За 4 ноември във Върховния административен съд е насрочено делото срещу станалата нарицателна Наредба Н-18 за касовите апарати. То бе образувано в края на юли 2019 г. по жалби на 44 сдружения и фирми. Междувременно със свое определение от 23 септември тричленен състав на Върховния административен съд остави без разглеждане жалбата против наредбата за касовите апарати на едно от обжалващите сдружения – „Българска петролна и газова асоциация“, и прекрати производството по делото в тази му част. Причината е, че съдът откри в жалбата на асоциацията празноти и несъответствия, които не бяха отстранени в указания от съда срок.

Преди месец Министерството на финансите официално се отказа да следи оборотите чрез касовите апарати с въвеждането на новите изисквания за софтуер за управление на продажби и търговския оборот (СУПТО), наложени от спорната Наредба Н-18. Тя създаде сериозни проблеми на бизнеса в страната, а много компании инвестираха безполезно значителни средства, за да отговорят на изискванията.

В началото на годината след огромно обществено недоволство тогавашният финансов министър Владислав Горанов отложи с шест месеца приемането на промените в наредбата, които трябваше да влязат в сила на 31 януари тази година. В крайна сметка срокът бе изместен до края на 2020 г. Наследникът на Горанов Кирил Ананиев предложи в публикувания за обществено обсъждане проект на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) да отпаднат всички текстове, свързани с идеята за затягане на контрола върху оборотите на търговците чрез СУПТО. Ако предложените промени бъдат одобрени от депутатите, ще бъде сложен край на продължилата две години драма с опитите за затягане на контрола върху отчитането на търговските обороти.

Примерите за провал на сегашното управление станаха безброй, но едва ли някой ще оспори първенството на станалата нарицателна Наредба Н-18 за касовите апарати и налаганото от нея въвеждане на софтуер за управление на продажбите в търговските обекти (СУПТО). През последните две години наредбата се превърна в нормативен Франкенщайн от стотици страници и десетки приложения поради непрестанни кръпки и допълнения. Около 300 хиляди компании изгубиха време и платиха милиони с неясна цел. В целия хаос крайните срокове за привеждане на дейността в изискванията на Н-18 бяха измествани неколкократно, тъй като нито данъчните, нито фирмите бяха способни да се ориентират в текстовете, а на финала всичко се оказа практически напразно.

През задния вход

Сега, в познатия стил да се правят съществени промени чрез преходните и заключителните разпоредби, в порцията годишни промени в Закона за ДДС, предлагани от финансовото министерство, проблемната наредба на практика бе отхвърлена, защото СУПТО няма да е задължителен за фирмите. Обсъждането на предложението в парламента предстои, но дори да бъде прието, краят е горчив – бизнесът е инвестирал напразно ресурси, а управляващите плащат политическа цена за поредния си провал и рискуват вълна от съдебни дела за нанесени щети.

Агонията от последните две години показва на потенциалните инвеститори големия минус на България – политическата и регулаторната среда прави невъзможно планирането в частния сектор. Виновните са ясни: НАП, Министерството на финансите и премиерът. Първите две показаха, че не познават сложността на бизнес процесите в контролираната от тях сфера. Тръгнаха с иначе добрата идея да намалят сивите плащания в ресторанти и малки магазинчета, но удариха не 20-30 хиляди фирми с плащания на тъмно, а почти всеки светъл бизнес. Бавно осъзнаха проблема и не успяха да го решат в нормален срок, но излъчваха сигнал – продължаваме. Апогеят на хаоса бе сложен от премиера – еднолично Бойко Борисов отмени СУПТО, вероятно под страх от протести. А за фирмите остана солената сметка и неяснотата в бъдеще. Стои и сивият сектор в някои браншове, дори с пресен подарък от по-нисък ДДС.

Наредбата за касовите апарати бе редактирана през 2018 г. с иначе нелошата идея държавата да се бори със сивата икономика. Макар НАП първо да отричаше, после мълчаливо призна, че сроковете са твърде кратки, текстовете са неясни, а мащабът на промените е значително по-голям от първоначалните очаквания на приходната агенция. Всичко това създаде ненужно напрежение между администрацията и стотици хиляди компании, въпреки вече обявеното удължаване на сроковете за ползващите софтуер за управление на продажбите (СУПТО).

Хаос

Междувременно срещите между бизнес организации и НАП станаха всекидневие, но хаосът около прилагането на Наредба Н-18 на Министерството на финансите не изчезна докрай. През пролетта правителството одобри поредния доклад на Съвета за административна реформа, в който ключов проект бе каталог с услуги за гражданите и бизнеса, кръстен с помпозното заглавие „10 епизода от живота“. Не стана ясно кои епизоди от живота е включило правителството в този каталог, но със сигурност всеки бизнес, всяко малко и средно предприятие може да разкаже своите премеждия от допира си с държавната администрация. Специално предприемачите вероятно ще запомнят онзи епизод, в който за пореден път им се наложи да подменят касовите апарати и софтуера, с който управляват своите продажби. Оказа се, че не само срокът за подмяната на този софтуер е твърде кратък, но и изискванията към него са твърде нелогични, неясни и много често написани така, сякаш в България всички са кръчмари.

Сега финансовото министерство признава проблемите, които Наредба Н-18 създаде на бизнеса. „За изминалия двугодишен период, въпреки непрекъснатия диалог с производители и разпространители на софтуери за управление на продажбите, и ползватели на същите, и приетите множество предложения за прецизиране на разпоредбите, касаещи изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговски обект, все още са налице правила, които водят до противоречиви тълкувания на условията на закона и наредбата. Като следствие от това се стигна до извода, че към този момент изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговски обект пораждат затруднения, противоречия и пречки за бизнеса, поради което разпоредбите на чл. 118 от ЗДДС, засягащи изискванията за деклариране и използване на софтуера за управление на продажбите, се отменят“, е записано в мотивите към законовите поправки. От финансовото министерство не могат да посочат какви инвестиции са направени от фирмите, изпълнили вече изискванията за СУПТО, защото „размерът на направените от тях разходи е строго индивидуален и зависи от спецификата и обема на дейността, както и от сложността и функционалните характеристики на софтуера“.

Загуби

Над 50 млн. евро са инвестирани до момента за СУПТО и връзването на фискални устройства към него, твърдят от Българската асоциация за развитие на бизнес софтуер (БАРБС). По техни сметки около 1000 евро е разходът за по-малките фирми, около 10 000 евро – за средните, а над 100 000 евро излиза внедряването на СУПТО по критериите на НАП в голяма компания. Най-големи разходи са направили големите търговски вериги, някои от които още в началото на тази година се похвалиха, че вече са изпълнили всички изисквания на наредбата. При тях инвестицията излиза над 150 000 евро, посочиха от БАРБС. Загуби ще претърпят и софтуерните компании, които са в процес на разработване на СУПТО на свои клиенти-търговци. По данни на финансовото министерство до момента 476 производители и 35 разпространители на софтуер са регистрирали 974 СУПТО. Колко са в процес на разработка – не е известно.

Новината за отбой на част от разпоредбите на Наредба Н-18 бе посрещната с облекчение от бизнеса. Финансовото министерство и НАП така и не направиха оценка на въздействието – колко фирми ще бъдат засегнати и колко ще струва прилагането на новите разпоредби. Първоначалните разчети засягаха единствено подмяната на част от по-старите касови апарати с такива, които могат да отчитат в реално време всяка продажба в сървъра на НАП, което щяло да струва около 200-300 лв. за устройство. Впоследствие се установи, че 80% от фирмите управляват продажбите си с компютърни програми, които трябва да преработят и лицензират в НАП, а по груби сметки на бизнеса това ще струва общо над половин милиард лева.

Равносметката за последните две години е, че софтуерната ни индустрия тъпчеше на място, вместо да се развива, за да отговори на безсмислени и неизпълними изисквания. Отмяната е правилна стъпка, макар и закъсняла. Изискванията, които се предявяваха, правеха всеки виновен във всеки момент, тъй като бяха противоречиви, неясни, а в много от случаите – ненужни. Затова и провалът беше неизбежен.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar