В кризата сделките с имоти в София намаляха наполовина. Помогнахме на общините, само в столицата постъпиха милиони левове от местни данъци при покупко-продажби на коли и имоти, казва в интервю за „24 часа“ Красимир Анадолиев, председател на Нотариалната камара в България

– Г-н Анадолиев, как работиха нотариусите през двата месеца на извънредно положение у нас заради COVID-19? Имаше ли страх, ступор?

– От 13 март до отмяната на извънредното положение по закон нотариусите извършваха само неотложни удостоверявания при строго спазване на санитарно-хигиенните изисквания. Времето показа, че този подход е правилен. Съветът на нотариусите своевременно изпрати препоръки до всички колеги за стриктно спазване на вътрешна организация в канторите. Естествено е, в такива условия, да се изпитва страх и притеснение за здравето на всеки.

Сблъсквали сме се с клиенти, които видимо неглижираха правилата да са с маски и ръкавици, затова и указанията до колегите бяха в такива случаи да се отказват удостоверявания.

– За какво най-често хората ви търсеха?

– Обръщаха се към нас наистина само в случаите, които за тях са спешни и неотложни. Затова удостоверяванията значително намаляха. Най-често те бяха за пълномощни, които да послужат пред банки или други институции. За възрастните хора, за които не бе препоръчително да излизат, възникна необходимостта да упълномощят някой да получи пенсиите им, да се изтеглят пари или да се извършат банкови преводи.

Даде се възможност да бъдат учредени обезпечения по вече договорени кредити и сключени договори с банки. Ако ангажиментите за кредитиране не бяха финализирани, това можеше да увреди интересите на кредиторите или на получателите на заеми, които разчитат на договорените пари. Финализираха се предварителни договори, по които крайните срокове изтичаха, така че хората да не търпят неустойки или да изпаднат в невъзможност в бъдеще да сключат договора.

Аз имах клиентка – бременна жена, която бе подписала предварителен договор за покупка на жилище и договор за кредит от банка. За нея беше наложително всичко да приключи навреме, за да може да влезе в жилището си и да усвои кредита при договорените вече условия. Всяко забавяне можеше да я изправи пред доста проблеми от житейски и финансов характер.

– Бихте ли дали примери и за други сделки, изповядани пред нотариуси?

– В извънредна ситуация като тази човек пренарежда приоритетите си. Ако преди се е стремял да трупа имущество, което не му е било от първа необходимост, но е било инвестиция, сега имаше хора, които вземаха решение да се освободят от това имущество, за да запазят други важни за тях неща. Например някои се принудиха да продадат имоти, за да получат пари, необходими им за лечение или за спасяване на бизнес. Имах клиент, който ипотекира апартамента си с идеята да плати заплати на служители във фабриката си. Други продаваха коли заради нуждата да получат средства за неотложни плащания, докато преструктурират бизнеса си.

– Излиза, че има хора, които са се вслушали в призива на премиера Борисов да продадат част от имуществото си, като се разделят с лимузините си например. Има ли продажби на коли като майбах, ролс-ройс?

– Има сделки и за евтини, и за скъпи коли, но не бих могъл да дам конкретни примери. В извънредни ситуации има много по-ценни неща от автомобила, които хората се стремят да съхранят. Със сигурност и това е част от смисъла на посланието на премиера. Предполагам, че всички ще извлечем своите поуки за смисъла и значението на много от нещата, които ни заобикалят, защото май започнахме да забравяме, че светът не е задължително да е хубав. И че от усилията на всеки зависи той да стане по-добро място за живеене.

– Вярно ли е, че болни или хора под карантина са били принудени да наемат жилища, за да не заразят близките си?

– Имаше такива случаи. С оглед на изискването за 14-дневна карантина и изолирането на хора, пристигнали от други страни, техни близки предварително наемаха жилища и сключваха договори за наем. При този договор нотариалната заверка не е условие за валидност, но немалка част от хората държаха на нотариална заверка на подписите за по-голяма сигурност.

– След 13 март имаше ли хора от т.нар. рискова група при заразяване с К-19, които да искат да им помогнете да оставят завещание?

– Това е нормална работа за един нотариус. Да, хората се консултираха. Те имат възможност да направят саморъчно завещание и в домашни условия, без да стигат до нотариус. Но много често този процес е свързан с необходимостта от професионален съвет как да се оформи самото завещание, за да бъде валидно. В повечето случаи тези съвети се даваха по телефон или по електронна поща. Самото завещание после може да се съхранява както в дома на завещателя, така и у друг по преценка на завещателя, включително адвокат или нотариус.

– Как се отрази на икономиката възможността да се извършват нотариални удостоверявания, въпреки че те бяха ограничени?

– Това ѝ помогна да функционира, макар и на по-бавни обороти. Финализирането на сделки осигури постъпления за доста фирми в различни браншове, най-вече това бе важно за стабилността на строителния бранш.

Нотариалната дейност през този период доведе до значителни постъпления от десетки милиони левове в общините от местен данък, който се плаща при сделки с коли или имоти, както и до постъпления в държавния бюджет от ДДС. По закон нотариусите носят отговорност и са задължени да гарантират плащането на този вид местен данък.

На тези постъпления общинските бюджети разчитаха, за да функционират, за да работи социалният патронаж за възрастни и др.

– В сравнение с времето преди пандемията има ли рязка промяна в броя на сделките с имоти?

– Има и това се дължи както на изискването удостоверяванията да бъдат сведени само до неотложните, така и на много други обективни обстоятелства, свързани с противоепидемичните мерки. До края на март имаше по-голяма динамика заради обстоятелството, че при голяма част от сделките приключиха вече започнали процедури.

В момента за София например сделките с имоти са намалели може би наполовина в сравнение с периода преди извънредното положение. Най-точна информация в това отношение обаче има в Агенцията по вписванията. Използвам случая да изразя своята благодарност към служителите в Агенцията по вписванията и към съдиите по вписванията за добрата комуникация в този труден период.

– Допустимо ли е да издавате документи, без човек да се е явил при вас и да е показал лична карта?

– Законодателството изисква при удостоверяване на подпис лицето да се яви лично. Освен да установи самоличността, нотариусът трябва да се убеди, че човекът срещу него разбира значението и последиците от акта, който подписва, че не действа под натиск или заплаха, и т.н. Има действия от огромно значение за сигурността на удостоверяванията, които не може да станат по друг начин.

Работата при извънредното положение все пак ни даде повод да видим необходимостта от определени процедури, които да улеснят самото производство. Например възможността нотариусите да могат по електронен път да се сдобиват с документи, което ще улесни страните и ще намали потока от хора към институциите.

Сега нотариусите могат да заявяват и да получават скици от Агенцията по кадастъра по електронен път, могат да правят справки по партидите в Агенцията по вписванията и др. Според мен единната информационна система, с която разполага Нотариалната камара, трябва да бъде обогатена с въвеждането на още документи. Трябва да се даде възможност те да бъдат проверявани по електронен път, за да не се налага гражданите да ги носят лично в институциите, където ще послужат. Например пълномощните пред НАП и др. Към момента в информационната система се въвеждат пълномощните за разпореждане с имоти, завещания, удостоверявания, свързани с Търговския закон и Закона за особените залози, договорите за разпореждане с МПС и др.

При извънредното положение оценихме колко важен и навременен бе въведеният преди 2 г. електронен обмен на информация с КАТ и МВР при сделки с коли. Той ни дава възможност при сделка с МПС в реално време за секунди да получаваме цялата информация от КАТ, необходима за сключването на договора – кой е собственик, дължи ли данъци, има ли платена „Гражданска отговорност“, наложен запор и т.н. След сключването на договора веднага информацията за промяната на собствеността се въвежда от нотариуса в същата система и постъпва в КАТ в реално време. Това облекчи изключително гражданите и премахна опашките пред гишетата за регистрация в КАТ, а ограничи и предпоставките за корупционни практики, които съществуваха.

– По време на кризата заради коронавируса имаше ли опит за злоупотреби и измами от клиенти?

– Няма постъпила информация до мен за нещо извънредно. Всички системи, които ползваме и бяха създадени през годините за предотвратяване на измами – например достъпа до Националния автоматизиран информационен фонд за личните документи, до базата данни за населението, завещанията и др., функционират и сега.

– За времето на извънредно положение всички ли имаха достъп до услугите ви?

– Законът изискваше Нотариалната камара да осигури минимум по един дежурен нотарис на 50 000 жители за съответния район. Тоест във всеки район да има достъп до нотариална услуга и да не се увреждат правата на гражданите. Мисля, че се справихме с това предизвикателство въпреки затрудненията. На мен като председател, както и на членовете от съвета на нотариусите ни се налагаше ежедневно да комуникираме с колегите по места. Повече затруднения срещахме в райони с по един или двама действащи нотариуси. Колегите проявиха изключителна дисциплина и отговорност. Благодарен съм за това.

– Колко са нотариусите у нас?

– Към настоящия момент в регистъра на Нотариалната камара са вписани 725-има.

– Имаше ли възможност да командировате някои от тях?

– Не, нотариусите по закон са с определен район на действие. Не се предвижда възможност за командироване.

– Как работят колегите ви в други страни? В Италия и Испания – най-засегнатите в Европа от К-19?

– Във всички европейски страни, за които получихме информация, регламентирането на дейността на нотариусите при извънредно положение е сходно с България. В Испания канторите останаха отворени само за неотложни удостоверявания освен при болест или други случаи, предвидени в закона. В Румъния колегите са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират непрекъснатост на дейността си.

– Нещо изненада ли ви в ситуацията около К-19, как гледате вие на ограниченията?

– Като човек-неспециалист в здравеопазването, смятам, че мерките за ограничаване на коронавируса, предприети от българските власти, бяха навременни и уместни. България е на едно от челните места по най-малко смъртни случаи. Аз и семейството ми спазваме указанията, гледам на това като на отговорно поведение към околните. Не съм усетил друго отношение и от колегите нотариуси.

– Ще бъдат ли засегнати и доколко нотариусите от въвеждането на извънредните мерки? Има ли опасност някои да затворят, защото не могат да плащат разходите си?

– Нотариалната дейност е пряко свързана с икономическата ситуация в страната, с възможността да се инвестира в сектора с имоти. Факт е, че има спад в работата, и то осезаем, което кара доста от колегите да оптимизират организацията в канторите си, да намаляват разходите си. Стига се и до съкращения и намаляване на възнаграждения. Но ние изпитваме същите затруднения, които изпитват и много други сектори. Изпитанието е не само за нас. Надявам се всички да преминем през това здрави и още по-сплотени.

– Нотариусите бяха сред първите, които обявиха дарителската кампания в подкрепа на лекарите.

– През март и началото на април Нотариалната камара преведе 71 500 лв. по дарителската сметка, открита от МЗ, за подпомагане на болниците при COVID-19. Голямата част от средствата са събрани с доброволни дарения на много колеги в страната, както и от Регионални нотариални колегии. Това беше знак на съпричастност и солидарност към всички, които работят във времена на тежко изпитание. Искам от името на Нотариалната камара да изразя благодарността ни към всички лекари и здравни работници за техните неимоверни усилия, професионализъм, отговорност и хуманност.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar