С февруарските промени в Закона за хазарта лотарийните игри, с изключение на томбола, бинго, кено и техните разновидности, станаха държавен монопол. Пазарът на лотарийните билети вече е изцяло в ръцете на държавното предприятие „Български спортен тотализатор“ (БСТ). Дългогодишната битка на лидера на НФСБ Валери Симеонов, нагърбил се със задачата „да излекува българското общество от тази проказа – търкането на билетчета“, обаче приключи само привидно. Още в мотивите на внесения от „Обединени патриоти“ законопроект липсва каквото и да е намерение за ограничаване на пазара на лотарийните игри. Вместо това, съвсем открито се признава, че „една от основните цели на законодателната промяна е осигуряването на повече средства към Министерството на младежта и спорта и неговите програми“. Заявката е благородна, защото законът задължава постъпленията, освен за изплащане на печалби и издръжка на тотализатора, да отиват и за финансиране на множество спортни прояви, включително в училище. А привилегированото положение на БСТ „би гарантирало с голяма степен на предвидимост размера на средствата“. С две думи, може и да не ограничим много лотоманията, но поне парите от нея ще са за добро.

Преди дни и големият, и един от малките партньори в управляващата коалиция – ГЕРБ и НФСБ, отново внесоха промени в Закона за хазарта. И в двата законопроекта на пръв поглед на фокус е и борбата с хазартната зависимост, но този път търкащите се билетчета са оставени настрана, сякаш проблемът с тях е решен. А дали е така?

Монополът

Спортният тотализатор побърза да заеме опразнената ниша и дни след приемането на закона обяви, че пуска 15 нови лотарийни игри още тази година, а наскоро съобщи и че ще започне продажба на лотарийни билети, включително търкащи се, в шест супермаркета от веригата „Фантастико“.

Дали държавният монопол няма да се окаже нов стимул за купуване на лотарийни билети, внушавайки по-голяма сигурност в честността на играта и в изплащането на печалбите, а и предлагайки съпътстваща легитимна кауза – парите отиват за спорт? Психолозите са на различни позиции по въпроса. Според д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“, както държавната работа, така и държавното лото звучат по-устойчиво и вероятно за немалко хора това би било мотив за участие. Според психолога и защитила докторат по психотерапия в САЩ Деница Банчевска е по-скоро обратното – частното е по-модерно и предлага повече игри и печалби. А председателят на Дружеството на психолозите в България проф. Сава Джонев дори се съмнява, че парите от лотарията ще отиват само за спорт. Истината е, че бюджетът не ги използва само за спорт.

Тримата обаче са единодушни, че лото манията е свързана с бедността. „Виждала съм, когато се продаваха лотарийни билети в магазините, какво си купува типичният човек – 2 кренвирша, 200 гр. сирене и най-евтиният хляб – общо за 5 лв., а дава още 5 за билетче. Което е форма на крайно отчаяние, хората търкаха билети като обезумели“, казва д-р Гълъбова. И е убедена, че ограничаването на потреблението на този вид услуга става чрез подобряване на материалното положение на населението, немалка част от което е социално маргинализирано.

Пристрастяването

Разбира се, купуването на лотарийни билети само по себе си не е пристрастяване, но може да доведе до такова. Лесният достъп на децата до търкащи се билетчета в супермаркетите и бензиностанциите постепенно ги зарибява към тръпката на хазарта, още докато нямат преценка, че така просто се вземат парите на родителите им и в крайна сметка губят пари.

При търкането на билетчетата тръпката дали ще спечелиш води до отделянето на коктейл от наркоподобни хормони в мозъка като допамин и това при част от децата неминуемо има зарибяващо действие – защото те нямат разумни аргументи да спрат поради елементарното им ограбване и че техните умения нямат никакво отношение към резултата. Не всички деца се пристрастяват – но са достатъчно, за да се създадат хазартни наркомани с изключително тежки последици и за тях, и за икономиката на страната. И социалното положение, и публичната среда са само предпоставки, а не причини за преминаване към зависимост.

Министерството на здравеопазването нарича тотото и лотото „мек хазарт“ и на сайта си определя кои са причините за хазартната зависимост. Те не са биологични, а психически – най-често свързани с депресия, желание за смяна на настроението, но и с когнитивни разстройства, свързани със суеверия, както и с личностни разстройства. Сред симптомите за диагностициране на хазартна зависимост, при период от едногодишни натрупвания, са непрестанното мислене за залагане, желанието да се залагат все по-големи суми, провалените опити за слагане на край на участието в такива игри, честата раздразнителност и смяна на настроението при липса на хазартна игра, бягството от други проблеми чрез залагания, залитането към незаконни и неморални средства за набавяне на пари за хазарт, и т.н. Един пристрастен към хазарт човек, подобно на наркомана, мисли само за това, за да изрита удоволствието от отделянето на „наркотичните“ хормони при игра. Последиците в социален и психичен аспект са изключително тежки.

„Хазартната зависимост по принцип не се лекува в болница“, казва д-р Гълъбова и подчертава, че в нейната психиатрична болница за 26 години е имало един единствен хазартно зависим пациент. А битката за преодоляването на всяка зависимост минава през осъзнаване на проблема и желание за преодоляването му, но зависи най-вече от наличието на силна воля за справяне с него, като това е битка за живот.

„За голяма част от хазартно зависимите, с които съм работил, заниманието с хазарт е начин да останеш със себе си. Отиваш да играеш хазарт, за да се изключиш от грижите, от света“, казва психотерапевтът Красимир Иванов, който работи със злоупотребяващи с наркотици, алкохол, хазарт и интернет. И добавя, че самото място – дали е казино, тото пункт или супермаркет, в който продават лотарийни билети, заема ключова символна роля за зависимия – като моето лично място, където единствено мога да релаксирам.

Непълнолетните

Въпреки че според психолозите е рядкост малолетни и непълнолетни да развият хазартна зависимост, най-младите може най-лесно да бъдат подмамени. „Децата са най-застрашени. Когато дадеш на едно дете чук, за него всичко започва да има нужда от зачукване“, казва проф. Сава Джонев.

Законодателят е взел предпазни мерки и с февруарските поправки в Закона за хазарта въвежда изрична забрана за продажба на лотарийни билети на лица под 18 години. Докторът по психотерапия от САЩ Деница Банчевска обаче не смята това за сериозна спирачка: „Забранено е да се продават и алкохол и цигари на деца, но те масово се продават. Така че едва ли и тази забрана ще бъде спазвана масово. А и когато непълнолетните виждат, че нещо е привилегия само за възрастните, то се превръща в желан продукт и е трудно да бъдат опазени от него.“ А и поради това, че много от родителите не осъзнават опасността от създаване на хазартна зависимост купуват билети – търкащи се или не, на своите наследници. Търкащите се билетчета са особено опасни, защото резултатът се вижда веднага и тръпката и изкушението са много по-големи.

При гласуването на поправките в закона в началото на годината не мина предложената от вносителите добавка на 300 метра от училища да няма не само игрални зали и казина, но и търговски обекти, продаващи моментни лотарийни игри. Според д-р Банчевска това също не е сериозна спирачка, защото „повечето тийнейджъри, не само днес, а във всички времена, пробват всичко, включително всякакви вредни неща – защото, за да стъпиш в големия свят, трябва да опиташ границите, и тестваш наред, някои неща повече от други“. Затова външните, публични ограничения сами по себе си не работят особено.

Сега от ГЕРБ предлагат две групи мерки за борба с хазартната зависимост, като изтъкват, че залаганията „извън всякаква граница на социално-приемливата или за забавление активност има сериозни последици за личността и за живота на залагащия“. Първите включват в залите и казината да се постави „съобщение за опасността от възникване на хазартна зависимост“ и „информация относно възможностите за консултиране и терапия“.

В законопроекта са изброени и уязвимите от хазарта. На първо място са малолетните и непълнолетните, следват поставените под запрещение и две групи, които са формулирани по следния начин: „всяко лице, което счита, че има проблем с хазарта“ и „всички лица, чието социално положение и/или равнище на доходи могат да ги направят по-податливи към участие в хазартни игри и развиване на хазартна зависимост“.

Като оставим настрана всички въпроси, които възникват от формулировките и дали например социално-икономическото положение в България не поставя почти цялото ѝ население в последната група, важното е какви мерки се предлагат за защита на уязвимите. В законопроекта се посочва: „Мерките за защита на уязвими лица имат за цел недопускане, забрана или предоставяне на възможност за самоизключване на такива лица от участие в хазартни игри с цел да се намалят и избегнат потенциални негативни икономически, социални и личностни последици за тях и техните близки“.

И единственото нововъведение, което се предлага, е да се даде „право“ на уязвимите „да се самоизключат от участие в хазартни игри, организирани в игрални зали, игрални казина и онлайн, като подадат искане за това в Държавната агенция по хазарта“. Накратко – ако решиш, можеш да подадеш заявление, че не искаш да те пускат в залите, ще влезеш в специален регистър, с който ще разполагат всички места, на които се организират залагания и няма да те допускат там.

Колко зависими биха подали подобно искане е риторичен въпрос. Същественото е, че с измененията не се предлага нито една мярка, свързана с децата, въпреки че те с основание са изведени на първо място като уязвими.

„В някои семейства критерият да си възрастен е, когато вече започваш да играеш тото или някаква друга хазартна игра“, казва Красимир Иванов. И признава, че и тук, както при другите зависимости, само с едно билетче или тото фиш може да се постигне ефектът на снежната топка и да се стигне до редовни залози за футболни мачове, състезания с животни и пр.

Банчевска обръща внимание на особеностите на тийнейджърството, което е не само хормонален, но и емоционален преход, в който детето трябва да се отдели от родителите и да стъпи за пръв път като индивид в големия свят, да си създаде социална среда, да се позиционира. Детето има вътрешната нужда да се отдели, а в същото време изпитва лоялност към родителите. „И тогава зависимостите се явяват фактор, който хем държи детето в семейството, хем е във връзка с нещо друго, с фантазиите, мечтите и емоциите, от хазарта, например. Така зависимостта се явява медиатор на проблем – да се отделиш от семейството или да стъпиш във външния свят, което е несъзнаван процес“, казва Банчевска.

Според Красимир Иванов пък младият търси начин да бъде значим. Ако родителите пушат, има много голяма вероятност и децата да пропушат. А с познатото могат да „контролират“ непознатото. „Пийни си една ракия, недей да ходиш на ротативките“, казва бащата, това му е познато и е спокоен. Родителите обаче имат задължението да казват „не“. Единствено от тях децата очакват „не“. Бунтът на децата не е срещу авторитета, а че авторитетът не е на мястото си, казва Иванов.

Въпреки че семейството е основната бариера срещу хазартната зависимост у децата, която може да се вдига или пада, изключително важна е и външната среда. Според проф. Джонев доминираща е средата на масовата консумация и материалните стимули и децата по подражание следват възрастните. Включително до степен да се събужда една латентна мотивация за бързо и лесно придобиване, каквато обещава хазартът.

За разлика от наркотиците, той не уврежда пряко здравето, последиците са известни – спирала от дългове, разоряване, загърбване на работата и семейството, но излекуването от зависимостта е също толкова трудно. Затова е изключително важно какви са семейните ценности, с които се отглежда едно дете. Красимир Иванов пък цитира думи на сръбския патриарх Павле, който е казал, че родителите на някои хора са толкова бедни, че освен пари друго нищо не са им дали. В този смисъл дори спечелен джакпот може да се окаже празен, защото можеш да си оправиш живота само с осмислянето на живота, уточнява Иванов.

Рекламата

Рекламата и излъчването на хазартни игри на живо преди 23 ч., когато децата гледат телевизия, е основният инструмент за публична легитимация на хазарта като нещо не само приемливо, но и желано, то е и основният фактор, зарибяващ децата към хазарта. Затова всяка нормална държава налага ограничения върху тази реклама. Такива има и у нас. Промените в Закона за хазарта оставиха забраната за пряка реклама. Разрешено е да се обявяват само наименованието на хазартната игра, търговската марка на нейния организатор, тегленето на тиражите и резултатите и спечелените печалби. Агресивната доскоро частна хазартна реклама заобикаляше забраната, показвайки десетки спечелили „хора от народа“, с внушението, че късметът е на една ръка разстояние от всеки. Не е трудно да се забележи, че спечелилите са главно немного добре образовани с хора с ниски доходи от провинцията. С което се вижда кои са основните жертви на хазарта. Затова НФСБ и другите политически сили ще е добре да насочат усилията си към това да се забрани рекламата и играта на лотарийни игри до 23 ч., за да не се зарибяват децата.

Спортният тотализатор по-скромно обявяваше на сайта си спечелилите и техните суми, с цел да покаже, че печалбите са действителни и не са анонимни. Рекламата обаче остава неограничена във времевия диапазон за непълнолетните между 8 и 23 ч. и те пак са изложени на хазартна съблазън, макар и с далеч по-слаб интензитет. Това е недопустим подход, който подлага децата на пряко пристрастяващо въздействие. За едно дете изкривената картина, в която едни хора печелят милиони без да работят е изключително привлекателна. Те не разбират, че тези хора в продължение на години може да са изхарчили повече от спечеленото, че печалбите са изплащат дълго време и на части, че пристрастените към хазарта тепърва ще губят още пари. Самото теглене на печалбите по телевизиите също въздейства безкритично върху децата и е абсолютно недопустимо. Би следвало политиците да настояват именно за промени в тази връзка, за да се предпазят децата от пристрастяване към хазарта.

НФСБ внесе законопроект, който предвижда масово закриване на игралните зали с рулетки, ротативки, бинго и подобните им игри, а зали за хазарт да има само в петзвездни хотели, в 10-те най-големи български курорта и в около граничните КПП. Всички останали игрални домове трябва да бъдат затворени до 2025 г.

Сигурно зад това стоят най-добри намерения, но специалистите, които познават зависимите са категорични, че те ще продължат да играят хазарт – просто вече ще е незаконен. Световният опит показва, че липсата на лицензирани места за залагания не спира пристрастените към хазарта. Те, както казват психолозите, са вид наркомани, а нима забраната на наркотиците е спряла употребата им? Черното тото във футбола например е много по-разпространено от „Еврофутбол“ и тотализатора взети заедно и реализира много по-големи печалби. Има и стройна система на залагане и на разпределение на печалбите и ефективно събиране на дължимите пари. Борбата срещу него обаче е без кой знае какви резултати. То има стабилно двойно осигурена мрежа от букмейкъри с прекъсване на веригата на контакти и въпреки многогодишните усилия, тя само разширява влиянието си.

Световната практика показва, че когато забраниш легалния хазарт, просто бурно започва да се развива нелегалният. Там печалбите са по-високи, защото не се плащат данъци и такси на държавата, т.е. това ще лиши държавата от огромни средства, част от които трябва да отидат за развитието на спорта. Организатори на нелегалните зали и казина са сенчести групировки. Приходите от черния хазарт ще им дадат мощен финансов стимул, те ще генерират корупция, като подкупват полицията да не ги „закача“.

Легалните заведения за хазартни игри поне спазват стриктно забраната да не допускат непълнолетни и така да не създават зависимост у най-уязвимите. В нелегалните зали няма да е така.

Според Банчевска не ограничена, а никаква реклама на хазарта не трябва да има – така както няма реклама на порнографията. И не лотарийни билети да се продават в обособени будки в супермаркетите, което все пак е малко по-приемливо, отколкото директно да се купуват от касите в магазина, а да бъдат изнесени на съвсем отделни места – както се продава порнографска литература в САЩ. Изобщо забраната трябва да е тройна – лотарийни билети да не се рекламират, да се продават на отделни места, и в тези места да е забранено да влизат непълнолетни. „Когато един лотариен билет се продава редом с останалите продукти, детето не го възприема като нещо непозволено или като заплаха. Ако се продава в отделни места, в които влизат различен тип хора от общия тип, тогава у детето може да се формира усещането за хазарта като нещо нетипично и неприемливо“, аргументира се Банчевска.

 

 

 

27
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Бат
Бат' Бо'ко
15 юни 2020 8:47
Гост

Нищо, сега като сключат рекламен договор с Левски всички зависими от хазарт ще влагат пари в този отбор чрез тотото вместо в Божковите начинания!

наблюдател
наблюдател
08 юни 2020 15:04
Гост

Е, консумирайте всички ястия на дивия капитализъм и не се оплаквайте, защото сами си го избрахте. Капитализмът в тази територия и с българската народопсихология не може да е друг. Робско племе чийто писан девиз е „Съединението прави силата“, но спазва неписания: „Всеки се оправя сам“, няма бъдеще.

Анонимен
Анонимен
08 юни 2020 11:40
Гост

Няма какво да се коментира? Щом продават цигари на деца…

Анонимен
Анонимен
08 юни 2020 11:40
Гост

Къде? Подайте сигнал, вместо само да коментирате и да се възмущавате.

Анонимен
Анонимен
08 юни 2020 10:09
Гост

Интересът на мамин Делебянчо стои по-високо от интереса на всички деца, потенциална жертва на хазарт, в България.

Haralampi
Haralampi
08 юни 2020 9:43
Гост

Видяхме, че държавата като си науми нещо и бързо става.

Анонимен
Анонимен
08 юни 2020 11:41
Гост

А в случая държавата е Пеевско-боковата мафия.

Пенова
Пенова
08 юни 2020 9:43
Гост

Това с лотарията беше тотална глупост на Валерката ма ней се.

Шмит
Шмит
08 юни 2020 9:43
Гост

Присъединявам се към мнението на преждеговорившите, че лотарията ще се ползва за ПР кампания за изборите.
„Ето спряхме лотарията да не ви тормози и лошия Череп да взема парите на бабите и дедовците, парите от Лотария ще се ползват за народа“ Пък те ще са за плащане на гласове примерно!

Облена
Облена
08 юни 2020 9:41
Гост

Лотарията се национализира с частни интереси. Не е било за полза роду!

Златимир
Златимир
08 юни 2020 9:41
Гост

Наясно сме с всичко това. Но е важно и родителите да кажат на децата си, че не бива да си дават парите за тия глупости и да им обясня, че шанс за печалба практически няма.

Димитриев
Димитриев
08 юни 2020 9:40
Гост

От години се знае, че филмите с насилия продиктуват такова у поне едно дете. Обаче не се спират

Серафим
Серафим
08 юни 2020 9:40
Гост

Ако трябва да сме екзактни, то и реклами на алкохол не трябва да има и още по-точно не трябва да има и екшън филми. Айде пуснете на децата само филми за любов към противоположния пол, любов към животните да видим какво ще стане и как ще се възпитат!

колегия
колегия
08 юни 2020 9:39
Гост

Вие смятате, че това бе направено за да се защитят децата ли? Трябва да си паламуд за да мислиш така. Повече от ясно е, че се направи за да се приберат едни милиони от правилните хора и да се направи ПР кампания преди изборите.

парата
парата
08 юни 2020 8:08
Гост

Няма да махнат рекламата, сега Киро гела иска пак да я прилапа този път от тотото и затова пуска сигнали срещу бтв. Правните сайтове може да си пишат, да обясняват експерти, ама тук водещото е парата, а не децата

Държавна зарибявка
Държавна зарибявка
08 юни 2020 7:59
Гост

Изключително вярно е това, което казват част от психолозите – в акъла на българина държавното е сигурно. Особено като се видя как хора, които спечелиха от лотариите на Божков големите печалби сега не могат да си ги вземат, защото лотариите фалираха. Държавата обаче не може да фалира, поне юридически иначе де факто сме я виждали във всякаква несъстоятелност в пряк и преносен смисъл. Това какво значи – стимул да се търка, да се пускат фишове. Зарибявка отвсякъде. Държавна зарибявка

анонимен
анонимен
08 юни 2020 8:07
Гост

И държавна корупция. Досега взимаха от Божков, сега ще сключат договори с подобни за продажба на билетчета. Не е ли време да изметем тая гнилоч

Анонимен
Анонимен
08 юни 2020 7:52
Гост

Няма спасение за уязвимите, дори и да приложат германския модел. Това е така, защото тук всичко е прогнило от корупция

Анонимен
Анонимен
08 юни 2020 11:38
Гост

И то по най-високите етажи на властта. Няма да се оправим скоро.

уязвимите
уязвимите
08 юни 2020 7:42
Гост

Всички лица, чието социално положение и/или равнище на доходи могат да ги направят по-податливи към участие в хазартни игри и развиване на хазартна зависимост. Това, дами и господа, е целият български народ! Всички сме уязвима група. Дори и хора с по-прилични доходи, като се съпоставят с белия свят. Уязвими сме не само за хазарт, но и за корупцията и глупостта, които се ширят около нас. Това определение е истинска находка, бисер на нашето правно битие

Анонимен
Анонимен
08 юни 2020 8:03
Гост

Иновативно, а…А, бе, пиарката Борисов да не е търкала билетчета, че да си купи къща за един милион? Щото българинът си знае, че само така стават нещата 😉

тръпката
тръпката
08 юни 2020 7:36
Гост

Написаното за избуяването на нелегалния хазарт е точно така. Забраната на казина и зали само вкарва още пари в джоба на мафията. Да не говорим, че болните от хазарт в много случаи това увеличава допълнително тръпката, която търсят със залагането. Да намериш зала, да те допуснат, това става част от изживяването. Малоумщината на нашите управляващи е голяма

Анонимен
Анонимен
08 юни 2020 7:31
Гост

Леле майко, ама те гербаджиите направили култов законопроект – ти си зависим и сам видиш ли отиваш и казваш – не ме пускайте да играя?! Що за абсурд и недомислие?! Викам да ни дадат по едно въже сами да се обесим

адвокатът с ватенката
адвокатът с ватенката
08 юни 2020 7:50
Гост

На тях това им е мечтата, ама още не са измислили как хем да се обесим, хем да продължим да плащаме данъци. Добър опит в тази посока беше издевателството над нашего брата адвоката, който хем не можеше да ходи два месеца по дела, хем трябваше да си плати данъците без отсрочка

Анонимен
Анонимен
08 юни 2020 7:54
Гост

Що се учудваш. Цялата ГЕРБ-ерска работа е такава като изобилстват калинките

психолозите си обясняват, далаверата си върви
психолозите си обясняват, далаверата си върви
08 юни 2020 7:29
Гост

На никого не му пука за децата. Симеонов се дразнеше на масовите билетчета и реши, че вече всичко му е 6, като ги продава тотото. Какво означава това – просто искаха да вземат един бизнес, а не действаха от загриженост за никого. Психолозите си обясняват, далаверата си върви

Анонимен
Анонимен
08 юни 2020 11:39
Гост

Естествено! Важното е да се прилапват пари.