– Адвокат Менков, защитавате интересите на близките на телевизионния водещ Милен Цветков, който бе убит при катастрофа на Великден. Какво очакват те от разследването?

– Те още не са приели загубата, но очакват да се подходи обективно и да има справедливост. Да не се случи така, че по някакъв начин да се изкриви ситуацията и в крайна сметка да се преформулират фактите, които до момента сочат тежко престъпление.

– Фактът, че преди обвиненият за катастрофата Кристиан Николов е употребил наркотици, може ли да се използва по-късно като аргумент, че не е бил на себе си. Да се твърди, че в онази вечер не е разбирал какво става и не може да отговаря за умишлено убийство?

– Напълно е възможно да се появи подобна защитна позиция, но всичко това трябва да се докаже. По делото има експертиза, че Кристиан е бил вменяем по време на катастрофата, разбирал е постъпките си, а употребата на наркотици е станала до 24 ч преди удара на пътя. Това е особено важно, защото има спорна практика по отношение на шофирането след употреба на наркотици. Става дума за по-леките случаи без настъпила смърт. Съдилищата тълкуват по различен начин дали шофьорът е бил под въздействие на наркотици, защото някои видове могат да бъдат установени седмици, дори месеци след употребата. До голяма степен това зависи от изследването. Ако дрогата е взета значително време преди инцидента, е въпрос на доказване дали шофьорът е бил под влиянието ѝ.

В случая с Милен Цветков обаче становището на експертите е, че шофьорът е бил под въздействие на наркотици, взети до 24 ч от катастрофата. Според специалистите три от упойващите вещества – марихуана, амфетамин и кокаин, са вземани поетапно до постигане на издръжливост и възбуда. Четвъртото – бромазепан, всъщност влияе обратно на първите три. То се взема, за да намали превъзбудата и да те успокои.

Съзнанието обаче, че си употребил няколко упойващи вещества непосредствено преди да седнеш зад волана, и изключително висока скорост на движение – повече от 2 пъти по-висока от разрешената, означава, че допускаш какво би могло да последва и се съгласяваш с резултата.

По делото не е установен дори за миг някакъв опит за спиране или спасителна маневра. Без никакъв спирачен път шофьорът на какво разчита, на провидението ли? Както написа един колега – все едно се играе руска рулетка – дали ще има удар, или не.

– Това ли е причината първоначалното обвинение срещу Кристиан за причиняване на смърт по непредпазливост да бъде променено в умишлено?

– Да, наслагването на тези компоненти плюс свръхвисоката скорост в градски условия и на място, което по принцип е оживено, означава, че създаваш рискова ситуация до степен, в която можеш да допуснеш престъпния резултат. Ако си карал с 60-70 км/ч, е едно – при по-ниска скорост шофьорът разчита, че все пак ще може да спре. Докато при скорост 100-120 км/ч и особено при спрял автомобил на червен светофар и всички останали фактори, може да се обоснове тезата, че в случая е имало евентуален умисъл. За пряк умисъл не говорим, прокуратурата няма предвид това. Там характеристиките са други.

– При пряк умисъл смъртта трябва ли да е планирана?

– Трябва извършителят поне да знае кой е в другия автомобил, да цели пряко неговата смърт, освен ако не е по чисто хулигански подбуди, и т.н.

Обвинението по делото за катастрофата с Милен не е единичен случай, не е прецедент. В миналото е имало по-голямо приложение от Върховния съд на текста за евентуален умисъл.

– Има ли данни някой да се е опитвал да спре Кристиан да не се качва в колата или да не кара толкова бързо, спътниците му реагирали ли са?

– Няма такива данни. В случая е без значение и мощността на колите, защото автомобилът на Милен Цветков е спрял. Това ясно се вижда на камерите, установено е и със свидетелските показания. Неподвижен е. Ударът в това положение е изключително тежък, а възможните увреждания в практиката са основно два вида. Единият е счупване на вратните прешлени вследствие на камшичния удар, а другият – скъсване на аортните съдове. В случая с Милен има спукване на аортата.

– Това ли е довело до смъртта?

– Причината е остра кръвозагуба от спукване на аортата на 2 места в резултат на прекалено силния удар и увреждането на органите. Джипът се забива в колата на Милен отзад, кинетичната енергия е огромна, вътрешните органи се притискат, получава се огромен натиск и вътрешен кръвоизлив. Спукването на аортата е последвано от неконтролируемо изпускане на кръв в сърдечната кухина, сърцето е затруднено да изпомпва обратно кръв и се стига до фаталния край.

– Появиха се спекулации, че не е оказана навреме помощ на Милен, че му е правено изкуствено дишане, че му били дали вода, а не е трябвало…

– Според вещите лица, изготвили съдебномедицинската експертиза, смъртта е била абсолютно неизбежна и в пряка причинно-следствена връзка от удара на джипа в колата на Милен.

В практиката има и случаи, когато ударът е по-лек, човек се движи, прибира се, ляга и след 6-7 или 10 ч от вътрешния кръвоизлив, ако не отиде в болница, може да умре. При Милен обаче ударът е бил толкова жесток, че фаталният край е бил абсолютно неизбежен. Не вярвам, че евентуална защитна теза, че, видите ли, не е оказана адекватна медицинска помощ, ще издържи. Нищо подобно. Много бързо е пристигнала линейката. Както ми казаха специалисти съдебни лекари, дори на мястото на светофара да е имало 2 дежурни реанимобила и единият да изпомпва кръв, а другият да налива, пак е нямало да могат да го спасят.

– Тази катастрофа може ли да ни поучи в нещо?

– За много неща може да ни поучи, но обикновено се замисляме, когато нещата вече са непоправими. И пак действаме по погрешен път, само и в една посока. Показването на желание за репресия от страна на държавата, демонизирането на шофьорите, внушаването, че трябва да се търси отмъщение, само ожесточава. А една от целите на наказанието е да превъзпита извършителите на престъпления и да ги социализира, а не да ги изключи от обществото.

Само в България има значение какъв автомобил караш. Гледаме да покажем себе си на пътя, да се самодокажем понякога. А трябва да оставим егото вкъщи, преди да излезем на улицата. Поведението на пешеходците в големия град също не предпоставя безопасност на движението. Пречупи се инстинктът им за самосъхранение. Виждам, че повечето хора започват да пресичат с гръб към движението, демонстративно, дори когато виждат приближаващата кола. За да покажат, че те винаги имат предимство. А това не е така.

– Доколкото разбирам, вие не сте привърженик на увеличението на наказанията, които предвиждат повече години затвор?

– Има една порочна практика у нас – веднага тръгваме да увеличаваме репресията без сериозен анализ на причините за тези престъпления. Първо – увеличаването на наказанията няма да може да се ползва при настоящия казус, а само за бъдещи транспортни престъпления. Обвиненият за смъртта на Милен ще се ползва от по-благоприятния закон. Второ – в самия законопроект за този член, по който е обвинен Кристиан, няма предложение за увеличаване на наказанието, защото то е в неговия максимум. По това обвинение и към момента се предвиждат от 10 до 20 г. лишаване от свобода. Наказание, каквото се предвижда и за умишлено убийство.

Питам се обаче защо не се прилагат сериозно различните видове пробационни мерки? Най-често се използват две – регистрация по адреса на местоживеене и периодични срещи с пробационен служител, което на практика е почти едно и също. При регистрацията по постоянен адрес трябва да се разписваш 2 пъти седмично при пробационния служител, а другото е да се срещаш с него. Всичко това се превръща в една рутина, досада, която не води до положителна промяна. Трябва да се засилят другите пробационни мерки.

– Кои например?

– Принудителният и общественополезният труд, и да се прилагат много сериозно. Ангажирайки по този начин шофьора, карал, след като е пил или употребил наркотици, без да се е стигнало до телесна повреда или смърт, има шанс да му „уври акълът“. Ако увеличим репресията и вкарваме млади хора в затвора за по-леките престъпления, ние ги лишаваме от възможността предварително да се поправят и да не стигат до извършването на тежки престъпления. С увеличението на наказанията стигаме до предела – за непредпазливите деяния да налагаме наказания, по-тежки, отколкото за умишлените престъпления. Това практически обезсмисля цялостната наказателна политика на държавата.

– А по-високи глоби нужни ли са?

– Това виждане е много популярно в Европа и някои от северните държави. Смята се, че глобата трябва да бъде съобразена с материалното състояние на извършителя. Тук вече има друг спор, че на практика се прилага различно наказание за едно и също деяние в зависимост от материалното и имотното състояние. А това се забранява от конституцията. Освен това на един заможен човек размерът на глобата не му влияе, защото той може да си позволи да я плати. Така че не разчитам толкова на глобата като превантивна мярка.

– Много спорове се водят, особено в социалните мрежи, за отговорността на майката на Кристиан. Тя е обвинена, че е допуснала синът ѝ да вземе джипа. Едни казват, че трябва да носи отговорност, защото Кристиан ѝ е син, а колата е на фирмата ѝ. Други – че младежът е пълнолетен, сам може да взема решения и да отговаря за тях. Вие на какво мнение сте?

– Аз не съм запознат с обвинението срещу нея, то не е в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на Милен Цветков. Да, Кристиан е пълнолетен, но трудно бих могъл да коментирам защо се е стигнало дотам, тъй като не знам какви са били отношенията между майката и сина.

– Запознат ли сте с показанията на приятелите на Кристиан – Симона и Георги, които са били в джипа?

– Не, те бяха разпитани пред съдия с оглед проверка на защитната теза, която се появи в производството по мярката за неотклонение на Кристиан – че не било установено, че Кристиан е карал. Установено е, и то не само със свидетелските показания, а и с други способи. Но като защитник на пострадалите аз имам право да се запозная с материалите едва в края на разследването.

– Имаше информация, че в деня преди катастрофата Кристиан и приятелите му заедно с други са били на Витоша. Не са спазили мерките против К-19 и са били глобени. Ако бяха задържани за 24 ч заради това нарушение, дали щеше да се стигне до тази катастрофа?

– В конкретния случай, ако бяха задържани, фактически това нямаше да се случи. Но дали нямаше да се случи друг път? Ако е вярно, че младежите са участвали в някаква веселба по време на пандемията, това означава, че те са склонни да нарушават правилата, като разчитат, че ще избегнат отговорност за това.

Ако направиш нарушение и нищо не ти се случи, втори път – също, и т.н., ако знаеш, че ще преодолееш прилагането на закона и продължаваш напред, рано или късно стигаш до това, което е станало при този трагичен случай. Затова трябва да действаме в началото, а не постфактум, когато се случи нещо с известен човек. Възможността да се избягва наказателната отговорност е големият проблем. Силата на наказанието е в неговата неизбежност, а не в неговия размер.

– Познавали сте се с Милен Цветков, какъв беше за вас?

– Беше доста интересен човек. Познавах се добре с него, но когато съм се явявал директно в ефир в предаванията му по злободневни теми, не ми е прощавал. Никога не съм се ползвал с някаква привилегия в отношенията. Милен изпълняваше абсолютно перфектно и обективно журналистическите си хватки, така да ги нарека. Не правеше компромиси, това го отличаваше. Беше човек, който преследва истината и си отстоява тезите.

– Не ви ли мина през ум да откажете да поемете защитата точно защото се познавате от по-рано. Това не натоварва ли повече един юрист?

– Нашата работа е да носим товари. Който не може да носи, да не се захваща. Напротив, мисля, че мой дълг е да поема защитата.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar