Народното събрание ще обсъди окончателните промени в Кодекса на труда, които предвиждат увеличение на допустимия извънреден труд от 150 до 300 часа годишно. Депутатите ще обсъдят общия законопроект на Министерския съвет и на „Обединени патриоти“. В него се предвижда с колективен трудов договор да може да се уговаря по-голяма продължителност на извънредния труд, но не повече от 300 часа през една календарна година. Промяна, срещу която категорично се обявиха от БСП. Левицата дори умишлено предизвика прекъсване на последното пленарно заседание, за да осуети промяната за увеличаване на допустимите часове извънреден труд от 150 на 300 часа.

Мотивите от депутата Надя Клисурска: „Българските работници са хора, а не роби. Извънредният труд не означава по-голями възнаграждения и заплати. той означава рискове, ниска ефективност в работата, той означава риск за здравето за всеки български работник.“

Освен увеличаване на времето за извънреден труд, се предлагат промени в сумираното изчисление на работното време, с които се намалява срокът за неговото изчисляване от шест на четири месеца. Дава се и възможност при колективно договаряне този срок да бъде увеличен на една година. Измененията в Кодекса на труда предвиждат и намаляване на изискуемия стаж на четири месеца за ползване на годишен отпуск, в случаите на постъпване за първи път на работа. В окончателните текстове в Кодекса на труда се предлага официалният празник на 24 май да се нарича „Ден на българската писменост, просвета и култура“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar