Заради реформата на съдебната карта
ВСС пита правителството ще променя ли териториалното деление на страната
Министерският съвет ще извърши ли реформа на административно-териториалното деление на страната предвид факта, че 25% от общините в страната не отговарят на законовото изискване за минимален брой население. Такъв въпрос ще отправи към правителството комисията за натовареност към Съдийската колегия, става ясно от протокола от заседанието ѝ в петък.
Според данните на Националния статистически институт към 31 декември 2019 г. 76 от общо 256 общини са с население по-малко от 6000 души, което не отговаря на изискването на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на България. Според тази разпоредба едно от условията за създаване на нова община е наличието на население над 6000 души общо в населените места, които да бъдат включени в нея.
От комисията по натовареност изтъкват, че дали ще има реформа на административно-териториалното устройство на страната зависи изцяло от изпълнителната власт. „Но евентуално оптимизиране на административно-териториалната структура в страната ще спомогне за оптималното преначертаване на съдебната карта доколкото структурата на съдилищата трябва да отговаря на нуждата от предоставяне на качествено правосъдие на гражданите. Местонахождението на съдилищата е важен фактор при определяне на съдебната карта поради необходимостта да се осигури достъп до правосъдие за населението на местно ниво от една страна. Отделно от това, взаимодействието между съда и останалите представители на държавна власт по места – полиция, социални служби, както и общинските съвети, налага по целесъобразност съдебната и административно-териториалната инфраструктура да са максимално синхронизирани“, посочват от комисията.
От там напомнят, че от 1994 г. насам няма законово изискване съдебните райони да съвпадат с административно-териториалното деление на страната, макар по принцип те да го следват (с едно изключение – районният съд в Тополовград).
Но от комисията отбелязват, че преди да се извърши каквато и да е промяна на съдебната карта, трябва внимателно да се преосмислят не само вътрешносистемните цели на оптимизацията, но и функционалното значение и ролята на съдилищата в съответните административни райони. „Деградацията на социалната инфраструктура (закрити училища, болници и т.н.) и отрицателните демографски процеси през последните 20-30 години са довели до състояние, разпознавано от местните общности като абдикация на държавата от задълженията ѝ за осигуряване на правата на гражданите в тези райони. На практика проведените реформи в държавни структури по места се изразяват предимно в закриване на техни поделения в по-малки населени райони, което е довело до недостъпност на административните и социалните услуги. В този контекст е важно да се отбележи, че за представителите на местните общности първоинстанционните съдилища са „преди всичко знак да присъствието на държавата в техните региони, …както и достояние на местната общност,…гарант за достъпно и бързо правосъдие от магистрати, които познават средата, в които гражданите са склонни да вярват не само защото те са свързали реализацията си с местната общност, но и защото са контролирани от граждански от нея” („Ролята на районните съдилища в живота на местните общности”, авт.Живко Георгиев)“, изтъкват още от комисията.
И отбелязват, че на този социален фон реформата на съдебната карта би следвало да се схваща като адекватен отговор на социално-демографските и политико-икономическите условия чрез промяна на броя на съдилищата и прокуратурите. Но за да бъде промяната ефективна и ефикасна, важно условие е тя да е последваща или паралелна на реформата в административно-териториалното деление на страната.
Затова от комисията посочват, че доколкото само ВСС е компетентен да определя границите на съдебните райони, седалищата, да закрива и разкрива органи на съдебна власт, то е въпрос на целесъобразност и рационалност при осъществяването на това правомощие да е наясно и да е сигурен по отношение на стабилността на административно-териториалната структура на държавата.
22
Коментирайте
Нещо ВСС в последно време само питат, обаче не дават отговори.
А може би Закона за административно-териториалното устройство на България има нужда от редакция.
Да, след като София стана България.
При положение, че една чеъвърт от населението в общините в страната не отговарят на законовото изискване за минимален брой население, явно има сериозна нужда от реформа.
От кога я дъвчат тая реформа. Сега обаче приоиритете са съвсем други.
Напротив. Именно в този момент реформата е от изключително важно значение.
То сега само до промяна на териториалното деление… Цялата Мара втасала, насред епидемия съдебна карта ще прекрояват
Сетила се Мара да се побара.
Bad situation. Bad country
Благодаря за статистиката. Аман от философи. А дайте рецепта как ситуацията да стане “ good“.
Шапката ме стяга та да читам. Каролев ще го съдят ли?
Да ви имам администрацията
Айде, няма нужда.
На бабите за какво им е деление? Да. Нямат аптеки и хляб по селата, адм. деление имат
Обезлюдяваме се. Да путат как ще ни стимулират да се възпроизвеждаме
Никак. Циганите ще се роят. На тях не ом пука.
Те и повече от тия 35% ще станат
Защо е нежно
А махнете да нЕма съдии у селата. Айде да стане варханалия
Ти на какво си?
Ами трябва, да
Доста критичен тон към правителството. „Деградация на социалната инфраструктура“, „абдикация на държавата от задълженията ѝ“. Не мисля че ще им хареса да чуят подобни твърдения. На Даниела Марчева май ще й дърпат ушите