С промяна в правилата
ВСС лиши от премии магистратите с висящи дисциплинарки и подалите оставка преди приключването им
Трите съдийски организации най-сетне бяха включени в Съвета за партньорство
Трите съдийски организации най-сетне бяха включени в Съвета за партньорство
Висшият съдебен съвет включи в състава на Съвета за партньорство председателите на трите съдийски организации – Калин Калпакчиев от Съюза на съдиите, Владимир Първанов от Асоциацията на българските административни съдии и Росица Стойчева от Българска съдийска асоциация.
Участието на съдийските организации започна с фалстарт. С приемането на наредбата за Съвета за партньорство беше определен срок до 11 юни магистрати и професионални организации да подадат заявления за участие в него. След изтичането му обаче се оказа, че нито една от трите съдийски организации не е подала документи за участие. По неофициална информация проблемът е възникнал от разбирането на тези организации, че след като при първата процедура в началото на година са подали заявления, няма нужда от повторно деклариране на желанието. Тогава обаче процедурата беше прекратена и започна наново.
За да им даде шанс да участват в Съвета за партньорство, ВСС промени наредбата като в преходните разпоредби на акта те записаха следното: „Заявленията, подадени от организациите по чл. 5, ал. 1 в предходната процедура, се считат подадени и в срока по § 2 (нов – ДВ, бр. 37 от 2019 г.), ако в 14-дневен срок от влизане в сила на тази наредба бъдат изрично потвърдени. В едномесечен срок от изтичане на 14-дневния срок по ал. 1, Пленумът на Висшия съдебен съвет включва в състава на Съвета за партньорство организациите по чл. 5, ал. 1 ако отговарят и на изискванията по чл. 3, ал. 1, т. 2 и чл. 5, ал. 2 и ал. 3“.
Така в състава на съвета влизат, освен трите съдийски организации, и представители на Асоциацията на прокурорите и на Камарата на следователите, както и шестима магистрати, които не членуват в съсловни организации. Това са Ангелина Лазарова от АС-Варна, Илиана Димитрова-Васева от ОС-Пазарджик, Анелия Янева от СГС, Ангелина Митова-Мончовска от Върховната касационна прокуратура, Радослав Димов и следователката Елена Динева.
Магистрати, подали оставка преди приключването на дисциплинарното производство срещу с тях с искане да бъдат уволнени, както и тези с висящи дисциплинарки няма да получават бонуси. Това записа днес Пленумът на Висшия съдебен съвет в Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения.
Кадровият орган определи няколко условия, при които на съдии, прокурори и следователи, както и на съдебни служители, ръководителите не следва да отпускат премии.
На първо място, такива няма да се изплащат при влязла в сила присъда, с която е наложено наказание „лишаване от свобода“ за умишлено престъпление и при окончателно решение за налагане на дисциплинарно наказание. Нататък условията са следните: при повдигане на обвинение за извършено умишлено престъпление от общ характер до приключване на делото; при получаване на оценка „задоволителна“ на последната атестация; при висящо дисциплинарно производство до приключването му и при подаване на оставка при образувана дисциплинарка с предложение за налагане на наказание „освобождаване от длъжност“.
Именно последното условие предизвика спорове във ВСС. Атанаска Дишева постави въпроса за кое точно предложение става дума – дали на административния ръководител или ИВСС, с което се иска образуване на дисциплинарно производство, или на дисциплинарния състав, който го внася за обсъждане в съответната колегия. Според нея трябва да се приеме второто, защото вносителите на предложения не са длъжни да посочват какво наказание искат за магистрата.
„Видът на наказанието не е задължителен елемент от предложението за образуване на дисциплинарно производство. Повечето предложения, които пристигат в Съдийската колегия, са такива – наложете наказание“, посочи Дишева. И предложи в правилата да се запише, че се има предвид предложението на дисциплинарния състав, защото то е базирано на факти и обстоятелства след провеждане на дисциплинарно разследване.
„Считам, че следва да направим това уточнение, иначе ще има проблем при прилагането. Какво бихме направили в хипотеза, в която няма изобщо предложение от административния ръководител, а дисциплинарният състав все още е на фаза разглеждане, а се твърдят тежки нарушения?“, попита Дишева. И заключи, че ЗСВ не предвижда вносителите на предложения да посочват какво наказание искат. Ако се въведе такова правило, това би било дописване на закона, каза още тя.
Гергана Мутафова, Огнян Дамянов и Вероника Имова обаче застъпиха друга теза. Те разчетоха чл. 225, ал. 2 от ЗСВ, на който стъпва предложението за промяна на правилата, по друг начин.
Въпросната разпоредба не регулира отпускането на премии, а изплащането на обезщетенията при напускане на съдебната система. Във втората алинея са изброени хипотезите, при които такова обезщетение не се изплаща като една от тях гласи следното: „Обезщетение не се изплаща когато съдия, прокурор или следовател подаде оставка при образувано срещу него дисциплинарно производство с предложение за наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност“.
Мутафова, Дамянов и Имова заявиха, че се има предвид всяко предложение – на ръководителя, на Инпектората, на дисциплинарния състав и на член на съответната колегия при разискванията по дисциплинарни производства.
В крайна сметка ВСС прие промяната, която бе предложена от бюджетната комисия без да уточнява за кое точно предложение става дума.
Проблем обаче може да възникне с изрично записаната забрана за неизплащане на премии на магистратите с висящи дисциплинарки. До момента в правилата беше записано, че въпреки такива съдиите и прокурорите може да получат бонуси по преценка на ръководителя. Сега обаче съответният председател няма да има право на преценка.
Неотдавна Върховният административен съд окончателно се произнесе по казус именно за неизплащане на ДМС на 10 съдии от Софийския районен съд поради висящи срещу дисциплинарни производства.
Делото първо беше разгледано от АССГ, който отмени заповедта на шефа на СРС Александър Ангелов да не даде премии на колегите си със следния аргумент: „До влизане в сила на решението за налагане на дисциплинарното наказание те се считат за невинни в извършването на дисциплинарно нарушение /Решение № 1 от 31.01.2017 г. на КС по к. д. № 6/2016 г./, поради което не може да се твърди, че те са в идентично положение с лицата, на които вече е наложено дисциплинарно наказание с влязъл в сила акт“.
Нататък АССГ изтъква, че текстът от правилата, в който се казва, че ДМС не се изплаща на магистрати с висящи дисциплинарки, противоречи на Конституцията и на Закона за съдебната власт: „Намаляването на възнаграждение е предвидено само като дисциплинарно наказание – чл. 308, ал.1, т.2 от ЗСВ, и следователно може да бъде наложено само с приключващ дисциплинарното производство влязъл в сила акт. С оглед на изложеното, съдът обуславя извод, че ограничаването на имуществените права на жалбоподателите чрез изключването им правоимащите да получат допълнително трудово възнаграждение поради висящо, но неприключило дисциплинарно производство, на основание чл. 5, ал. 2 от ПОИСДТВ, противоречи на чл. 31, ал. 4 от Конституцията, чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, чл. 8, ал. 2 от КТ във вр. чл. 229 ЗСВ, поради което ответникът не е следвало да го прилага. Правилото на чл.5, ал.2 от ПОИСДТВ противоречи и на принципа на пропорционалност, които изисква актовете на държавни органи да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, преследвани от съответната правна уредба“.
ВАС потвърди решението като в мотивите си записа: „Самият факт на наличие на образувано и неприключило дисциплинарно производство срещу съдиите не съставлява фактическо основание за издаване на заповедта, тъй като не е отчетено по отношение на всеки конкретен съдия, привлечен към дисциплинарна отговорност, дали предмет на висящото производство са нарушения, извършени през 2017 г., за която се изплащат допълнителните възнаграждения, или такива, извършени в минал период“.
На заседанието днес не беше обсъдена практиката на съда.
17
Коментирайте
То у нас ако не го пише в поне 3 нормативни акта, не се брои. Затова им остава още един!
Добре е журналистите да са коректни. Заглавието е манипулативно и невярно. Става дума само за дисциплинарни дела, по които предложението е за дисц.освобождаване от длъжност, а не всички дисциплинарни дела. Аналогично на хипотезата за обезщетение при напускане- ако магистратът има висяща дисциплинарка с предложение за освобождаване, не му се плаща обезщетение.
Сигурен ли сте? И по други сайтове пише, че при каквато и да е висяща дисциплинарна няма да се изплащат допълнителни възнаграждения. Въпросът е съществен с оглед практиката на ВАС.
Добре, че беше Дишева. Иначе наистина щяха да допишат ЗСВ.
Атанаска Дишева – президент. Най-мъжки се държи от всички!
Александър Ангелов прояви пълен субективизъм явно. А какво се случва според него, ако на магистрата с висяща дисциплинарка не бъде наложено наказание? Това си е като неправомерна глоба.
Даже и заповедта не е издадена като хората.
Тези икономии на министъра ли правят. Понеже на него постоянно едвам му се откъсват парите за бюджета.
Що за тъпотии, без извинение да израза!!!!
За кой ли път подкрепилите това БЕЗУМНО предложение доказват, че страдат от липса на юридическа компетентност.
Излагацията им е пълна. Мястото им не е там!
Те и в други сфери не са компетентни. Или по скоро така им изнася. Например коментарите им след изслушването на Гешев.
Айде, взеха ви бонусите и се разкряскахте. Аман! Хората нямат какво да ядат, вие с огромните заплати… и пак сте недоволни. Поне да си вършехте работата!
И все пак до влизането в сила на решението за налагане на дисциплинарното наказание, магистратът е невинен. Тук малко се поизсилиха.
Не са се поизсилили, а „рапортуват“ от позицията на силата, а не от позицията на ПРАВОТО.
Защо да обсъждат решения на ВАС, като не ги устройват?
Баш председателят Чолаков не е ли бил там, че да им каже?
Защото ВСС явно вече е над ТР на ВАС. Наглеци!
Е, то това си го пише в ЗСВ. Пак откриха топлата вода.