Шофирането след употреба на наркотици – доказване, умисъл и проблеми в практиката
![дело, лесидрен](https://news.lex.bg/wp-content/uploads/2018/01/чук-правосъдие.jpg)
Историческо тълкуване
Държавите в Европа са възприели различен подход при криминализирането на управлението на моторни превозни средства (МПС) след употреба на наркотични вещества.
В Австрия, Хърватия, Кипър, Унгария, Малта и Холандия се прилага т. нар. подход „повлияване/въздействие“ (impairment), който се характеризира с това, че за съставомерността на управлението на МПС след употреба на наркотични вещества е необходимо да се докаже освен употреба и повлияване на водача от наркотичното вещество. Изследването на повлияване (въздействие) изисква специално подготвени специалисти за оценка на субективни показатели, както и комплексно разглеждане на лабораторни резултати (изследване на кръв) с оценка на въздействие.
Другият подход – „нулевият толеранс“, е възприет и се прилага в правните системи на Франция, Италия, Литва, Латвия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Швеция. Характерно за него е това, че за наказателното преследване, респективно за съставомерност на деянието, е необходимо единствено да се установи употреба на наркотично вещество от водача на МПС.
Налице е и подвид на нулевия толеранс, а именно „нулев толеранс с гранични стойности“ (per se legislation). Това е разновидност на нулевия толеранс, при която са фиксирани числени стойности (граници) за отделните наркотични вещества и/или техни метаболити в кръвта с определен от закона минимум, установяването на който е предпоставка за съставомерност на деянието.
България попада в групата на страните, възприели „пълен нулев толеранс“, доколкото в диспозицията на чл. 343б, ал. 3 Наказателния кодекс (НК) не е залегнало изискване от обективна страна да се установи повлияване на водача от наркотичното вещество.
Управлението на МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози е криминализирано в НК през 2000 г. (ДВ, бр. 21 от 2000 г.), като в чл.343б, ал.3 НК е добавена нова ал. 3. В първоначалния ѝ вид материалноправната норма на чл.343б, ал.3 НК е била формулирана по следния начин:
„Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода до две години“.
През годините диспозицията на цитираната ал.3 е запазила първоначалната си формулировка, като през 2015 г. (изм., бр. 74 от 2015 г.), корекция е претърпяла санкционната ѝ част, в която са предвидени кумулативно наказанията „лишаване от свобода“ от една до три години и „глоба“ от 500 до 1500 лева.
С оглед вида и размера на наказанията до 2017 г. наказателните производства, инициирани за престъпления по чл. 343б, ал. 3 НК, са протичали по реда на Глава XXVIII НПК „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“.
Възможността за прилагането на чл.78а НК за престъпления по чл.343б, ал.3 НК е дерогирана през 2017 г., след допълване на нормата на чл.78а, ал.7 НК (доп., бр.54 от 2017 г.), с което е въведена забрана за прилагане на диференцираната процедура по Глава XXVIII НПК и за налагане на наказания по реда на чл.78а НК в случай, че водачът e употребил наркотични вещества или техни аналози. Това обяснява и сравнително малкия брой произнасяния на Върховния касационен съд (ВКС) по въпроса за прилагането на чл.343б, ал.3 НК.
Практически проблеми при приложението на чл. 343б, ал. 3 НК
В сегашния ѝ вид нормата на чл.343б НК инкриминира управлението на МПС след употреба на алкохол и наркотични вещества, като в ал.1 и 2 са правно регламентирани изискуемите от закона обективни и субективни признаци за съставомерност на управлението на МПС след употреба на алкохол, а в ал.3 – тези, криминализиращи управлението на МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози. В ал.4 е предвиден квалифициран състав на управлението на МПС след употреба на наркотични вещества (при условията на повторност).
Актуалната редакция на материалноправната разпоредба на чл. 343б НК е при следната формулировка:
Чл. 343б, ал.1. Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от двеста до хиляда лева.
ал. 2 Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
ал. 3 Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
ал. 4 Ако деянието по ал. 3 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
На пръв поглед отделните диспозиции не предполагат практически проблеми при приложението на чл.343б НК.
С диспозициите на ал.1 и ал.2 от обективна страна са въведени изисквания предвиденият от закона минимум на количеството алкохол за съставомерност на деянията да е установен по надлежния ред в кръвта на дееца.
За управлението на МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози не са залегнали изискванията същите да бъдат установени по надлежен ред в кръвта на водача. Тук не можем да говорим за пропуск на законодателя, доколкото същият систематично е заложил тези изисквания в предходните две алинеи, респективно следва да се приеме, че, с оглед по-високата степен на обществена опасност на управлението на МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози, е предвидена възможност съставомерността на това престъпление да се доказва с по-широк спектър от доказателства и способи за доказване, предвидени в НПК.
I. Логическото тълкуване на материалноправната разпоредба на чл.343б, ал.3 НК обуславя извода, че за съставомерността на управлението на МПС след употреба на наркотични вещества не е нужно наличието на наркотичното вещество да е установено по надлежния ред, нито е налице правна необходимост същото да е установено в кръвта на водача.
В подкрепа на този извод е преобладаващата практика на ВКС.
Така в Решение № 81 от 15.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 237/2018 г., III н. о., НК, е прието, че за разлика от чл.343б, ал.1 НК, където елемент от състава на престъплението е алкохолната концентрация, надвишаваща 1,2 на хиляда, да е установена по „надлежния ред“, то за съставомерността на чл.343б, ал.3 НК, такова изискване липсва. Следователно, доказването на обстоятелството, че деецът управлява след употреба на наркотични вещества може да се извърши с всички допустими доказателствени средства.
В тази насока е и становището, застъпено в Решение № 116 от 8.08.2016 г. на ВКС по н. д. № 34/2016 г., III н. о., НК, в което е прието, че от обективна страна съставът на деянието по чл.343б, ал.3 НК изисква единствено управление на МПС след употреба на наркотични вещества, като не се изисква наличие на определена концентрация на наркотичните вещества в кръвта или доказване на неспособност за управление на МПС. Доказването на употребата на наркотични вещества е възможно да се установи с всякакви доказателства и доказателствени средства, предвидени в НПК.
Най-новата практика на ВКС също е в подкрепа на гореизложеното, така в Решение № 126 от 5.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 540/2019 г., II н. о., НК, е прието, че в разпоредбата на чл.343б, ал.3 от НК липсва обективен признак надлежен ред на установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, който е предвиден от законодателя в диспозицията на чл.343б, ал.1 от НК относно концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства. Ето защо е недопустимо процесът на установяване на обективната истина да бъде ограничен от административни разпоредби.
Следва да се отбележи, че е налице произнасяне на ВКС и в обратния смисъл.
Така в Решение № 28 от 24.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 1222/2017 г., I н. о., НК, решаващият състав на ВКС е приел, че установяването на признака „след употреба на наркотични вещества или техни аналози“ по чл.343б, ал.3 от НК може да се осъществи единствено чрез предвидения в Наредба № 30/2001 г. ред – посредством използване на одобрено и нарочно определено техническо средство и/или чрез медицинско и лабораторно изследване.
В случай, че за правилно се приеме първото становище, а именно, че не е налице предвидено в закона изискване наркотичното вещество да е установено по надлежния ред в кръвта на водача, възниква логичният въпрос налице ли е колизия между Наказателния кодекс, в частност чл.343б, ал.3 НК и подзаконовия нормативен акт, уреждащ реда и начина за установяване наличието на алкохол и/или наркотични вещества – Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Отговорът на този въпрос категорично е в положителна насока и същият се извежда още от наименованието на подзаконовия нормативен акт, в което е залегнало и установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози. Аргумент в тази насока може да бъде почерпен и от чл.1 от Наредбата, който посочва, че подзаконовият нормативен акт урежда реда, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, трамваи или самоходни машини, но също така и употребата от тези водачи на наркотични вещества или техни аналози.
Липсата на синхронизация между НК и Наредбата се установява и при прочита и сравнението на чл.343б, ал.3 НК и чл.23 от Наредбата. С ал.3 на цитираната материалноправна разпоредба законодателят не е въвел изискване наркотичните вещества и техните аналози да се установяват по установен ред. От друга страна, в чл.23 от Наредбата е залегнало, че „при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв“, като в чл.5, чл.6 и чл.7 от Наредбата е предвиден и ред за извършване на проверка.
На следващо място в ал.3 на чл.343б НК не е налице изискване наличието на наркотично вещество да е установено в кръвта на водача, но от друга страна чл.21 от Наредбата въвежда изискване за изследване на едната от представените проби кръв, а в чл.23 от Наредбата е залегнало изискване употребата на наркотични вещества в кръвта на водача да е установена след анализ на пробите кръв и урина.
Така изложеното обуславя нуждата от отговор на следните въпроси:
- За съставомерността на престъплението по чл.343б, ал.3 НК необходимо ли е употребата на наркотични вещества и техните аналози да е установена по реда, предвиден в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози ?
- За съставомерността на престъплението по чл.343б, ал.3 НК необходимо ли е наркотичните вещества и техните аналози да са установени в кръвта на дееца или може да се установи след изследване на биологични проби урина, слюнка, пот или коса?
II. Налице е противоречива практика и по въпроса дали за съставомерност на деянието по чл. 343б, ал. 3 НК е необходимо деецът да е бил повлиян от употребата на наркотичното вещество.
Така в Решение № 483 от 17.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1488/2015 г., I н. о., НК, е прието за безспорно, че наркотичните вещества водят до такива промени в съзнанието на водача, но само откриване на следа от употребата им в кръвта на водача не е достатъчно за реализирането на такава именно заради тяхната особеност – да се натрупват в кръвта и да се елиминират по-трудно от алкохола. Т. е. не е достатъчно следи от наркотични вещества да се установят в кръвта на водача или в издишания от него въздух, необходимо е поведението му да е повлияно от техния прием, а това следва да се установи с допустимите от НПК средства.
Обратното становище е застъпено в Решение № 79 от 8.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 318/2018 г., III н. о., НК, в което състав на ВКС е приел, че Законът не е въвел критерии за въздействието на наркотичните вещества върху водача на МПС и до каква степен това се е отразило на способността му да шофьора, както и в Решение № 4 от 11.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 1244/2017 г., III н. о., НК, в което съставът на ВКС не е приел тезата на защитата, че за съставомерност на престъплението по чл.343б, ал.3 НК не е достатъчно следи от наркотично вещество да се установят в кръвта на водача или в издишания въздух, а е необходимо поведението му да е повлияно от техния прием.
Наличието на противоречие и по този въпрос налага необходимостта да се даде отговор на следните въпроси:
- За съставомерност на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК необходимо ли е да се установи повлияване на водача от употребата на наркотично вещество?
В случай, че се даде положителен отговор на първия въпрос, следва да се отговори и на въпроса:
- С какви доказателства и способи за доказване е допустимо да се установи повлияването на водача от употребата на наркотични вещества (гласни, писмени, експертизи)?
III. На следващо място следва да се отбележи наличието на проблем в практиката и при извеждане субективната страна на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК.
Престъплението по чл.343б, ал.3 от НК е от категорията на формалните, тоест умисълът може да бъде само пряк.
В ал.1 и ал.2 на цитираната материалноправна норма законодателят е въвел количествен критерий за съставомерност на управлението на МПС след употреба на алкохол и при установяване на предвидения в закона минимум количество в кръвта на водача се извежда и субективният елемент от състава на престъплението, а именно прекият умисъл.
Законодателен подход с въвеждане на количествен критерий при управлението на МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози липсва, доколкото в диспозицията на чл.343б, ал. 3 НК не е залегнало такова изискване. Начинът, по който е формулирана нормата на чл.343б, ал.3 НК и липсата на определен от законодателя количествен критерий обуславят извода, че за съставомерността на престъплението по чл.343б, ал.3 НК е ирелевантен моментът на употреба на наркотично вещество от водача, а именно дали същата е непосредствено преди управлението на МПС или на по-ранен етап. В тази насока е и оскъдната практика на ВКС по въпроса, обективирана в Решение № 79 от 8.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 318/2018 г., III н. о., НК, в което е застъпено становището, че без правно значение е времето на употреба – непосредствено преди управлението на МПС или по-ранен момент, поради което отдалечеността във времето на момента на употреба спрямо момента на управление на МП, не би могло да доведе до липса на съзнание у дееца за общественоопасния характер на деянието.
В практиката не е налице проблем в случаите, при които наличието на наркотично вещество е установено в кръвта или слюнката на водача. Становищата на специалисти в областта на токсикологията са, че тогава употребата е в период относително близък до времето на изследване, като в повечето случаи експертите го рамкират в диапазон до 12 часа преди проверката, респективно не са налице трудности при извеждане умисъла при дееца. В светлината на гореизложеното може да се разглежда и хипотеза, при която наркотичното вещество е установено в урината на подсъдимия, тъй като в подобни казуси според специалисти в областта на токсикологията наркотичното вещество е в етап „изчистване“, което обуславя извод, че употребата е в рамките 12-24 часа преди тестването, тоест може да се извърши преценка за наличието или липсата на умисъл у дееца.
Застъпването на тезата, че доказването на употребата на наркотични вещества е възможно да се установи с всякакви доказателства и доказателствени средства, предвидени в НПК, поражда резонния въпрос доколко ще е налице умисъл у дееца при другите, изброени по-горе, методи на изследване. Например при изследване на косата на водача е възможно да се установи употреба на наркотично вещество във времеви период, доста отдалечен назад във времето, а именно 6 месеца преди тестването му.
Гореизложената аргументация обуславя нужда от отговор на въпроса:
Ако се приеме, че употребата на наркотично вещество може да се установи не само с пробата кръв, а и след анализ на други биологични проби (урина, слюнка, пот или коса), до кой момент ще е налице умисъл у дееца, доколкото всеки един от методите установява употреба на наркотично вещество в период, различно отдалечен във времето от момента на изследването?
Изложеното налага да се прецени дали трябва да се предприеме законодателна промяна, с която да бъдат синхронизирани НК – чл. 343б, ал. 3, и подзаконовият акт, който урежда реда за установяване на употребата на наркотични вещества, или чрез задължително тълкуване да бъде даден отговор на въпросите, по които има противоречива практика на съдилищата и които създават трудности при правоприлагането.
26
Коментирайте
![Любо](https://news.lex.bg/wp-content/plugins/wp-first-letter-avatar/images/default/96/cyrillic_1083.png)
![Красимир Харалампиев](https://news.lex.bg/wp-content/plugins/wp-first-letter-avatar/images/default/96/cyrillic_1082.png)
Много добър анализ на съдебната практика по повдигнатия проблем! Има място да се помисли за тълкувателна дейност по този въпрос от ВКС.
![доц. Васил Н. Атанасов](https://news.lex.bg/wp-content/plugins/wp-first-letter-avatar/images/default/96/cyrillic_1076.png)
Поздравления за статията! Най-после някой да направи адекватен правен анализ на практиката у нас, с конкретни въпроси, които следва да бъдат отговорени. За съжаление, аз съм песимист, че проблемът ще се реши толкова лесно, доколкото липсва цялостна визия и желание за справяне със ситуацията у нас. А има и нездрави интереси! 1) Не можем да установим повлияване на водача с ресурса, с който разполага държавата, а единствено ще се създадат предпоставки за корупция. Няма кой да установи това повлияване. Работещите с материята са наясно, че в почти нито един медицински протокол за изследване на алкохол, водачът не е определен като… Покажи целия коментар »
![Глагоръц](https://news.lex.bg/wp-content/plugins/wp-first-letter-avatar/images/default/96/cyrillic_1075.png)
Доказване на въздействие въобще не трябва да се допуска,това отваря врата за корупционна практика от органите на КАТ.Просто трябва да се дефинира времето в което е употребен наркотик ,наапример до 48часа преди шофиране и съответните технически средства които да го определят с приблизителна точност.
![Патов](https://news.lex.bg/wp-content/plugins/wp-first-letter-avatar/images/default/96/cyrillic_1087.png)
Да, да…….. 480 часа. Това е мнение на човек, който никога не е имал досег с наркотици и ги е виждал само в учебник. Най-смешното е, че законите за наркотиците ги тълкуват и прилагат най-често хора, които никога не са имали досег с тях. Как ставаш механик ако никога не си ремонтирал кола? Само по учебници? Може да дава адекватно мнение човек употребявал, който е наясно колко са лоши, как точно влияят на поведението, какви са вредоносните резултати от употребата и прочее. Тоя проблем е толкова сложна и обширна тема и обществото няма нужда от 2-ри Никсън да обявява „Война… Покажи целия коментар »
![Съег](https://news.lex.bg/wp-content/plugins/wp-first-letter-avatar/images/default/96/cyrillic_1089.png)
Абе ти луд ли си 48 часа. Всеки наркотик има пик (кик) няколко минути и отслабващо действие до 4-5 часа най-мнпго. След този период няма въздействие върху двигателно-усезателни функции а само се чисти като метаболити от тялото. Марихуаната дава положителна проба и седмица след употреба ама няма ефект върху тялото повече от няколко часа.
![Анонимен](https://news.lex.bg/wp-content/plugins/wp-first-letter-avatar/images/default/96/cyrillic_1072.png)
Каква е файдата от този допълнителен критерий „под въздествие“? Джамбазки спокойно си ги надхвърли 1,2-та промила, ама се размина. Местан даже не знам дали му пазят някъде пробата, а за един фигурист даже няма нужда да говорим какво направи „под въздействието“.
Дали ти е повлияно поведението няма никакво значение, по-важно е кой си, или както викаше баба „чий си“.
В тоя ред на мисли, допълнителното изискване само поставя затруднения пред органите на реда, които ще останат откровено объркани, и съответно – в невъзможност учтиво да попитат „кво пра’им ся?“. Не вземайте хляба на милицията, оставете НК както си е.
![Анонимен](https://news.lex.bg/wp-content/plugins/wp-first-letter-avatar/images/default/96/cyrillic_1072.png)
Трябва да се осъществи синхронизация между НК и Наредбата по някакъв начин.
![Диof](https://news.lex.bg/wp-content/plugins/wp-first-letter-avatar/images/default/96/cyrillic_1076.png)
Bravo!
![Диof](https://news.lex.bg/wp-content/plugins/wp-first-letter-avatar/images/default/96/cyrillic_1076.png)
Поздравления!
![Aнонимен](https://news.lex.bg/wp-content/plugins/wp-first-letter-avatar/images/default/96/latin_a.png)
Глобите няма да решат проблема у нас. Не че българинът не се стряска само като го ударят по джоба. Обаче ефективната присъда ще намали такива случаи.
![Анонимен](https://news.lex.bg/wp-content/plugins/wp-first-letter-avatar/images/default/96/cyrillic_1072.png)
Именно за това не бива да се легализира дрогата. Те сега си ходят надрусани по улиците. Нищо няма да им попречи да се качат и на кола в такова състояние.
![Анонимен](https://news.lex.bg/wp-content/plugins/wp-first-letter-avatar/images/default/96/cyrillic_1072.png)
Алкохола е легален, но това не отменя наказателната отговорност за шофиране под въздействие.
![Адвокат](https://news.lex.bg/wp-content/plugins/wp-first-letter-avatar/images/default/96/cyrillic_1072.png)
Никаква практическа полза от тази статия…
![гринч](https://news.lex.bg/wp-content/plugins/wp-first-letter-avatar/images/default/96/cyrillic_1075.png)
Нима очаквате колегата да реши проблема -да не би да е в ръцете на един съдия да го направи? Той го поставя и казва как овластените – НС и ВКС, могат да го напрявят. Нали не се съмнявате, че върховни съдии ще прочетат? Ако това не е практическа полза – здраве
![до адвокат](https://news.lex.bg/wp-content/plugins/wp-first-letter-avatar/images/default/96/cyrillic_1076.png)
Добавям – дори са формулирани въпросите по бъдещо тълкувателно дело… Какво повече искате? Да ви каже как да си водите делата и да си защитавате клиентите ли?
![повлияване ли?!](https://news.lex.bg/wp-content/plugins/wp-first-letter-avatar/images/default/96/cyrillic_1087.png)
Големия проблем за мен е промъкването в практиката на изискване за повлияване от наркотика. Въобще не ме интересува дали някой келеш твърди, че е пушил трева и нищо му няма. Упоребил ли си наркотик – не може да се качваш на кола. Защото реакциите ти няма как да не са повлияни, макар и да не го съзнаваш и ставаш самонадеян.
![Анонимен](https://news.lex.bg/wp-content/plugins/wp-first-letter-avatar/images/default/96/cyrillic_1072.png)
Съгласен! Дори и т. нар. меки наркотици повлияват поведението на водача. Чувал съм теории, че марихуаната може да ги изостри, но това е бошлаф работа. Както се казва дори и да я легализират, шофирането след употреба трябва да е недопустимо и да се наказва по наказателен път.
![Боби](https://news.lex.bg/wp-content/plugins/wp-first-letter-avatar/images/default/96/cyrillic_1073.png)
какво точно означава „след употреба“ – за това е дискусията.
![Стеф](https://news.lex.bg/wp-content/plugins/wp-first-letter-avatar/images/default/96/cyrillic_1089.png)
И тръгнали юристи да се правят на доктори, що не питате някой доктор специалист да ви обясни кога може да се кара и кога не и тва е.
![Стеф](https://news.lex.bg/wp-content/plugins/wp-first-letter-avatar/images/default/96/cyrillic_1089.png)
А такива като вас трябва да ги пращат на отдалечен остров със себеподобни, щото с ваще „чувал съм теорий че..“ хора влизат в затвора а тес дето трябва да са там ги пускат.
![Боби](https://news.lex.bg/wp-content/plugins/wp-first-letter-avatar/images/default/96/cyrillic_1073.png)
нещо не разбрахте – за да е по-ясно ще приравня марихуана към алкохол – в момента се предвижда затвор, ако сте пил 3 чаши вино преди 4 дни.
разликата е именно между „употребил“ и „употребявал“.
красиво ли звучи „ако си употребявал вино не може да се качваш на кола“?
в момента няма разлика дали си пушил марихуана преди 4 дни или прясно си опънал половин грам – изцяло неадекватно законодателство.
![Стеф](https://news.lex.bg/wp-content/plugins/wp-first-letter-avatar/images/default/96/cyrillic_1089.png)
Ей браво бе ми то тогас и ако си сложил оцет на салатата трябва да си в затвора ако караш защото ще имаш алкохол в кръвта и няма значение че си ял салата само, тъпанар. В чужбина даже има опиуидни хапчета за шофйори защото доктори са преценили и изписали доза на даден човек. Проблема не е в наркотиците никой не иска да се убие докато ката или да убие някой друг!!! Цял живот карам надрусан и 15 години в Малта бях такси и разнос и нямам нито едно нарушение макар и да съм бил на грам херойн на ден венозно… Покажи целия коментар »
![до НС](https://news.lex.bg/wp-content/plugins/wp-first-letter-avatar/images/default/96/cyrillic_1076.png)
Разрешението изисква елементарно допълнение на НК – „установено по надлежния ред“ и се приключва. Депутатите – четете ли?
![ТР на ОСНК](https://news.lex.bg/wp-content/plugins/wp-first-letter-avatar/images/default/96/cyrillic_1090.png)
Не бих разчитал на бърза и адекватна намеса. Я са пипнали НК, уж за да опарвят този проблем, я са натворили някоя глупост. По добре ОСНК на ВКС да образува ТД и да даде ясни указания не само за доказването, но и за проблема с повлияването, който повдига колегата по-горе
![Анонимен](https://news.lex.bg/wp-content/plugins/wp-first-letter-avatar/images/default/96/cyrillic_1072.png)
Да се установява употребата с изследване на коса е абсолютно неадекватен метод, предвди, че може да изкара как си пушил трева преди месец, който излиза, че не е забранен от закона. Поздравления за младия колега, който поставя проблема!
Помощ случи ми се нещо отвратително баща ми се самоуби аз го намерих след седмица и след като го намерих полицаите ме накараха да сваля разложеният му труп аз бях пищисан след което взеха трупа на татко в съдебна медицина след няколко дни го върнаха след погребението се напуших защото ми беше тежко а аз не пия даже и бира и за това пуших на другият ден ми направиха тест и той отчете и сега ще ме осъдят а на мен ми нямаше нищо за капак майка има рак а те ми взеха книжката и сега ходи на лекар само… Покажи целия коментар »