Разговаряме с прокурор Сийка Милева за мерките срещу коронавируса и правомощията, които има прокуратурата. За резултатите от борбата с корупцията и битовата престъпност. Засягаме и темата за предложените от прокуратурата законодателни промени за по-бързо и ефективно правосъдие, както и за исканата оставка на главния прокурор Иван Гешев.

– Прокурор Милева, разрастването на пандемията от COVID-19 пречи ли на работата на прокуратурата по делата, които води? Съдът вече започна да отлага дела заради заболели магистрати, как се справяте?
– Пандемията несъмнено засегна всички сфери, промени начина и ритъма ни на живот. Съдебната власт няма как да остане изолирана. Всички виждаме какво се случва не само у нас, а и по целия свят. Това, което ръководството на прокуратурата направи още през пролетта, е да реорганизира работата на институцията така, че тя да продължи да функционира ефективно и в условията на извънредно положение, но с основен приoритет запазване живота и здравето на магистратите и служителите си. За съжаление сме свидетели на драстично влошаваща се ситуация в последните дни и седмици, но въпреки това следователи, прокурори и съдебни служители успяха да се адаптират до голяма степен към предизвикателствата на работа в условията на извънредно положение. Тя не търпи отлагане, защото засяга пряко човешки съдби. Желая на всички колеги здраве и висок дух.

– Смятате ли, че сегашните мерки срещу разпространението на заразата са достатъчни? Прокуратурата има ли правомощия да се намеси в тази ситуация, ако прецени?
– Това е много дискусионен въпрос, чийто отговор трябва да дадат специалистите, в случая – лекарите и здравните работници. Споделям мнението на главния прокурор Иван Гешев, което изказа още преди въвеждането на извънредното положение през месец март, че преди всичко трябва да запазим живота и здравето на хората. Проблемите във финансов и икономически аспект, с които неминуемо ще се сблъскват всички държави, включително България, са наистина притеснителни, но за тяхното преодоляване се нуждаем от здрави и стабилни граждани, затова в момента приоритет за нас трябва да бъде именно гарантиране здравето на всеки гражданин и подкрепа към медицинските лица, посредством спазване на наложените мерки. Некоректно бяхме упреквани, че прокуратурата е била прекалено активна в справянето с първата вълна на коронавируса. Въпреки упрека, по линия на правомощията си за надзор за законност Върховната административна прокуратура не е спирала да обръща внимание на компетентните държавни органи да предприемат необходимите действия за ограничаване на разпространението на COVID-19. По места съответните прокуратури също непрекъснато обръщат внимание на местните власти да реагират според епидемиологичната обстановка. За съжаление всички сме свидетели до какво води неспазването на противоепидемичните мерки от страна на част от обществото. Не са малко и случаите, при които безотговорни граждани или такива, които умишлено нарушаваха правилата, получиха съответните наказания.

– Като магистрат и съпруга на лекар, бихте ли дала някакъв съвет на хората в условията на COVID-19?
– Лекарите доказват, че работата им е призвание и когато имаме нужда от тях, те са готови да ни помогнат. Дойде времето ние да им благодарим, като ги опазим, за да има кой да се грижи за нас. Всички те имат близки, семейства, които живеят под постоянна тревога. Да се вслушаме в техния призив за спазване на противоепидемичните мерки – дистанция, дезинфекция и дисциплина, е изключително важно за съхраняване на здравната система на България от взрив на заразени с COVID-19. Иска ми се във време на голямо изпитание, като това, да има по-голяма солидарност, а не разединение. Пред глобалното предизвикателство – пандемията от COVID-19 – не трябва да забравяме личната си отговорност за своето здраве и това на околните.

– Още в началото на мандата си главният прокурор Иван Гешев обяви, че приоритет в работата на прокуратурата ще е борбата с битовата престъпност. Каква е равносметката до момента?
– Противодействието на конвенционалната престъпност е само един от приоритетите на главния прокурор. Това, че г-н Гешев лично посещава десетки малки населени места е, за да поговори с жертвите на престъпления очи в очи и да покаже, че прокуратурата е твърдо решена да противодейства на тези престъпления. И знаете ли защо го прави, защото пред себе си има конкретни резултати в тази посока – 20 процента намаление на кражбите през първото полугодие. Има сериозен спад на противозаконното отнемане на автомобили. Не беше далеч времето, когато само в София на ден се крадяха двуцифрен брой автомобили. Когато Иван Гешев оглави Специализираната прокуратура, създаде организация за противодействие и на групите, извършващи телефонни измами. И тук резултатите са категорични – драстични спад на телефоните измами с 90 процента.

– Една от критиките в доклада на ЕК бе, че България не се справя в борбата с корупцията по високите етажи и няма осъдителни присъди. Как смятате, в сравнение с предходни години, по-добре или по-зле се справят следователите, прокурорите, съдиите?
– Тази критика за присъди за корупция по високите етажи на властта присъства неотменно и в предходните доклади по механизма за сътрудничество и партньорство, тоест – имаме един траен проблем, чието решаване никога не е било единствено и само по силите на прокуратурата. На първо място – имаме законодателната основа. Когато Наказателният кодекс е от 1968 година, а сме на прага на 2021 година, може би трябва първо да започнем оттам. Следват редица държавни органи, които имат контролни и проверяващи функции, на база на които прокурорите могат да се сезират. И нека не забравяме, че все пак присъдите се издават от независимия български съд. Той е този, който определя наказанието. В последните месеци – струва ми се, че имаме доста примери в обратната посока, част от които г-н Гешев представи и при изслушването си в Народното събрание.

– Има ли развитие по исканията на прокуратурата за екстрадиция на Цветан Василев, Васил Божков и други обвиняеми? Изчерпала ли е прокуратурата всички възможности за действие в тази случаи?
– Прокуратурата е направила всичко, което законът u позволява. В първия случай това дори е правено многократно, но окончателно решение на искането за екстрадиция още няма и то от години. Българската съдебна система в лицето на прокуратурата е изпълнила позволените u от законодателството на страната ни действия, оттук нататък решаването на казуса с екстрадицията на обвиняемите е в ръцете на Сърбия и Обединените арабски емирства.

– Казахте, че телефонните измами са намалели с над 90%. Взехте ли страха на тези престъпници или на мястото на заловените идват нови? Засечени ли са нови схеми на ало измами, например покрай COVID-19?
– През деветмесечието на настоящата година се отчита безспорен спад при телефоните измами. Основната схема остана „съдействие на полицията за задържане на телефонни измамници или извършители на други престъпления“. Очаквано беше коронавирусът да бъде използван в сценарии на телефонни измами, но за момента тази схема не успя да сработи. Мними лекари, представящи се за началници на болници, по телефона предлагат ваксини или лекарства срещу COVID-19, но е добре, че хората са предпазливи и поне за момента имаме само един случай на реализирана измама. Гражданите не трябва да забравят, че по никакъв повод не трябва да дават пари на непознати, без значение за кого се представят, особено когато им се искат по телефона.

– Преди близо 6 месеца главният прокурор предложи законодателни промени, които да доведат до по-сурови наказания за пияни и дрогирани шофьори, предизвикали смърт на пътя. До момента има ли реакция на предложенията от законодателната или изпълнителната власт? Има ли воля за промени?
– Безспорен е фактът на увеличаващия се брой ПТП при шофиране след употребата на алкохол и наркотични вещества. Случаят с журналиста Милен Цветков бе последван от друг, при който посред бял ден в град Самоков, отново младеж, употребил упойващи вещества, прегази служителка на общинска фирма. Материалите по делото за Милен Цветков са вече предявени на страните и се очаква внасянето на обвинителен акт в законоустановения срок. Отчетът за работата на прокуратурата за първите 8 месеца на т. г. показа, че само за няколко години броят на делата, образувани за шофиране след употреба на наркотици, е нараснал многократно – от 90 през 2015 г. до около 3000 за 2019 г. Когато има негативна тенденция, а тя е видима, то следва да се предприемат и съответните мерки. Да, прокуратурата представи експертни предложения по отношение на промяна на НК в частта относно престъпленията по транспорта. С този пакет от мерки прокуратурата цели да постигне по-високо и ефективно разследване на транспортните престъпления, прецизиране на хипотезите, при които е налице умисъл при шофиране след употреба на алкохол или наркотици, както и отнемане на МПС в полза на държавата. Тези предложения целят преди всичко превенция. Възможността за конфискация на МПС, управлявано от пиян или дрогиран водач, може да се окаже по-ефективна мярка, дори от завишаване на наказанията. Това може да се случва бързо и да има реален ефект. Българите отдавна настояват за ефективни мерки срещу войната по пътищата, защото никой не е застрахован, че няма да стане жертва на употребил алкохол или наркотици шофьор. Надявам се, че ще се намери политическа воля и предложенията ще бъдат разгледани, преди да сме станали свидетели на поредното престъпление на пътя.

– Прокуратурата твърди, че работи с остарели НК и НПК. Като човек, който доскоро е поддържал обвинения в Специализираната прокуратура, кои са най-големите слабости в тях? Какво трябва да се промени за по-бързо и ефективно правосъдие?
– Ръководството на прокуратурата смята, че когато говорим за съдебна реформа, трябва да се концентрираме върху същността там, където са проблемите, а именно тежкото и бавно правосъдие у нас. Като магистрат в практиката си съм се сблъсквала с проблемите на българския наказателен процес, което води до забавянето на делата, особено тези с фактическа и правна сложност, каквито дела се водят в Специализираната прокуратура. Всички ние, като общество, сме ставали свидетели как години наред дела, които са предизвикали остра гражданска реакция и засилен медиен интерес, биват забавяни от тежкия процесуален формализъм на българския наказателен процес. Въпреки направените до момента промени за актуализиране на законодателната уредба, е видно, че те са недостатъчни. По тази причина главният прокурор създаде работни групи, чиято задача бе проучване и анализиране на актуалните проблеми през последните три години в прокурорската практика по приложението на НПК и извършването на сравнително-правен анализ на процесуалното законодателство в България, Франция, Германия и Италия с оглед извличане на добри практики за оптимизиране на наказателния процес в България. Добре е, че експертните предложения срещнаха широк отзвук сред професионалната общност. Това показва, че има поле за действия и за широк дебат. Това бе и целта. Надяваме се, че този път усилията ни ще бъдат оценени и ще спомогнат за преодоляване на съществуващите трудности в името на ефективно, бързо и качествено правосъдие. Искаме да улесним не своята работа, а да скъсим пътя до получаването на справедливост.

– Част от адвокатите твърдят, че целта на промените е и да улеснят прокурорите и да ограничат правата на обвиняемите. Как ще коментирате това?
– Бих се изненадала, ако колегите от адвокатурата се съгласят с идеи, които идват от прокуратурата. Един от въпросите, които поставихме е сложността на обвинителните актове, които са с ненужна детайлност, описателност, повтаряемост, понякога стигат до стотици страници. В противен случай се стига до връщане на делата обратно на прокуратурата с твърдения за процесуални нарушения. Предлагаме ефективно и по-бързо правосъдие, изхождайки от добрите европейски практики.

– Правомощията на главния прокурор в момента са същите като на предшествениците му, но се иска само неговата оставка. Защо? Вас притесняват ли ви исканията за оставка?
– Не, не ме притесняват, защото това има своето обяснение. В последните 2-3 години, а и особено от началото на 2020 година, прокуратурата привлече към наказателна отговорност едни от най-влиятелните в дадени бизнес сфери българи. И разбира се, в това да си богат и успешен в бизнеса, няма нищо нередно. Стига да не е за сметка на данъкоплатците или вследствие на друга престъпна дейност. Няма нищо по-естествено от това, тези хора, повечето от които разполагат с доказано в годините медийно и политическо влияние, да търсят всевъзможни задкулисни начини да избегнат търсенето на отговорност за престъпните им деяния. Това е едната причина за протестите срещу главния прокурор, но има и друга. Много от хората са недоволни, че липсва справедливост. Убедена съм, че с действията на Прокуратурата ще успеем да променим нагласите на втората група от недоволни българи. Защото тяхната и нашите цели съвпадат – всички да са равни пред закона и тези, които са нарушавали закона, да понесат своята отговорност.

Нашият гост
Сийка Милева е родена в Гоце Делчев, където започва професионалния си път като адвокат. През 2006 година става следовател в Столичната следствена служба. През 2017 година започва работа като прокурор в Специализирана прокуратура, по-късно става и неин говорител. Когато Иван Гешев е избран за главен прокурор, той избира именно г-жа Милева за свой говорител.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar