Съдии предлагат запорите да „влязат“ в регистъра на особените залози
Да не се създава отделен регистър на запорите, както предлага Министерството на правосъдието, а той е да е част от Централния регистър на особените залози. Това предлага Съюзът на съдиите (пълния текст на становището виж тук).
Както „Лекс“ писа, министерството огласи промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които се регламентира създаването на отделен регистър на запорите, който да заработи от 2022 г. (повече можете да си припомните тук).
Съюзът на съдиите заявява, че „не е нецелесъобразно“ да има единна база данни на запорите, но начинът, по който това се предлага да бъде уредено, предизвиква притеснения.
Първото е заради едно несъответствие – от една страна в мотивите се сочи, че този регистър ще е само на запорите върху движими вещи, освен това за тези върху вземания по банкови вече има друг регистър (по чл. 450а ГПК), а от друга – самата разпоредба в ГПК не прави никакво разграничение и излиза, че новата система ще обхваща всички запори – и върху вещи, и върху вземания.
„Предлаганата законодателна уредба не е съгласувана и със съществуващите правила за действащия към момента регистър на особените залози, където също се вписват права на трети лица върху движимите вещи. И доколкото залогът и запорът имат сходно действие спрямо трети лица и правата на собственост върху вещта, логично е и да бъдат вписвани в един регистър (както това се прави при възбраните и ипотеките върху недвижими вещи, които се вписват в имотния регистър, съответно – в книгите по вписванията преди изграждането на имотния регистър)“, пишат от съсловната организация.
И предлагат функциите на регистър на запорите върху вещи да бъдат внедрени в Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ).
Освен това от ССБ изтъкват, че от промените в ГПК не става ясно каква ще е функцията на новия регистър на запорите – дали само информационна, или всеки ще е длъжен да прави справка в него преди сделка.
„При регистрите, които се ползват с публично доверие (напр. Търговския регистър според чл. 10 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел), добросъвестните трети лица са длъжни да направят проверка в регистъра за всяко вписано обстоятелство, тъй като се смята, че ако то е вписано, то същото действително се е случило (т.нар. позитивна публичност). Обратно, при регистрите, които не се ползват с публично доверие, проверката има за цел само да даде публичност на определени факти – както е например при вписването на повечето видове искови молби в книгите по вписванията съгласно чл. 114, ал. 1, б. „а“, изр. второ от Закона за собствеността (ЗС). По принцип публичното доверие в регистъра се урежда с норма от законов ранг“, обясняват съдиите в становището си.
И изтъкват, че публичното доверие в регистъра на запорите има важно значение, тъй като при движимите вещи добросъвестността е от определящо значение при придобиване на право на собственост. „Съгласно правната теория и съдебната практика, когато се закупи движима вещ от несобственик, ако купувачът придобие владението и е добросъвестен, се реализира първичният придобивен способ по чл. 78, ал. 1 ЗС, и купувачът придобива вещта в собственост, чиста от всякакви права на трети лица, включително и такива, наложили запор. Продавачът, който знае, че продава запорирана вещ, губи правото на собственост, и отговаря наказателно съгласно чл. 217, ал. 3 от Наказателния кодекс“, посочва ССБ.
Следователно добросъвестността на купувача ще зависи от това дали той е положил дължимата грижа да се осведоми дали върху вещта е наложен запор. „Законът следва ясно да посочи дали тази дължима грижа включва и проверка в съответните регистри за наложени върху движимата вещ залози или запори“, пише съсловната организация.
Като настоява да се регламентира изрично точно за кои вещи и за кои лица ще е задължително да правят справка за запор преди сделка, защото иначе това ще е задължително за всеки купувач. „Ако това е така, то се оказва, че всеки гражданин, който реши да си закупи тостер или кафеварка, преди това ще трябва да проверява в регистъра на запорите, и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗС би се обезсмислила напълно“, дават пример съдиите.
И подчертават, че без ясни правила за действието на вписването в регистъра на запорите и това кой е задължен да проверяват в него, създаването му би било прибързано и дори опасно.
16
Коментирайте
За мен по-важна е добросъвестността на продавача.
Много тъпо предложение.
Напротив. Не виждам защо да се отваря нов регистър.
Проблемът е, че досега нямаше регистър на запорите и никъде не можеше да се провери тази информация. Къде ще е този регистър е второстепенен въпрос, стига да го има.
Поредните глупости за които да се карат
Добра идея. Но да видим ще се реализира ли
За мен е логично на едно място да е всичко
Да, защото сайтовете таа работят. Една компания има 10 различни сайта за всяка услуга… как не. Прави се един и в него има различни отделения
Бе нека са си отделно запортите бе. Защо ще се занимават да ги бутат към всичко останало
За да ни е по-трудно да направим справка естествено.
Логично да има една платформа, не 10
Еми прави се в една платформа да има отделна секция със запорти и готово. Защо да е отделен регистъра. Що за мислене имат тия хора от бабешки години. Да е по0сложно ако може.
Да, идеятаа е да е по-объркващо
За мен може и на едно място да са всички неща. Далеч по-лесно ще е
Защо да не е отделно ригъстъра на запорите
Абсолютно правилно. Няма нужда от отделен регистър на запори ма МПС и въздухуплавателни средства/ дв. вещи на рег. режим/. тоя трябва да е част от регистъра за залозите и всеки да може да прави справка от едно място.