След спора за подсъдност

ВКС върна делото срещу прокурора Димитър Захариев на спецсъда

Lex News 28 февруари 2018, 14:38 2633 4

Специализираният наказателен съд ще продължи да гледа делото срещу окръжния прокурор от Перник Димитър Захариев, по което той е подсъдим за участие в престъпната група за рекет на Камен Балбузанов-Куката. Това определи Върховният касационен съд (ВКС) след повдигнатия спор за подсъдност, за който „Лекс“ вече писа.

Съдия Лилия Георгиева прекрати делото в началото на февруари и го прати на Софийския градски съд (СГС). Причината беше, че освен за участие в престъпната група, прокурор Захариев е обвинен и в квалифициран състав на изнудване, за което обаче той би трябвало да бъде съден от СГС, тъй като между двете обвинения няма връзка. Съдия Тони Гетов от СГС обаче също прекрати делото, като се мотивира, че последните изменения в НПК въвеждат особени правила за подсъдността на спецсъда, които се явяват специални и преимуществени пред общите. В случая на Захариев, според особените правила той трябва да бъде съден в спецсъда за участие в престъпна група, а общите правила предвиждат подсъдност на градския съд за обвинението му в квалифицирано изнудване.

Съдия Гетов повдигна спор за подсъдност и прати делото във ВКС, който е споделил неговото тълкуване. Върховните съдии Антоанета Данова, Лада Паунова и Мая Цонева-докладчик са категорични в определението си, че конкуренцията между двете норми в НПК е само привидна, тъй като едната е в особените правила и приложима е именно тя.

Специалната норма на (чл. 411а) от НПК предвижда, че магистрати, които са обвинени за участие в престъпна група, трябва да бъдат съдени единствено от спецсъда. В този текст са изброени и всички останали престъпления, за които при обвинение магистратите ще бъдат съдени от спецсъда.

Обвинението на Захариев в изнудване обаче не попада в изброените, което би означавало, че той трябва да бъде съден от градския съд, гледащ всички други дела срещу магистрати. В подкрепа на това виждане съдия Георгиева беше посочила, че специализираният и градският съд са еднакви по степен и при конкуренция за подсъдност делото отива при този съд, компетентен да гледа делото за по-тежкото престъпление. В случая това е именно обвинението на Захариев в изнудване. И по този аргумент обаче ВКС казва, че визираната норма на (чл. 38) от НПК се явява обща пред специалната на чл. 411а.

Върховните съдии допълват, че съдията няма как и да раздели делото, като отдели материалите за изнудване и ги прати на СГС, защото такова правомощия има само прокурорът.

„В настоящия случай подсъдността на делото на Специализирания наказателен съд е обусловена от повдигнатото не само на Захариев, но и на останалите подсъдими обвинение по чл. 321 от НК при съобразяване и на обстоятелството, че в НПК не съществува разпоредба, аналогична на чл. 216 от НПК, която да предостави на съда правомощия да раздели производството по делото и да изпрати на Софийски градски съд материалите за престъплението, за което се твърди, че е извършено от подсъдимия Захариев в качеството му на прокурор“, пише в определението на ВКС.

В подкрепа на виждането си върховните съдии допълват, че НПК изрично казва, че единствено спецсъдът гледа дела срещу организирани престъпни групи. Не така обаче стои въпросът с градския съд, който доскоро пък единствен гледаше дела срещу магистрати. С последните изменения в НПК, компетентен вече е и спецсъдът.