7 от всеки 100 осъдени престъпници се разхождат на свобода, вместо да са в затвора. Това показват последните официални данни на прокуратурата. Сега се чакат резултатите от наредената по спешност от главния прокурор Сотир Цацаров проверка по темата. Отново се действа на пожар. След като се оказа, че извършителят на шестте убийства в Нови Искър, извършени в новогодишната нощ, е издирван, за да изтърпи присъда за блудство, прокуратурата се сети за неизпълнените присъди, които са нейната отговорност.

За изпълнението на наказанията има давност, точно както и за наказателното преследване. Абсолютната давност да изпълнение на присъдата доживотен затвор е 30 г. За наказания над 10 г. срокът е 22 г. и половина. За присъди от 3 до 10 г. абсолютната давност е 15 г. Ако става дума за лишаване от свобода под три години, тогава давността е 7 години и половина.

Проблемът с укриващите се

периодично излиза на дневен ред, но бързо се забравя

Покрай изчезването на дупнишките рекетьори братя Галеви преди години темата влезе и в доклада на Брюксел. Да се запълнят празнините, препоръча ЕК. Явно още си стоят и през тях се промъкват престъпник след престъпник.

Сега, докато хората на главния прокурор пресмятат броя на издирваните, един от тях – Венцислав Ангелов-Чикагото, се включи в телевизионния ефир, за да обясни, че е в Испания. Според него от обвинението и от МВР не си вършат работата по издирването на осъдените. Ангелов фигурира в списъка с неизпълнени присъди, предоставен на „Сега“ от Окръжната прокуратура в Русе. В края на септември 2015 г. влиза в сила наказанието му за приготовление на трафик на наркотици от Перу – 3 г. и половина затвор. По това време той е кандидат за кмет в града.

Чикагото не е първият, който

прави видеообръщения, докато уж го издирват

Така постъпи и Илиян Тодоров, окончателно осъден в края на 2013 г. на доживотен затвор за двете убийства пред дискотека „Соло“. Той би трябвало да е в списъка на Софийската градска прокуратура.

В русенския списък има още 35 души. Като например осъден на 6 години затвор за опит за убийство, чието наказание е в сила от февруари 2012 г. От 2013 г. пък се издирва К.С.И., който има присъда от 4 години и 3 месеца за отвличане.

И в регистъра на военната прокуратура в София има скандален случай. Там са трима от осъдените за жестокия грабеж, придружен с изнасилвания, в дома на сем. Анчови, извършен преди 20 г. Този процес се превърна в емблема на протакано правосъдие. Точно забавянето стана причина Върховният съд да наложи на шестимата обвинени 10-годишни присъди вместо 20-годишни. Те са в сила от април 2016 г. Преди дни от прокуратурата съобщиха, че Петър Стоянов е заловен в Гърция с фалшиви документи за самоличност. Той, както и Димитър Николов, има забрана да напуска страната. Но и за Николов има данни, че е в чужбина, според прокуратурата той е в Сърбия. Третият осъден по този случай е Божидар Методиев. Обявен е за издирване едва през януари 2017 г. – месеци след влизането на присъдата му в сила.

Шуменската окръжна прокуратура също предостави достъп до търсената информация

с изключение на имената на осъдените

В нейния списък има 17 души. Сред тях е осъден на 7 г. затвор за фалшификация на пари. Присъдата на К.Т. е влязла в сила в края на 2008 г. Четири години преди това той е обявен за издирване. Компания му прави и Н.Н., осъден от спецсъда за контрабанда през 2014 г. Той трябва да изтърпи 6-годишно наказание. През 2007 г. Е.Х. е осъден за изнасилване на 6 години и половина затвор. Той се издирва още от 2000 г., но и досега не е намерен.

Йордан Йорданов е обявен за издирване още по време на разследването срещу него. Присъдата му е задочна и влиза в сила три години по-късно – през юни 2011 г. Бил е под гаранция от 500 лв., която съдът отнема и му налага задържане и забрана за напускане на страната. Въпреки това той е в списъка на престъпниците, които се укриват от наказанието си, съобщи Окръжната прокуратура в Добрич. Йорданов е рецидивист. Присъдата, за която се издирва, е за разпространение 0.037 г хероин. За това е осъден на 6 г. затвор и глоба от 20 хил. лева.

В добричкия списък има още 16 души, сред тях е Живко Желязков. На 10 март 2016 г. влиза в сила присъдата му от 10 г. затвор и 12 хил. лв. глоба за държане с цел разпространение на 3 кг хероин на стойност над 1 млн. лв. Желязков има забрана за напускане на страната. Обявен е за издирване още през 2014 г.

Ивелин Йовев има 5-годишна присъда за грабеж в големи размери, която влиза в сила на 3 август 2017 г. Обявен е за издирване 18 дни след това. От делото му става ясно, че Йовев 7 месеца е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, но след това е пуснат.

Александър Пехливанов е осъден за кражба, която е опасен рецидив. Присъдата му не е публикувана в онлайн регистрите и не е ясно в какъв размер е, но от прокурорската справка се разбира, че е обявен за издирване месеци преди присъдата му да стане окончателна.

Скандален е случаят на Васил Атанасов,

който е осъден за изнасилване при рецидив. Процесът му е от 1997 г., а присъдата му влиза в сила чак през май 2008 г. Т.е. делото му се е точило над 10 г., а издирването му, по всичко личи, ще отнеме повече време.

Вече повече от 10 г. се издирват и трима осъдени за контрабанда на наркотици. Техните присъди са в сила от септември 2007 г., става ясно от данните от Окръжната прокуратура в Кюстендил. В нейния списък има 24 души. Сред тях е И. Ю., осъден на 17 г. и половина и 250 хил. лв. глоба за производство на наркотици в големи размери. Присъдата му е в сила от март 2006 г.

НЕПРОЗРАЧНИ

Прокуратурите, които предоставиха данни, се броят на пръсти

„Сега“ от години се опитва да получи информация от прокуратурата за това не само колко са, но и какви са осъдените престъпници, които се укриват. Затова и миналия ноември за пореден път информацията беше потърсена от главния прокурор. През декември на заявлението отговори заместникът му Мария Шишкова. Тя отказа да съобщи имената на осъдените, датите на влизането на присъдите им в сила, както и номерата на делата им. И макар че присъдите са публични, според отговора на Шишкова това са лични данни. Освен това по преписките за изпълнението на присъдите информация можел да даде само наблюдаващият ги прокурор. В отговора на Шишкова нямаше нито номера на преписките, нито имена на наблюдаващи прокурори, от които може да се търсят данните. Затова „Сега“ изпрати искания до седемте апелативни прокуратури.

От спецапелативната прокуратура отговориха, че нямат тази информация, и сами изпратиха въпросите към първоинстанционната. От там обаче върнаха топката с аргумента, че в апелативната знаят всичко, тъй като им се отчитат периодично. Все още отговори няма.

От Апелативната прокуратура в София не отговориха с мотива, че нямат задължение да събират тази информация. Затова въпросите бяха препратени до всички окръжни прокуратури в района. Окръжният прокурор на Монтана Нина Борисова постанови отказ, защото не разбирала въпроса.

Окръжната прокуратура в Кюстендил предостави пълен достъп.

Апелативната прокуратура във Велико Търново отказа подробностите и даде само броя – 162-ма души. Затова въпросите бяха пратени и на всички окръжни прокуратури в района. От Русе предоставиха данните веднага. От Плевен дадоха само бройка, защото другото хем било лични данни, хем само наблюдаващият прокурор можел да разреши достъп. От Габрово също дадоха само числото – 12 души, като окръжният прокурор Надежда Желева приема, че дори и инициалите са лични данни. Така постъпи и окръжният прокурор на Велико Търново Емил Денев.

От Апелативната прокуратура във Варна се задоволиха да отговорят, че тече проверка по темата и ще има информация, когато тя приключи. Явно за тях сроковете по Закона за достъп до информация не важат. Въпреки това обаче от окръжната прокуратура в Добрич предоставиха пълен достъп.

И апелативният прокурор на Пловдив даде само брой – 194 престъпници се издирват, за да бъдат вкарани в затвора. Още се чакат отговорите на окръжните прокуратури в района.

От Военно-апелативната прокуратура препратиха въпросите на трите си подчинени окръжни прокуратури. От Сливенската дойде отговор, че нямат незадържани. Софийската предостави пълен достъп.

Бургаската апелативна прокуратура отговори само, че издирваните са 80.

Само от прокуратурата във Враца и от военната прокуратура в Сливен отговориха, че нямат незадържани.

КОМЕНТАР

Адв. Александър Кашъмов, Програма „Достъп до информация“:

Криенето на информация помага на осъдените

Присъдите не могат да бъдат тайна. Съгласно Наказателно-процесуалния кодекс те се обявяват публично. Това е свързано с публичността на наказателните дела, с чувството на обществото за справедливост и с т.нар. генерална превенция – да се знае, че който извършва престъпление, подлежи на наказание.

Тезата, че оповестяването на наказателна присъда нарушава защитата на личните данни, е несъстоятелна. Не можем да укриваме престъпници със защита на личните данни. Тази информация е от висок обществен интерес. Оказа се, че ние сме държава, в която съдебната система работи години наред, хората полагат усилия, отиват ресурси за наказателно правосъдие и накрая се оказва, че на последната права тази система не работи и това правосъдие не се осъществява.

Не се сещам за възможност разкриването на тази информация да попречи на МВР да залови осъдените. Точно обратното. Струва ми се, че прикриването на тази информация допринася за по-доброто укриване на тези хора. Би трябвало да има повече публичност, която да помага.

Прокуратурите, които са предоставили информация, са постъпили правилно и съобразно закона. Те трябва да бъдат посочени за пример на останалите, за да се види, че това са институции, които желаят да имат доверието на гражданите. А върху него се гради ефективността на държавната машина.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar