Съдебни изпълнители да събират доброволно вземания – защо „да“ и защо „не“
Трябва ли да се възложи на съдебните изпълнители – били те частни или държавни, да събират доброволно вземания? Тази идея разделя юристите и бизнеса, а полярни мнения валят до Народното събрание, дори и по време на ваканцията му.
От едната страна, нейни защитници са изначалните ѝ автори от Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ), както и Асоциацията на потребителите, Българо-швейцарската търговска камара, Експертният клуб за икономика и политика (ЕКИП), ЧЕЗ, А1 и икономистът Красен Станчев.
Срещу уреждането в законодателството на подобна възможност са Висшият адвокатски съвет (ВАдС), Обединението на свободните адвокати (ОСА), Българската стопанска камара (БСК) и Асоциацията на колекторските агенции.
Повод за обществената дискусия е законопроектът, внесен от група депутати от Обединени патриоти, начело с Валери Симеонов, с който се предлага в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) да се уреди несъществуваща в момента процедура (повече за него виж тук). Идеята е за парични задължения, за които не е издаден изпълнителен лист, съдебният изпълнител да може по искане на кредитор да пристъпи към процедура за доброволното им събиране.
Предложението за нов чл. 428а в ГПК
Процедурата е регламентирана в една разпоредба – нов чл. 428а в ГПК. Тя предвижда, че за да се пристъпи към доброволното изпълнение, кредиторът ще трябва да изпрати искане до ЧСИ или ДСИ, в което да каже кой е длъжникът му (именно неговият адрес или седалище ще определят и към съдебен изпълнител от кой район ще може да се обръща), какви са основанието и размерът на вземането (при периодични плащания и периодът, за който се отнася искането) и да приложи копие от документа, удостоверяващ вземането, ако има такъв.
След това съдебният изпълнител трябва да изпрати покана за доброволно изпълнение до длъжника. Тя трябва да съдържа името и постоянния или настоящия адрес или седалището на кредитора, основанието и размера на вземането, банковата сметка, по която длъжникът може да плати.
Поканата за доброволно изпълнение ще уведомява длъжника, че не е осъден и може да плати доброволно в 14-дневен срок, ако признава задължението. В нея ще има и предупреждение, че при неизпълнение, кредиторът може да упражни правата си по съдебен ред. Длъжникът ще получава и копие от документа, удостоверяващ вземането.
Ако в тези 14 дни не постъпи плащане, съдебният изпълнител може да проведе срещи с длъжника, както и да му изпрати нова покана за доброволно изпълнение. Ако длъжникът не плати до два месеца, процедурата се прекратява. Това ще става и ако той оспори писмено вземането.
Доброволното събиране на вземания ще е изцяло за сметка на кредитора. Предложението е в ГПК да се запише, че „при пълно или частично събиране на вземането кредиторът дължи възнаграждение на частния съдебен изпълнител в размер на договореното помежду им, но не по-малко от една десета от събраната сума“. При ДСИ таксата е твърдо 10% от събраното.
Съдбата на законопроекта на Обединени патриоти само за дни претърпя бурни обрати. Отначало правната комисия на Народното събрание го отхвърли още на първо четене, но след това в пленарната зала той получи подкрепата на мнозинството и така предстои да бъде разгледан на второ четене.
Защо „да“ или аргументите на подкрепящите
В подкрепа на въвеждането на процедура по доброволно събиране на дългове от ЧСИ и ДСИ от организацията „Експертен клуб за икономика и политика“ (ЕКИП) представят правен и икономически анализ (с пълния му текст можете да се запознаете тук).
В него те сочат, че натовареността на съдилищата, произлизаща от съдебни спорове, свързани със събирането на вземания, е значителна. И изтъкват, че само заповедните производства (по чл. 410 и чл. 417 ГПК) формират близо 34% от цялата натовареност на районните съдилища. „Имайки предвид настъпилата, поради навлизането на Ковид-19 вируса, криза напълно оправдано е да се очакват сериозни увеличения на безработица, задлъжнялост в частния сектор, необслужваните кредити и съответно на допълнителното натоварване на съдебната система. Това може да доведе до парализиране на стопанския оборот или като минимум нови допълнителни разходи по събиране на вземания. Налице е необходимост от промяна на законодателството, тъй като настоящата законодателна рамка води до претоварване на районните съдилища и основно на СРС с дела относно задължения с малък материален интерес“, пишат от организацията в становището си до парламента.
И сочат, че средните годишни разходи за събиране на вземания в периода от 2006 до 2019 г. са били между 292-326 млн. лв. Според тях консервативните оценки са, че за 2020-2021 г. събирането на вземанията ще струва на бизнеса и гражданите между 800-893 млн. лв.
„Което означава, че при дори само 20% преминаване към предложената процедура за доброволно изпълнение, ще могат да се реализират спестявания за обществото от между 137- 165 млн. лв.“, твърдят те.
От Асоциацията за защита на потребителите също виждат в процедурата по доброволно събиране на вземанията антикризисна мярка. И посочват колекторите като хората, които имат най-малък интерес от въвеждането ѝ. От становището става ясно, че според асоциацията доброволното изпълнение ще е преди всичко инструмент за събиране на малки дългове (пълния текст на становището виж тук). С лаконични констатации за подпомагане на съдилищата и разтоварване на длъжниците от разноски, подкрепата си изразява и Българо-швейцарската търговска камара (пълния текст на становището ѝ виж тук).
В становището си „за“ промените в ГПК (пълния му текст виж тук) икономистът Красен Станчев изрежда 7 ефекта от приемането им. Той твърди, че по-масовото изпълнение ще доведе до намаляване на цената на обезпеченията и ще отпаднат разходи по съдебни процеси за незначителни вземания.
От ЧЕЗ определят доброволното събиране като „добра възможност за по-бързо и ефективно уреждане на отношенията между експлоатационните дружества и клиентите“.
„Ползите от въвеждане на подобна процедура ще бъдат налице и за двете страни, които ще могат в кратък срок и без да генерират големи разноски, да уредят отношенията си, особено в случаите, когато клиентите нямат възражения срещу задължението“, пишат от електроразпределителното дружество до парламента.
Но поставят условие, че не трябва цялата финансова тежест да бъде възлагана на кредиторите, т.е. те да покриват таксите, защото така използването на тази процедура ще стане непривлекателна за тях. „Таксата следва да бъде възстановявана от длъжника на кредитора в рамките на производството“, заявяват от ЧЕЗ (пълния текст на становището виж тук).
От А1 също виждат в новата процедура възможност за събиране предимно на малки задължения (пълния текст на становището виж тук). И заявяват: „Макар и малки по размер поотделно, взети заедно, „малките“ задължения представляват стотици милиони левове, които компаниите се принуждават или да отписват като загуби, или да продават като вземания на незначителна стойност от дължимото. В крайна сметка тези загуби се калкулират в цената на предоставените стоки или услуги, което отново рефлектира върху потребителите – изкривява свободния пазар и конкуренцията“.
Защо „не“ или аргументите на противниците
И ако в становищата на подкрепящите новия чл.428а ГПК се сочат предимно икономически аргументи, то противниците излагат най-вече правни съображения.
Висшият адвокатски съвет определя промените в ГПК като „изключително опасни, несвойствени за изпълнителния процес“ и заявява, че те засягат пряко правата и законните интереси на гражданите и приемането им на второ четене е абсолютно недопустимо.
В становището си (пълния му текст виж тук) ВАдС сочи, че в ГПК се „внася един изцяло нов и несвойствен институт в изпълнителния процес и се дават правомощия на съдебните изпълнители, които излизат извън публичноправните им функции, като по този начин се нарушават основополагащи правни принципи.
Според адвокатурата така се нарушават принципите на независимост и безпристрастност на ЧСИ и ДСИ. От гилдията обясняват, че ако подобен подход беше допустим, „щеше да е възможно възлагане на събиране на недоказано вземане, единствено въз основа на твърдение и на съдии и прокурори, например“.
„Предложението за доброволно изпълнение е в отклонение от режима на ГПК, според който принудителното изпълнение може да започне единствено при наличие на някое от изчерпателно посочените изпълнителни основания в чл. 404 ГПК. Всяко от изпълнителните основания е обвързано с акт на съдебен орган или арбитражен съд, който е влязъл в сила или подлежи на изпълнение. Законопроектът предвижда точно обратна хипотеза, като с предложения чл. 428а, ал. 1, съдебният изпълнител пристъпва към процедура за доброволно изпълнение в случаите, когато няма изпълнително основание. Подобна колизия с един от основните принципи на изпълнителното производство, а именно – установеността на задължението по основание и размер в надлежен съдебен акт, е напълно неприемлива и необоснована“, заявява ВАдС.
Според съвета процедурата по доброволно изпълнение крие рискове за сериозни щети върху правната сфера на предполагаемите длъжници, като сочи, че той не се предвиждат възможности за защита, а простото изискване ЧСИ и ДСИ да спазват закона и добрите нрави не е скрепено със санкции.
Адвокатурата също обсъжда процедурата в контекста на кризата от COVID-19, но вижда негативен ефект от евентуалното ѝ въвеждане.
„Предлаганата законодателна промяна създава условия за допълнителен икономически натиск и несигурност върху длъжниците в условия на икономическа криза, породена от пандемията COVID-19, по време на която усилията на законодателните и изпълнителни органи следва да съдействат за укрепване на социално-икономическото положение на гражданите и бизнеса, а не за създаване на нови рискове и несигурност за правните им интереси“, пише в становището.
Не само това, но според ВАдС чл. 428а ГПК би погазил Конституцията – правото на защита, равенството на гражданите пред закона.
Според адвокатурата доброволното събиране на вземания от ЧСИ и ДСИ няма добавена стойност. „Длъжниците и кредиторите понастоящем разполагат с достатъчно възможности за доброволно изпълнение на задълженията помежду си по извънсъдебен път, включително чрез нотариална покана, подписване на споразумения, доброволно отсрочване или разсрочване на дълг, прихващане, доброволно внасяне на суми по посочени от кредитора банкови сметки, търговска медиация и т.н. Предвиждането на нова възможност за доброволно изпълнение с участието на съдебен изпълнител, който да се намесва в отношенията между кредитор и длъжник без наличие на изпълнително основание, неправилно и необосновано смесва извънсъдебното разрешаване на спорове относно задължения с формалната процедура по принудителното изпълнение по реда на ГПК“, заявява ВАдС.
Обединението на свободните адвокати (ОСА) също е на мнение, че има реална опасност в условията на предстояща финансова криза чл. 428а ГПК да породи повече проблеми, отколкото позитиви. И излага още аргументи срещу законопроекта. ОСА сочи следния риск – „обикновеният гражданин трудно би направил разлика в правното действие на уредената в чл.428 от ГПК покана за доброволно изпълнение, предвещаваща предстоящите действия по принудително събиране, и предвидената в настоящия законопроект покана“.
Според ОСА в чл.428а ГПК няма достатъчно гаранции за избягване възможността длъжникът да бъде заблуден за характера на връчваното му уведомление.
„Съображенията ни се подсилват от широко дискутираните в последните години агресивни опити на колекторски компании по събиране на задължения. Опасенията ни, че посредством предложения нов чл.428а на ГПК, “атаките” на колекторите ще се канализират и мултиплицират, са напълно основателни. Във вида, в който е предложена редакцията на разпоредбата, се отваря възможност за колекторите, посредством ЧСИ, да притесняват гражданите, както и да им оказват често неоправдан натиск, посредством внушаване на страх от санкция или друго действие от страна на съдебния изпълнител“, твърдят от организацията.
Извън принципните си възражения срещу идеята, от ОСА сочат и серия от пропуски в законопроекта и подчертават, че в държавите, в които има доброволно събиране на вземанията от съдебни изпълнители, то е само за „малки“ вземания и с подробно разписана процедура (пълния текст на становището виж тук).
Българската стопанска камара (БСК) също е против промените в ГПК. От бизнес организацията са на мнение, че и сега длъжниците и кредиторите прилагат в практиката достатъчно инструменти за доброволно изпълнение. И заявяват, че предложената процедура е напълно неприемлива и с оглед на възможността всеки кредитор да се снабди чрез заповедното производство с изпълнителен лист за вземания до 25 000 лева.
„Законопроектът на практика суспендира Конституцията в частта, гарантираща защита на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица от съдебната власт и създава условия за произвол и злоупотреби“, твърдят от БСК и определят промяната в ГПК като напълно неадекватна в условията на пандемията от COVID-19 (пълния текст на становището виж тук).
За възможността длъжникът да бъде заблуден от факта, че му пише ЧСИ или ДСИ, алармират и от Асоциацията на колекторските агенции. „Реална е възможността, поради авторитета на съдебните изпълнители, които са натоварени от държавата с публични функции по принудително събиране на вземания, задължените лица да заплащат задължения, които биха оспорили при други обстоятелства, което поставя задължените лица в неравноправно положение“, заявяват от организацията.
От там изтъкват и че именно заради публичните си функции съдебните изпълнители имат достъп до много държавни регистри, който за другите е ограничен – ГРАО, НОИ, НАП, КАТ. И поставят въпроса, как ще бъде контролирано дали не ги ползват и при доброволната процедура.
Поставят и друг проблем: „Предлаганата уредба създава възможност за увреждане и нарушаване репутацията и доброто име на задължените лица, като всяко трето лице може да инициира такова производство, тъй като не е предвидено задължение за проверка на документа, удостоверяващ вземането дори и от формална страна“.
Колекторите сочат още, че и сега ЧСИ могат да изпращат покани до длъжника, а и всяко изпълнително дело започва задължително именно с покана за доброволно изпълнение.
Тяхната теза е, че с новата процедура няма да се спестят разноски. „Кредиторите ще бъдат задължени да заплатят таксите за производството, а длъжниците биха понесли разноски за защита в производството, в условията на неясни способи и възможности за реализирането ѝ, което необосновано ще оскъпи и забави процеса по погасяване на задължението. Освен това таксата, дължима от кредитора на съдебния изпълнител, би могла да се търси допълнително от кредитора, съгласно общото правило, че страната изпаднала в неизпълнение дължи обезщетение на другата за разноските по събиране на вземането. Така би се попаднало в абсурдната ситуация, в която кредиторът по едно вече събрано вземане от съдебен изпълнител да претендира направените разноски по доброволно събиране в отделно производство“, заявяват от асоциацията (пълния текст на становището ѝ виж тук).
19
Коментирайте
Тези промени биха дали възможност на ЧСИ, да притесняват гражданите.
Те пък сега като че ли не го правят.
Реално, такива писма-покани за плащане на малки дългове, без да са провеждани процедури в съда, се изпращат и сега, само че от служители на колекторските дружества. Не виждам какво ще се промени, ако вместо тях започнат да го правят ДСИ-та и ЧСИ-та, при положение, че разходите за такива извънсъдебни опити за събиране1 ще са за сметка на кредитора и няма да бъдат калкулирани за сметка на длъжника в покана за изпълнение или по-нататък. Така или иначе, санкция за неплащане няма и ако не последва изпълнение, кредиторите ще трябва да прибегнат до исково или заповедно производство, или пък да цедират или… Покажи целия коментар »
Аз смятам , че няма лошо да има такава процедура . Изключително тъпо и вредно е всеки , който има някакво вземане да тича директно в съда било чрез заповедно производство , било чрез иск . Трябва да има някакви предварителни процедури за доброволно плащане . Сега , че някой „не разбрал“ и си…..платил вземането „по погрешка“ – това ли е „ужас“. Ужас е , че има индивиди , които не си плащат парно , ток , вода , мобилни телефони , кредити и прочие и задръстват съдилищата със СТОТИЦИ ХИЛЯДИ ДЕЛА от безсмислени спорове . Ако се продължава в… Покажи целия коментар »
Май ЧСИ-тата и ДСИ-тата ще се превърнат в новите колектори-мутри.
Не виждам нищо незаконно в поканата за доброволно изпълнение, какви права се нарушават? Освен това едно дело излиза много по-скъпо за всички, а при предложената процедура разходите са за кредитора.
Според мен най-проблемни са кухите фирми с дългове, на които нищо не можеш да им вземеш.
Процедурата е добра и ще бъде смъртен удар за колекторите, затова така са се разпищели. За длъжника няма да има никаква опасност – това е просто едно писмо, пък било то и изпратено от съдебен изпълнител.
Типичният случай – човек с неособено сигурна професия и без кой знае какво образование, шофьор-дистрибутор например, си е взел на кредит скъп апартамент в бума на цените, кара джип за 80 000 лева на лизинг, има бърз кредит за море с лихва 25% и две деца ученици. Не мога да го жаля.
За това банките гледат доходите ти. А не като формите за бързи кредити. Отпускат ти заем лесно, обаче със солена лихва.
Проблемът е в методите на колекторите, които са на ръба на закона и често отвъд. Също и в огромната натовареност на съдилищата с такива дела.
Идва финансова криза, идват фалити, идват безработни с кредити и лизинги и ако и този път не се измисли начин за по-бързо събиране на дълговете, всички ще изгърмим.
Пандемията остави много хора без работа, които надаши ще си намерят скоро такава. А и кредити им отпуснаха. Лоша работа.
Естествено, че колекторите ще са против, защото така им се отнема бизнеса. А пък работата на адвокатите е да си създават повече работа, наред със защитата на правата на гражданите – и двете страни са заинтересовани да не бъдат приети тези промени.
Народът е прост и алчен, затова тегли кредити без да мисли, а после има опасност да се заблуди какво му пише ЧСИ-то, но това не може да е аргумент срещу приемането на промени за събиране на дълговете.
Направо да ме изумявали някои хора за какви глупости теглят кредити.
За море в чужбина например. И после другата година не могат да отидат на почивка, защото още плащат кредита.
От цялата работа най-хубавото е, че се мисли и се действа за събиране на дълговете, което е един вечен проблем за българската икономика, родил немалко порочни практики, например колекторите.
Като цяло се наподобява и колекторството , и заповедното производство – евентуално се плащат неоспорени вземания. При положение , че дейността на колекторите не е регламентирана , все пак е по-добре част от „дейността“ да се върши от ЧСИ и ДСИ , които си имат и закон , и органи , които да ги контролират . Време е да узреем , че общият исков процес със задължително насрочване на делата в о.с.з. не е панацея , а понякога е и вреден. Трябва да се отсяват същинските спорове от ЗЛОНАМЕРЕНОТО водене на дела за забавление , като хоби или за да… Покажи целия коментар »