„Той се бореше срещу Сталин, а получи сталинска присъда“
В крайно съмнителен процес изследователят на Сталинизма Юрий Дмитриев беше осъден на 13 години затвор. Какво прави 64-годишния историк толкова опасен за Кремъл?
Никой в Русия не се изненадва от съдебни присъди, дори и да са прекалено сурови. Защото в тази страна всеки, срещу когото е повдигнато съдебно обвинение, може с почти 99-процентова сигурност да очаква, че ще бъде признат за виновен и осъден. По-меките присъди се възприемат почти като оправдателни.
Такава по-мека присъда получи първоначално и руският историк Юрий Дмитриев, който бе признат за виновен от Градския съд в Петрозаводск по обвинение в сексуално издевателство над осиновената от него дъщеря. Присъдата бе 3,5 години затвор. Тъй като съдебният процес срещу задържания през 2016 година Дмитриев се проточи твърде дълго, затворническата му присъда на практика щеше да е излежана през ноември 2020.
Но Апелативният съд в Карелия отмени първото съдебно решение срещу историка и правозащитник Дмитриев, заменяйки го с 13-годишна присъда при строг лагерен режим.
Мнозина в Русия са възмутени и смятат, че става дума за политическа репресия срещу един учен, който се осмелява да изследва най-тежките престъпления от ерата на Сталин.
Държавната телевизия в ролята на прокурор
Наказателните мерки срещу 64-годишния днес Дмитриев започнаха през 2016, след като следователи бяха открили на неговия компютър голи снимки на осиновената му дъщеря. Тогава Дмитриев обясни, че е правил снимките през определен период от време, за да документира състоянието на момичето, което било силно недохранено, когато го осиновил от дом за изоставени деца.
От общо 114 снимки само 9 са били посочени от обвинението като доказателствен материал. Назначените експертизи обаче стигнали до извода, че въпросните 9 снимки нямат порнографски характер, а специална експертиза на психолози установила, че Дмитриев няма педофилска нагласа. Затова първият процес срещу него през април 2018 завършва с оправдателна присъда. Но два месеца по-късно един апелативен съд отменя съдебното решение и повдига ново обвинение за сексуално насилие. Доказателствата за това остават неизвестни, тъй като и двата процеса са водени при закрити врати.
Съдът отново го признава за виновен, а трите и половина години присъда де факто трябваше да изтекат до есента на тази година, когато втори апелативен съд съвсем наскоро отново преразгледа случая. Пред зрителите на предаването „Вести“ на държавната телевизия бяха показани като доказателство същите кадри, които вече бяха ползвани срещу историка още в най-първия съдебен процес. Самото съдебно дело бе водено в отсъствието на заболелия адвокат на Дмитриев. Вместо това на него му бе определен служебен защитник, който Дмитриев отхвърли поради липсата на време за подготовката му.
Истината за Сандармох
Юрий Дмитриев е самоук историк. Дълги години той се е занимавал с историята на руския Север. Най-големият му успех досега бе откриването на един масов гроб от Сталиновата ера и идентифицирането на жертвите. В една горска местност в Карелия в края на октомври и началото на ноември 1937 са разстреляни над 1000 души от затвора в Соловецки. Масовото убийство е било изпълнени при строго пазена тайна. Избитите са били обявени за безследно изчезнали. Мястото на това престъпление бе открито едва през 1997 по време на експедиция, в която Дмитриев играл решаваща роля. В същата гора били открити и следи от други екзекуции.
Първоначално работата на историка Дмитриев среща подкрепа или поне толериране от страна на местните власти. Всяка година на това място се организирали възмоменания за жертвите, но в един момент нагласите на руските власти се променят. През 2016 край мемориала за жертвите за първи път не се появява представител на властите в Карелия. Внезапно започват да се появяват публикации – първо в местния печат, а после и в надрегионалния, че в гората в Сандармох всъщност се намират останките не на жертви на сталинизма, а на руски войници, застреляни от финландската армия по време на Втората световна война. Тази хипотеза не може нито да бъде потвърдена, нито отхвърлена, а основната ѝ цел е да се омаловажат престъпленията на съветските тайни служби, чийто днешен наследник е ФСБ, твърдят историци, запознати със случая.
„Жестока и незаконна присъда“
Руската правозищтна организация „Мемориал“, която от години е изложена на натиск от страна на руските власти, нарича присъдата срещу Дмитриев „жестока, незаконна и политически мотивирана“.
А руският опозиционен политик Дмитрий Гудков цитира един коментар от социалните мрежи, който междувременно е придобил широка популярност: „Той се бореше срещу Сталин, а получи сталинска присъда“. От Кремъл коментираха присъдата с лаконичното съобщение, че президентът Путин ще бъде информиран за нея.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте