Собственик на сървър на „Читанка“, държан с месеци от прокуратурата, осъди държавата в Страсбург
Собственик на сървър, държан с месеци от прокуратурата без на практика да е послужил за нуждите на водено от нея разследване, осъди държавата в Страсбург (решението виж тук).
Сървърът е иззет напълно законно, но в решението си Европейският съд по правата на човека поставя въпроса за това колко време може да бъде задържан от разследващите и дава своеобразна препоръка в такива случаи те своевременно да копират необходимата им информация и да връщат техниката на собственика ѝ.
Случаят, по който се произнася европейският съд, е от 2010 г., когато по жалба на издателство беше разследван сайтът „Читанка“ (chtanka.info), който представлява виртуална библиотека, на която може да бъдат намерени книги на български език в електронен вид.
На 21 юни 2010 г. след разрешение на съда е иззет сървър на пловдивчанина Лазар Пендов, на който частично се съхранява информация от „Читанка“. На него се хостват и други сайтове, включително и един, собственост на самия Пендов и посветен на японската аниме култура. Мъжът не е разследван по делото и след като на 23 юни 2010 г. е разпитан от полицията, подава искане до Софийската районна прокуратура да му бъде върнат сървърът по реда на чл. 111 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Още тогава Пендов предлага на разследващите да копират информацията, която им трябва и да му върнат сървъра, защото това засяга дейността на много сайтове.
Междувременно на 29 юни по делото е възложена експертиза, като е разпоредено вещото лице да копира данните от сървъра. Тя обаче така и не е извършена, защото всъщност се оказва, че случаят с „Читанка“ се разследва в Троян и делото в София е прекратено.
Така на 10 август 2010 г. Пендов отново пише до Софийската районна прокуратура, като изтъква и че на сървърите има лична кореспонденция на потребителите на неговия сайт за аниме и обяснява, че търпи и финансови загуби.
На 16 октомври 2010 г. пише до главния прокурор Борис Велчев и пак на 18 януари 2011 г. Още при първото писмо главният прокурор прави проверка и от СРП му казват, че при тях вече няма дело, а веществените доказателства са изпратени в Троян. На 14 януари 2011 г. обаче от Троян казват, че не знаят къде е сървърът, който си иска Пендов. Затова главният прокурор разпорежда на двете районни прокуратури да установят къде е той и ако не им е нужен за разследването да го върнат. Накрая се оказва, че той е останал в столицата и след 7 месеца и половина – на 8 февруари 2011 г. мъжът го получава обратно от СРП.
Пендов решава да заведе дело в Страсбург, тъй като смята, че е погазено правото му на собственост и свободата му на изразяване, тъй като отнемането на сървъра на практика е „ликвидирало“ сайта му за аниме. Той е успял да възстанови някаква резервна негова версия, на която само е уведомил потребителите какво се случва със сайта.
Европейският съд по правата на човека постанови, че правата на Лазар Пендов са нарушени. В решението си той констатира, че собствеността му е отнета на законово основание и с легитимна цел, но установява, че продължителният период, в който на практика ненужно е държана от разследващите, е довел до погазване на правата му.
Въпреки че в постановлението за прекратяване на делото е записано, че веществените доказателства в София ще бъдат предоставени на разположение на прокуратурата в Троян, нито тя, нито тази в столицата, предприемат някакви допълнителни действия, насочени към разглеждането или освобождаването на доказателствата до намесата на главния прокурор, провокирана от жалбите на Лазар Пендов, пише съдът.
И заявява: „Фактът, че сървърът на жалбоподателя никога не е изследван за целите на наказателното разследване, което не е насочено срещу жалбоподателя, а срещу трети лица, възможността за копиране на необходимата информация, значението на сървъра за професионалната дейност на жалбоподателя, както и частичното бездействие на районната прокуратура в София – означават, че задържането на сървъра на жалбоподателя между 21 юни 2010 г. и 8 февруари 2011 г. е било непропорционално. Националните органи не са успели да постигнат необходимия справедлив баланс между легитимната цел, преследвана по наказателното дело, и правата на жалбоподателя“. Затова констатира нарушаването на правото на собственост.
Що се отнася до свободата му на изразяване, съдът приема, че тук също е нарушен балансът, макар да става дума за артистично изразяване, тъй като сайтът е за аниме, а авторът му не е журналист или политическо лице.
Затова съдът в Страсбург присъжда на мъжа компенсация от 5200 евро за неимуществени вреди и още 1200 евро за разноски по делото.
21
Коментирайте
За кой ли път ще плащаме поразиите на прокуратурата?
Тия не са адекватни. За нула време можеха да му източат информацията и да му върнат техниката.
Небрежност и безотговорност. А и може би некадърност.
Защо чак сега се произнася съда? А
А ти кога искаш? Просто това е срокът за подобни дела – 7-10 години. Дотогава я камилата, я камиларят. Съответно на идиотите от прокуратурата никой нищо няма да им каже.
О ми много ще са така. Да.
Ченгетата и прокурорите са пълна трагедия като стане въпрос за нещо ИТ и затова стават големи гафове.
Може да са решили да му наложат карантина на сървъра, за да не го налазят вируси. Недейте все с лошо : )
не, бе, просто са му обявили извънредно положение, то през 2010 г. си имаше свински грип
Правосъдието обаче забавя, но не забравя, какво значат тук 10 години.
Тази работа с баланса между правата на гражданите и интереса на държавата, много куца на ПРБ, а иначе тук някой е хвърил сървъра в някой склад и го е забравил, а и къде ще се заниамава с някакъв си любител на японски картинки
Чудна е тази практика вещи да стоят конфискувани и то не само месеци, а години, което често е съсипвало бизнеси, без поводът после да е довел до осъждане на собственика им.
Това дело трябва да се прочете и заради аргументите, с които правителството се е опитало да се спаси – можел е да води дело по ЗОДОВ срещу прокуратурата т.е. призанва косвено, че правата му са нарушени, но не е изчерпал вътрепноправните и затова да няма обезщетение, ама Страсбург ги отсвирва. Интересно случайче.
Докато не се намесва Велчев, човекът си пише, а прокурорите си го местят от единия крачол в другия. Какви главни прокурори сме имали… Плаче ми се сега.
Да, няма да имаме скоро такъв като него. Еле сегашното ни слънце.
Класическо безхаберие. Но и тези в Страсбург къртят – произнасят се след 10 години.
За съжаление. Въпрос на приоритизиране на делата. По-страшните нарушения и тези, които поставят нови принципни въпроси, са с приоритет. Това не поставя някакви нови и невиждани още проблеми.
Прибират всичко, пък после се чудят какво да го правят.
И консерви са конфискували, но там имат експертиза…
Защото са били в срок на годност.
Авторски права – да – но защо да не прочета Чехов (аз не го чета всъщност), но докторските разкази на Булгаков (Михаил Булгаков е най яркият за 20-ти век автор) е грехота да не се прочетат. Въпрос, който няма отговор, защо обществените библиотеки – има все още такива дават назаем книги – почти безплатно – че какво е абонамента, някакви 20-на лева на година, а какво да е направила „Читанка“. Има резон за наистина все още лицензираните литератури – но има неща – които отдавна са отминали, пример – аз прочетох Виктор Юго, едва ли има против да го прочета… Покажи целия коментар »