Върховният административен съд:
Недопустимо е съдът или ВСС да се намесват в спор между адвокат и негов клиент-магистрат
Върховните съдии отмениха наказание на прокурорка, срещу която адвокат е подал сигнал, че не изплаща хонорара му
Недопустимо е ръководителят, Висшият съдебен съвет или съдът в дисциплинарно производство да осъществява косвен контрол върху гражданско правоотношение между адвокат и негов клиент-магистрат. Това на практика би означавало, при всеки граждански спор, в който страна е магистрат, да е налице нарушение на етичния кодекс, каквато не е целта на закона. Това става ясно от решение на петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС), който отменя наложеното наказание „забележка“ на Десислава Йотова от районната прокуратура във Варна.
Случаят е отпреди няколко години. През април 2017 г. адвокат Д. Йорданов подава сигнал до главния прокурор, в който твърди, че Йотова не му е платила хонорара по търговско дело, по което той я е представлявал. От решенията на съда става ясно, че прокурорката е била авалист по кредит, между нея и банката е имало дело, което в крайна сметка тя печели. Освен за възникналите финансови неуредици между страните по сключени между тях договори за правна защита и съдействие, адвокатът е посочил в сигнала, че хонорарът му се дължи и защото самата Десислава Йотова е поела такъв ангажимент пред съдията-докладчик от Апелативен съд-Варна, който разгледал търговското дело.
Във ВКП е била извършена проверка, в хода на която обаче не са били изяснени по несъмнен начин твърденията на адвокат Йорданов. Заради това сигналът му е бил изпратен на етичната комисия към окръжната прокуратура във Варна. Там са приели, че има нарушение на етичния кодекс и по-специално на принципа за почтеност и благоприличие, заради което са предали становището си на шефа на РП-Варна, който на свой ред е образувал дисциплинарно производство срещу Йотова.
В хода му са били взети обяснения от прокурорката и адвоката, приобщени били и материалите от ВКП. Станало ясно и друго – бабата на обвинителката е завела иск срещу внучката си за месечна издръжка от 1500 лева. Адвокатът Д. Йорданов оформил пълномощно, което предал на Десислава Йотова, а тя му го върнала подписано от баба ѝ. И в този случай адвокатът, подал сигнала, е бил процесуален представител на обвинителката. Самият той твърди пред проверяващите следното: „В хода на делото страните постигнахме споразумение за сумата от 1500 лева, което бе одобрено от съда. В хода на делото баба ѝ не се явяваше лично, пълномощното съдържаше клауза и в тази насока. Целта на водене на това дело бе да се получи несеквестируем доход от страна на Йотова“.
В крайна сметка районният прокурор на Варна налага наказание „забележка“ на Йотова, което е потвърдено от Прокурорската колегия.
Десислава Йотова обжалва, но тричленен състав на ВАС потвърждава наказанието, като отбелязва, че „процесът за издръжка не е воден за нуждите и за задоволяване на потребностите на бабата, а за постигне на несеквестируем доход на възнаграждението на прокурор Йотова“.
И добавя: „Интересен е и фактът, че адвокат Йорданов е изготвил и пълномощното на насрещната за неговата клиентка страна (нейната баба), което след като е оформил, е дал на прокурор Йотова, която му го е върнала подписано. Прочитът на изброените обстоятелства през хипотезите на чл. 40, ал. 1-5 и чл. 43, ал. 3 от Закона за адвокатурата дават възможност за преценка на етичните стандарти на адвоката и на неговия клиент“.
Съдът отбелязва, че дисциплинарният състав е отделил внимание на развитието на търговскоправния спор, „търсейки неговите проекции в отношенията адвокат-клиент“. И посочва, че макар първоначално прокурорката да е давала хаотични обяснения, по-късно Йотова е била категорична, че е изплащала на вноски дължимия хонорар на адвоката по търговското дело. По делото имало разписки в тази връзка.
Обясненията на адвоката били в противоположна насока. Той отбелязал и че „когато кантората им работила с роднини и колеги последните не заплащали нищо, а адвокатите получавали възнаграждението за труда си в случай, че спечелели делото, от присъдените и събрани от насрещната страна разноски“. Адвокатът заявил още, че „подобна схема на разплащане е била използвана и в случая“. Тричленният състав на ВАС отбелязва, че чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата казва друго: „Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист“.
„Тези твърдения (на адвоката – б.а.) сочат съставяне на договори (разписки) с невярно съдържание. Те кореспондират с обясненията на прокурор Йотова, дадени по време на проверката пред ВКП. Ирелевантни за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата обаче са обстоятелствата колко е платил, кога е платил, защо не е заплатил цялата уговорена сума и др. Законът за адвокатурата ясно указва как се решават споровете, произтекли между адвокатите и техните клиенти във връзка с предоставено процесуално представителство и също толкова ясно гарантира правото на адвоката на възнаграждение за неговия труд (чл.36 ЗА)“, пише тричленният състав на ВАС.
И продължава: „Чрез договора за правна помощ се доказва пред съда размерът на направените от изправната по спора страна разноски. Отговорността за разноски по делото е гражданско облигационно правоотношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено от него. Тя не е отговорност за вреди, нито стремеж „да се извади някой лев“ (използвайки терминологията, употребена от някои от участниците в дисциплинарното производство), а обективна, невиновна отговорност. Въвеждането на съда в заблуждение е станало както от адвоката, така и от неговия клиент. Настоящият процес касае обаче единствено магистрата и са верни констатациите на дисциплинарнонаказващия орган в частта им, че създадената привидност за дължимия по процесуалното представителство адвокатски хонорар е целял финансово подпомагане, реализирано без самокритичност и неудобство, което е довело до накърняване престижа на прокурор Йотова и на съдебната власт пред представители на адвокатурата и техни служители. Реализираните финансови правоотношения са в грубо нарушение на относимите норми от Закона за адвокатурата. Преценени съгласно принципите от Кодекса за етично поведение на българските магистрати те пряко касаят почтеността и благоприличието“.
Петчленният състав на ВАС обаче намира, че изводите на първата инстанция са неправилни.
И обяснява, че това е така, защото нито районният прокурор на Варна, нито Прокурорската колегия са приели като основание за налагане на наказанието обстоятелствата около издръжката на бабата на Десислава Йотова. „Недопустимо е съдът да „домотивира” издаването му“, отбелязва петчленният състав на ВАС.
Изтъква и други аргументи за отмяна на решението на първата инстанция: „От една страна съдът приема за ирелевантни за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата обстоятелствата колко е платил, кога е платил, защо не е заплатил цялата уговорена сума по договорите за правна помощ, а от друга, че създадената привидност за дължимия по процесуалното представителство адвокатски хонорар е целял финансово подпомагане, реализирано без самокритичност и неудобство, което е довело до накърняване престижа на прокурор Йотова и на съдебната власт пред представители на адвокатурата и техни служители.
На практика в дисциплинарното производство, както наказващият орган, така и съдебният състав са осъществили косвен контрол върху гражданско облигационно правоотношение, каквото е правоотношението между клиент и адвокат по договора за правна помощ, което е недопустимо. Ако се приеме обратното, би означавало, че при всеки граждански спор, в който страна е магистрат, ще е налице нарушение на КЕПБМ във вр. с чл. 307, ал.3, т.3 ЗСВ, каквато не е целта на закона“.
ВАС заключава, че посочените обстоятелства в този казус не могат да бъдат квалифицирани като нарушение на етичния кодекс от страна на Десислава Йотова. И отменя наказанието, а решението му е окончателно.
17
Коментирайте
Истината е, че – клиент на адвокат става един закъсал (и закъснял по същество човек), който просто му се случва нещо – много рядко се използват превантивни услуги, тоест – Лоцманска (това е навремето – било по корабите – човек, който прави навигация) услуга, един вид – да си го питаш за това-онова (имам такива клиенти и – те са ми благодарни), така че, какво да кажем – в крайна сметка адвокатите сме нужни един вид, в случая – схемата е – използва се редовата равномерност на чл. 136 ЗЗД, аз го прилагам с малко как да кажа – колебание… Покажи целия коментар »
Емблематичен пример за липсата на професионално ниво както у някои членове в Адвокатурата, така на други в редиците на Прокуратурата, че и на онези от ПК на ВСС.
Срам, срам, срам…..
A с адвокат Йорданов какво става сега?
Ако не си е получил парите, може да заведе гражданско дело срещу прокурорката
И как ще стане като и двамата са в кюпа 🙂
Това решение на ВАС следва да бъде изпратено на съответната Адвокатска колегия.
За огромно мое съжаление този адвокат Йорданов е един от многото такива, които уронват престижа на адвокатската професия.
Че тази прокурорка е искала да си спести едни пари, искала е. Ама да й бяха образували дисциплинарка и за това, а не да допълват предложението.
Отношенията ѝ с адвоката не са в качеството ѝ на прокурор все пак.
Именно. Недоумявам как може въобще да се занимават с такъв случай
Че не са, не са, но Кодексът за етично поведение на магистратите ги задължава да имат определен вид честно и почтено поведение не само в работата, но и в обществото и в личния си живот дори – все основания да изгориш за глупости, които са простени на „простосмъртните“. Чудно ми е дали ще има някакви последици за адвоката, той също следва да е обвързан от подобни изисквания в Адвокатския етичен кодекс. Там пише, че им е забранено да шиканират процеса и че трябва да действат добросъвестно ама всички знаем до колко го спазват някои техни представители, а и въпросният адвокат… Покажи целия коментар »
Ще те питам, ако си професионалист и – трябва да се промъкваш под грохота на танкове и взривът на бомби – за да измъкнеш правдата и всъщност – да свършиш работата за клиента, то наподобява бойно поле.
Какъв Етичен кодекс, когато клиентът ти дето се надява на адвоката си – ти си му единствената надежда.
Много често се случва ВСС да не обсъди всички събрани доказателства в рамките на едно дисциплинарно производство, да си избере онези от тях, които обслужват тезата му или да си намери други, които са в предмета на производството. Този случай е подобен. Не може и да се разчита само на съда, че ще поправи грешките. Трябва самият съвет на промени практиката си.
Показателно в случая е и решението на първата инстанция, която не е догледала нещата. Това означава, че и на съда не може да се разчита да постанови качествен акт съгласно закона и вътрешното убеждение
Не просто си избира, ВСС действа субективно, с оглед личността. Така е било винаги и явно никога няма да се оправи. Какво ли ще стане, ако ВСС бъде закрит 🙂
Едва ли закриването му ще промени нещата. Да кажем, че много от правомощията му бъдат прехвърлени на председателите, които да се подпомагат от разни там комисии. Но пак не можеш да избягаш от субективния факт, а именно хората. За мен самите хора трябва да се променят и да се постараят наистина да запълнят със съдържание думите почтеност, принципност, високи професионални качества и т.н.
Що за глупост? Ако беше лекарка, на щаба ли щеше да се оплаче адвокатът?
good
https://xn--12clam1a5anocac0ih9a9hd9ed4cme4vsg8a.com/