Има една категория хора, които винаги са последна грижа и на държавата, и на обществото. Това са затворниците и арестантите.

Знам, че ще кажете: те са си виновни, точно за тях ли трябва да мислим в извънредното положение, да са внимавали какво правят.

Ами не е точно така, защото първо всеки се счита за невинен до влизане на присъдата му в сила.

Второ – у нас масово „задържане под стража“ се взима за щяло и нещяло и на него се гледа не като на мярка за неотклонение, а като на изтърпяване на наказание.

Трето – арестите и затворите са пълни с хора, на които провиненията им не са чак толкова сериозни.

Четвърто – битовите условия са ужасни, а медицински грижи почти няма.

Надявам се, че съдът и прокуратурата ще прояват по-голяма снизходителност и разум при разглеждане на мерките за неотклонение по време на извънредното положение. Както всички се убедихме, не е никак лесно да си под домашен арест, а представете си какво е в истински арест.

–

Бел. ред. – Авторът е известен адвокат, доскорошен председател на Пловдивската колегия. Препечатваме коментара от фейсбук профила му с негово позволение. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar