедури да регламентира за ЕЗА, но трябва да следи правилата, които въвежда, „да не възпрепятстват изпълнението на изискванията, произтичащи от рамковото решение, по-специално що се отнася до съдебната защита, гарантирана от член 47 от Хартата“.
24
Коментирайте
Намирам, че последващият предаването на лицето съдебен контрол върху ЕЗА, по силата на която то е предадено, е по-удачната форма на контрол.Павлина Панова
НАСРАНАТА БЪЛГАРСКА ПРОКУРАТУРА
По-точно е Гешефтура, която обслужва интересите на властимащите.
Отново ни натриха носовете за съжаление.
За какво или кого съжаляваш?
Тоест, пазят двойното ниво на защита на правата на издирвания.
Ovo je standard!
Не виждам какво значение има ЕЗА от кого е издадена?
Така ще е, щом не си изпълняваме изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита.
За старите ЕЗА няма драма – ще си ги внесе прокурорът пред съд на основание решението на СЕС и ще гледа какво ще се случи, ако мине през съда, ще я прати пак. Освен това заповедите не са невалидни, а е налице основание да бъде отказано изпълнението им, но тази глупост разбира се не се твърди тук, а я четох по други сайтове
Г-жа Ахладова пак ли ще мълчи? Реформираме несъстоятелности, имотни регистри и какво ли не, а по отношение на ЕЗА – фрапантни пропуски и нарушения.
Уважаеми г-н съдия, моля вижте ми постановлението, че да си издам ЕЗАта… Някакво такова сезиращо искане 🙂
Мисля, че някой трябва да понесе наказание.
Класика!
Ужас. Сега кой ще оправи бакията?
Е какво очакваме бе. Ние мерките не спазваме, не ни се носят маски не ни се бият ваксини…какво право изобщо. Това е разграден двор.
Не се изненадвам
Ние по право сме по-близо до ориента и мерките вземани там от арабите, отколкото до Европа
Абе глупост. Ние си знаем най-добре. Не ни трябва ЕС тогава – да ходим в Путинландия и Евразийски съюз
Сефте се държим, като племе. Не като държава.
Еми щом го заявява СЕС какво да говорим
Ще мълчим. Нали беше зор да сме в ЕС.
Ако се контролира самата ЕЗА, след издаването прок ще трябва да я изпраща на съда служебно и това по същество пак ще е контрол по мярката
Хайде сега задкулисието в съдебната власт, след като оплю Кьовеши как може така да не им иска калинките и каскетчетата, да напише нова декларация, в която да оплюе всички правораздавателни структури в ЕС, че не прилагат най-демократичното в целия свят Наказателно-каскетно право и в тази връзка акъл да не ни дават, пари да ни дадат, че началниците от Доган сарай трябва все пак нещо да усвояват, за какво ни е иначи този ЕС!