В ново тълкувателно дело
ВКС решава какви другари са страните по договора при иск на трето лице за нищожността му
Задължителни или факултативни необходими другари са страните по договор, в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора? Отговор на този въпрос ще трябва да дадат Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд в новото си съвместно тълкувателно дело №7/2020 г.
То е образувано по предложение на трима върховни съдии – Албена Бонева, Боян Цонев и Любка Андонова (пълния текст на определението им виж тук). Те са установили, че има състави на Гражданската колегия, според които другарството в този случай е задължително и съответно участието им в делото е процесуална предпоставка за допустимост на производството, но други върховни съдии са на мнение, че макар и необходимо, то е факултативно и не може да бъде задължително условие за редвоността на делото.
През 2014 г. състав с председател Бойка Стоилова и членове Стоил Сотиров и Мими Фурнаджиева в решение (пълния му текст виж тук) застъпва първата теза.
Те сочат, че практиката е единодушна, че когато предмет на делото е искане за прогласяване недействителност на договор, страните по него са необходими другари. И това е така и когато той е атакуван от трето лице.
„В този случай поради неделимостта на спорното право решението ще обвърже и двете страни по спорното правоотношение, дори и едната да не е участвала в съдебния процес (последното би обусловило основанието за отмяна по чл. 304 от ГПК). С оглед на това предявяването на иска от или срещу всички другари е предпоставка за допустимост на производството по делото, за която съдът е задължен да следи служебно“, пишат Стоилова, Сотиров и Фурнаджиева. И приемат, че по искове за нищожност продавачите по атакуваните договори имат качеството на необходими задължителни другари.
Година по-рано колегите им Бранислава Павлова, Теодора Гроздева и Владимир Йорданов застъпват същата теза в определение (пълния му текст виж тук). В него те заявяват: „Когато се предявява иск за нищожност на договор, страни по който са няколко лица, тези лица са задължителни другари, защото са участници в едно и също материално правоотношение и решението, с което се прогласява нищожността или се отхвърля иска трябва да бъде еднакво спрямо всички. Нищожният договор има порок при сключването му и не поражда правни последици, с оглед на което предявяването на иск за прогласяване на нищожността от една от страните по договора или от трето лице с правен интерес, засяга еднакво правата на всички страни по договора и затова съдът трябва служебно да следи дали са конституирани като страни. Ако искът не е предявен срещу всички страни в материалното правоотношение, налице е нередовност на исковата молба, съдът е длъжен да укаже на ищеца, че следва да конституира и липсващата страна. Когато ищецът е конституирал като ответници всички страни по договора, съдът не може да прекрати производството по отношение на някои от тях, защото ще бъде нарушено гарантираното им право на участие в процеса“.
През 2019 г. обаче Светла Цачева, Албена Бонева и Боян Цонев дават различно разрешение на спорния въпрос (пълния текст на решението им виж тук).
Те заявяват, че доводи за вида на необходимото другарство не могат да се извеждат от това дали другарите са участници в едно и също материално правоотношение и от необходимостта решението да е еднакво за тях. „Във всички случаи на необходимо другарство (факултативно и задължително) делата на другарите по своя предмет са тъждествени, като те или участват в едно и също правоотношение, или имат спрямо него едно и също правно положение. Тъй като всички факти спрямо необходимите другари са общи, то те и следва да бъдат установени еднакво спрямо тях, правните изводи на съда също следва да са еднакви за всички другари, както и разрешението по материалноправния спор. Необходимите другари (и факултативни, и задължителни) са обвързани от постановеното решение, независимо дали са били конституирани като страни по делото, поради което, при висящо дело, имат право на жалба срещу решението, постановено без тяхно участие (т. 17 от ТР 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС), а при влязло в сила решение – право да искат отмяната му по чл. 304 от ГПК“, пишат Цачева, Бонева и Цонев.
И заключават, че с това едновременното им участие в делото не става задължително, а е нужно то да е изрично предвидено в закона „или, макар и да липсва правна норма, естеството на правоотношенията да налага задължителното участие на другарите по делото, което се явява и условие за допустимост на исковия процес“.
Тримата върховни съдии обясняват, че в случаите на факултативно необходимо другарство, ищецът, отчитайки конкретния си интерес и възможността да иска отмяна на влязлото в сила решение, сам преценява дали да насочи иска си срещу всички, или само срещу някои от другарите. И подчертават, че необходимото другарство по правило е факултативно, а задължителното е изключение и не може да се тълкува и прилага разширително по отношение на хипотези, в които законът не го предвижда или естеството на спора не налага задължително участие.
Така по отношение на атакувания от трето лице договор стигат да следния извод: „По иск на трето лице за нищожност на договор, процесуално легитимирани ответници са всички страни по договора. Липсва обаче обща норма, която да поставя като задължително условие тяхната съвместна процесуална легитимация. Естеството на спора също не налага тяхното задължително участие. Нищожният договор на общо основание не съществува за правния мир, на нищожността може да се позове всеки (не само страните по договора) без срок, било чрез иск, било чрез позоваване на съществуващия порок“.
Изготвянето на проекта на тълкувателното решение е възложено на съдиите от Гражданската колегия Димитър Димитров (докладчик) и Зоя Атанасова и на Николай Марков от Търговската колегия.
17
Коментирайте
Би трябвало ищецът сам да реши дали да насочи иска си срещу всички, или само срещу някои от другарите.
Отново неуредици в нормативната ни уредба.
Е, за това ще има противоречива практика.
Това деление на факултативно и задължително необходимо другарство е повече доктринерно и поражда все повече проблеми в правоприлагането. Практичното е – да се приеме, че винаги необходимите другари се конституират служебно от съда, дори и това изрично да не е предвидено в закона. По този начин ще се преустановят процесуалните хитринки, за да се използва чл. 304 ГПК от „факултативни задължетилни“ другари, които не разбрали, че е предявен срещу другия необходим другар иск, пък и той да е основателен. Големи проблеми се забъркаха с ТР за факултативното другарство при съпрузите – при вещните искове. Неучаствалият съпруг само чака, за да… Покажи целия коментар »
Напълно съгласен, мен ВАС, а не ВКС така ме е прецаквал със съжденията си за другарството, че чини ми се трябва едно по-общо разяснително, не така казуистично ТД
Разсъждаваме така – съпрузите не са сиамски близнаци, колкото и на някои – случайно запознали се с материята и за малко влезли на лекция по Право, да не им се иска – така че – другарството има своя смисъл.
Животът предлага свои проблематики, които за новоизлюпени и т.н. юристи са им неудобни.
Ами ако не иска да се занимава с дела? Решението ще важи и за него, но не може това да спъва иска още по-малко иск за нищожност на договора
Така е
Значи, Цачева беше голяма работа, сигурно още е, но за съжаление, поне мое се пенсионира, но тук не съм докрай съгласен с нея. От гледна точка на стабилността на съдебния акт е много по-разумно другарството да е задължително, за да не може след това някоя от страните по договора и да поиска отмяна.
Хайдеее поредният радетел ВКС да може да дописва закона! Ама не може така, щом не е регламентирано като задължително, значи е факултативно! Точка!
Предвид как се пишат законите в страната, защо някой компетентен да не го допише
Хаха и ти си прав, по-добре ВКС да дописва, отколкото ГЕРБ да пише 🙂 Това разбира се си е чист правен нихилизъм, но законодателството през последните 10 години го толерира, та, кой съм аз, че да не се гмурна в него
На ГЕРБ писането въобще не им е силна страна.
Когато се говори за нищожност, при положение, че може всеки и по всяко време да поиска прогласяването й, за какво говорим… Няма защо участието на всички страни по договора в процеса да се въздига в процесуална предпоставка за него.
Отмяната е възможен вариант. Така е.
Естествено, че трябва да е задължително.
Тълкувателните решения са продиктувани от поне две /обикновено обаче три и повече за и толкова против/ взаимноизключващи се актове на съда в различни касационни състави. Практиката показва /имам предвид тази по делата със сериозен интерес/, че причините за различните тълкувания са две: – реален спор между съдии по тълкуването и приложението на нормативни актове или преценката на обуславящите приложението им факти, респ. доказателства – „други“ причини, които нямат нищо общо с първата, но са силен мотив за различно произнасяне. Резултатът в повечето случаи е тълкувателно решение, но има и немалко случаи, в които се е стигало до изменение на закони… Покажи целия коментар »