Шест нови тълкувателни дела образува Върховният административен съд (ВАС). Две от тях са по предложение на председателя на съда Георги Чолаков, а четири по искания на главния прокурор Иван Гешев.

По искане от председателя на ВАС е образувано тълкувателно дело по въпроса: Попада ли в приложното поле на чл. 237, ал. 1 АПК определение на административен съд, с което съдът се е произнесъл окончателно относно законосъобразността на изричен отказ на административен орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален  или общ административен акт?.

Съдиите във ВАС са разделени във вижданията и част от тях сочат, че тези определения не преграждат развитието на съдебното производство и следователно за тях не е допустима отмяна.

Според другото становище, определенията на съда, с които той се произнася по изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт, не са посочени в чл.237, ал.1 АПК, но с тях със сила на пресъдено нещо се разрешава спор по същество и затова подлежат на отмяна.

Докладчици по него са Сибила Симеонова и Весела Андонова.

Другото тълкувателно дело, образувано по искане на председателя на ВАС, е по два въпроса:

1.Налице ли е законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход, в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), представляваща установен при ревизията недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът на паричните средства (доходи), осигурили въпросните разходи?

2. В тези случаи чия е тежестта за доказване на посочения факт в съдебното производство по оспорване на ревизионен акт, с който при посочените фактически установявания, са определени осигурителни задължения по чл.124а ДОПК за периоди след 15.02.2011г.?

Според част от върховните съдии оборимата презумпция по чл. 123 ДОПК е приложима и при установяването на задължения за осигурителни вноски – на основание чл. 124а ДОПК. Те изтъкват, че при оспорване на осигурителни задължения, в тежест на ревизираното лице е оборването на презумпцията, че установеният облагаем доход е от трудова дейност.

Според второто становище не то, а приходната администрация трябва да докаже, че установеният в ревизионното производство недостиг е укрит доход от трудова дейност, защото тя твърди този факт, а законова презумпция за него няма.

Като в случая противоречията в практиката са само за периоди след 15 февруари 2011 г., когато влиза в сила новата разпоредба на чл.124а ДОПК. Пред това действа тълкувателно решение № 1 от 18 май 2016 г. на ВАС по т. д. № 3/2015 г.

Докладчици по новото дело са Светлозара Анчева и Милена Златкова.

Главният прокурор Иван Гешев пък е сезирал ВАС с четири искания за приемане на тълкувателни решения.

Така днес по тях е образувано дело по въпроса: „При извършването на повече от една търговски сделки на едро с налични храни и цветя, извън законоустановените за това места, търговецът извършва едно или няколко отделни нарушения по смисъла на чл. 3б във връзка с чл. 65, ал. 2 от Закона за стоковите борси и тържищата и във връзка с чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания?“.

Гешев сочи, че има противоречива практика за това дали трябва да бъдат извършени една или повече сделки на едро с храни и цветя извън определените от закона места, за да се осъществи нарушението. За докладчик по това дело е определена Петя Желева.

„Кой е субектът на отговорността по чл. 126 от Закона за акцизите и данъчните складове? 1. Лицата, които са регистрирани производители или складодържатели, или 2. Всяко лице, независимо от регистрацията“, пък е следващият въпрос на главния прокурор, по който ВАС е образувал тълкувателно дело, а докладчик по него е Весела Павлова.

Върховните съдии ще уеднаквяват практиката и по два въпроса, поставени от Иван Гешев, които са свързани с множеството дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за разноските и най-вече за адвокатско възнаграждение при успешно обжалване на наказателни постановления.

Те са формулирани по следния начин:

1. „Следва ли да се присъжда законна лихва в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ при уважен иск за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателно постановление, което е отменено от съда, и ако се дължи, кой е началният момент: влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление или завеждане на исковата молба?“

2. „Дължи ли се обезщетение за вреди по изплатените адвокатски възнаграждения и държавни такси в производствата пред административните съдилища за искове по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени за възстановяване на имуществени вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията и представляват ли те пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ?“.

Една част от съдиите във ВАС приемат, че не следва да се уважава претенция за присъждане на законна лихва върху обезщетението за платено адвокатско възнаграждение при отмяна на наказателното постановление. Те изтъкват, че независимо от това, че се търси обезвреда по ЗОДОВ, това си остават невъзстановени съдебни разноски. А отговорността за разноски е акцесорна и обективна и включва единствено действително направените разходи на спечелилата страна.

Разноските по правило се възстановяват на спечелилия делото без лихва за забава, поради което тя не следва да се присъжда и при обезщетяване по ЗОДОВ за платен адвокатски хонорар, изтъкват привържениците на тази теза.

Застъпващите обратната позиция, заявяват, че в случая става дума за имуществени вреди от незаконно наказателно постановление, а не за възстановяване на разноски и следователно те трябва да се обезщетят изцяло и с лихва.

Те обаче са разделени във вижданията си за това от кой момент се начислява лихвата. Според някои съдии тя следва да се присъди от влизането в сила на решението за отмяна на наказателното постановление, а според други – от датата на подаване на исковата молба.

Докладчик по това тълкувателно дело е Албена Радославова.

Четвърто тълкувателно дело по искане на главния прокурор пък е образувано по въпроса: „При извършване на данъчна ревизия по общия ред на физическо лице, може ли на лицето да се определят данъчни задължения на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ върху данъчна основа, равна на превишението с неустановен произход на разходите над приходите за годишния данъчен период или ревизията следва да е извършена по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК?“. Докладчик по него е Емилия Миткова.

Освен това Георги Чолаков е издал и разпореждане за допълване на предмета на тълкувателно дело № 4 от 2019 г. със следния въпрос: ”Допустима ли е касационна жалба, подадена от административен орган, който е делегирал правомощията си за издаване на административен акт на друг подчинен на него административен орган, срещу решение на административен съд, постановено в производство с участието на органа, на когото са делегирани съответните властнически правомощия?”.

20
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
ала бала
ала бала
27 декември 2020 12:13
Гост

аре пак глупости – адв.хонорар бил разноски, а не вреди – ми нали е разход, който е предизвикан и понесен във връзка с делото, т.е. вземане – по каква логика едно вземане да не е лихвоносно? Понеже на върховните умници така им се ще, понеже често ги осъжда граждански съд? Все се чудят как нещо да изкълчат и изопачат – щом едно вземане не е погасено, то върху него се трупат лихви.

Що се отнася до цветята и хамбургерите, как може да се иска да се тълкуват такива неща ?

без страх
без страх
27 декември 2020 15:37
Гост

Прави впечатление, че последицата от бълването на толкова голям брой Тълкувателни решения устойчиво се закърняват мисловните процеси у правораздавателните органи от долните на ВКС инстанции по прилагане на относими към даден спор правни норми. Удобно за тях, нали? Що да се напъват…
А и с тълкувателната си дейност в повечето случаи практика ВКС изземва функциите на законодателния орган…НС.
ФАКТ, доказан с присъствието на особените мнения на върховни съдии към тези актове.

АнонименАдвокат
АнонименАдвокат
24 декември 2020 0:51
Гост

Това е добре – да се залагат Тълкувателни решения. Какъв е смисълът на съда (правораздаването) – да ограничава позоваването на съд – да се решават проблемите извънсъдебно, в този смисъл – превенция има към замисляне – дали не вървят нещата към лоша практика на съответната администрация.

без страх
без страх
23 декември 2020 20:52
Гост

Гешев се прочу с напъните я към КС, а сега и към ВАС да му тълкуват приложението на института на забава в изпълнение на парично задължение – чл.86 ЗЗД. В полицейската академия навярно е пропуснал да набави знания такива, които да му дадат основание да тълкува вложеният от законодателя смисъл в конкретната правна норма (чл.86 ЗЗД), която е приложима към всяко неизпълнено на падежа парично задължение по влязло в сила решение на съдебен орган. Доколкото вземането за сторени деловодни разноски, вкл. адвокатки хонорар, е акцесорно вземане към главния дълг, то същото става изискуемо с влизане в сила на съдебния акт,… Покажи целия коментар »

без страх
без страх
23 декември 2020 22:55
Гост

поправка на ЯФГ:
Вместо „неспокосано“ да се чете НЕСКОПОСАНО.

Опенхов
Опенхов
23 декември 2020 15:36
Гост

Браво , браво, похвално

весела Коледа
весела Коледа
23 декември 2020 15:36
Гост

После кажете, че правото не е приоритет на главния прокурор какви основополагащи въпроси е поставил пред ВАС, чудо! Хайде бъдете здраве и весела Коледа на всички

Занев
Занев
23 декември 2020 15:36
Гост

Добре е, че са казали

Николов
Николов
23 декември 2020 15:36
Гост

Няма да спорим с хората, ок.

Димитрова
Димитрова
23 декември 2020 15:35
Гост

Честита Коледа на тях. Да се кефят много през идната година.

Fernandinho
Fernandinho
23 декември 2020 15:35
Гост

Кажете ми, че им се работи предпразнично така

Фараон
Фараон
23 декември 2020 15:35
Гост

Браво

тъй, тъй
тъй, тъй
23 декември 2020 15:32
Гост

Каквото и да си говорим две са смислените дела – за отмяната на определенията срешу изрични откази и за лихвите за адв. възнаграждени по ЗАНН, другото е плява

Адвокат
Адвокат
23 декември 2020 15:06
Гост

Айде, таз година дела, след две години и решения! Наздраве и весели празници!

Fredy
Fredy
23 декември 2020 15:04
Гост

Чолаков, а с правото на ЕС какво ще правите, че много скъпо излиза напоследък?

Анонимен
Анонимен
23 декември 2020 15:03
Гост

Някои въпроси не са ли свързани с вече образувани тълкувателни дела, много са ми познати

OMG
OMG
23 декември 2020 15:03
Гост

Гешев сочи, че има противоречива практика за това дали трябва да бъдат извършени една или повече сделки на едро с храни и цветя извън определените от закона места, за да се осъществи нарушението.

С мед и млечни продукти не се наблюдава противоречива практика, нали?

Анонимен
Анонимен
23 декември 2020 15:06
Гост

Надблюдава се укриване на данъци заедно с продажбата на доматки, крушки, ябълчици и бурканчета със сладка и мед, с глинени съдове, със солнички и т.н.

Милена Димитрова
Милена Димитрова
24 декември 2020 11:51
Гост

Ако можеше, няколко пъти щях да кликна харесване…. Весела Коледа!

SIxtoR.
SIxtoR.
23 декември 2020 14:59
Гост

Ехее, ще влязат в отчета за 2020-а.