Странният казус на съдебен заседател: Водиш ли се „осъждан“, ако си признат за виновен, но ненаказан
Води ли се „осъждан“ кандидат за съдебен заседател, който е признат за виновен за неплащане на издръжка, но не е наказан, защото междувременно се е издължил? На този въпрос Административен съд-Пловдив (АдмС) и Върховият административен съд (ВАС) дадоха напълно противоположни отговори, като в подкрепа на тезите си се позовават на различни тълкувателни решения на Върховния съд.
Случаят е особено любопитен не само заради тоталното разминаване във вижданията на магистратите, но и защото кандидатът за съдебен заседател е признат за виновен докато е бил първи мандат съдебен заседател, после е бил и втори, но за третия му е отказано… защото е признат за виновен.
Предисторията
През 2005 г. Атанас Куртенков е избран за съдебен заседател в Пловдивския районен съд (ПРС). Същата година в същия този съд срещу него започва дело по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс – за неплащане на издръжка, като предвиденото наказание е до една година затвор или пробация.
През октомври 2006 г. ПРС го признава за виновен, но не му налага наказание, защото междувременно Куртенков се е издължил. Съдът се позовава на чл. 183, ал. 3 от НК, според който „Деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия“.
През цялото време Куртенков продължава да е съдебен заседател, първо в районния, а после в окръжния съд в Пловдив.
През 2018 г. започва процедура за избор на съдебни заседатели поради изтичането на мандата на предходните.
Със заповед на шефа на ОС-Пловдив от декември 2018 г. е назначена комисия, която да извърши проверка на документите на кандидатите, сред които е и Куртенков, и дали те отговарят на изискванията на чл. 67, ал. 1 от Закона за съдебната власт. Едно от условията е, че за съдебен заседател не може да бъде избрано лице, което е осъждано за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията (чл. 67, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт).
Самият Куртенков е представил свидетелство за съдимост, според което е неосъждан. Комисията обаче дава заключение, че той не отговаря на изискванията на закона.
През януари 2019 г. общото събрание на ОС-Пловдив избира съдебни заседатели за районните съдилища в Пловдив, Асеновград, Карлово и Първомай. Кандидатурата на Атанас Куртенков не е одобрена с 20 на 10 гласа заради присъдата от 2006 г.
Съдът в Пловдив: Кандидатът не се води осъждан
Атанас Куртенков обжалва отказа да бъде избран за съдебен заседател пред Административен съд-Пловдив. Той изтъква, че от 2005 г. до 2018 г. е бил съдебен заседател (два последователнимандата, а след изтичането на последния е продължил да участва във висящите дела – б.а.).
По делото са представени два документа за съдебното минало на кандидата. В бюлетина за съдимост е отбелязана присъдата от 2006 г., докато в свидетелството за съдимост пише, че не е осъждан.
Съдия Величка Георгиева от АдмС-Пловдив изтъква, че и двете справки са равносилни официални документи. Разликата е в това, че бюлетинът се създава за служебни цели по искане и за нуждите на държавни органи, като в него е цялата информация за съдебното минало на даден човек, независимо дали е реабилитиран, условно осъден, освободен от наказателна отговорност и т.н. Докато свидетелството за съдимост се издава по искане на физическо лице.
„Няма спор по делото, че жалбоподателят е бил признат за виновен в извършването по престъпление по чл.183, ал.1 от НК, но до постановяване на присъдата от първа инстанция е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалите, поради което не е бил наказан на основание чл.183, ал.3 НК“, отбелязва съдия Георгиева.
Нататък тя се позовава на Тълкувателно решение № 19 от 27 март 1974 г. по н.д. № 12/74, ОСНК, в което се казва: „Ако едно деяние съставлява престъпление, но по различни причини е обявено от закона за наказуемо, както е например с деянията по чл. 18, ал. 3, чл. 105, ал. 2, чл. 292 НК и др., за него не може да бъде издадена осъдителна присъда, независимо че е виновно извършено. А щом присъдата няма осъдителен характер, не следва и да се регистрира в бюрото за съдимост.“
С тези аргументи съдия Георгиева приема, че присъдата на Атанас Куртенков не е осъдителна и заради това, макар и признат за виновен, той се счита за неосъждан.
Освен това, казва още съдийката, чл. 67, ал. 1 от ЗСВ, в който са посочени условията към кандидатите за съдебни заседатели, не трябва да се тълкува разширително.
„Разпоредбата определя конкретни, кумулативни и изчерпателно изброени изискванията, на които следва да отговаря всеки съдебен заседател, за да бъде избран да заеме посочената позиция, и всяко разширително и стеснително тълкуване е недопустимо. Идеята за подобно разширително тълкуване в конкретния случай може би има логическо и житейско обяснение, предвид високата обществена функция, възложена на съдебния заседател, но подобно изискване следва да бъде заложено в закона по категоричен начин, предвид спазване на принципите за прозрачност и предвидимост“, посочва съдия Георгиева.
И тъй като приема, че Куртенков не е осъждан, тя отменя решението на общото събрание на ОС-Пловдив като неправилно и незаконосъобразно.
ВАС: Престъплението е факт, ненаказването не заличава деянието
Върховният административен съд (ВАС) обаче въобще не е съгласен с първата инстанция и отменя решението. Той е сезиран от общото събрание на ОС-Пловдив.
Тричленният състав с председател и докладчик Румяна Папазова и членове Николай Гунчев и Десислава Стоева, изтъква, че критериите към съдебните заседатели са завишени и за такива не могат да бъдат избирани осъждани, независимо че са реабилитирани. От особено важно значение, продължават тримата върховни съдии, е фактът на извършено умишлено престъпление, установено с влязъл в сила съдебен акт.
„Освобождаването от налагане на наказание при условията на чл. 183, ал. 3 от НК не заличава престъпния характер на извършеното противоправно деяние. Поради това с присъда от 2006 г. подсъдимият не е бил оправдан, а е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Законодателят е предвидил ненаказуемост на извършителя при определени условия, но това не означава, че с настъпването на тези условия се заличава престъпният характер на извършеното деяние. В този смисъл е сложилата се последователна тълкувателна съдебна практика (Тълкувателно решение № 51 от 1.06.1965 г. по н. д. № 38/65 г., ОСНК, Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС и др.). Престъплението е извършено и обстоятелството, че деецът не е наказан, не заличава вече извършеното деяние, което е обявено от закона за престъпление“, пише ВАС.
Съдът посочва, че чл. 67, ал. 1 от ЗСВ дава възможност на хората, които отговарят на условията, да бъдат избрани за съдебни заседатели. Но заявява, че разпоредбата не създава задължение за общото събрание да избере за заседател всеки, които изпълнява условията в този текст от закона.
„Решаващият орган може да подложи на преценка и други значими факти и обстоятелства, относими към личността и функциите на съдебния заседател. В разглеждания случай фактът на извършено престъпление е преценен като отрицателна характеристика на качествата на лицето, кандидатстващо за съдебен заседател. Отразените в съставения протокол от проведеното общо събрание становища на изказалите се съдии във връзка с установените факти ясно и недвусмислено обосновават волята на решаващия орган“, изтъква ВАС и слага точка на спора.
30
Коментирайте
На фона на тази дискусия трябва да отбележим и че е необходимо прецизиране при изискванията за осъждане, когато се кандидатства за някаква длъжност или работа – лицето да „не е осъждано за престъпление по НК“, а не просто „осъждано“. Защото по гражданско дело, напр. за делба, съдът ОСЪЖДА страните да заплатят държавни такси. В този случай всеки участник в процеса е бил осъден. Това пречи ли му да кандидатства за работа? С решението си ВАС навежда томно на такъв извод!
Що за глупав казус? Прекрасно прецизен е законът. Неосъждан трябва да е кандидатът, а не ненаказан.
За мен отговорът е ясен-не си осъждан, щом не си наказан. Но предлагам съдът да поиска от парламента да издаде тълкувателен закон, и да си изтълкува творението(без дначение,че друг парламентарен състав преди десетки години го е писал неясния текст). Законът не може да е неясен, а виждате,че място за разнопосочно тълкуване има. Парламентът да си изтълкува закона, НК третира човешки съдби, и законът следва да се прилага еднакво, и непротиворечиво.
Съдът да поиска от парламента автентично тълкуване, по поставуние въпрос. Защо не-няма забрана да се иска такова тълкуване.
Всеки е невинен до доказване на противното.
Зависи кой отсъжда.
Безумни коментари в изобилие. Общото събрание на съдиите имат и дадена от ЗСВ възможност, да преценявят качествата на кандидатите, като и не са длъжни всички кандидати да одобряват!
Върховните са написали върховна глупост – а пропо, винаги съм смятал че ВАС е едно недоразумение, и трябва да бъдат просто една Адм.колегия във ВС, както си има ГК, и НК – та на въпроса: – пречката по закона е да си осъждан, а не да си признат във виновен. Както се каза по-долу, разликата я знае всеки,който се занимава наказ.процес. Елементарен пример: виновно си извършил деяние по НК, но си освободен от наказ.отг. на осн.чл.78а НК – в този случай, винаги пише в Свид.съдимост „НЕОСЪЖДАН“ – сега тези вървоници, решили да бъде друго. Между другото, във ВАС са мн.слаби… Покажи целия коментар »
да, колега, пречката е да си осъден, както е в случая, независимо дали си наказан или не, ВАС много правилно са си преценили, че който иска да е съд. заседател да е мислил и да не е вършил деяния,въздигнати като престъпни. има 1000 други професии, които могат да се упражняват след осъждане
Вероятно имаш предвид че сме “колеги“ по писане в сайта, а не като образование и професия 🙂 ?
За сведение на нечетящите въРХОВНИ съДИИ от Върховния административен съд:
Тълкувателно решение 19/27.03.1974 г. по н.д. 12/1974 г. на Общото събрание на наказателната колегия на Върховния съд, с докладчик Н.Таков – т. 1 от диспизитива на решението : „Присъдата по чл. 183, ал. 3 от НК не е осъдителна и затова деецът, макар да е признат за виновен се счита за неосъждан“.
Господа върховни административни съдии, не умувайте по неща, които не са ви ясни и не прекроявайте с лека ръка задължителната съдебна практика, само защото така ви се струва социално справедливо.
Затова говорим – ВАС е една окопала се мафия, както и да е – хората са си взели поуката и бягат надалеч от съдилища и тем подобни циркове.
Бил осъждан (?), ма не наказан, ма съседката от блока го видяла с шлифер в парка да плаши гимназистки, плескай вар – ето до къде води лентяйството на съдебната система – чудят се какво да направят.
При това ВАС е (уж) висш орган, борец срещу недъзите в администрацията – впрочем професора Иван Дерменджиев – по Административно право и процес би полудял от съчетанието – осъждан, но реабилитиран, служебен бюлетин, досие.
И това е ВАС.
За всеки, който отбира поне мъничко от наказателно право, това е безумие. При приложението на чл. 183, ал. 3 от НК и си признат за винонен, но не си наказан. Едно от правомощията, които държавата по принцип има, в случая не може да бъде реализирано по волята на законодателя. След като не си наказан, не си и осъждан. Ако се водиш осъждан, както приема ВАС, кога аджеба ще бъдеш реабилитиран и кога последиците от това осъждане ще бъдат заличени, за да може да станеш съдебен заседател. При приложението на чл. 183, ал. 3 от НК се издава бюлетин за съдимост… Покажи целия коментар »
Самият факт, че не еплатил издръжката, а после я плаща е доказателство, че той се е променил
А може би е принуден от обстоятелствата.
За мен това не е сериозно.
Особено от страна на ВАС.
Е като се е издължил как ще е виновен бе. Да, ако е убиец тогава няма как да поправи човека, но тук говорим за друго нещо. Айде стига.
Четете си го бе. Четете си го тоя член 9 от НК
А ние как знаем, че обект Х наистина е виновен, а не прикрива релания извършител на деяние?
Глупост. НЕ може да си осъден без съда да го е решиел
Аби какви са тия опити да се тълкуват нещата, като са пълна трагедия.
Еми нали за да си осъден трябва да има такова решение на съда, което се позовава на доказателствата. Ако си говори някой, че е виновен, но съда не открие доказателства, то тогава той не е виновен.
Категорично съм на мнение, че не може да се водиш осъден, ако не си осъден релано
Съгласен!
Е как да е осъден, като не е осъден. Никакъв казус няма бе.
Ехо, ВАС, чуваме ли се? Чували ли сте за НК? Там има един чл. 9, който е добре да прочетете. Хайде, поздрави и следващият път питайте, ако не знаете
Пореден пример за това как първата инстанция решава правилно спора, а ВАС ос..а пейзажа
Подкрепям – единственото съждение на ВАС, с което съм съгласен, е, че ОС не е длъжно да назначава всички кандидати, от там нататък въпросите с вината и осъждането така са ги омешали, такава глупост се е получила, че направи плачеш.
Трагедия просто. Не за първи път върховните зацапват пейзажа.
Чл. 9. (1) Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.
Простичко, според закона:липсва ли наказуемост, липсва престъпление!