Един велик пеналист – свидетел на своето време
След близо 50 години проф. Никола Долапчиев за първи път разказва на български за съветизацията на живота и правото в България
Преди близо 50 години един от най-известните български пеналисти – преподавателят по наказателно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ до 1944 г. проф. Никола Долапчиев, издава книга, която едва сега излиза за първи път на български език.
Тя е озаглавена „България: превръщането в сателит – анализ на историческите събития от 1944 г. до 1953 г.“. Книгата е писана в САЩ и е издадена в Бразилия през 1971 г. на английски език, предназначена е била за осведомяване на световното обществено мнение за случващото се в България след 9 септември 1944 година.
Автор на встъпителната биографична студия, литературната обработка и стиловата редакция на българското ѝ издание е проф. д-р Веселин Вучков, преводач е Симеон Стойчев. По думите на проф. Вучков книгата е доста цитирана от чужди автори, но е съвършено непозната в България.
„Проф. Долапчиев е известно име за юристите, макар и младите хора да не знаят почти нищо за него. Известен ни е, разбира се, с класическите си трудове по наказателно право. Но той е имал и друго амплоа, подобно на повечето си колеги от Юридическия факултет на университета – политически изяви. Бил е привърженик на политическия кръг „Звено“. По тази причина е изпратен и за посланик (пълномощен министър) в Лондон през лятото на 1947 г.“, разказва проф. Вучков.
И обяснява как проф. Долапчиев решава да разкаже случващото се България след 1944 г.: „През последните две години у него се натрупва огромно разочарование заради установената проболшевишка власт в България. В началото на 1948 г. свиква пресконференция в английската столица, на която заявява, че ще продължи да се бори за демократизация на родината в лично качество и се обявява за невъзвращенец. Живее в Лондон, по-късно – в САЩ, където умира през 1964 г.“.
Проф. Вучков казва, че книгата е много интересна, защото представлява свидетелство на очевидец и участник в събитията. Подробно се разказва за прочистването на армията, културната сфера, образованието, религиозните организации, процесите срещу опозицията и враговете с партиен билет.
„Най-голямо място авторът отделя на съветизацията на правото и институциите. В сборника включих и един ръкопис на проф. Долапчиев, неиздаван до сега, в който разказва за участието си като адвокат пред т. нар. Народен съд. Професорът е бил защитник на принц Кирил – брат на починалия цар Борис ІІІ, и за първи път читателят ще разбере някои подробности за това важно събитие от българската история през преките лични преживявания на един от участниците. Мисля, че ние, преподавателите пеналисти, сме в дълг към големите имена на правото до 1944 г., защото техните основни трудове, с малки изключения, не са издадени след промените през 1989 г. Надявам се тази година да намерим сили да поправим този недостатък и да извадим от забравата двете най-известни имена по наказателно съдопроизводство до преди 75 години – Светослав П. Велчев и проф. Никола Саранов“, обяснява проф. Вучков.
Книгата е издадена от издателството на Нов български университет и ще бъде представена на 21 януари 2020 г., вторник, от 16 ч. в книжарницата на университета, корпус 1.
17
Коментирайте
Долапчиев е голям юрист, но политическите му залитания не са ми интересни, както и на по-голяма част от юристите тогава и сега.
Той е „звенар“, а именно „Звено“ с лидера си Кимон Георгиев оглавяват правителството след 9-ти септември. „Звено“ винаги са били патерица на комунистите и едва ли Долапчиев щеше да бъде назначен за служебен защитник на Кирил Преславски ако не беше доверен човек … за това политическите залитания и личните разочарования, пък били те и на един голям пеналист не са ми интересни.
Историята я чета от други места, от Долапчиев чета това, в което е бил добър, не в мрънкането.
Един от коментиращите постъпва като в случая със Солженицин – не съм го чел, но съм против.
Против съм политическо-историческите му залитвания за неща, от които е бил част и самия той.
Правните му трудове са друго неща, тях ги четем 😉
Иначе вие бихте ли чели детските приказки на Герджиков за срането, примерно?
Той дори свиква пресконференция в Лондон и не се отказва да се бори. Браво! За едни родината ни е майка, а за други -мащеха.
Не само мащеха, а масов убиец на голяма част от пенсионерите !
А в момента не сме ли свидетели на американизация?
Така е. Всичко зависи от управляващите.
Eстествено ! Първо фашизация, после болшевизация, а сега с империята на злото. Защото българите се славят и като дупедавци.
След 50 години книгата на този велик българин излиза за първи път на български език. По-добре късно, отколкото никога 🙂
Браво на проф. Вучков, много добра и полезна инициатива
Задължително ще си я купя. Дано по-бързо издадат и трудовете на проф. Никола Саранов и на Светослав П. Велчев.
Социализмът явно е изтрил успешно велики личности като Долапчиев в съзнанието на повечето юристи. Благородна инициатива!
Съгласен. Соца изтри не само тези хора, а и много наши ценности.
Е, сега олигархията и престъпната клика на боко-тиквата ще доизтрие и останалото. Хората продължават да се спасяват от благоденствието през терминал-2. Факт.
Прииска ми се да си купя книгата. Много интересно звучи представянето
Още повече че авторът е на очевидец и участник в събитията.
Абе явно не ше да й толко велик пеналист, щом съдо не оправда клиента му – Киро Преславски. Велики, раиш`ле, гат ни няма… Истински велики са само и единствено съветските юристи !!!