За Венецианската комисия забързаните законодателни действия на парламента относно механизъм за отчетност на главния прокурор може и да изглеждат „странно“, но за вътрешния наблюдател те са логично продължение на усилията, стартирали още през 2019 г. Усилия, чрез които правителство, парламент, Конституционен съд и самата прокуратура направиха всичко възможно за изграждането на мизансцена на пиесата „Как да направим главният прокурор отговорен без да е отговорен“.

Тук е нужно да се припомнят ключовите моменти от цялостното развитие на проблема, започнал с решението на ЕСПЧ по делото „Колеви срещу България“ от 2009 г. Още през март 2010 г. в редовния доклад по Механизма за сътрудничество и оценка България е призована да въведе подходящи принципи за взаимоограничаване между отделните институции в съдебната система, като е разкритикувана липсата на отчетност на главния прокурор. Необходимостта от предприемането на подобни мерки и продължаващата пасивност от страна на България в тази посока, са подчертани още веднъж в доклада от юли 2012 г.

Следва докладът от 2016 г., който казва, че трябва да започне независим анализ на прокуратурата. Същият излиза през есента на 2016 г. и в него европейските прокурори дават съвсем конкретни примери за преодоляването на този дефицит на съдебната ни система и на институционалната организация в нея. Едно от предложенията им е, че

„…отговорността за упражняването на надзор върху разследването на твърдения за тежки престъпния деяния, извършени от главния прокурор, да се възлага на независимо лице, заемащо висша длъжност в съдебната система извън системата на прокуратурата, което да се подпомага от служители на НСС (предоставени от ръководещия НСС заместник главен прокурор) или от старши полицейски служители от МВР. За тези цели разследващите служители, независимо дали са от НСС или МВР, следва да отговарят пред горепосоченото независимо лице, натоварено с провеждането на разследването“.

През януари 2017 г. в доклада по МСО е отправена препоръка да се изготви пътна карта, в която да се предвидят мерки за изпълнение на препоръките от анализа. Резултатът от българска страна е екзотичната идея за създаването на механизъм за отчетност и отговорност, който да бъде еднакъв за тримата големи в системата – председателите на ВКС и ВАС, и ГП (идеята се роди изпод перото на тогавашния правосъден бинистър Данаил Кирилов, б.р.)

В доклада си по механизма от 2018 г. ЕК деликатно напомня:

„Друг чувствителен въпрос, по който обсъжданията все още не са довели до заключение, се отнася до действащите процедури за подвеждане под отговорност на лицата, заемащи най-висшите магистратски длъжности, в това число на главен прокурор, в случай на сериозни твърдения за неправомерни или престъпни действия“.

В бележката под линия към този абзац е допълнително обяснено, че „Липсата на ефективни механизми за разследване на действащ главен прокурор беше определена от Европейския съд по правата на човека като един от основните недостатъци на българското наказателно правосъдие в решение по знаково дело от 2009г., по което последващите действия подлежат все още на мониторинг от страна на Съвета на Европа. Вж. Kolevi срещу Bulgaria,https://hudoc.echr.coe.int/eng.“

Това е и последният опит на Европейската комисия да каже през политическия език на механизма, че България има проблем с отчетността на фигурата на главния прокурор и че този проблем не е получил адекватно решение.

През 2019 г. се навършиха 10 години от решението по делото „Колеви“. Десет години игра на котка и мишка, която изглежда писна на Отдела за изпълнение на решенията на ЕСПЧ, защото през юни същата година на специална кръгла маса проведена в България, представители на отдела дадоха срок до 1 октомври 2019 г. държавата ни да е готова с предложения за изпълнение на две решения срещу България, едното от които е именно по делото „Колеви“.

Кръглата маса беше проведена на 20 юни, а само седмица преди това тогавашният министър на правосъдието Данаил Кирилов беше представил предложения за промени в НПК, които уреждаха възможността за временно отстраняване на „тримата големи“. Сериозно разкритикувано от магистрати и експерти, предложението катастрофира и след негативното становище по него от Венецианската комисия от декември 2019 г.

Това обаче не попречи на управляващите буквално няколко дена след като излезе становището на ВК да внесат в МС (на 7.12.2019 г.) ново предложение за промени в НПК. В него за първи път се предлага фигурата на един юберпрокурор (от немски език ueber – над, свръх), който да е прокурор от ВКП, завеждащ съответния инспекторат, избиран от ПК към ВСС и разполагащ с имунитет по отношение на контрола на главния прокурор върху актовете му.

И понеже подобен имунитет може да изпадне в колизия с чл. 126, ал. 2 от Конституцията на РБ, МС побърза да окомплектова законодателните промени с искане (прието на заседание на МС от 18.12.2019 г.) до Конституционния съд за тълкуване на точно този член, според който „Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.“ Решението на КС от 20.07.2020 г. е така да се каже в правилната за управляващите посока, т.е. то отваря вратата за юберпрокурора, позовавайки се на принципа, че „никой не може да съди себе си“.

Така стигаме до декември 2020 г., когато по бързата писта беше внесен и гласуван на първо четене в пленарна зала нов законопроект, чрез който отново се предлага въвеждане на фигурата на юберпрокурора, но с модификации. Алтер егото на главния прокурор вече ще се избира от пленума на ВСС и имайки същия мандат като него (7 г.) ще разполага с достатъчно време да работи единствено и само по предварителни проверки и разследвания срещу главния прокурор. Съобразно тълкувателното решение на КС произнасянията на юберпрокурора няма да са в нарушение на чл. 126, ал. 2 от КРБ.

По реакцията на Венецианската комисия миналата седмица, може да заключим, че нейното мнение по новите текстове не е търсено, но така или иначе тяхното значение е повече с политически, а не с юридически характер.

Какво се цели?

– Очевидно е, че внасянето на законопроекта е част от вече започналата предизборна кампания (дори и сроковете за избирането на новия прокурор съвпадат с края на мандата на сегашния парламент) и цели да покаже, че управляващите са се заели сериозно да намерят решение на един от най-важните въпроси на вечната съдебна реформа;

– Ако текстовете се материализират в закон, той ще бъде развят от Брюксел до Вашингтон като победно знаме и отговор на всички препоръки от последните 10 години;

– Ще се обяснява, че това е последното преодоляно препятствие пред влизането ни в Шенген;

– Ще бъде блокиран всеки смислен разговор за продължаващо реформиране на съдебната система в страната.

Какво може да се направи?

Още през ноември 2019 г. от БИПИ проведохме изследване [3] сред магистратите точно по тази тема. Разбираемо съдии и прокурори не са на едно мнение, но на въпроса кой следва да привлича под наказателна отговорност и да повдига обвинение на главния прокурор с най-нисък процент е (7,3 при прокурорите и 6,8 при съдиите), че това трябва да е прокурор от ВКП или от специализираната прокуратура.

Като че ли предпочитанията са това да е колективен орган, но и там няма абсолютна категоричност. Най-висока е подкрепата (54,5 прокурори и 67 съдии) за промяна в чл. 126, ал. 2 от КРБ, което означава, че е време да се преосмислят функциите на главния прокурор и конституционосъобразността на фигурата му като самостоятелна институция в рамките на съдебната власт. На масата са и предложенията от функционалния анализ на прокуратурата, но част от тях са свързани с темата за връщане на оперативната самостоятелност на следствието.

Ако политиците искат да се съобразят с мнението на магистратите, без да падат по гръб, може да бъде предложен и хибриден вариант – създаване на комисия от смесен тип или пък съставена само от следователи (следствена комисия подобно на Голямото жури в системите на прецедентното право), чието решение за повдигане или не на обвинение да бъде обвързващо за прокурора, на който ще бъде предадено. Възможности има и по-подходящият подход е те да бъдат обсъдени, а не парламент с компрометирано доверие да налага мнението си в последния момент.

Статията на Биляна Гяурова-Вегертседер препечатваме от страницата на Български институт за правни инициативи.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar