Спас Спасов
Всяка по-голяма община поддържа свой фонд от апартаменти, който служи за настаняване на крайно нуждаещи се граждани. Тези жилища се отдават на много по-нисък от пазарния наем или се продават – също на много по-ниски цени от пазарните. По тази причина това се нарича социална политика. Във Варна обаче данъкоплатците не подпомагат социално слабите си съграждани, а чиновниците от общината. Близо 80 апартамента са продадени, а около 40 са отдадени под наем на символични цени на избрани хора. А кой плаща разликата ли? Вие, разбира се.
Искате ли да си купите апартамент на три пъти по-ниска цена от пазарната? Вероятно не знаете към коя агенция за имоти да се обърнете, за да направите „удара“ – нарича се община Варна. Само през 2015 и 2016 г. в града са били продадени близо 80 общински апартамента на три пъти по-ниски цени от пазарните. Но офертата не е само за продажби – важи и за наеми. Чиновници от местната администрация са настанени в жилища от т. нар. „фонд ведомствен“ на общината и плащат над пет пъти по-малко от реалните цени на наемите в града.
Всичко това става ясно от съдържанието на документи, които варненската общинска администрация е принудена да публикува след едно скандално разкритие. В началото на лятото на 2017 г. се оказва, че зам.-кметът на града Пейчо Пейчев живее в общински апартамент от 110 кв. м срещу наем от… само 87 лв. на месец.
Законната загуба

Публикуваната справка показва, че продадените жилища са между 40 и 100 кв. м, а средните цени, на които са извършвани сделките, са около 250 евро на кв.м. В същото време пазарните цени за недвижими имоти във Варна са поне три пъти по-високи в кварталите „Владислав Варненчик“, „Младост“ и „Възраждане“, където се намират най-голям брой от продадените общински апартаменти. При всяка сделка общинският бюджет губи поне половината от цената на продаденото жилище. Звучи парадоксално, но е факт – тази практика е узаконена с един текст в наредба, гласувана от Общинския съвет в града.
Според нейния текст право да купи жилището си има всеки наемател, който е живял в него не по-малко от пет години като крайно нуждаещ се. Останалите условия, на които трябва да отговаря кандидат-купувачът на общински имот във Варна, са да няма задължения към хазната и да няма друго жилище, недвижим имот или идеална част от тях в страната. Същият регламент категорично указва продажбите да стават „на цени, не по-ниски от данъчните оценки на имотите“.

Случаят „Пейчев“

Резултатът от прилагането на тази абсурдна наредба и ценовата политика на община Варна стават видими през скандала със зам.-кмета на града Пейчо Пейчев. Той се оказва настанен като „крайно нуждаещ се“.
Историята е класически пример за умишлена безстопанственост, тъй като имотното състояние на Пейчев и семейството му се оказва твърде далеч от „крайната нужда“. Според справка в имотния регистър през 2003 г. Пейчев и съпругата му са станали собственици на апартамент от 64 кв.м в софийския район „Сердика“, а година по-късно са го продали. През 2006 г. съпрузите са дарили на сина си Пламен апартамент от 66 кв.м във варненския кв. „Трошево“. А от 2001 г. до 2008 г. Пейчо и Бойка Пейчеви неколкократно са получавали заеми срещу ипотека на имот в Силистра.
Само тази справка, както и заплатата от 1200 лв. месечно, която Пейчев сам оповестява, са достатъчни, за да стане ясно, че семейството му няма как да бъде класифицирано като „крайно нуждаещо се“. Въпреки това на 2 февруари 2017 г. Общинският съвет във Варна взема решение апартаментът, в който сега живее Пейчев, да бъде прехвърлен от фонд „Ведомствен“ във фонда за настаняване на граждани с „остри жилищни нужди“.
Зам.-кметът на Варна обяснява прехвърлянето с „техническа грешка“.
Важното в случая е, че след тази „грешка“ апартаментът се оказва подготвен за продажба и след изготвянето на съответните документи Пейчев може да го купи за около 25 хил. евро. Това е около 4 пъти по-малко от пазарната стойност на имотите с подобни размери в същия район на Варна. Според действащите общински разпоредби в града жилищата от фонд „Ведомствен“ не могат да бъдат продавани. Разпоредителни сделки се извършват само с имоти, предназначени за „крайно нуждаещи се“. Точно тази подробност вероятно обяснява и „грешката“ с апартамента на Пейчо Пейчев, в който той продължава и в края на 2017 г. да живее срещу 87 лв. на месец.

Методика за „жилищно задоволяване“

Случаят „Пейчев“, оказва се, не е единствен. Още 41 апартамента от т.нар. фонд „Ведомствен“ във Варна са отдадени на необяснимо ниски цени, показа справка, предоставена по Закона за достъп до обществена информация. От нейното съдържание става ясно, че жилищата са с площ от 45 до 127 кв.м, а наемателите им плащат от 32 до 131 лв. на месец. Това прави средна месечна цена от около 85 лв. В същото време пазарните наеми за двустайно жилище в добър квартал на Варна са между 400 и 700 лв. Агенциите за недвижими имоти предлагат на цени около и под 100 лв. единствено тавански стаи и сутеренни помещения без санитарни възли и течаща вода.
Методиката за формиране на общинските жилищни наеми във Варна указва те да бъдат определяни спрямо зоната, в която се намира имотът, етажът, конструкцията на сградата, изложението и качеството на околната среда. Така основната наемна цена за 1 кв.м е определена на 0.60 лв. на кв. м. За площ над нормата за „жилищно задоволяване“, т.е. за по-голям апартамент, цената достига 0.95 лв. на кв. м. Към нея се добавя „корекционен коефициент“, който зависи от района на града и в най-престижните му части достига 1.35.

Поздрави от остров Мавриций

Блокът, в който живее зам.-кметът на Варна Пейчо Пейчев, се намира в широкия център, построен е през 2008 г. С апартаментите в него е трябвало да бъдат компенсирани собствениците на отчуждени къщи, попаднали в трасето на пътен възел. Но вместо тези хора сега в жилищата с коментираните дотук квадратура и наеми живеят 16 души, предимно служители на контролни длъжности в местната администрация.
Сред тях са например Гинка Пенчева, инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в община Варна (102 кв. м за 88 лв.), Камелия Василева, главен инспектор „Контрол и санкции“ (69 кв.м. за 62 лв.), Стелияна Маринова, началник-отдел „Вътрешен контрол“ (110 кв. м за 90 лв.), Антония Димитрова, старши експерт „Контрол енергийни разходи“ в отдел „Общинска инфраструктура“ (110 кв.м. за 90 лв.), Георги Стоянов, главен специалист в отдел „Опазване на обществения ред“ (127 кв.м за 79 лв.), Невена Клюнкова, началник отдел „Човешки ресурси и вътрешен административен контрол“ (104 кв.м за 92 лв.) и др.
Един отзив, публикуван в сайта на агенция за луксозни пътувания, обаче става повод за коментари доколко оправдан е „социалният“ размер на наемите, плащани от общински служители във Варна. Според публикацията, подписанa от Невена Клюнкова, през февруари м.г. тя и семейството й са избрали за почивката си петзвезден хотелски комплекс на брега на о. Мавриций в Индийския океан. В текста е отбелязано дори името на хотела – Intercontinental Resort Mauritius.
„Пиша настоящето писмо да изкажа благодарност за прекрасната емоция, която ни създадохте – гласи отзивът, подписан с имената на Клюнкова. „Всичко беше на нивото, което очаквахме – хотела и плажа бяха прекрасни. Храната беше на добро ниво и много разнообразна.“ (В цитата е запазен оригиналният правопис).
В друга жилищна сграда на ул. „Български орел“, срещу 31 лв. месечно за 50 кв. м живее Любомира Комитска, директор „Социални дейности“ в общинската администрация. Точно в нейните задължения влиза настаняването на крайно нуждаещите се от жилище. Публичната информация показва, че подадените, но неудовлетворени молби с такова искане във Варна са близо 2100.

Аз на теб – ти на мен

В общински жилища във Варна са настанени не само служители на местната администрация. В два от тях живеят отговорникът на мокрия бюфет и снабдителят в ресторанта на общината. В други четири – бивши и действащи служители на МВР. За ведомствените си апартаменти от 70-90 кв. м те плащат около 70 лв. на месец. Става дума за вече бившия зам.-директор на Областната дирекция на полицията Андрей Ангелов, бившия командир на Специализирания отряд за борба с тероризма, а по-късно и шеф на местната структура на ДАНС Кирил Димов и др. Пак при споменатото по-горе съотношение между жилищна площ и цена на наема в общински имоти живеят и прокурорите от Окръжна прокуратура – Варна, Ивелин Стаматов и Милен Ставрев.
Въпреки многократно задавания въпрос защо служители на МВР и прокуратурата не са настанени в държавния жилищен фонд, отговор от общинската администрация във Варна няма. Но по-важен в случая е отговорът на въпроса как представителите на правоохранителните органи гарантират независимостта си в контактите с местната власт, след като са настанени в общински имоти при символични наеми.
Къде отива разликата?

Справка в регистрите на община Варна показва, че към началото на февруари т.г. 22-ма наематели вече са подали молби да купят жилищата си. Апартаментите се намират в кварталите „Владислав Варненчик“, „Младост“ и „Възраждане“. Тяхната площ е от 42 до 91 кв.м с едно изключение от 103 кв.м. Сред всички, желаещи да станат собственици на наетите апартаменти, има и един общински служител – Павлина Николова, директор „Финансово-стопански дейности“ в администрацията на централния район „Одесос“. Tози, който тя иска да купи, се намира в идеалния център на Варна.
Според съветници с различни политически позиции в града „узаконено“ ниските продажни и наемни цени на общинските имоти във Варна ощетяват бюджета и са в основата на устойчиви корупционни схеми. Оплитането на толкова много хора в схема с евтини жилища поражда зависимости, които може да бъдат използвани за прокарване на административни решения. А дали част от реалните цени не се връщат обратно някъде? Доказателства няма, но това не може да спре мълвата в града.

Из „Черна книга на правителственото разхищение в България“

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar