„Дневник“ публикува мнението на Андрей Янкулов от профила му във Фейсбук по повод изказването на шефката на Комисията за защита от дискриминация по време на изслушването от евродепутати, че гражданските протести са подложили на дискриминация българското правителство. Заглавието е на редакцията.

Никой не трябва да бъде учуден от поведението на шефката на Комисията за защита от дискриминация по време на апокрифното изслушване в Европейския парламент. КЗД не е нищо по-различно от КЗК, КПКОНПИ, Бюрото за контрол върху СРС и пр.

Всички те са изградени по формално демократична процедура, която от външна страна гарантира спазване на принципите, по които се формират регулаторите в правовата държава – със сериозно участие на законодателния орган в парламентарната демокрация. Всички са независими при оперативното упражняване на функциите си, но са отчетни пред парламента.

Евродепутатите били скандализирани от изказването на шефа на КЗД в дълбок плонж в защита на властта – ама как така ръководителят на „органа за равенството“, какъвто съществува във всяка една и от техните държави, ще скочи да брани правителството от гражданите!?

Сама по себе си абсурдна конструкция, но пък съвсем логична в държавите с фасадна демокрация.Състоянието на институциите като КЗД е логично следствие от състоянието на парламентарната демокрация – когато тя е изпразнена от реално съдържание, спазването от външна страна на процедури, които на теория гарантират разделение на властите, демократична отчетност пред най-висшия представителен орган и пр., не означава абсолютно нищо на практика.

Заработването на Комисията за каквото-и-да-е няма как да бъде логична причина за заработването на парламентарната демокрация, то може да бъде само нейно следствие – само ако парламентът си е на мястото, тогава и тези органи биха могли да бъдат. Разбира се, по изключение е възможен и вариант, при който след „грешка в човека“ при номинацията на ръководителя на регулаторен орган с голяма власт, той разтурва седенката, но това едно че е малко вероятно, а и не може да бъде търсена цел.

В този ред на мисли ключовият въпрос е

как да бъде постигнато реалното, а не фасадно, функциониране на парламентарната демокрация

Според мен със сигурност малко вероятно е целеният резултат да бъде получен с отведнъж чудодейната работа на регулатор, особено пък формиран по до болка познат начин. Възлагането на велики надежди на прокуратурата в това отношение трябва да бъде сериозно обмислено. Все по-осезаемото идентифициране в обществено-политическия дебат на липсата на нормативни възможности за противодействие и контрол при упражняване на основната й функция – наказателното преследване, е огромна стъпка напред. Въпросът оттук-насетне обаче остава – какво и как трябва да се направи, за да бъдат изградени формални механизми за такъв контрол, които обаче да не са априори фасада, изпразнена от реално съдържание.

Кой и как да упражнява този контрол – това е важният момент.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar