ВАдС обсъжда днес над 70 предложения по Наредба №1
100 лв. минимална почасова ставка за адвокатите, компенсиране на пътните и 1/2 от хонорара за една инстанция за проучване на дело
Въвеждане на минимална почасова ставка, регламент за компенсиране на пътните разходи и 1/2 от хонорара за една инстанция за проучване на дело. Това са само част от над 70 предложения на адвокати от цялата страна, които Висшият адвокатски съвет (ВАдС) трябва да обсъди днес при гласуването на изменения в наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Съветът се събира на първото си невиртуално заседание след началото на епидемията от коронавирус, именно за да гласува промените в Наредба №1. Само преди два дни председателите на 16 от 27-те колегии в страната определиха приемането на новите разпоредби за минималните хонорари като „изключителен приоритет“ и настояха то да стане днес (пълен запис от срещата им с част от ВАдС виж тук).
Същевременно други адвокати, излезли с т. нар. „Декларация за промяна“ (повече за нея виж тук), организират протест пред сградата на Центъра за обучение на адвокати, където ще заседава ВАдС и настояват за оставката на съвета. 15 от председателите на колегии пък преди два дни обявиха, че сега не е време за оставки, а на фона на гражданските протести и политическата криза адвокатурата трябва да е единна.
Защо се налагат промени
На 16 юни ВАдС огласи проект, с който предлага да се върнат старите по-високи минимални адвокатски хонорари, които бяха отменени през май от Върховния административен съд (ВАС) (повече за решението на съда и ефекта от него можете да прочетете тук). Съдът установи, че най-голямото увеличение на възнагражденията за последните години е направено от предходния състав на съвета на тъмно и при грубо погазване на Закона за нормативните актове. Така минималното заплащане на адвокатите по много видове дела буквално се върна с години назад.
След решението на съда обаче ВАдС предложи не просто да се върнат старите хонорари, а по отделни видове дела – като тези за оспорване на бащинство, за мерки за неотклонение, по Кодекса за социално осигуряване, по такива, по които наказанието достига 5 или 10 години затвор, заложи значително увеличение (повече за проекта на ВАдС можете да прочете тук).
„Лекс“ вече представи първата група предложения на адвокати по проекта: да отпадне задължението за изискване на авансово плащане на възнагражденията. Минималните хонорари да не са фиксирани суми, а да се обвържат със заплатите в други сектори. Да се премахне минималното заплащане, под което не може да се пада заради риск от дисциплинарна санкция, за услуги, които се предлагат и от други професии (повече за тях можете да прочетете тук). Днес представяме останалите предложения на адвокати, направени по време на общественото обсъждане на измененията в Наредба №1.
Минимална почасова ставка от 100 лв.
Възнаграждението за всички видове консултантска работа, изискваща специализирани юридически познания, включително правни съвети и консултации, проучване на съдебни дела и административни преписки и справки по тях, изготвяне на всякакъв вид юридически книжа, представителство пред Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (с изключение на типови регистрации и вписвания, за които в интернет пространството са достъпни бланкови документи), представителство пред административни органи и трети лица, водене на преговори и други подобни, е в размер на 100 лева на час. Това да се запише в наредбата предлага адвокат Борислав Вълчев (пълния текст на предложението му виж тук). Както и адвокатът бъде задължен да даде на клиента отчет за извършената работа и броя часове.
Освен това според него трябва да се предвиди, че във всички случаи на представителство по дела без определен материален интерес адвокатът и клиентът може алтернативно да договорят хонорар, изчислим по тази минимална почасова ставка (в този смисъл виж предложението и на Електронна национална адвокатска платформа за сътрудничество тук).
В предложението си Вълчев поставя въпроса за това до къде се простира правомощието на ВАдС да урежда всякакви въпроси, свързани с минималното заплащане на адвокатите в наредба и стига до извода, че всъщност той може само да определя конкретните суми, но не и да въвежда общи правила, като например това за авансовото им заплащане и то трябва да влезе в закона.
Той повдига и друг проблем, който отдавна се обсъжда в гилдията – дали трябва да има минимални хонорари за дейности, които извършват и други професии. „Следва да се вземе предвид, и, че минимални адвокатски хонорари може да има само за дейности, които могат да бъдат извършвани само от адвокати. Не е оправдано да има минимуми за дейности, които могат да бъдат извършвани и от други лица, защото при това положение адвокатите няма да бъдат конкурентни спрямо останалите доставчици, които биха могли да оферират и договарят и по-ниски цени, докато на адвокатите това им е забранено“, заявява Вълчев (в този смисъл виж и становището на Обединението на свободните адвокати тук).
И излага следните съждения: „Действащият ЗА не дава прецизна дефиниция кои са изключителните адвокатски дейности. Адвокатурата се лута и е раздвоена между двете крайности: от максимализма всички регистърни производства, сделки е недвижими имоти, представителство пред администрации, съставяне на юридически документи (и, разбира се, всички дела), до минимализма изключителната адвокатска дейност да е само процесуалното представителство. Считам, че следва да се намери баланс между тези две крайности, на база на това, доколко за разрешаването на даден казус са необходими специализирани юридически и практически познания, каквито само адвокатът може да има. Принципно, хората търсят правна помощ по отношение на казуси – всеки казус е реална житейска история, по-малка или по-голяма. Адвокатът е довереният съветник, който може да даде компетентно мнение дали този казус да прерасне в дело. респективно, дали е целесъобразно клиентът, който е получил призовка, да се защитава по това дело. Той – и само той (не и брокерът, не и нотариусът, не и съседът, чиято съпруга е съдийка, и т.н.), може да посъветва клиента си как да подходи при продажбата на даден имот, за какви клаузи в договора да настоява – защото, при неизпълнение на такъв договор именно адвокатът ще е този, който би водил делото, а не брокерът, нотариусът и т.н. Така че, от гледна точка на минимумите, квалифицираната юридическа работа струва еднакво (скъпо), без значение дали става дума за дело или за казус, който (все още) не е прераснал в дело. Въобще не е задължително да водиш дело, за да загубиш имота си или голяма сума пари – такава загуба може да се реализира и при договаряне, и в административния процес, при липса на квалифициран правен съвет“.
Компенсиране на пътните разходи
Адвокат Огнян Янков от Пловдив е направил серия от предложения за промени в наредбата (с пълния текст на предложението му можете да се запознаете с тук).
Едно от тях е пътните разходи на адвоката да се включат във възнаграждението му. „Както е добре известно на голяма част от адвокатите, в немалко от съдилищата в страната е налице практика, според която на страната се отказва присъждане на пътни разноски, сторени във връзка с явяване по делото. …разноските, сторени за пътуване до съда, несправедливо остават за сметка на спечелилата страна, независимо дали е представлявана от адвокат, или се е явила самостоятелно да защитава интересите си, понякога в съдилища, намиращи се на десетки и дори стотици километри от местоживеенето ѝ“, пише той до ВАдС.
И подчертава, че този проблем може да се задълбочи при евентуална реформа на съдебната карта. „Преместването или закриването на съдилища от дадено населено място по естествен път ще направи съответното селище непривлекателно за развиване на адвокатска дейност и ще принуди гражданите да търсят съдействие на адвокат от друг район“, обяснява Янков.
Затова предлага в наредбата да се предвиди изрично: „За процесуално представителство, защита и съдействие, осъществявано в съдебни и административни учреждения, намиращи се извън населеното място, в което е кантората на адвоката, към неговото възнаграждение, определено по реда на тази наредба, следва да се добави и сумата на необходимите пътни разходи, които се определят съгласно обичайната практика и съобразно текущите потребителски цени. За удостоверяване на реалното им извършване адвокатът представя на доверителя си и на съдебното или административно учреждение пътен лист по образец, утвърден от Висшия адвокатски съвет, и документи за заплащане на разходите“.
Като се предвиди и че ако разходите са заплатени авансово от клиента, адвокатът трябва да му възстанови разликата, а ако пък пътуването е излязло по-скъпо, ще трябва да му доплати.
Той дава предложения за регламентиране на минимално на възнаграждение за заявяване на вписване на обстоятелства и обявяване на актове в ТРРЮЛНЦ, без адвокатът да е изготвил съответните книжа. Янков предлага и да се увеличи на 1100 лв. минималното възнаграждение за производства по Търговския закон по иск на съдружници или акционери срещу дружествата.
При извънсъдебно уреждане на спора и за проучване на дело – ½ от хонорара за една инстанция
При доброволно извънсъдебно уреждане на спора адвокатът да получава ½ от възнаграждението за една съдебна инстанция за съответния вид дела, но не по-малко от 300 лв. Това предлагат адвокатите Марина Дикова и Петър Диков (пълния текст на предложението им виж тук).
Ако пък делото приключи със спогодба, помирение или споразумение в първото заседание на адвоката се дължат 3/4 от размера на възнаграждението за една съдебна инстанция, но не по-малко от 400 лв.
А ако споразумението бъде постигнато на по-късна фаза на процеса, се дължи пълният хонорар за една инстанция. Той трябва да бъде платен и ако делото бъде прекратено поради оттегляне или отказ от иска.
„Много клиенти не си дават сметка, какви съдебни перипетии си спестяват, в случай на постигане на извънсъдебно споразумение. Поради това, те не са способни да оценят работата на адвоката в тази фаза на развитие на даден спор. Освен техническото изготвяне на самото споразумение, за да реши спорът по този начин, адвокатът задължително трябва да направи проучване на делото, да изгради теза и да положи усилия да убеди насрещната страна в предимствата на споразумението. Смятаме, че хонорар в размер на 1/2 от размера на хонорара за една съдебна инстанция е съразмерен както на положените от адвоката усилия, така и на ползите, които извлича клиентът от бързото и безпроблемно решаване на спора. Отделно от това, законовата регламентация на това възнаграждение дава основание за включването му в споразумението, без да се повдига спорът относно обосноваността на размера му“, пишат двамата адвокати.
Освен това Дикова и Диков настояват навсякъде в наредбата да отпадне изразът „внесено възнаграждение“. „След пословичното Тълкувателно решение 6 от 6 ноември 2012 г. по тълкувателно дело №6/2012г. на ВКС, ОСГТК, с което ВКС наруши основен принцип на континенталната правна система, приемайки че сключването на договор за правна защита и съдействие едва ли не няма никакво правно значение, освен ако не е извършено плащане по него, смятаме че е време, адвокатурата да се намеси и да отстоява позицията, че сключването на договора е достатъчно условие за присъждане на разноски на страната по делото. Самото поемане на договорно задължение е достатъчно обстоятелство, за да се приеме, че имуществото на въвлечената в съдебен спор страна е намалено, независимо дали това задължение е изпълнено веднага или не. От принципа pacta sunt servanda следва, че страната в даден момент страната ще бъде принудена да изпълни задължението си, дори и този момент да е след края на съдебното производство“, заявяват те.
Двамата адвокати предлагат да се регламентира, че за проучване на дело с даване на мнение или с предприемане на действия по подготовка на делото (като изпращане на уведомления, покани за доброволно изпълнение и други) на адвоката се дължи възнаграждение в размер на 1/2 от от това за една съдебна инстанция, но не по-малко от 300 лева.
В мотивите едно, на практика – друго
Адвокат Даниела Минева от Велико Търново пък поставя друг въпрос – в мотивите към промените в наредбата ВАдС заявява, че „поради влошаването на икономическата обстановка не е икономически обусловено рязкото вдигане на някои минимални суми, спрямо отменените промени от 2014 г.‘‘, но въпреки това, предлага увеличение в пъти на хонорарите по някои видове дела (пълния текст на становището ѝ виж тук).
Минева подчертава, че тъй като наредбата не ограничава договарянето на по-високи възнаграждения от упоменатите в нея, новите размери на някои минимални хонорари, предложени от ВАдС могат да обусловят извод за недостъпност на адвокатска защита.
Затова според нея за проучване на дело с даване на мнение по него минималният хонорар не трябва да скача на 300 лв., а да бъде 100 лв. Посочва и че за защита по граждански дела по „други неоценяеми искове“ минималното възнаграждение не трябва да бъде увеличавано на 600 лв. (в момента е 150 лв.), както е предвидено в проекта, а да стане 300 лв.
Адвокат Минева посочва и че за явяване пред съд по мерки за процесуална принуда се предлага двукратно увеличение спрямо нивата на възнагражденията от 2014 г. и ВАдС иска минимумът да стане 600 лв. „Същевременно редакцията на чл. 13, ал. 1, т. 9 от Наредбата урежда само случаите за минималния размер на възнаграждение, в които мярката за процесуална принуда се разглежда в открито съдебно заседание. Поради това следва да има уреждане и за случаите, когато адвокат оказва правна помощ във връзка с мерки за процесуална принуда, които се разглеждат в закрито заседание (чл. 68 и чл. 69а от НПК)“, пише тя и предлага следната редакция на разпоредбата: „Ако адвокатът не е участвал в наказателното производство, за обжалване или по искане за отмяна на мерки за процесуална принуда, без явяване пред съд – 300 лв., а в случаите на явяване пред съд – 400 лв.“.
Идеите на младите адвокати
Дружеството на младите адвокати също е дало становище. В него от организацията подкрепят промените в наредбата, предложени от ВАдС, но подчертават, че продължаването на действието на този нормативен акт „следва да бъде временно решение – до генералното решаване на въпроса с нормативната уредба на адвокатските хонорари на ниво закон“. Младите адвокати даже прилагат пример за възможни уредба на въпроса с хонорарите в Закона за адвокатурата (може да се запознаете с него тук), като посочват, че не претендират нито за съвършенство, нито за изчерпателност.
От организацията заявяват, че нормативната уредба трябва да има следните отправни точки:
а) определяне на обективен критерий за основата на хонорара; като пример, един такъв обективен критерий би могъл да бъде размерът на средното възнаграждение в икономическа дейност „Професионални дейности и научни изследвания“ по данни на НСИ;
б) изрично да бъде посочено, че гражданите и техните организации имат право да искат да им бъде присъден не само действително платения хонорар, но и тази част от него, която още не са платили, но са се задължили за нея, тъй като задълженията трябва да бъда изпълнявани и е неправилно и нередно със закон да се създават изисквания кога едно задължение трябва да бъде изпълнено, пряко на волята на страните но договора;
в) ясно да бъде определено, че фактическата и правната сложност на едно дело е водещият критерий за определянето на справедливостта на размера на хонорара
г) имущественият интерес (за разлика от положението по Наредба №1 в момента) следва да бъде само допълнителен критерий, с оглед на предоставянето на качествена и отговорна правна помощ, доколкото по-високият защитаван имуществен интерес на клиента неизбежно е обвързан както с по-високи разходи за адвоката (например за застраховка на професионалната отговорност), така и с чисто житейската необходимост, която не следва да е водеща, но не може и да бъде пренебрегната, за създаването на стимул за предоставянето на по-качествена услуга, както е във всяка друга стопанска сфера.
35
Коментирайте
Като говорим за пари – най-добрият адвокат съм – това и така ще продължи – напрежението е огромно, при почасова консултация давам най-правилният резултат, а при дело – там съм самата стихия. Парите не са важни – важен е резултатът.
Тази наредба си е за основна промяна.
Тя си е за отмяна. Минимални цени, и то самите те да ги самоопределят-къде го има това?!
Веднага ще ти дам един пример къде го има. Например в Германия и по-специално в провинция Баден-Вюртенберг.
Как не ги е срам точно сега да имат такива искания. Та колко хора останаха без работа. Тези ще си определят минимален хонорар.
А ти вместо да мърмориш, излез довечера на протест, защото в целия ЕС единствено мутренското ни правителство не обезщети пълноценно хората без работа, и напъти самоосигуряващите се към банките за кредити !
Ей, адвокат да си в днешно време.
Не мързелувай, а учи и стани или адвокат или хирург !
Е, стани и ти тогава, както толкова завиждаш. Но забрави за спокойствието си, всеки казус е изживян от адвоката.
ПРОМЕНИТЕ СА НЕЗАКОННИ. Противореми на Съююзническото право забранява съсловна монополна организация,, преставляваща Сдружение на предприятия*-каквото е ВАдвС да самоопределя минимални цени. * Че ВАдвС е Сдружение на предприятия, от гл. т. на Съюзническото право за защита на конкуренцията е записано в решение C‑427/16 на Съда на Общността. Сдружение на предприятия, каквото представлява съсловната адвокатска организация е незаконно да самоопределя минимални цени. Това са правните оаргументи. Неправните-в България се работи за 3 лева на час, вклч и високвалифициран труд-например толкова получава преподават в Университет, толкова получават вашите Учители от Юридическия факултет. Няма как адвокат да получава 100 лв на час, след… Покажи целия коментар »
Точно така! за да е достатъчно високо квалифициран, респ. полезен на клиентите си и да е amicus curiae, адвокатът трябва да получава по 100 лв. на час за своя труд, че и отгоре. В противен случай, адвокатът мизерства, търси начини да изкарва допълнителни доходи (дали ще е таксиджия, доставчик, цветар или жиголо – все тая…), което не му позвполява да бъде на достатъчно високо ниво просто щото вместо да чете трябва да мисли за насъщния… И да, пред адвокатските кантори няма опашки от клиенти, както пред лекарските кабинети, за да плаща всеки влязъл по 3 лв. едва ли не потребителска… Покажи целия коментар »
Категорично трябват промени
Определено има хляб в тия проммени, но да видим
Подкрепям промените
Мисля, че е редно да се случи това, защото ще е добре за бранша
Мисля, че почасовата не е ок
Браво на колегата Вълчев! Браво на ОСА! Този съвет сега се изживява като спасител, щото ще оправи кризата с наредба 1, ама кой я създаде, бе, дами и господа. Пак съвет с председател Босилкова. Това недоразумение
Затова, колега, днес съм на протест.
Хайде. Крайно време е. Явно няма друг начин да осъществим тези промени.
Прочетох много внимателно статията и намирам, че повечето адвокати очевидно са изкукали, защото предлагат невъзможни или абсурдни неща. Очевидно наредбата отново ще се атакува и отново може да падне. От лакомията да си вдигнете хонорарите, рискувате да си изгоните и малкото потенциални клиенти. Вече е криза и тя ще става по-голяма а вие вдигате цените. Ми просто хората няма да идват при вас. Адвокатските услуги не са от първа необходимост. Който разбрал – разбрал.
От първа и неотложна необходимост са, ама Ганьо обикновено вика „Шъ давам аз пари на адвокат, язе мога и сам..“ и после е „късно е либе за китка“
Който разбрал – разбрал.
Много си прав. При мен от време на време идват такива „гяволи“, които сами са се оплескали от корназлък, за да им оправям батаците. И разбира се си плащат двойно.
Коста, твоето мислене е закостеняло, за да не кажа текезесарско. В 21 век сме все пак. Ликвидирането на средната класа ще ни върне я към онази отминала епоха, я към феодализъм.
Не съм адвокат и затова ви съветвам – бягайте от почасовата ставка, това е най-обтекаемата величина особено за вашия труд и създава недоверие у клиентите.
Така е, юридическата работа, за разлика от техническата, не може да се мери в минути. Как да измериш мисленето?
Правилно ! Аз вземам просто 30 лв. за консултация, като клиента впоследствие ми се отплаща за компромиса, дори да не е наясно с това.
Въпросът за пътните разходи е много важен и защо чак сега се повдига? Често се пътува до другия край на България, а далеч не всички сме на метан.
По-добре късно, откилкото никога.
Ще доживея ли този абсурд с минимални възнаграждения за свободна професия да изчезне?! Знам аргументите за немотията в провинцията и подбиването на цените, но това е животът. Така видиш ли сме гарантирали някакво ниво на качество на защитата глупости на търкалета. Некадърници има масово сред нас и те си поемат дела с или без минимална тарифа и провалят клиентите си и рушат престижа на професията.
Всичко е свързано. Качество се гарантира с тежък изпит преди вписването, а не с мин. хонорари. А този съвет е поредният, който „изпитва“ не просто 5 за 4, а при пълен мрак и никой не знае защо е издържал или неиздържал. Оставка!
„тежък изпит“ от същите, на които следва да си им конкурент. Нека първо старите адвокати да вземат и те тоя пуст изпит и след това да изпитват. А това с минималните изисквания е пълен фарс, типично за всяка каста – 100 лв. на час хахахаха, аз предлагам да е 1000 лв. по- добре за бранша нали. И тия за тежкия имтелектуслен труд го пробутвайте на друг – някой дела да, но да рвгистриш фирма примерно, айде малко по-леко, ако някой колега се съгласи дацго направи за 40 лв. защо да не ги вземе рия пари – на толкова го е… Покажи целия коментар »
Проучването е най-неблагодарния, а понякога и много тежък труд за адвоката, а е най-ниско оценен.
А клиентите си мислят, че е и безплатно, защото казусът не е стигнал до съд и един вид си е работа на адвоката, която не е важна.
Така си мислят, но може да им се обясни. Ако не разберат от дума, тръшваш им 5 закона, 10 наредби и практиката на съда и им казваш – ето това трябва да проуча, за да помогна
По темата
-
Да отпадне задължението за изискване на авансово плащане на адвокатските хонорари и да се обвържат с други възнаграждения
-
ВАдС връща по-високите адвокатски хонорари. По много дела залага и допълнително увеличение
-
ВАС окончателно отмени голямото увеличение на минималните адвокатски хонорари от 2014 г.
-
От СЕС, та на ВАС или каква стана тя с минималните адвокатски хонорари
Пари, пари и пак пари, и само пари, без връзка с резултата. При абсолютното беззаконие на Топлофикация, стотици хиляди са осъдените? Въобще има ли адвокати или само печалбари?