„Дневник“ се обръща по традиция в края на всяка година към философи, политолози, социолози и наблюдатели да оценят политическата 2020 г. и да направят прогнози за 2021 г. Отиващата си година вече беше оценена от списание „Тайм“ като най-ужасната досега за съвременните хора. Беше ли възможна за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди политическата криза? Четете равносметката за 2020 г. в дните до новата година, а очакванията за 2021 г. – след 1 януари. Днес ви предлагаме отговорите на икономиста Георги Ангелов. Още обобщения – четете тук.

Изминалата година беше невъзможна за предвиждане и докара тежка криза. Как оценявате случилото се и какво можеше да бъде избегнато в икономическо отношение?

– На теория да, на практика – не. Почти всичко можеше да бъде избегнато, ако Европа и САЩ бяха въвели забрана на полетите от Азия през декември-януари вместо през март. Но въпросът е, че това изглежда логично сега – а тогава спирането на полетите изглеждаше като драконовска мярка, за която нямаше подкрепа. Подкрепа за такива мерки имаше едва когато вирусът дойде в Европа, когато беше вече твърде късно за превантивни мерки.

По същия начин голяма част от икономическия срив през март-април беше поради психологически причини – относително малко заразени предизвикаха паника и несигурност в бъдещето, което доведе до спиране на покупки и срив в продажбите и производството. Само няколко месеца по-късно бизнесът и домакинствата се приспособиха и този психологически ефект изчезна. Потреблението и производството до голяма степен се възстановиха, въпреки че вирусът все още е тук.

Използвани ли бяха всички буфери срещу кризата – и в България, и в световен мащаб?

– За разлика от предишната криза преди десетилетие, този път Европа действа светкавично – и Европейската централна банка, и отделните държави, и Европейският съюз, който одобри за кратко време немислими преди неща като антикризисен фонд (т.нар. SURE), а после и фонд за възстановяване.

Разсрочването на кредитите също е една изключително полезна мярка, която ни спести масови фалити и още една финансова криза, подобна на тази от преди десетилетие. Би могло да се очаква, че много от тези антикризисни иновации ще останат за постоянно – съответно, в следващи кризи те ще могат отново да се ползват, което ще направи Европа по-устойчива на кризи.

В България също за първи път беше въведена антикризисната мярка 60/40 – нещо, което в други страни е практика от десетилетия. Това вероятно ще се запази като модел за следващи кризи.

Потъна ли българският бизнес „под вода“?

– Не може да се обобщава, тъй като говорим за асиметрична криза – някои сектори буквално бяха затворени, докато други отчитат рекордни резултати. Например, кризата е изключително позитивна за телекомуникациите, онлайн търговията, продажбите на компютри и техника, електронните игри и т.н. Точно затова имаше нужда от таргетирани антикризисни мерки, за да може да се помогне на затворените бизнеси и техните служители да оцелеят в кризата.

Вие лично познавате ли бизнесмен или компания, които се възползваха от обявените правителствени помощи от бюджета и това им помогна да оцелеят?

– Ако се сравни сегашната с предишната криза, е съвсем ясно, че нещата се развиват по-добре този път – нито безработицата скочи толкова рязко, нито фалитите, нито лошите кредити. Да не говорим, че лихвите остават рекордно ниски, дори в България (за което голям принос има и влизането ни във валутния механизъм ERMII).

Това се вижда и в международен план. Европейските страни като цяло въведоха финансово подпомагане за запазване на работни места и това ограничи растежа на безработицата. В други страни нямаше такива мерки и безработицата скочи рекордно. Така че съвсем определено, доказателствата сочат, че европейският подход работи.

Допусна ли правителството грешки при управляването на кризата? Какви?

– Като обща политика, България последва германския и европейския антикризисен модел, което е положително. Общо взето, Германия отдавна има успешен опит с подобни антикризисни мерки и повечето европейски страни бързо възприеха този модел, с известни напасвания на детайлите.

Обаче точно това е и проблемът тук – в Германия този модел е отдавна отработен и с ясни процедури, съответно проработи буквално за дни. В България за първи път се приложиха масови мерки като 60/40 и първите месеци системата просто не работеше, докато се настроят информационните системи, администрациите, процедурите и т.н. Грантовете за малките и средните фирми също се оказаха предизвикателство заради липса на административен капацитет.

Особено в началото, това породи недоверие и доведе до рязък скок на безработицата през март-април. Но след като мерките тръгнаха реално, нещата се успокоиха. В този смисъл, новата идея НАП да поеме кандидатстването и грантовете за фирмите може да се окаже удачно решение, защото НАП има капацитет и информационни системи, а и всички фирми така или иначе имат регистрация в НАП и електронен подпис или ПИК. Но това решение щеше да проработи по-добре, ако беше станало през пролетта, вместо през зимата.

Направено ли беше всичко възможно за хората, които се самоосигуряват и за малкия и микро бизнес?

– Това е големият пропуск, насочването на повечето мерки само към запазване на работни места за наети на трудов договор и изпускането на самонаетите, включително свободните професии. Самоосигурените не са толкова малко – те са 8.8% от всички осигурени, или около 246 хиляди души по данни на НОИ от 2019 г.

При малките и микро бизнесите процедурите се оказаха пречка, за тях е необходима много по-олекотена форма на кандидатстване, а не познатият бюрократичен формализъм, при който заради една пропусната запетая кандидатстването се отхвърля.

Кое ви изненада като развитие в тази криза или решенията към нея?

– Напук на твърденията, че не се учим от историята, всъщност в тази криза Европа избегна грешките от предишната икономическа криза.

Има ли позитивни ефекти от тази криза и какви са те?

– Определено има позитиви. Европа ускорено одобри фонд за възстановяване, както и механизъм за обвързване на еврофондовете с върховенството на закона, както и други реформи. Това са неща, които структурно подобряват средата в дългосрочен план – освен, че помагат и в краткосрочен план. Въвеждането на принципа „пари срещу реформи“ ще е особено полезно за новите страни-членки на ЕС като България.

Има и по-практични неща. Например, всички ученици (и техните родители) ускорено минаха на онлайн обучение и комуникация. В нормална среда това би отнело десетилетия, а сега се случи за седмици. Тези знания и умения рязко ще ускорят дигитализацията на икономиката.

Коя е думата на 2020 според вас?

– За България безапелационно думата е ERMII (т.нар. чакалня на еврозоната). Това е важното, което ще остане от тази година, когато ситуацията се нормализира и страстите утихнат.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar