ВКС излезе с тълкувателно решение по несъстоятелността при липса на имущество за покриване на разноските
Из Търговския закон
Два спорни въпроса в производството по несъстоятелност, които възникват, когато то на практика не може да се развие и е спряно или прекратено, тъй като наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на разноските по делото, са получили отговор в тълкувателно решение на Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС). Проверка на „Лекс“ установи, че то е взето още на 13 юли 2020 г. (пълния му текст виж тук).
Става въпрос за тълкувателно дело №2/2018 г. на Търговската колегия, което първоначално беше образувано по предложение на Висшия адвокатски съвет (повече за него виж тук), а след това председателката ѝ Дария Проданова го допълни с проблем, поставен от сайта „Предизвикай правото“ (повече за него виж тук).
Какво става с непредявените вземания
Първият въпрос, на който дава отговор тълкувателното решение, е какво се случва с непредявените в производството по несъстоятелност вземания и с неупражнените права, когато делото е прекратено след изтичане на една година от първоначалното му спиране поради недостатъчно имущество на длъжника (чл. 632, ал. 4 от Търговския закон), т.е. по него никога не се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията.
Различните виждания в практиката произтичат от това, че производството по несъстоятелност е прекратено и длъжникът е заличен, а това означава, че по силата на чл. 739 ТЗ всички непредявени вземания и неупражнените права трябва да се погасят, но пък от друга страна не имало възможност те да бъдат предявени. Някои съдии приемат, че това е без значение и както във всички останали случаи се прилага правилото на чл. 739 ТЗ. Други пък го прилагаха според това дали длъжникът е юридическо лице или едноличен търговец (ЕТ). А трети разсъждаваха, че в тази хипотеза не се погасява материалното право, а правото на принудително изпълнение.
Търговската колегия на ВКС е приела, че непредявените вземания и неупражнените права се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ, като няма значение нито какъв е видът и източникът им, нито каква е правноорганизационната форма на длъжника.
Тълкувателното решение първо се спира на това кога се стига до прекратяване на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 4 ТЗ. „При постановяване на решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ длъжникът е във възможно най-тежкото икономическо положение, тъй като липсва маса на несъстоятелност или секвестируемото имущество на длъжника по стойност е по-малко от размера на началните разноски за развитие на производството, които са с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ. В този случай е безпредметно провеждането на процедура по предявяване и приемане на вземанията, тъй като имущественото състояние на длъжника не позволява кредиторите да бъдат удовлетворени, дори и да бъдат установени. Неразвитието на фазата на предявяване и приемане на вземанията в случая е следствие именно на очертаното икономическо състояние на длъжника“, обясняват върховните съдии.
Но заявяват, че това, че не имало такава фаза в производството не може да бъде аргумент да не бъдат приложени последиците по чл. 739, ал. 1 ТЗ.
„Разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ предвижда единствено, че се погасяват непредявените вземания и неупражнените права в производството по несъстоятелност. Нормата не въвежда като предпоставка за приложението ѝ наличието на виновно поведение на кредитора – недобросъвестно бездействие на същия. Непредявяването на вземанията може да се дължи на обективен факт – на икономическото състояние на длъжника, което прави безпредметно предявяването на вземанията, какъвто е и случаят на начална липса на маса на несъстоятелност по смисъла на чл. 632, ал. 1 ТЗ“, посочва ВКС.
И прави коментар на възможността на кредитора да предплати разноските, за да се развие делото по несъстоятелност. ВКС подчертава, че това е негово право, а не задължение и разбира се упражняването му ще има смисъл, само ако би довело до удовлетворението на кредитора и изрежда няколко хипотези.
Но заявява: „При констатирано с решението състояние на неплатежоспособност, съответно на свръхзадълженост, в очертаните по-горе хипотези, при които предплащането на разноските би осигурило удовлетворяване на кредиторите, е неоправдано неупражняването от кредиторите на правото да се предплатят разноските да не бъде скрепено с погасяване на вземанията им“.
ВКС посочва, че ако изначално липсва имущество, а няма и последваща възможност за попълване на масата на несъстоятелността, да се отрече приложението на чл. 739, ал. 1 ТЗ, „означава да се узакони възможността кредиторите да могат да търсят изпълнение на вземания, възникнали до приключване на производството по несъстоятелност, въз основа на новопридобито от длъжник – едноличен търговец имущество“. „Това не само противоречи на универсалния характер на производството по несъстоятелност, но и създава дуалистичен режим по отношение на длъжниците в зависимост от правноорганизационната им форма“, подчертават върховните съдии.
Те разсъждават и по разпоредбата на чл. 685а ТЗ и изтъкват, че тя се отнася за спирането и течението на погасителната давност за предявени в производството по несъстоятелност вземания, поради което няма отношение към хипотезата, когато то е прекратено по чл. 632, ал. 4 ТЗ и не се е развила фаза на предявяването им.
Като в решението специално се подчертава, че ако делото по несъстоятелност бъде възобновено (по чл. 744 ТЗ), непредявените вземания няма да се считат за погасени, доколкото производството не е приключило. „При преклудиране на възможността за възобновяване на производството по чл. 744 ТЗ, няма основание да се отрече стабилизиране на погасителния ефект по чл. 739, ал. 1 ТЗ относно непредявените вземания и неупражнените права в това производство“, заявява ВКС.
Какво става със специалните искове за попълване на масата на несъстоятелността, ако делото за нея е спряно
Вторият въпрос по тълкувателното дело е за друг казус, който възниква, когато по време на производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество не може да покрие разноските по него и делото се спира – чл. 632, ал. 5 ТЗ.
Тук проблемът най-общо е в това какво става със синдика и предявените от него искове – отменителни, за обявяване на недействителни на сделки, прихващания и действия, както и дали може да заведе нови такива дела, при положение, че производството по несъстоятелност е спряно. Той е свързан и с това, че за тези специални скове за попълване на масата на несъстоятелността ТЗ (чл. 649, ал. 1) дава срок от една година от откриване на производството и той е преклузивен.
„Спирането на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ на производството по несъстоятелност не е пречка за предявяване на нови искове по чл. 649, ал. 1 ТЗ и чл. 694, ал. 1 – ал. 3 ТЗ, не е основание за спиране на заварените искови производства по чл. 649, ал. 1 и чл. 694, ал. 1 – ал. 3 ТЗ, нито прекъсва или спира течението на едногодишния преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ“, гласи отговорът на ВКС в тълкувателното решение.
Преди да стигнат до него върховните съдии посочват от кой момент, според различните хипотези, започва да тече едногодишният срок за предявяване на тези искове от синдика. И обясняват, че когато производството по несъстоятелност е било открито, но след това е спряно поради липса на достатъчно имущество на длъжника, срокът вече е започнал да тече (от решението по чл. 630, ал. 1 или ал. 2 ТЗ) и продължава да тече и след спирането, а при възобновяване не започва нов. „Противното би означавало да се допусне исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ да могат да бъдат предявявани в срок по-голям от едногодишния и да има повече от един начален момент за течение на този срок (от обявяване на всяко решение за възобновяване на производството по несъстоятелност при многократно спиране и възобновяване на производството), което не намира опора в закона. Срокът е преклузивен по своя характер, поради което не може да бъде прекъсван“, пише ВКС.
И подчертава, че тъй като срокът за предявяване на специалните искове за попълване на масата на несъстоятелност не може да бъде прекъсван и спиран, последващото спиране на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ на производството по несъстоятелност не е пречка за предявяване на нови искове по чл. 649, ал. 1 ТЗ.
В решението специално се отбелязва, че в случая няма отношение и чл. 61, ал. 1 ГПК, който предвижда, че при спиране на производството по конкретно дело, спират всички всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. „Посочената разпоредба е относима единствено към процесуални срокове по движение на спряно висящо дело – в случая това е делото по несъстоятелност, но не и към сроковете за предявяване на съпътстващите искове, още повече че производствата по тях са отделни от производството по несъстоятелност“, изтъква ВКС.
В тълкувателното решение се напомня, че срокът за предявяване на специалните искове по чл. 649, ал. 1 ТЗ всъщност цели да се ускори попълването на масата на несъстоятелността, а от там и удовлетворяването на кредиторите, а спирането му и „замразяването“ на делата ще има обратния ефект. „Исковете по чл. 649, ал. 1, чл. 694, ал. 1 – ал. 3 и чл. 658, ал. 1, предл. 2-ро ТЗ биха способствали за възобновяване на производството по несъстоятелност, а не обратното, поради което производствата по тях не следва да бъдат спирани“, заявяват върховните съдии.
Всички тези съждения за исковете логично водят и до извода, че при последващо спиране на производството по несъстоятелност не се прекратяват правомощията на синдика, нито той се заличава. Това ще стане едва при прекратяване на делото, а при спиране по чл. 632, ал. 5 ТЗ то е висящо.
ВКС разяснява и какво ще означава, ако се приеме обратното виждане: „Освобождаването на синдика с решението по чл. 632, ал. 5 ТЗ на практика би довело до липсата на представляващ длъжника орган, тъй като при обявен в несъстоятелност длъжник неговите органите са десезирани. При освобождаване на синдика с решението по чл. 632, ал. 5 ТЗ се създава и възможност при възобновяване на производството по несъстоятелност да се извърши недопустима подмяна на решението на събранието на кредиторите, избрало освободения с решението по чл. 632, ал. 5 ТЗ синдик, като се поражда и необходимост от провеждане на ново събрание на кредиторите за избор на синдик“.
В решението се изтъква, че ако по време на спряно производство по несъстоятелност синдикът не може да предявява исковете, ще се стигне и до друг неприемвлив резултат – ще изтече погасителната давност по някои от исковете за защита на масата на несъстоятелността.
„Не може да се възприеме и становището, че заварените от спирането на делото по несъстоятелност производства по чл. 649, ал. 1 и чл. 694, ал. 1- ал. 3 ТЗ подлежат на спиране, тъй като правомощията на синдика „спират“, но въпреки това е допустимо синдикът да завежда нови искове по чл. 649, ал. 1 и чл. 694, ал. 1 – ал. 3 ТЗ. Ако със спиране на делото по несъстоятелност синдикът не може да упражнява което и да е от правомощията си, той не може и да завежда нови искове, в качеството си, както на орган, така и на представляващ длъжника“, посочва ВКС.
И коментира специално един от доводите на съдиите, взели решение за прекратяване на правомощията на синдици, при спиране на делото на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ – че всъщност няма пари, с които да им се плаща възнаграждение.
„Безспорно, липсата на средства е пречка вземането на синдика за текущо възнаграждение да бъде удовлетворено съобразно изискването на чл. 661, ал. 3 ТЗ, но не препятства правото на синдика да получи възнаграждението си в по-късен момент след предвнасяне на разноски от кредитор/кредитори в хипотезите на чл. 6296 ТЗ вр. чл. 632, ал. 5 ТЗ, респ. след попълване на масата на несъстоятелност. Да се приеме, че неполучаването на текущо възнаграждение от синдика, поради липсата на средства за изплащането му, е обстоятелство, водещо до отпадане на правомощията му или до невъзможност те да бъдат упражнени, означава да се достигне до неприемливия извод, че и в често срещаната в практиката хипотеза на липса на средства за покриване на разноските по несъстоятелност, но при все още непостановено решение за спиране на производство по несъстоятелност, ще бъдат недопустими извършените от синдика действия по това производство или по исковите производства, в което синдикът действа като орган или като представител на длъжника“, се заявява в тълкувателното решение.
27
Коментирайте
Ами да водим тогава фиктивни несъстоятелности, за да освобождаваме длъжниците…
Отговорът на втория въпрос е ОК. На първия обаче е пълен провал.
Офф, пак са наизлезли „компетентни“ клакьори на банки, колектори и тем подобни, за които това ТР на ВКС е поредният звучен шамар. Научете се да си обезпечавате вземанията. Никой друг не ви е виновен.
Да бяха само банките – както и да е, въпреки, че техните кредити всъщност са с парите на вложителите, които са истинските губещи, както и клиентите на банките, които го отнасят с все по-големи банкови такси, с цел да се компенсират загубите от фалирали длъжници-измамници. По-важното обаче е, че държавата също е губеща за несъбраните публични вземания, а чрез нея – и целия народ, на когото всъщност са тези вземания. Губещи са и всички останали кредитори, вкл. и работниците за неизплатени заплати и обезщетения. Но популизмът отдавна се е превърнал в национален спорт.
Едно и същи опорки сте извадили пак – не се притеснявайте за държавата, за вложителите, за не знам си кой. Кажете си истинската болка – вече няма да можете да си въртите толкова лесно схемите в тези производства. Това е! Или се плащат разноските, или довиждане. А не по сто пъти да се спира производството и да виси с десетилетие. Ама да дерете от длъжниците можете, а да си внесете 3-5 хиляди за разноските не можете.
Абсолютно точно казано. От глупост и непрофесионализъм и посъветвани от пишман юрисконсулти и адвокати кредиторите често не внасят няколко хиляди разноски и чакат през това време да притискат длъжника през индивидуално изпълнение. И накрая какво става сега! Каза ли ви го ВКС. Вземането ви е заминало драги кредитори.
Решението онагледява цялата трагедия на българската /и не само/ несъстоятелност, която още през далечната 1994 г. е забъркана като „манджа с грозде“ /историческа справка – Коментара на ТЗ на В. Попова/. Непознатата в целия ЕС разпоредба на чл. 739 ТЗ /уж по американски образец/ в синхрон с балканския ни манталитет ражда уродливи явления и се превръща в главен стимул за недобросъвестните длъжници да прецакат кредиторите си – най-вече държавата и банките. ВКС – ТК пропусна редкия шанс да ограничи тези вредни последици, като каже, че в хипотезата на чл. 632 ТЗ не се прилага чл. 739 ТЗ, с което би… Покажи целия коментар »
Абсолютно сте прав, колега. Очевидно работите с материята по несъстоятелност. Мнението ми за търг. колегия на ВКС, подобно на Вашето не е особено високо, както за конкретния случай, така и за цялостното й творчество. За „конкурсите“ й да не говорим.
Говориш пълни глупости! Никъде няма в ЕС хипотеза при липса или недостатъчност на масата делото за несъстоятелност се прекратява, но длъжника не се заличава, а продължавали индивидуалните принудителни изпълнения – ако отделни кредитори могат да открият имущество, което може да бъде придобито от длъжника и в бъдеще. Ако такова имущество се открие, то се възобновява прекратеното производство по несъстоятелност, а не се започва индивидуално принудително изпълнение.
За твое учудване има и то в най-голямата държава – Германия, от която идва всяко трето евро в нашите еврофондове, от където пък НИП харчи за съдийски семинари. Според техния Закон за несъстоятелността ако имуществото на длъжника вероятно няма да бъде достатъчно, за да покрие разноските за производството, и те не са авансирани, молбата за откриване въобще се отхвърля /§ 26/. Ако това пък се случи след откриването производството по Н се прекратява /§ 207/, без длъжникът да се заличава, и той възстановява правото да се разпорежда свободно с имуществото си /§ 215, ал. 2/. Вярно е, че съществува възможност… Покажи целия коментар »
Решението е много добро и отлично аргументирано. Браво на К. Недкова!
Много важно решение на фона на масовите фалити, които се задават по прогнози на СБ, МВФ и т.н.
Моля ви, госпожо, България е остров на спокойствието и стабилността, тук финансова криза няма, няма и да има. Има само огромна междуфирмена задлъжнялост.
Е то останаха ли ЕТ? Повечето са ЕООД с 20 лева капитал и ще им вземете цървулите…
Тези, с „по 20 лева“ са … „баровци“! Много (Е)ООД-та са на минимума – по 2 лева!
Малко извън темата, но като чете човек се замисля за радетелите за личен, частен или както искате го наречете фалит. Вече 25 години бг съдилищата затъват в търговската несъстоятелност. Някои от нас помнят и какво беше в първите години 1996-7… през какво минаха някои търговци, та искате ли наистина да стоварите подобна процедура и на целокупното население, което в личните си финанси е по-зле от търговската си дейност, където поне някои се научиха да се допитват до професионалисти?
Подкрепям. Давността е по-елегантното решение, но явно ако въобще я бъде, ще го мислят наесен, а то дотогава я оставка, я затвор 😉
да, но не със срок от 10 години, а 20, иначе сме умрели сите
Абе има нещо хубаво в цялата работа – държавата е най-прецакана като първи ред кредитор.
Що се радваш, държавата е като казино, никога не губи, от теб ще го вземе, но няма да е капо.
Кредиторът в България почти винаги е прецакан и съдилищата и всякакви юристи от години мислят, но не могат още да измислят как да защитят справедливо хората, които имат да взимат.
Затова – носете си новите дрехи, момчета и си събирайте овреме дълговете, ако можете.
Искрено и лично – запознавайки се с ТР, което е разумно, обосновано и правно издържано, следва логиката и духа на закона, ще споделя личните си впечатления, че напоследък ТК на ВКС показва ниво, а ГК губи. Дали се дължи на ръководството, ако е така поздравления за Дария Проданова, дали пък на пенсионирането на много класни съдии в ГК, не знам, но така ми изглеждат нешата
не бих бързал с хвалбите, колега. знаете ли от колко време в един апелативен район се вихрят съждения като това, което е коментирано по-долу. нямало как синдикът да работи щом няма пари, щом ПН е спряно, исковете и те се спирали. Трябва ли от сайт, макар и на юристи, да ги сезират, за да се сетят да им оправят бакиите или трябва сами да следят практиката долу? въпросът е риторичен
Не знам въз основа на какво правиш извода за „нивото“ на ТК. Бълването на недомислици, в т.ч. и по тълкувателни, започва да се превръща в техен запазен периметър. А за госпожата, която визираш ще възприема принципа „или добро или нищо“. В случая второто.
Ох котьо, а някои хора освобождаваха синдици и дори възстановиха органите на управление на дружества, да четат и да си скубят косите.
По темата
-
Погасяват ли се непредявените вземания, когато делото за фалит е прекратено заради недостатъчно имущество на длъжника
-
Погасяват ли се по чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените и неупражнени в производството по несъстоятелност права, когато е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ без фаза по предявяване и приемане на вземанията
-
Може ли синдикът да води дела, докато производството по несъстоятелност е спряно заради липса на имущество на длъжника
Да разбирам ли че абсолютната давност при юридическите лица е в пъти по кратка от тази при физическите лица длъжници.