Адвокатурата атакува в КС обратното действие на абсолютната давност в ЗЗД
Висшият адвокатски съвет (ВАдС) атакува в Конституционния съд (КС) правилото, с което законодателят регламентира откога започва да тече новата 10-годишна абсолютна давност в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) (пълния текст на искането виж тук). Самата тя беше въведена с нов чл. 112 ЗЗД и ще започне да се прилага от 2 юни 2021 г.
Адвокатурата не е оспорила в КС разпоредбата на чл. 112 ЗЗД, а §2 от закона, с който се урежда моментът, от който тя ще започне да тече за заварените случаи. Той гласи: „За заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането“.
Според ВАдС с него се придава недопустимо обратно действие на института на абсолютната давност, „така щото 10-годишният срок на абсолютната давност да започва да тече не от деня на влизане в сила на допълнението, а от дата предхождаща този ден, при което вземания, които са изискуеми днес, ще се окажат вече погасени по давност към минал момент или за погасяването им ще е достатъчен минимален срок“.
В искането си до КС Висшият адвокатски съвет заявява, че така е постигнат ефект на „мигновена“ давност, който е нетърпим и противоречи на идеята, че давността е период от време. „Правилото на § 2 ПЗР на ЗДЗЗД представлява типично обратно действие, а не „незабавно действие за в бъдеще“, защото урежда с обратна сила и за минал период последиците на факт, който към момента на случването му не е имал такива последици“, пише адвокатурата.
И разяснява какво означава незабавно действие спрямо заварени правоотношения: „Принципът на интертемпоралното действие е, че законът се прилага към факти , които съществуват едновременно с него, ако тези факти, дори и да са възникнали по-рано, продължават да съществуват едновременно с новия закон и е възможно преуреждането на последиците им от влизане на новия закон в сила – например, ако по стария закон пълнолетието настъпва на 21-годишна възраст, а по новия на 18, от деня на влизане на новия закон в сила стават пълнолетни всички лица, които имат навършени 18 години, независимо от това, че фактът навършване на 18 години се е случил преди една или две години – това е така нареченото „незабавно действие“, ако обаче новият закон се прилага към последиците на факти осъществили се преди датата на влизането му в сила, като им придава нов ефект или се отнема ефектът им, откакто тези факти са се случили в миналото, е налице типично обратно действие“.
ВАдС заявява, че в случая с новата давност по чл. 112 ЗЗД се отнема действието на фактите, които прекъсват давността, защото се приема, че срокът на абсолютната давност, която не се прекъсва, започва да тече от момент в миналото и за много вземания се оказва, че е изтекъл още преди влизането на закона в сила, а кредиторите по тях няма как да се защитят, защото не са в състояние да се върнат в миналото и да предприемат съответните действия.
И изтъква, че в първоначалния проект за промени в ЗЗД нямаше правила като тези в §2, а те бяха добавени между първото и второто четене, което според ВАдС показва, че търсеният ефект не е нормално незабавно действие спрямо заварени факти за в бъдеще, а типично обратно действие „Дори законодателят от началото на петдесетте години на миналия век не си е позволил да постанови обратно действие (от началото на давностния срок) при чувствителното скъсяване на сроковете на погасителната (§ 7 от Преходните правила на ЗЗД)5 и на придобивната (§ 4 от Преходните правила на ЗС) давност. Цитираните преходни правила на ЗЗД и ЗС във връзка със скъсяване на давностните срокове уреждат „преживяване на стария закон“ и позволяват давността да завърши по него в хипотеза, че новата по-кратка давност ще изтече (започвайки от влизане на закона в сила) след датата на изтичане на старата по-дълга давност, започнала да тече в минал момент. При липсата на такива преходни правила всички давности, които са започнали да текат в миналото, биха били „занулени“ и като така дисквалифицирани, а ефектът им заличен, като от влизане в сила на закона би започнала да тече нова давност, с новата по-къса продължителност, което би било последица от т. нар. „незабавно действие за в бъдеще“, т.е. от нормалното действие на закона. Спорното правило на § 2 ПЗР на ЗДЗЗД цели обратен и недопустим ефект, то отнася началото на срока към момент в миналото, което довежда до „мигновена“ давност и погасяване на изискуеми към датата на влизане в сила вземания“, се посочва в искането до КС.
Адвокатурата пише, че доколкото обратното действие на закона е „пътуване във времето“, което помага на законодателя да поправи допуснатата грешка, използването му като изключение не може генерално да бъде отричано. И обяснява, че дали е допустимо, зависи от това доколко ефектите му са съвместими с конституционните принципи и изисквания, а според нея придаденото на чл. 112 ЗЗД обратно действие с §2 е несъвместимо с принципите на неприкосновеност на частната собственост и на правовата държава, както и на границите на нормативна намеса в частноправните отношения.
В искането се напомня, че собствеността включва и частните вземания, а с правилото, че 10-годипният срок започва да тече от дата преди влизането в сила на чл. 112 ЗЗД, някои ще се окажат вече погасени по давност и следователно е погазена гарантираната от основния закон неприкосновеност на частната собственост.
ВАдС изтъква и противоречие с чл. 17, ал. 5 от Конституцията, който предвижда, че „принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение“.
В тази връзка се цитира решението на КС по дело № 1/2001 г. В него той заявява: „Конституцията предвижда възможност за принудително отчуждаване на собственост (включително и право на ползване) в чл. 17, ал. 5. За осъществяването на тази възможност обаче безусловно необходимо е спазването на няколко (кумулативно дадени) допълнителни изисквания. Изискванията ще бъдат тук само изброени, без да се разглеждат подробно: актът на отчуждаване (индивидуален) да е „въз основа на закон“; отчуждаването да е за държавни и общински нужди, които „не могат да бъдат задоволени по друг начин“; предоставяне на предварително и равностойно обезщетение на засегнатите лица“.
Затова ВАдС заключава, че позицията на КС е, че неприкосновеността на частната собственост означава първо, че тя не може да се отнема със закон, а само с индивидуален акт, и второ, че това може да стане само за удовлетворяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.
„Дори да има „държавна“ нужда от изключване на фигурата „вечен длъжник“, тази нужда може да бъде задоволена по друг начин – например със закон за частния фалит, или като държавата плати изцяло на кредиторите вместо длъжника по въпросните вземания и така го освободи. Никой аргумент, теглен от възможността за опрощаване на несъбираеми държавни вземания – чл. 98, т. 12 от Конституцията, или правилата за абсолютна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, не може да бъде основателен, защото Държавата може да опрости всяко свое вземане – чл. 98, т. 12 от Конституцията, но не може да амнистира задължения по вземания на частни лица, с което да накърни тяхната неприкосновена съгласно чл. 17, ал. 3 от Конституцията частна собственост, ако смята себе си за правова държава. Тъй като посоченият по-горе ефект на обратното действие на „абсолютната давност“ по новия чл. 112 ЗЗД е тъкмо отнемане на частни вземания от кредиторите им, при това със закон, а не с индивидуален акт издаден въз основа на закона, за нужда която може да бъде задоволена по друг начин, при това без предварително и равностойно обезщетение“, пише съветът до КС.
Що се отнася до принципа на правовата държава, ВАдС цитира същото решение на КС, който приема: „Когато обратното действие на закон, който посяга на придобити права, не е мотивирано в полза на висш обществен интерес без изразена ясна воля за уреждане на последиците, то не може да бъде определено по друг начин, освен като експроприация. А това, от своя страна, нарушава не само чл. 17 от Конституцията, но влиза и в противоречие с принципа на правовата държава, залегнал в чл. 4, ал. 1 от Конституцията“.
Според адвокатурата в случая „законодателят не е направил дори и опит за уреждане на последиците от така постановеното обратно действие, водещо до експроприация – загубване на вземания на частни лица“.
В искането си тя напомня и че възможностите на държавата да се намесва в частноправни отношения са ограничени в конституционните рамки.
КС образува дело, а за докладчик по него е определен Филип Димитров.
30
Коментирайте
Тия от висшият адвокатски съвет (ВАдС) по колко взеха, чу ли се вече нещо? А любовната им игра с колектори и банки дали е страстна,че също ми е любопитно?
Какво и как наистина ги мотивира да сезират КС?
Да се заиграеш със хиляди човешки съдби без видима причина е много, мого грозно!
Както се казва в една песен – няма такава държава.
Жалка история с мотиви че им се била отнела възможността на кредиторите да реагират за изминало време….Ами къде спаха….Неее не са спали-те знаят защо чакат-защото един необслужван кредит 10 000 от 2012 г. ако не си го търсят по съдебен път през 2020 г. той вече е 30 000 и тогава завеждаме дело-по 417 бързичко стават нещата, защото човека като е закъсал няма пари за адвокат за иск от 30 000 и така нататък …..И това ако не е да те превърнат във вечен длъжник…..Жалко и срамно!Колко човешки съдби и животи се разбиха и преобърнаха….Не стигат ли?…
Ако мога да перефразирам един популярен адвокатски виц, то Вадс на дъното на Черно море е едно добро начало за България!
Този път куфарчетата са за ВАдС. Каква жалка нация сме!
Поредното срамно действие. За справка – погледнете исканията на същия ВАдС до ВКС за образуване на тълкувателни дела. Но ние адвокатите сме си виновни. Не сме активни в изборния процес при избора на адвокатски съвети, и допускаме няколко големи кантори да овладеят ръководствата. Сега се чудим, това ръководство чий интерес охранява – на адвокатите или на банки, колектори и други големи кредитори? Да припомня – по образуваното Тълкувателно дело 1/2020 на ОСГТК на ВКС/ по въпроса, откога влиза в сила решението по Тълкувателно дело 2/2013 г. , по въпроса за перемцията по изпълнителни дела/ е образувано отново по искане на… Покажи целия коментар »
Да заставаш срещу гражданите, чиито права си призван от закона и морала да защитаваш на какво ви прилича? Това ли е лицето на българската адвокатура? Много жалко.
Те висшите адвокати винаги са били не само срещу гражданите, но и срещу своите колеги! Заради лични, корпоративни или меркантилни интереси. Или просто защото са си такива intuito personae. Политически слугинаж.
Не Ви е срам!Не можете да се преборите за 40 процента нормативно признати разходи, не Ви е срам, че като гилдия на която плащаме членски внос всеки месец , не ни защитихте по никакъв начин в тази пандемия , ами тръгнахте да доубиете надеждите на стотици хиляди от и без това смазания от данъци и такси народец….кой попитахте, или ние обикновените адвокати само трябва да Ви осигуряваме заплатите?
Срам ме е че съм адвокат.
Толкова разбити съдби, толкова пропилени шансове – все заради тези вечни дела. И на всичко отгоре – да влизаме в теоретичен спор – ми – всички да изгубят и кредитори и длъжници- пак ще е на обществен плюс.
Кредитни балони, айде – моля ви се – странни птици са колекторите.
Позор за Висшия адвокатски съвет! С тези лобистрки питания НЕ защитават правата и интересите нито на гражданите, нито на самите адвокати, повечето от които са против да се отправя това питане. Продадохте се на банки и колектори.
А по същество аргументите са толкова жалки, че като се произнесе КС ще има да хленчите още дълго.
Ех тез колектори бре, голямо лоби и пари имат още, че си купиха и Висшия адвокатски съвет.
Когато беше изменена Конституцията и предоставено правомощието на адвокатурата да сезира КС-това беше обявено,че се прави в интерес на гражданите. А се оказва,че това правомощие се ползва против интересите на гражданите. Не става дума само за това сезиране, а например и за ОТКАЗЪТ на адвокатурата да сезира КС за незаконното и противоконституционно паразитно приподписване на касационните жалби по АПК(а и по ГПК). Защо не сезирахте КС за това беззаконие-с приподписването на касационните жалби. Очевидно е,че приподписването противоречи на Констиитуцията, и ще „падне“ след сезиране на КС. Гражданите нямат правомощие да сезират, а уж този ,който може да сезира в техен… Покажи целия коментар »
Ако разпоредбата „падне“ е редно в спешен порядък да се приеме силно либерален закон за частния фалит-с кратки срокове, запазване на несеквестируемо имущество, лесна процедура-нанпример като във Франция.
Без абсолютна давност, без личен фалит-това никъде в цивилизования свят не е така.
Аз ви приветствам за идеята.Така се прави.
Позор! Адвокатурата не защитава гражданите а измутрените мутри от колекторските фирми. Адвокатурата предаде гражданите. Срамота! А хората се надяваха на глътка въздух от тормоза на колекторите.
Напълно лобистки прокарвания.
Ибо докладчик Филип Димитров. Поне е човек с ясно заявени демократични ценности. Да видим
Че КС ще отмени §2, ще го отмени. Много по-важно е с какви мотиви ще го направи и ще даде ли нишан на страхливата ни адвокатура, както я наричат в статията, а то това си е просто един съвет, да оспори и чл. 112. Още по-важно е КС да се произнесе преди влизането в сила на разпоредбата и да не стане мазало!
Давността не е просто период от време. След изтичането ѝ кредиторът търпи санкция, но не ей така от нищото, а заради бездействието си! В случая може и на челна стойка да е застанал, за да си събере вземането, но умниците казват – минали са 10 години, не ни дреме – губиш си парите. Държавата може да вземе това решение за собствените си вземания, т.е. давността по ДОПК си е напълно ОК. Но да взема това решение за вземания на субекти на частното право?! Чиста експроприация! Недоумявам защо ВАдвС не е атакувал изцяло промените в ЗЗД! Какво ви спря? Това е… Покажи целия коментар »
такава разпоредба има в цяла европа. Има и частен фалит. По твоята логика не може да се въведе никога частен фалит, защото кредитора преди да сключми договора не е знаел,че длъжника му може да фалира. Само,че частен фалит има в целия ЕС. вече и в Хърватия и Румъния дори.
Като се позовавате на факта, че в цяла Европа имало подобна разпоредба, бихте ли посочили къде? Ще бъде интересно да се прочете къде има и колко е продължителна.
Кредит ли? Никога повече! Такива мошенници няма. Звънят и те тормозят и дори си позволяват да те заплашват, да си си платил, че щяло да стане по-лошо. Викам му ами ела бе, аз съм бивш военен. Ела да видим колко по-лошо ще стане. Че юридическо право да ме съдиш нямаш. Значи как по-лошо ще стане? Ще ме биеш ли? И оня затвори
Като хиени са. Захапят ли веднъж, няма пускане.
За мен не е нормално това. Не може по тоя начин да се водят спорове.
Абе зора е да се намират на работа ми се струва.
Атакувайте каквото си искате. Истината е, че кредитните компании са пълна скръб. Истински мародери. И докато тия лихвари не се забранят със закон, ми е все тая какво атакувате. Аз лично до кредит ако мога няма да припаря. А и банков такъв също!
На много хора им се налага по една или друга причина.
Добре, бе, пак е нещо… Очаквах целия 112 да мине през КС, защото е противоконституционен, но и ретроактивностра е нещо
Никога, никога не теглете кредити!
Това, което направи ВАдС е безобразие и предателство към бълграрските си граждани и сънародници, които са разорени от колекторските фирми, банки и чси-та с оглед на това, че в България на всички е ясно и е факт, че сме една от малкото страни в света, при които Лихвите по кредитите са абсурдно високи, корупцията е на много високо ниво, чси-тата са безконтролни, и е много трудно да правиш бизнес. Като краен вариант правилното решение трябваше да бъде да се даде гратисен педиод на колекторските фирми максимум до 2 години да предприемат мерки да съберат изискуемите задължения, и веднага след това… Покажи целия коментар »