Няма нищо противоконституционно в последните изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които делата за корупция по високите етажи на властта се прехвърлиха към специализираните съдилища. Такова становище изрази днес мнозинството във Висшия съдебен съвет.

Дискусията бе по повод делото в Конституционния съд, образувано по искането на Върховния касационен съд и на Висшия адвокатски съвет за обявяване за противоконституционни на промените в НПК, в които определянето на подсъдността на специализирания съд е според субекта на престъплението, а не по материя, което според двете институции го превръща в извънреден съд.

Промените са в сила от ноември м.г. и с тях на специализираните съдилища бяха възложени делата за над 40 престъпления, извършени от народни представители; членове на Министерския съвет и заместник-министри; председатели на държавни агенции и държавни комисии, изпълнителни директори на изпълнителните агенции и техните заместници; управителя на Националния осигурителен институт, управителя на Националната здравноосигурителна каса, изпълнителния директор и директорите на териториалните дирекции на Националната агенция по приходите; директора на Агенция „Митници“, началници на митници, митнически бюра и пунктове; членове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства; областни управители и заместник областни управители; съдии, прокурори и следователи; членове на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите в Инспектората на ВСС.

В искането до КС върховните съдии сочат, че разпоредбата на чл. 411а, ал. 1, т. 4 от НПК е в противоречие с конституционните норми, прогласяващи България за правова държава и недопускащи извънредни съдилища. От ВКС атакуваха и друга промяна в НПК – на чл. 127, според която за писмени доказателства се приемат и „ревизионните актове, с които са установени данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски и приложените към тях ревизионни доклади, както и докладите по чл. 19 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ) от извършени финансови инспекции и одитните доклади по чл. 56 от Закона за Сметната палата (ЗСП) и приложените към тях документи“.

Че промените в подсъдността не са в противоречие на основния закон днес гласуваха 15 от членовете на съвета, а 7 бяха на обратната позиция. Мнозинството (8 на 14 гласа) не видя противоконституционност и на изменението, с което ревизионните актове ще се приемат за доказателства.

Правната комисия на ВСС представи два варианта за становище по искането на ВКС – в едното се споделяше изцяло искането на върховните съдии, а другото бе в обратната посока.

Изказвания по темата почти нямаше. Главният прокурор Сотир Цацаров се изказа в подкрепа на промените в НПК, а Цветинка Пашкунова пък в подкрепа на искането на колегите си от ВКС.

Главният прокурор започна с похвала към хората, изготвили и двете становища. По думите му те били балансирани и мотивирани, професионално изготвени с изложени правни аргументи.

Но самият той не споделя мотивите на ВКС. „Ако се сподели тезата, че специализираният съд се превръща в извънреден, то до настоящия момент характер на извънреден съд е имал и Софийският градски съд. В искането няма и дума за това, никой не е разсъждавал върху тази теза. След измененията в НПК подсъдността на СГС по отношение на определени престъпления, извършени от лица с имунитет, се запазва, т.е. за определени престъпление те отговарят на определението за извънреден съд“, заяви Цацаров. После коментира, че аргументите в искането на ВКС не са толкова юридически, а са свързани с фактически повод и има изразено отношение към специализирания съд. „Няма да коментирам мотивите към искането, които правят аналогия с народния съд, защото ще изпаднем в казуистика и ще кажем неща, които не е редно да ги кажем. Ако специализираният съд е извънреден, значи и СГС е такъв“, каза още Цацаров.

Той посочи, че не споделя и тезата, че чл. 127 от НПК е противоконституционен. По думите му разпоредбата не е нова що се отнася до актовете, на които се дава характер на писмени доказателства. И припомни, че от известно време докладите на ОЛАФ се приемат за доказателства, но никой не се сетил да иска обявяването им за противоконституционни.

„Иска се обявяването за противоконституционна на разпоредбата, с която ревизионните актове и други актове на финансови институции се приемат за писмени доказателства, но няма дума и за докладите на ОЛАФ. Все пак съдът преценява кои доказателства да цени и кои не.

Ако ще мерим всички с еднакъв аршин, нито СГС е действал до измененията като извънреден съд, нито специализираният съд действа като извънреден. Ще е такъв, ако има различни процесуални правила и процедура спрямо определена категория лица“, каза още Цацаров.

Цветинка Пашкунова застъпи обратната теза. Според нея има отклонения от характеристиките на специализирания съд, съгласно Решение №10 от 15.11.2011 г. на Конституционния съд. По думите ѝ е създаден съд, който се специализира с оглед субекта, а не по материя. В подкрепа на тезата за противоконституционност тя допълни и въведената възможност председателят на Апелативния специализиран наказателен съд да командирова магистрати, предвиденото допълнително възнаграждение на съдиите и прокурорите в спецорганите, както и фактът, че например делата за документни престъпления срещу граждани ще се гледат на две инстанции, а тези в спецсъда – на три инстанции. Има неравно третиране, заяви Пашкунова.

Председателят на ВКС Лозан Панов заяви, че подкрепя искането на колегите си от ВКС, но днес няма да гласува, защото е участвал в обсъждането и гласуването в съда.

Така се стигна до гласуването и резултата, при който мнозинството застъпи позицията, че тези изменения в НПК не противоречат на Конституцията.

Коментирайте

avatar