Президентът Румен Радев като висш конституционен орган с пряка демократична легитимност „не може да бъде превръщан в прост регистратор на решения на Висшия съдебен съвет (ВСС)“ по повод повторния избор на Иван Гешев за главен прокурор и очакваната позиция на Радев. Това коментира пред БНР доц. Атанас Славов, който е преподавател по конституционно право в Софийския университет и експерт в Антикорупционния фонд.

„Още повече, когато същият този ВСС е отказал да разгледа аргументите на президента за неподписването на първия указ… Срок за указа има, той не е стриктно установен, но президентът най-вероятно ще го подпише. Оттам нататък е важно да следим неговите стъпки, за да се ориентираме в ситуацията“, посочи правистът.

Доц. Славов обясни, че ако има решение на Конституционния съд (КС), то нямало да се приложи към висящата процедура за Иван Гешев. КС не разполага с време за реакция до януари 2020 г., когато новият главен прокурор трябва да встъпи в длъжност.

Ако КС беше сезиран по-рано, можеше да се вземе решение, което да влезе в сила относно настоящата ситуация, допълни той и поясни, че по Конституция президентът не е длъжен да излага мотивите си за подписването на указа.

По повод номинирането на настоящия главен прокурор Сотир Цацаров за председател на Комисията за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), доц. Славов изтъкна, че нямало пречка Цацаров да стане председател на комисията.

„В конкретния случай виждаме г-н Цацаров като заслужил артист в оперетата „Ти си го избра“ – второ действие. Отново имаме сценарий, при който имаме сговаряне на всички политически сили“, коментира експертът.

„Важното е, когато се кандидатира едно лице за такава висша публична длъжност, да видим какво е свършил, когато е заемал другата конституционна длъжност. Според социологическите проучвания, които съпътстваха целия мандат на г-н Цацаров, общественото доверие към него беше около и под 10%. Това е по-ниско от доверието към съда, от доверието към парламента, от доверието към министър-председателя“, подчерта Атанас Славов.

Той изтъкна като минус факта, че нито едно дело за корупция по високите етажи на властта не е било завършено в рамките на мандата на Сотир Цацаров.

Това, което притеснява доц. Славов, е тандемът Цацаров-Гешев начело на двата репресивни органа в държавата, като според него големият проблем е липсата на стандарт и прозрачност в дейността на прокуратурата и на КПКОНПИ.

Експертът не очаква да има реално състезание между Сотир Цацаров и другия кандидат за поста в КПКОНПИ Симеон Найденов, депутат от партия „Воля“.

„Това е направено формално, за да се легитимира цялата процедура и да не изпаднем в същите обяснения, както при избора на г-н Гешев за главен прокурор“, заяви той, имайки предвид, че Иван Гешев беше единствената кандидатура за главен прокурор.

В заключение доц. Атанас Славов посочи: „Това, че няма искрен дебат в европейските институции за състоянието на демокрацията в България е крайно притеснително. И означава, че българското общество трябва да мобилизира собствените си сили, за да изведе страната на ново ниво на демокрация, на отчетност, на прозрачност.“

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar